Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Христина Цветкова,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9006 по описа на състава за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искове с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът З. „Б.И.“ АД твърди, че на 07.09.2012г. на
главен път ПП 1 Е-79 в района на 364-и км. е настъпило ПТП, което било причинено
в резултат от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил
марка „Мерцедес“ с рег. №******РК Х. А..С.чиято задължителна гражданска
отговорност е била застрахована от него. Сложният механизъм на пътния инцидент
включвал удар на споменатия автомобил в крайпътната предпазна ограда
/мантинела/ и проникването й в купето на автомобила, в резултат на което била
причинена смъртта на пътник на предната дясна седалка. Настъпилият пътен
инцидент дал основание да бъде образувано НОХД №119/2013г. по описа на
ОС-Благоевград, което приключило с осъдителна присъда срещу водача С.. В
мотивите на присъдата били посочени две независими обстоятелства, които
причинили настъпването на произшествието: първо - противоправното поведение от
водача на лекия автомобил, в нарушение на ЗДвП както и втора причина -
техническата неизправност на монтираната пътна предпазна ограда /мантинела/ в района
на настъпване на произшествието. Същият
извод бил възприет в мотивите на решението по вече приключилото гр.д.
№2992/2015г. по описа на I-8 състав при СГС, което било образувано по искова претенция
с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, насочена срещу ищеца в настоящия
процес - З. „Б.И.“ АД от увреденото лице
А.Х.С.. В това производство – ответникът в настоящия процес - Агенция „Пътна
инфраструктура“, която по закон носела отговорност за състоянието на пътната
инфраструктура, била привлечена в качеството на трето лице – помагач на
страната на З. „Б.И.“ АД.
Понеже Решението от 07.08.2017г. по вече
приключилото гр.д. №2992/2015г. по описа на I-8
състав при СГС било постановено при участие на ответника - Агенция „Пътна
инфраструктура“ – то и двете страни в настоящия процес, били обвързани от
установителната сила на мотивите, както и от възникналата помежду им солидарна
деликтна отговорност в хипотезата на независимо съпричинителство по чл. 53 от ЗЗД. Доколкото обаче само З. „Б.И.“ АД било осъдено да изплати на увреденото в
резултат от деликта лице А.Х.С. застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на
150 000 лева, с
извършеното по твърдение на ищеца (в първото открито съдебно заседание на
04.07.2019г.) плащане от 08.01.2018г. - бил
погасен целия солидарен дълг на ищеца и на ответника в настоящия процес, към увреденото
лице А.Х.С. и били репарирани причинените в хипотезата на чл. 53 от ЗЗД
неимуществени вреди.
При изложените фактически твърдения за
възникването на солидарна отговорност между него и ответника и за извършено на
08.01.2018г. плащане с погасителен ефект за целия солидарен дълг – ищецът З. „Б.И.“ АД претендира за осъждане на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, да му заплати сумата от 30 000 лева, като
част претенция в общ размер на 75 000 лева, представляваща припадащата се
половина от общия размер на вече заплатеното обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 150 000 лева и да заплати законната лихва върху предявената
част от иска за главницата, считано от датата, на която е осъществено плащането
на застрахователното обезщетение на 08.01.2018г., до деня на окончателното
плащане. С оглед очаквания изход от
процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати и
направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“ както по основание, така и по размер. По
съображенията, които са изложени в подадения отговор - ответникът оспорва надлежната активна
материална легитимация на ищеца, доколкото оспорва твърденията на ищеца, за фактически
извършено плащане на обезщетение - от страна на ищеца - към увреденото в
резултат от деликта лице А.С.. Оспорва и собствената си пасивна материална
легитимация, тъй като сочи, че в постановената от ОС Благоевград осъдителната
присъда по НОХД №119/2013г. поведението на водача Х. С. било посочено като
основна причина за настъпване на вредоносните последици. Твърди, че предпазната мантинела на мястото
на настъпване на инцидента била изградено в пълно съответствие на техническите
правила, а при това поддържа, че отговорност за изправността на това съоръжение
носи третото неучастващо в настоящия процес лице „П.О.Г.“ ЕООД, което
стопанисвало крайпътния обект до мантинелата. При това сочи, че между увреденото
в резултат от деликта лице А.Х.С. и Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
повдигнат спор на същото основание, който бил разгледан и разрешен в рамките на
съдебния процес по гр.д.№7127/2015г. по описа на І-21 състав при СГС и в
резултат на това, Агенция „Пътна инфраструктура“ била осъдена да заплати на
ищеца сумата от 50 000 лева, заедно със законна лихва и съдебни разноски. Независимо
от изложеното, ответникът оспорва размера на предявената претенция, като твърди,
че е прекомерен, с оглед обема на съпричиняването. Позовава се на изготвения
Протокол от ПТП, който според него се ползвал с обвързваща материална
доказателства сила, относно обстоятелствата, които са свързани с настъпване на пътния
инцидент и отбелязаното противоправно поведение на водача. Оспорва предявения
иск за присъждане на законна лихва, като твърди, че е неоснователен, доколкото
фактически не било извършено плащане и ответникът не бил изпадал в забава. Моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на ищеца, да му
заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На съда е
служебно известно обстоятелството, че е постановено Решение
от 07.08.2017г. по вече приключилото гр.д. №2992/2015г. по описа на I-8
състав при СГС, което било образувано по искова претенция с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, насочена от увреденото лице А.Х.С. срещу ищеца в
настоящия процес - З. „Б.И.“ АД. На съда е известно служебно съдържанието на
съдебния акт, фактът на влизането му в сила на 10.08.2018г., както и факта, че
в рамките на това производство – ответникът в настоящия процес - Агенция „Пътна
инфраструктура“ е била привлечена в качеството на трето лице – помагач на
страната на ответника З. „Б.И.“ АД.
