Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 271 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците “Л.” ЕООД, ЕИК********, и “А.К.”
ЕООД, ЕИК ********, твърдят, че съгласно договор от
02.07.2018 г. настоящият ответник “Х.Р.” АД, ЕИК ********, и “Б.П.” ЕООД, в качеството им на възложители, са възложили на
ищците, в качеството им на изпълнители, дейности по осъществяване на
консултантски услуги в процедура по придобиването на правото на собственост
върху недвижими имоти, находящи се в гр. София и
представляващи поземлени имоти с идентификатор 68134.1112.26 и 68134.1112.266,
в производството по публична продан на същите по реда на чл. 483 и сл. от ГПК в
изпълнително дело № 201785330400441 по описа на А.Д., с рег. № 853 на КЧСИ, с
район на действие – Софийски градски съд. Твърдят, че срещу предоставените
услуги възложителите следвало да заплатят на изпълнителите сума в размер на
100 000 лева без ДДС, разделно между изпълнителите съгласно чл. 3, ал. 1
от договора. Твърдят, че условие за плащане на възнаграждението било влизане в
сила на постаноление за възлагане по реда на ГПК за
имот с идентификатор 68134.1112.26 на купувача “Х.Р.” АД и за имот с идентификатор
68134.1112.266 на купувача “Б.П.” ЕООД.
Твърдят, че възложителят “Б.П.” ЕООД
е изпълнил задължението си по договора да заплати на всеки от изпълнителите по
15 000 лева, т.е. общо 30 000 лева.
Ищците твърдят, че на 11.07.2018 г. с постановление за възлагане по изпълнително дело № 201785330400441 по описа на ЧСИ с рег. № 853 на КЧСИ, влязло в сила на 21.09.2018 г. и вписано в Службата по вписванията с вх. № 64042/01.10.2018 г., акт, том ХLVII/2018 г., “Х.Р.” АД е обявено за купувач на поземлен имот с идентификатор 68134.1112.26, ведно с построените в него сграда с идентификатор 68134.1112.26.1 и сграда с идентификатор 68134.1112.26.2. Твърдят, че въпреки изпълнението на възложеното ответникът “Х.Р.” АД не е изплатило остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 70 000 лева без ДДС или 84 000 лева с ДДС.
Всеки от двамата ищци претендира да бъде осъден ответника “Х.Р.” АД да му заплати сумата от по 42 000 лева с ДДС, представляваща възнаграждение (остатък) за предоставени услуги съгласно договор от 02.07.2018 г. и споразумение към него от 31.08.2018 г., и сумата от по 1 353,33 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 21.09.2018 г. до 14.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (08.02.2019 г.) до окончателното й плащане.
Ищците претендират направените по делото разноски.
Ответникът “Х.Р.” АД оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на валиден договор за консултантски услуги между ищците и ответника “Х.Р.” АД, тъй като лицето, което се твърди, че е подписало договора - Г.Г.М. нямало представителна власт да подпише договора и не можело да ангажира отговорността на дружеството. Сочи, че Г.Г.М. е бил член на съвета на директорите на ответното дружество до 20.10.2014 г. и след тази дата не е имал представителна власт. Твърди, че към 02.07.2018 г. ответното дружество се представлява от Р.С.М..
Ответникът оспорва извършването на каквито и да било услуги по придобиване на имотите от страна на ищците. Сочи, че на същата публична продан ответното дружество е придобило сгради в поземлен имот с идентификатор 68134.1112.26 и още един имот – поземлен имот с идентификатор 68134.1112.24, който не е предмет на договора. Сочи, че предметът на договора е неясен.
Ответникът оспорва размера на претенцията. Сочи, че в договора е поето задължение на двамата възложители да заплатят на ищците поравно сумата от 100 000 лева без ДДС, т.е. задължението е поето при условията на разделност и отговорността на “Х.Р.” АД би била до сумата от 50 000 лева без ДДС. Сочи, че в договора няма данни за солидарност на задължението. Оспорва като неотносими за спора правоотношенията между ищците и “Б.П.” ЕООД.
В допълнителната искова молба ищците поддържат предявените искове и оспорват доводите и възраженията на ответника. Твърдят, че Г.Г.М. е имал пълномощно да представлява ответното дружество за участие в публичната продан по изпълнително дело № 201785330400441 по описа на ЧСИ А.Д.. Сочат, че договорът е обвързан с постигане на конкретен резултат – влизане в сила на постановлението за възлагане на гореописаните имоти, които предпоставки са изпълнени и се дължи уговореното възнаграждение. Твърдят, че отношенията с другия възложител са относими, а с допълнителното споразумение от 31.08.2018 г. се уреждат допълнителни отношения между страните и промяната в тях. Твърдят, че договорът е изпълнен и “Б.П.” ЕООД е приело резултатите и е уредило отношенията си с изпълнителите, като с тези действия единият от възложителите по договора е потвърдил сключването и изпълнението му.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и
възражения срещу предявените искове. Сочи, че влизането в сила на
постановлението за възлагане е факт, който не може да обвърже никой от
изпълнителите, тъй като те не са страна по изпълнителното дело. Твърди, че
договорът от 02.07.2018 г. е сключен в последния ден на публичната продан и
след подаване на наддавателното предложение, поради което на тази фаза
изпълнителите не са оказвали никакви консултации. Сочи, че ако има преуреждане
на отношенията с допълнителното споразумение от 31.08.2018 г., то това важи
между ищците и “Б.П.” ЕООД.
С определение от 03.09.2019 г. съдът е
конституирал на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК “Б.П.” ЕООД, ЕИК********,
като трето лице - помагач на страната на ищците.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е представен от ищците договор от 02.07.2018 г., сключен между настоящия ответник “Х.Р.” АД, представлявано от Г.Г.М., и “Б.П.” ЕООД, като възложител от една страна, и от друга страна – ищците “А.К.” ЕООД и “Л.” ЕООД, като изпълнител.
Съгласно чл. 1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да предостави консултации във връзка с придобиването на недвижими имоти, находящи се в гр. София, а именно: поземлени имоти с идентификатор 68134.1112.26 и 68134.1112.266 на публична продан по изпълнително дело № 20178530400441 по описа на ЧСИ А.Д..
Съгласно чл. 2 от договора, възложителят се задължава да предостави на изпълнителя необходимата информация и документи.
Съгласно чл. 3 от договора, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнагрждение в размер на 100 000 лева без ДДС, разделено поравно между “А.К.” ЕООД и “Л.” ЕООД. Възнаграждението е платимо при влизане в сила на постановлението за възлагане на посочените имоти, както следва: ПИ 68134.1112.26 на “Х.Р.” АД и ПИ 68134.1112.266 на “Б.П.” ЕООД.
По делото е представено от третото лице помагач “Б.П.” ЕООД допълнително споразумение към договора за консултански услуги от 02.07.2018 г., подписано на 31.08.2018 г. между “Б.П.” ЕООД като възложител и “А.К.” ЕООД и “Л.” ЕООД като изпълнител, съгласно което в изпълнение на задължението по договора “Б.П.” ЕООД е заплатило на изпълнителя сумата от 30 000 лева, разделена поравно между “А.К.” ЕООД и “Л.” ЕООД.
Съгласно чл. 2 от допълнителното споразумение от 31.08.2018 г., всички страни по договора (възложител и изпълнител) се съгласяват, че с изплащането на сумата от 30 000 лева “Б.П.” ЕООД е изпълнило всички свои задължения по договора, като страните са уредили изцяло своите отношения и никоя от страните (възложител и изпълнител) няма и в бъдеще не може да има към дружеството каквито и да било претенции, произтичащи от договора.
Представено е наддавателно предложение на “Х.Р.” АД, чрез пълномощника Г.Г.М., за участие в публична продан по изпълнително дело № 20178530400441 по описа на ЧСИ А.Д. на недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор 68134.1112.26, заедно с построените в имота сграда с идентификатор 68134.1112.26.1 и сграда с идентификатор 68134.1112.26.2, за преложена цена в размер на 211 000 лева. Представено е и пълномощното на Г.Г.М..
Представен е също протокол от 02.07.2018 г. по изпълнително дело № 20178530400441 по описа на ЧСИ А.Д. за постъпили наддавателни предложения на насрочената от 30.05.2018 г. до 30.06.2018 г. публична продан и обявяване на купувач, съгласно който “Х.Р.” АД е обявено за купувач на гореописаните имоти за сумата от 211 000 лева. От протокола се установява също, че наддавателното предложение на “Х.Р.” АД е постъпило на 29.06.2018 г. с вх. № 2580.
Представено е от ищците постановление за възлагане на недвижим имот от 11.07.2018 г. по изпълнително дело № 20178530400441 по описа на ЧСИ А.Д., с което в резултат на проведена публична продан в периода от 30.05.2018 г. до 30.06.2018 г. са възложени на “Х.Р.” АД следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 68134.1112.26, заедно с построените в имота сграда с идентификатор 68134.1112.26.1 и сграда с идентификатор 68134.1112.26.2, за сумата от 211 000 лева. Постановлението е влязло в законна сила на 21.09.2018 г.
От разпита на свидетеля Г.М. се установява, че има пълномощно от “Х.Р.” АД, с което е присъствал на търг в Софийски районен съд. Свидетелят казва, че подписът върху договора от 02.07.2018 г., находящ се на стр. 17 от делото, е неговия. Казва, че е останал с убеждение, че този договор е бил, за да няма наддавателно предложение за земята или за сградата.
Законният представител на
ответното дружество – Р. С.М., не се яви да отговори по реда на чл. 176 от ГПК
на въпросите дали ответното дружество “Х.Р.” АД е участвало в публичната продан по
горепосоченото изпълнително дело за гореописаните имоти и дали е упълномощавала
Г.М. да представлява дружеството в процедурата по провеждане на публичната
продан на имотите. Поради неявяването на законния представител на ответното
дружество съдът приема за доказани тези обстоятелства.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:
Въз основа на представения от ищците договор между ответника “Х.Р.” АД и третото лице помагач “Б.П.” ЕООД, като
възложители, и ищците “Л.” ЕООД и “А.К.” ЕООД, като изпълнители, е възникнало валидно облигационно отношение по договор за
услуга, като разновидност на договора за изработка по смисъла
на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя
обуславят правото на ищците да претендират
заплащане на съответното договорено
възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият
трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
Ответникът е направил възражение за недействителност на договора поради липса на представителна власт на лицето, подписало същия за ответното дружество “Х.Р.” АД – Г.М., което дружеството има правен интерес да направи съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая се установява от събраните по делото доказателства, че представляващият “Х.Р.” АД е упълномощил Г.М. за извършването на правни и фактически действия от името и за сметка на дружеството, т.е. Г.М. е разполагал с представителна власт за сключване на процесния договор от 02.07.2018 г. Поради горното направеното от ответника възражение е неоснователно и договорът обвързва ответното дружество.
В случая и на страната на възложителя, и на страна на изпълнителя две търговски дружества са поели общо задължение, поради което при липса на противна уговорка е налице солидарна отговорност между тях за изпълнение на поетите насрещни задължения, съгласно нормата на чл. 304 от ТЗ. Ищците като изпълнител са се задължили да предоставят консултации във връзка с придобиване на недвижимите имоти 68134.1112.26 и 68134.1112.266 на публична продан по изпълнително дело № 20178530400441 по описа на ЧСИ А.Д., срещу задължението на възложителя (ответника “Х.Р.” АД и третото лице помагач “Б.П.” ЕООД) да заплати договореното възнаграждение по уговорения начин.
По делото не са представени от ищците доказателства за извършването на каквито и да било конкретни консултански услуги по изпълнение на договора от 02.07.2018 г. Не се установява и приемане от възложителя на изпълнение (извършена работа) по процесния договор. От представения протокол за обявяване на купувач на проведената публична продан по изпълнителното дело се установява, че наддавателното предложение съгласно чл. 489 от ГПК е подадено от “Х.Р.” АД на 29.06.2018 г., т.е. преди сключването на процесния договор на 02.07.2018 г. Прави впечатление също така, че договорът за консултански услуги е сключен на 02.07.2018 г., т.е. в деня на обявяване на наддавателните предложения и обявяване на купувач на имотите съгласно чл. 492 от ГПК. Представянето на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижимите имоти, издадено от съдебния изпълнител, също не установява реално изпълнение от страна на ищците изпълнители на каквито и да било консултански услуги. При липса на извършена от ищците изпълнители и приета от възложителя ответник работа съдът приема, че не е възникнало насрещно задължение на ответника като възложител за заплащане на възнаграждение по процесния договор.
За изчерпателност на изложението, дори да се приеме, че за ответника е възникнало задължение за плащане на възнаграждението по процесния договор, то се установява неговото погасяване поради опрощаването му на основание чл. 124, ал. 2 вр. с чл. 108 от ЗЗД.
В представеното по делото допълнително споразумение към договора за консултански услуги от 02.07.2018 г., подписано на 31.08.2018 г. между “Б.П.” ЕООД като възложител и “А.К.” ЕООД и “Л.” ЕООД като изпълнител, е прието от страните, че “Б.П.” ЕООД е заплатило на изпълнителя “А.К.” ЕООД и “Л.” ЕООД сумата от 30 000 лева, разделена поравно между последните. Съгласно чл. 2 от допълнителното споразумение, страните се съгласяват, че “Б.П.” ЕООД е изпълнило всички свои задължения по договора и правоотношенията между възложителя и изпълнителя са уредени изцяло и никоя от страните няма претенции по договора към насрещната страна.
Доколкото, както е посочено по-горе, задължението за заплащане на възнаграждението по договора от 02.07.2018 г. в размер на 100 000 лева без ДДС е поето общо от възложителите “Х.Р.” АД и “Б.П.” ЕООД, тези две дружества отговарят солидарно за изпълнение на паричното задължение съгласно чл. 304 от ТЗ. Плащането от солидарния длъжник “Б.П.” ЕООД на сумата в размер на 30 000 лева погасява и съответната част от задължението на солидарния длъжник и настоящ ответник “Х.Р.” АД. По своята правна същност изявлението на ищците “А.К.” ЕООД и “Л.” ЕООД в чл. 2 от допълнителното споразумение представлява опрощаване на задължението на солидарния длъжник “Б.П.” ЕООД за плащане на възнаграждението над платената сума от 30 000 лева до пълния договорен размер от 100 000 лева без ДДС. Опрощаването в полза на единия солидарен длъжник освобождава и другия солидарен длъжник “Х.Р.” АД на основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗД, след като кредиторите “А.К.” ЕООД и “Л.” ЕООД не са запазили правата си спрямо него. Поради това претендираното възнаграждение по договора от 02.07.2018 г. не се дължи от ответника “Х.Р.” АД поради опрощаването му на основание чл. 124, ал. 2 вр. с чл. 108 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради отхвърлянето на главните искове, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 1 353,33 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 42 000 лева за периода от 21.09.2018 г. до 14.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 42 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (08.02.2019 г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
До приключване на съдебното дирене по делото ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил по делото доказателства за извършването на такива, поради което разноски в настоящото производство не му се присъждат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Л.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, и “А.К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против ответника “Х.Р.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника “Х.Р.” АД да заплати на всеки от ищците сумата от по 42 000 лева (четиридесет и две хиляди лева) с ДДС, представляваща остатък от възнаграждение за предоставени услуги съгласно договор от 02.07.2018 г., сключен между “Х.Р.” АД и “Б.П.” ЕООД, като възложители, и “Л.” ЕООД и “А.К.” ЕООД, като изпълнители, и споразумение от 31.08.2018 г. към договора, сумата от по 1 353,33 лева (хиляда триста петдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща законна лихва върху главницата от 42 000 лева за периода от 21.09.2018 г. до 14.01.2019 г., и законната лихва върху главницата от 42 000 лева, считано от 08.02.2019 г. до окончателното й плащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Б.П.” ЕООД, ЕИК********, в качеството му на трето лице-помагач на ищците - “Л.” ЕООД, ЕИК********, и “А.К.” ЕООД, ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: