№ 76
гр. Варна , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100900898 по описа за 2020 година
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявени са субективно и обективно съединени искове от Ж. Б. Р. чрез
нейната майка и законен представител М. Ц. М. и от М. Ц. М. срещу ЗД „БУЛ
ИНС" АД, гр. София, с правно основание чл. 432 от КЗ, за осъждане на
ответното дружество да заплати:
- на ищцата Ж. Б. Р. сума в размер на 220 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие смъртта на баща й Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018 г.
при пътнотранспортно произшествие (ПТП) в местност „Фисека, гр.
Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а. „Сузуки
Суифт“ с рег. № ******, ведно със законната лихва върху нея, считано от
19.01.2018 г. до окончателното й изплащане, и
- на ищцата М. Ц. М. сума в размер на 200 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие смъртта на нейния фактически партньор Б.Д.Р.,
настъпила на 19.01.2018 г. при същото ПТП, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2018 г. в местност „Фисека“, гp.
Търговище е настъпило ПТП между лек автомобил „Сузуки Суифт" с peг. №
******, управляван от Д.Б.Р., и лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. №
******, в резултат на което починал пътувалия в лек автомобил „Сузуки
Суифт" Б.Д.Р., ЕГН **********.
1
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол и било
образувано ДП по описа на ОД на МВР – Търговище. Образуваното НОХД №
182/2019 г. по описа на ОC – Търговище, приключило с присъда от 27.02.2020
г., с която Д.Р. бил признат за виновен за настъпване на процесното ПТП
поради извършени от него нарушения на чл.20, ал.1, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За отговорността на водача за вреди, причинени при управлението на
л.а. „Сузуки Суифт" с peг. № ******, била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност" с ответното дружество с полица №
BG/02/117000942579, със срок на действие от 25.03.2017 г. до 24.03.2018 г.,
въз основа на което ищецът е отправил застрахователната си претенция
спрямо ЗК „Бул Инс" АД.
Твърди се, че ищцата М. Ц. М. е живяла във фактическо съпружеско
съжителство с починалия Б.Д.Р. над 10 години на един адрес и в едно
домакинство като ищцата Ж.Р. е тяхно дете.
Излагат се факти от живота на Ж.Р. и връзката й с нейния покоен баща,
ежедневните грижи, които полагал за нея, моралната и материална подкрепа,
която й е оказвал, стремежът му да й осигури безгрижно детство, добро
възпитание и т.н. Сочи се, че детето навлиза във възраст, в която ще има най-
голяма нужда от своя баща. Налице била силна взаимна привързаност между
бащата и детето. След смъртта на баща й Ж.Р. била подтисната, не можела да
преживее мисълта, че нейния татко си е отишъл, че никога повече няма да го
види, да го чуе. Посочва се ограничаването на възможността за пълноценна
финансова издръжка и морална подкрепа от бащата в период, когато са най-
необходими. Акцентира се върху претърпяните от ищцата Ж.Р. психически
болки и страдания и тяхната продължителност – отказвала да говори, не
споделяла нищо, затворила се в себе си, отказвала спи сама в стаята си,
изпитвала тревожност и остра липса на мъжко присъствие.
Твърди се, че ищцата М.М. и Б.Р. ги е свързвал щастлив семеен живот.
Мъжът й бил нейната опора и подкрепа в живота в материален и в морален
аспект, разчитала на него за всичко. След неговата смърт М.М. останала сама
да гледа тяхното дете, изключително тежко преживяла мисълта, че никога
повече нима да види любовта на живота си. Смъртта на любимия човек
довела до ниска самооценка и неудовлетвореност на М.М.. Станала
дистанцирана, затворена, стеснителна, тъжна, започнала да усеща липса на
енергия, да се чувства нещастна, дисфорична, много предпазлива и
нерешителна. Загубила интерес към случващото се около нея, изградила
склонност да заема подчинена позиция, изгубила самоувереност и се
затруднявала при справяне в социални ситуации. Сочи се, че М.М. и Б.Р. са
създали дълбока и трайна емоционална връзка по между си, като от неговата
смърт М. М. търпи продължителни морални и психически страдания и
негативни преживявания.
2
Ищците заявяват, че са предявили застрахователна претенция, получена
от ответника на 01.04.2020 г., но не са получили писмен отговор от
застрахователя в тримесечния законов срок. Получили устно предложение за
обезщетяване само на Ж.Р. в размер на 60 000 лева, което не удовлетворявало
ищците.
Иска се осъждане на ответника да заплати претендираните обезщетения
ведно със законната лихва от датата на ПТП и сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК „Бул Инс" АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове само по
размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка ГО на водача на л.а. „Сузуки Суифт" с peг. № ******. Възразява
за съпричиняване от страна на загиналия Б.Р. в размер на 2/3, ½ и 1/3 (на
различни места в отговора), тъй като в момента на катастрофата е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Оспорва претенциите за неимуществени
вреди по размер, като твърди, че са завишени с оглед принципа на
справедливостта. Изтъква и нарушаване на морални норми с оглед
изявленията на ищците в наказателното производство, че нямат претенции
към виновния водач – син на загиналия Б.Р.. Считат за справедливи размери
на обезщетенията преди намаляването им поради съпричиняване, съответно,
120 000 лева за първата ищца и 100 000 лева за втората, при условие, че
последната докаже претенцията си предвид липсата на граждански брак.
В допълнителната искова молба се оспорва възражението за
съпричиняване. Твърди се, че ответникът е заплатил на родителите на
загиналия обезщетения в размери по 90 000 лева без да твърди
съпричиняване. Сочи се, че отношенията между страните не са уредени по
извънсъдебен ред не поради бездействие на ищците, а поради определяне от
застрахователя на обезщетение в нисък размер, който е счетен от ищците за
недостатъчен.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът е подал допълнителен отговор, в
който поддържа възраженията за съпричиняване и завишеност на исковите
претенции по размер.
В съдебно заседание и представена писмена защита ищците, чрез
процесуален представител, поддържат основателност и доказаност на
исковете в предявените размери като сочат, че претендираните обезщетения
за неимуществени вреди се явяват адекватни на претърпените от ищците
болки и страдания. Молят за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
Ответното дружество поддържа неоснователност на исковете,
евентуално възразява срещу размера на исковите претенции като поддържа и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
3
пострадалия.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по делото присъда № 3 от 27.02.2020 г. по
НОХД № 182/2019 г. по описа на ОC – Търговище, Д.Б.Р. е бил признат за
виновен в това, че на 19.01.2018 г. в община Търговище, на първокласен път
I-4 в близост до местността „Фисека", при управление на лек автомобил
марка „Сузуки", модел „Суифт", с peг. № ******, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Б.Д.Р., ЕГН ********** от
гр. Варна и три средни телесни повреди на Л.П.К., престъпление по чл.343,
ал. 4, предл. 1, алт.1 и предл.2, алт.1, във вр. с ал. 3, буква "б“, предл.1, във
връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Не е спорно наличието към момента на посоченото ПТП на договор за
застраховка „гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Сузуки
Суифт", с peг. № ****** съгласно застрахователна полица №
BG/02/117000942579, със срок на действие от 25.03.2017 г. до 24.03.2018 г. По
делото е прието като доказателство писмо от 31.03.2020 г. до ЗД „Бул Инс"
АД с приложена застрахователна претенция от ищците и известие за
доставяне, от което е видно, че застрахователят е получил претенцията на
01.04.2020 г.
В приетото по делото заключение на назначената САТМЕ, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че процесното ПТП е настъпило на сравнително дълга права
отсечка с добра видимост през тъмната част на деня при суха пътна настилка
като л.а. „Сузуки Суифт“ е навлязъл в насрещната лента за движение. Няма
категорични данни за причината за това навлизане, на мястото на ПТП не са
намерени спирачни следи, което навежда на извода, че опасната ситуация е
възникнала сравнително бързо, най-вероятно в границите на "опасната зона",
така че нито един от двамата водачи не е реагирал по някакъв начин. Лекият
автомобил "Сузуки Суифт" е снабден серийно с 4 бр. предпазни колани (на
всички места). Б. Д. Р. е бил на предно дясно място. от установените при
проведената на 20.01.2018 г. в МБАЛ АД гр. Търговище аутопсия на трупа на
Б.Д.Р. са установени тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми със
счупване на челната кост на черепа, ограничен травматичен излив на кръв под
меките мозъчни обвивки, счупвания на 1-во до 5-то леви ребра по
средноключичната линия, обширно разкъсване на левия бял дроб, кръвоизлив
с обем от 2500 мл. в лявата гръдна кухина, счупване на лявата бедрена кост в
горната й трета, обширни охлузвания по челото и лява долна половина на
гръдният кош. Причината за смъртта на Б.Д.Р. е тежката гръдна травма с
разкъсване на левия бял дроб, кръвоизлив с обем от около 2500 мл. в лявата
гръдна половина, довели до развитието на остра дихателна недостатъчност и
4
анемия. Според вещите лица черепно-мозъчната и гръдната травми, както и
счупването на лявата бедрена кост на пострадалия са резултати на удари с или
върху твърди тъпи предмети, реализирани в лявата челна област на главата,
лявата странична повърхност на гръдния кош, лявото бедро. Травматичните
увреждания в областта на гръдния кош и главата биха могли да се получат
при придвижване на тялото напред и наляво при възникналото ПТП, удар на
главата в предното панорамно стъкло или тавана на автомобила, удар на
гръдния кош в арматурното табло. Такива травматични увреждания не биха
могли да бъдат получени при поставен обезопасителен колан и липса на
тежки деформации на купето на автомобила. В съдебно заседание вещите
лица потвърждават, че травмите не биха могли да се получат от удар във
въздушна възглавница, както и, че при липса на поставен обезопасителен
колан е възможно съприкосновение на тялото с части от арматурното табло
независимо от задействането на въздушните възглавници.
Видно от приложения в ДП № 72/2018 г. по описа на РУ – Търговище
Протокол за оглед на ПТМ, на 19.01.2018 г. около 21,30 ч. на първокласен път
I-4 в близост до местността „Фисека" е настъпило ПТП лек автомобил
„Сузуки Суифт" с peг. № ******, управляван от Д.Б.Р., и лек автомобил
„Фолксваген Голф" с peг. № ******, при което е причинена смъртта на Б.Д.Р..
Предното стъкло е намерено силно напукано с вдлъбнатина в дясно. Двете
въздушни възглавници на автомобила са били отворени като по тях и по
аудио системата на автомобила са намерени петна наподобяващи кръв.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Б.Д.Р. поради това, че е пътувал без
поставен обезопасителен колан, по делото е призован и разпитан като
свидетел Г. Т. Г., служител в районна служба пожарна безопасност – гр.
Търговище. Свидетлят в екип с още двама души е бил изпратени по сигнал за
катастрофата. Когато екипът пристигнал на мястото на произшествието
заварил мъж видимо около 40 – 45 годишен на предната седалка от дясно в
колата, която се движела в посока Варна, описана от свидетеля като зелена на
цвят. Тялото било свито напред. Свидетелят забелязал, че няма предпазен
колан. Вратата е била залостена и екипът е използвал уреди за рязане. Според
свидетеля пострадалият с глава е счупил предния прозорец.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищците
болки и страдания в резултат от претърпяното ПТП са допуснати
съдебнопсихиатрична експертиза и гласни доказателствени средства.
От заключението на изслушаната съдебно-психиатрична експертиза,
неоспорено отстраните и прието от съда като обективно, компетентно и
изчерпателно, се установява, че ищците Ж. Б. Р. и майка и М. Ц. М. не
́
страдат от психично разстройство в тесния смисъл на думата – психоза. И при
двете са налице са данни разстройства от групата на реакция на тежък стрес и
5
разстройство на адаптация. Разстройствата в тази голяма група могат да се
разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес,
поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин водят
до нарушаване на социалното функциониране. При Ж. Р. са налице симптоми
на посттравматичен стрес. Според вещото лице погрешно е впечатлението, че
стресът ще отшуми от само себе си и че няма да даде отражение. Всичко,
което се преживява в детството оставя следи на подсъзнателно и съзнателно
ниво. Наложително е преодоляването му да става чрез психологична и
психотерапевтична работа. Преживяното от М.М. е изиграло ролята на остра
психотравма, която тя с времето не е била могла да рационализира и да се
освободи от болестотворното й въздействие. Възникнало е психогенно
разстройство с тревожно-депресивни симптоми – смесена тревожно-
депресивна реакция. Касае се за неадаптивен отговор на тежък или
продължителен стрес. Тежката психотравма от 19.01.2018 год.е отключила
тревожните и депресивни изживявания. В заключение, към момента на
процесното ПТП Ж.Р. и М.М. са изпаднали в състояние на остра реакция на
стрес с разстройства на адаптацията. Те не са били в състояние на преработят
стреса, той се е превърнал в тежка психотравма и към момента при Ж. е
налице посттравматичен стрес, а при М.М. – смесена тревожно-депресивна
реакция.
От показанията на свидетелката Ж.Г. Р., баба на Ж.Р. и майка на
загиналия при катастрофата на 19.01.2018 г. Б.Д.Р., които съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че ищцата М.М. и Б.Р. са
живеели заедно преди да почине като съжителството им датира от 2005
година. Финансовите разходи по семейството се поемали от Б.. За
отношенията му с М.М. заявява, че Б. бил всичко за нея. Тя била едно дете и
имала много тежко детство. Приела родителите на Б. като свои родители.
Като загубила Б. просто загубила всичко. Баща и починал три месеца по-рано.
́
Двете и те починали една след друга, в една година. Майка и работела в
́
Италия и нямали връзка. Имала само Б.. След смъртта му изпаднала в дълбока
криза, но трябвало да живее заради детето. Ходела по лекари, взимала
лекарства за нервите. По отношение на Ж. свидетелката излага, че още не
можела да преодолее загубата на баща си. Цялата стая била в снимки,
абсолютно всичко свързвала с баща си, който бил всичко за нея. Б. много се
грижел за нея, много и угаждал и много се занимавал с нея. Постоянно
́
споменавала баща си, отивайки в жилището, където са живяли заедно казвала,
че отива при него.
От показанията на свидетеля Д.Б. Р., дядо на Ж.Р. и баща на загиналия
при катастрофата на 19.01.2018 г. Б.Д.Р., които съдът цени при условията на
чл. 172 от ГПК, се установява, че синът му и майката на Ж. М. Ц. М. са
живеели заедно от 2005 година насам. Б. поемал разходите в семейството.
Той бил нейната опора и много се обичали. Баща и починал, баба и починала,
́́
останала самичка с Ж.. Ж. много тежко приела смъртта на баща си. Тя била
6
тогава на 9 години. Сега все казвала тук татко ме води, това татко ми купи от
тук - всичко помнела. Искала да бъде Навсякъде, където е бил баща и, там
̀
искала да бъде. В представите и баща и бил велик човек и много го обичала.
́́
И той правел всичко за нея. Благодарение на него в момента тя била
републикански шампион на България за 12 годишни по тенис на маса. Цялата
и стая била със снимки и медали, снимки на баща и.
̀̀
Правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.
432 от ГПК е функционално обусловена от отговорността на застрахования
по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно
превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и
фактическият и състав включва действие или бездействие, което е
́
противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили
вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Между страните по делото не е налице спор, че към датата на
настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховката “Гражданска отговорност” покриваща отговорността на
водача на лек автомобил „Сузуки Суифт", с peг. № ******, което обуславя
пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска и възникване
на задължение на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците
вреди от деликта, в случай че същите бъдат доказани.
Противоправността на деянието и вината на дееца Д.Б.Р. са установени
с влязла в сила присъда на наказателния съд. Съгласно разпоредбата на чл.
300 от ГПК в настоящото производство е изключена преценката на
доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението,
за което е наложено наказание на виновния водач, и същите следва да се
приемат за установени по висящия спор относно гражданските последици от
деянието – извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на водача.
Съдът приема за установено от събраните по делото гласни
доказателствени средства и съдебно-психиатрична експертиза, че всяка от
ищците е претърпяла и търпи неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки, страдания и силно негативни емоционални преживявания,
вследствие на смъртта на Б.Д.Р. при процесното ПТП.
Причинната връзка между противоправното поведение на делинквента
и причинените вреди се установява по несъмнен начин.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и
съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
7
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. При определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, действителните отношения между
пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. В създадената по
реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС се приема, че за справедливото
възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е
необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за
всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране
за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане
на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за
последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането.
В момента на извършване на деликта починалият Б.Р. е бил на 47
години, т.е. в активна трудоспособна възраст. От събраните по делото
свидетелски показания безспорно се установяват изпълнени с любов
отношения между фактическите съпрузи, силна обич и емоционална близост,
демонстрирана от бащата към дъщеря му и обратно, привързаността им един
към друг. Свидетелите убедително разкриват пред съда промяната в
състоянието на ищците след инцидента, като споделят за тяхното отчаяние и
скръб.
При преценката си за интензитета и продължителността на
претърпените емоционални страдания, в конкретния случай, и прогнозите за
тяхното отзвучаване следва да се съобрази, че фактическата съпруга на
починалия е загубила своя партньор и житейски спътник, с когото е била в
продължителна връзка. Нещо повече, той е бил единствената и опора в
́
живота. Внезапната загуба на партньора е причинила тежка психотравма
довела до психично разстройство и депресивно състояние. Последиците от
емоционалната травма преживялата фактическа съпруга ще търпи дълго и в
някаква степен до края на живота си, независимо от това, че е в сравнително
млада възраст. Още повече, че е загубила не само партньора си, но и бащата
на деветгодишното си дете, което занапред трябва да отглежда сама, лишена
от материалната и морална подкрепа на загиналия при катастрофата. Съдът
приема, че адекватната обезвреда на посоченото увреждане, при приложение
на обществения критерий за справедливост, е сумата от 140 000 лв.
По отношение на детето Ж.Р., следва да се отбележи, че лишаването от
родител, е увреждане със значим отзвук, обусловен от дълбочината на
връзката, естествено съпътстваща целия житейски път на детето до загубата.
Следва да се съобрази, че в конкретния случай дъщерята на починалия е била
в крехка възраст, все още далеч от началото на самостоятелен живот.
8
Симптомите на посттравматичния стрес не са отшумели. Психотравмата без
съмнение ще се отрази сериозно на формирането на личността и и бъдещото
́
и развитие. Детето е лишено както от морална опора, обич и подкрепа, така и
́
от материална сигурност. Огромната мъка и душевно страдание, причинени
от непоправимата загуба на един от най-близките, значими и любими хора, са
оставили незаличим отпечатък върху психиката на детето, който ще
съпътства Ж.Р. до края на живота и. Ето защо, съдът намира, че справедлив
́
стойностен адекват на нейната вреда се явява сумата от 180 000 лв.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Възражението намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с отговора на исковата
молба, и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество възражението е основателно.
Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 от ГПК решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г.
на II т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за
настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на
тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
съпричиняване. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да води до настъпване, или да улеснява
настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя.
За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл.
137а от ЗДвП следва да се установи при условията на пълно доказване от
страна на ответника, както факта на наличие на предпазен колан в превозното
средство, това че не е поставен от пострадалия, така и факта, че в конкретната
хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Както от изслушаната по делото комплексна САТЕ и СМЕ, така и от
показанията на свидетеля Г. се установява по несъмнен начин, че загиналият е
пътувал без поставен обезопасителен колан, с което е нарушил 137а от ЗДвП.
Според заключението на вещите лица такива травматични увреждания не
биха могли да бъдат получени при поставен обезопасителен колан освен при
тежки деформации на купето на автомобила, каквито в случая не са налице.
Травмите не биха могли да се получат от удар във въздушна възглавница.
Загиналият е намерен в положение силно наведен напред върху арматурното
табло като според свидетеля е счупил предното панорамно стъкло с главата
9
си. Всички събрани доказателства водят до несъмнен извод, че Б.Р. е пътувал
без или с неправилно поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл за
настъпилия фатален резултат.
Съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели
до настъпване на вредоносния резултат (Решение № 117 от 8.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК). Анализът на правнорелевантните
факти в конкретния случай обосновава заключение, че основната причина за
инцидента се корени в неправомерното поведение на водача на лекия
автомобил, който е престъпил забраната да се вреди другиму, като е
пренебрегнал правилата за движение по пътищата, вменяващи в задължение
на водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни, непрекъснато
да контролират управляваното от тях пътно превозно средство, да се
съобразяват с конкретните пътни условия. Водачът на автомобила е имал
възможност да наблюдава пътната обстановка и да определя траекторията на
движение на управлявания от него автомобил като не са налице данни за
конкретна обективна причина, обуславяща необходимост от напускане на
лентата за движение и навлизане в насрещната лента, което е и единствената
причина за катастрофата.
Пътуващият на мястото до водача, от своя страна, е неглижирал
задълженията си като пътник в автомобила и е пътувал без или при
неправилно поставен предпазен колан.
При съпоставяне на приноса на двамата участници, настоящият състав
намира за решаващ приноса на водача на лекия автомобил, доколкото той е
отговорен за контрола върху моторното превозно средство и съответно
изискванията към него са по-строги. Ето защо, релевантният каузален принос
на увредения следва да се определи на 30 %.
При това положение искът на Ж. Б. Р. се явява основателен до размер на
126 000 лева, а този на М. Ц. М. – до размер на 98 000 лева.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва за забава.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на деликта – 19.01.2018 г.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ
10
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380.
Съгласно чл. 496, ал. 3, застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой
от изброените документи, между които и протокол за пътнотранспортно
произшествие.
Застрахователната претенция е била предявена на 01.04.2020 г. и към
нея са били приложени всички необходими документи за доказване на
основанието и определяне на размера на застрахователното обезщетение. Ето
защо, срокът от 15 работни дни за изплащане на застрахователното
обезщетение е изтекъл на 24.04.2020 г., след която дата ответникът дължи
законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, основателна се явява акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 25.04.2020 г. За периода от
19.01.2018 г. до 24.04.2020 г. претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
Отговорност за разноски.
Видно от представения списък с разноски и доказателства за
извършването им ищците са заплатили 5 500,00 лева адвокатски хонорар по
договор с М.М. и 5 000,00 по договор с Ж.Р.. претендираните адвокатски
възнаграждения са под установения с Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимум,
поради което възражението за прекомерност е неоснователно. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати съразмерно на
уважената част от исковете сторени от М.М. съдебно-деловодни разноски в
размер на 2 695 лева и сторени от Ж.Р. съдебно-деловодни разноски в размер
на 2863,63 лева.
Ответникът не е представил списък на разноските. Искане за
присъждане на такива е направено със становище от 26.02.2021 г. По делото
са приети доказателства за направени от ответника разноски за заплащане на
депозит за вещо лице в размер на 500 лева и за призоваване на свидетел в
размер на 60,00 лева или общо 560,00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищците следва да заплатят на ответното дружество съразмерно на
отхвърлената част от исковете съдебно-деловодни разноски в общ размер
261,33 лева.
Воден от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София 1407, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Ж. Б. Р., ЕГН **********, с адрес:
*****, представлявана от нейната майка и законен представител М. Ц. М.,
сумата 126 000,00 (сто двадесет и шест хиляди) лева , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на баща й Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018 г. при
пътнотранспортно произшествие (ПТП) в местност „Фисека, гр. Търговище,
виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а. „Сузуки Суифт“ с рег. №
******, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
25.04.2020 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
отхвърля исковете за разликата над 126 000,00 лева до предявения размер от
220 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
19.01.2018 г. до окончателно погасяване на задължението, както и за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от
19.01.2018 г. до 24.04.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София 1407, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М. Ц. М., ЕГН **********, двете с
адрес: *****, сумата 98 000,00 (деветдесет и осем хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие смъртта на Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018 г.
при пътнотранспортно произшествие (ПТП) в местност „Фисека, гр.
Търговище, виновно причинено от Д.Б.Р. при управление на л.а. „Сузуки
Суифт“ с рег. № ******, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 25.04.2020 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, като отхвърля исковете за разликата над 98 000,00 лева до предявения
размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода
от 19.01.2018 г. до окончателно погасяване на задължението, както и за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от
19.01.2018 г. до 24.04.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на Ж. Б. Р.,
ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен представител
М. Ц. М., сумата от 2863,63 лева, представляващи сторени по делото
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на М. Ц.
М., ЕГН **********, сумата от 2 695,00 лева, представляващи сторени по
делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Б. Р., ЕГН **********, и М. Ц. М., ЕГН **********, да
12
заплатят на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, сумата от 261,33 лева,
представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 8 960,00 лева, представляваща дължима по делото държавна такса,
както и 266,66 лева разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13