Съдържанието на споменатия съдебен акт, който е
приет като доказателство в заверен препис /л. 46-49 от настоящото дело/ съдържа изрично отбелязване за издаден
изпълнителен лист, в полза на А.Х.С., срещу ищеца в настоящия процес - З. „Б.И.“
АД, както и бележка за получаване на изпълнителния лист на 14.12.2018г.
Като
доказателства по делото са приети Разрешение за специално ползване на пътищата,
чрез изграждане на търговски крайпътен обект /ТКО/ и пътни връзки към него;
чертеж- картограма „Земни маси“ № 6/9 за обект „Бензиностанция Петрол“; Чертеж-
план на настилките за обект „Бензиностанция Петрол“ и писмена кореспонденция,
които не се обсъждат подробно и поотделно, доколкото съдържат специализирана
техническа информация, която е обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- техническа експертиза.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебно- техническа експертиза /пътно
строителство/, която е изготвена от вещо лице В.С., мотивира следните изводи,
относно правно значимите факти:
Ø
Еластичната
предпазна ограда /мантинела/ в която се е ударил процесния лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. №******РК, управляван от Х. А. С. представлява част от
пътната инфраструктура, която е съставна част от републиканската пътна мрежа;
Ø
Част от еластичната предпазна ограда /мантинела/ в която се е ударил процесния лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №******РК и която е била
предназначена да обезопаси пътния участък – т.нар. ускорителен шлюз- не е била
изпълнена. Не е било осъществено т.нар. „зануляване“ на края на предпазната
ограда което изисква - крайният елемент на мантинелата да бъде наведен към
земната повърхност. Неизпълнението на техническата спецификация на монтажа е
създала предпоставка за възникване на опасност за водачите на автомобилите,
който се изразява във възможност от проникване на крайния елемент от оградата в
купето на преминаващ по пътния участък автомобил.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебно- техническа експертиза /технология е
безопасност на автомобилния транспорт/, която е изготвена от вещо лице Х.И.,
мотивира следните изводи, относно правно значимите факти:
Ø
Причина за
настъпването на процесното ПТП е загубата на контрол на водача върху
механизмите за управление над лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег.
№******РК, управляван от Х. А. С.;
Ø
Независима причина за настъпване на инцидента с
лекия автомобил е наличието на необезопасено пътно съоръжение - еластичната предпазна ограда /мантинела/ в която се е
ударил процесния лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №******РК, управляван от Х.
А. С..
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебно- техническа експертиза
/технология е безопасност на автомобилния транспорт и пътно строителство/,
която е изготвена от вещи лица Х.И. и В.С., мотивира следните изводи, относно
правно значимите факти:
В хипотеза на
правилен и съобразен с техническите изисквания монтаж на пътното
съоръжение - еластичната предпазна ограда
/мантинела/ в която се е ударил процесния лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. №******РК, може да се направи обоснован извод, че не би
настъпило проникване на стоманената предпазна ограда в купето на автомобила, а
биха настъпили само външни материални щети по корпуса, в резултат от
въздействието на страничния удар в мантинелата или в резултат на „възкачването“
на корпуса на автомобила върху мантинелата.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявените прен настоящия съд искове са процесуално
допустими, тъй като са предявени от страна с надлежна процесуална легитимация и
по установения в закона ред. Релевираните от ответника възражения срещу
допустимостта на исковете, в действителност имат отношение към преценка за
надлежната материална, а не процесуална легитимация на ищеца т.е. тези
възражение и доводи имат отношение към основателността на исковете, а не към
тяхната допустимост. Именно в този контекст ще бъдат разгледани и възраженията.
По предявения иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД:
Предявеният пред
настоящия съд иск е основан на фактическите твърдения на ищеца, че посредством предявяването
на иска – той желаел да упражни своето нормативно регламентирано регресно право
спрямо ответника, в качеството на солидарен длъжник, като потърси припадащата
се половина от заплатения на 08.01.2018г. общ дълг към трето лице – кредитор. При
това, ищецът поддържа тезата, че
солидарното задължение между него и ответника възникнало в хипотезата на
изричната разпоредба на чл. 53 от ЗЗД, поради задължението на всеки от двамата
отговорни за съпричиняването делинкветни - да репарира произтичащите неимуществени
вреди от настъпило на 07.09.2012г. пътно- транспортно произшествие.
Предявявайки
иска, ищецът поддържа тезата, че преди предявяването на иска – той бил изпълнил/
платил изцяло дължимото обезщетение за неимуществени вреди т.е. че бил платил в
повече от припадащата му се част в сравнения с общия размер на възникналия в
хипотезата на чл. 53 от ЗЗД солидарен дълг.
Според разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД, всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
При това
положение, ищецът беше длъжен да установи по категоричен начин двете споменати
по- горе, основни предпоставки, легитимиращи правото му на регрес към ответника:
както твърдението за наличието на солидарен дълг между ищеца и ответника, така
и твърдението за извършеното плащане /кому, кога, колко и на какво основание е
било платено/.
Първото от тези
твърдения - за наличие на конкретно задължение и твърдението за наличието на
солидарен дълг между ищеца и ответника беше установено, посредством приетите в
настоящия процес писмени и гласни доказателства, по аргумент от разпоредбата на
чл. 53 от ЗЗД, която гласи, че ако увреждането е причинено от неколцина - те отговарят
солидарно.
Независимо от събраните
в настоящия процес доказателства, при преценка на обосноваността на първото
фактическо твърдение, ще трябва да се отбележи също, че в предвидената от чл.
223, ал.2 от ГПК хипотеза – страните помежду си са вече обвързани от правните
последици на Решение от 07.08.2017г. по вече приключилото гр.д.
№2992/2015г. съгласно описа на I-8 състав при СГС, в качеството им на главна страна
и неин помагач.
Второто твърдение,
относно извършеното плащане с погасителен ефект също следваше да бъде доказано категорично
в настоящия процес, защото по принцип има ключово значение за преценката по
основателността на иска. Това е така, понеже именно факта на изпълнението на общия солидарен дълг – в размер над съответната припадаща се част
- създава необходимата материална легитимация за ищеца, да да претендира съответно припадащата се част от платеното
за погасяване на солидарния дълг. Според практиката на ВКС на РБ, солидарния
длъжник е материално легитимиран да упражни срещу съдлъжника си регресно право
по чл. 127, ал.2 от ЗЗД, само ако преди това е платил на кредитора такава част
от солидарния дълг, която надхвърля съответно припадащата се на този длъжник
част. Това разрешение произтича от самото правило на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД,
което изрично изисква, че за да възникне вземане на платилия към съдлъжниците му
- солидарният длъжник следва да е изпълнил повече от своята част от общия дълг (така в Решение
№ 827 от 15.12.2010 г. по гр. дело № 1328/2010 г. IV ГО, ГК на ВКС и Решение № 196
от 21.08.2015 г. по гр. д. № 6068/2014 г., ГК, ІV ГО на ВКС).
На самостоятелно
основание, в конкретния случай, ищецът беше длъжен да проведе категорично и пълно
доказване на твърдението си, че е погасил дълга, дори само поради това, че
твърдението за извършено плащане беше ясно и изрично оспорено от ответника
Необходимото
доказване обаче не бе проведено, въпреки дадените изрични и ясни указания от
страна на съда: именно твърдяното плащане
с погасителен за солидарния дълг правен ефект,
остана напълно неустановено в хода на съдебното дирене. Обстоятелството, че
ищецът е бил осъден да плати, както и обстоятелството, че въз основа
осъдителното решение е бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца, не могат да
заместят липсата на доказателства, относно факта
на плащането с погасителен ефект, относно датата, размера и способа за
извършване на твърдяното погашение.
При това
положение, предявеният иск с плавно основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 53
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан - както по основание,
така и по размер.
По предявения иск по чл. 86 от ЗЗД:
По претенцията за присъждане на мораторна лихва, въпрос с
преюдициално значение е този за изпадането на ответника в забава. А както вече
беше посочено по- горе, предмет на главното вземане, което ищецът упражнява е
едно регресно право, произтичащо от разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. Това
право се поражда за солидарния длъжник, който е платил дълга в момента на
пълното погасяване на целия дълг, а точно това твърдение не бе доказано.
По изложените съображения, искът също следва да бъде
изцяло отхвърлен, като недоказан по основание и по размер.
По претенцията за присъждане на съдебните разноски:
С оглед изхода на
правния спор, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 5 от ГПК- ответникът има право да
получи от ищеца направените съдебни разноски, а ищецът следва да бъде осъден да
ги заплати.
Съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК - съдът намира, че на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК - ищеца следва да бъде осъден да заплати
на ответника общо сумата от 350 лева за съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.
„Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“
със седалище *** иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД - за сумата от 30 000
лева, като част претенция в общ размер на 75 000 лева, представляваща припадаща
се половина от общия размер на заплатено на 08.01.2018г. обезщетение от
150 000 лева за понесените от А.Х.С. неимуществени вреди, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД,
за законната лихва върху предявената част от иска за главница в размер на
30 000 лева, изчислена за периода: считано от 08.01.2018г., до деня на
окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с
ЕИК ********и със седалище *** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата от 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща направените
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: