№ 1662
гр. Варна, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110204332 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.
Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.“Народни Будители“ №43, ет.8, ап.30
против Наказателно постановление № 23-0442-000974, издадено на 18.09.2023г. от
Началник сектор в ОД в МВР - гр. Варна, РУ 04-Варна, с което на К. е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Поради това се иска неговата отмяна .
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуален представител-адвокат, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По съществото на делото изтъква аргументи за
незаконосъобразност на НП, като сочи че в него липсва точно и пълно описание на
нарушението, което е нарушило правото на защита на наказания субект. Излага
аргументи за неправилно приложение на материалния закон. Претендира за
присъждане на разноски, като ангажира доказателства за тяхната направа.
Наказващият орган, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено
1
като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.08.2023г., около 22:11 часа жалбоподателят К. К. управлявал лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № В9904СА в гр.Варна, кв.Аспарухово.
При движение по ул.“Народни Будители“ посока „Сити център“, той бил спрян за
проверка от полицейски органи при Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна –св. А. Д.
и негов колега. В хода на проверката служителите на реда констатирали, че МПС
е оборудвано с два пожарогасителя, но и двата са с изтекъл срок на валидност.
Било преценено, че пожарогасителите, с които е оборудвано МПС не е в
съответствие с изискванията, тъй като видно от стикера , са с изтекъл срок за
валидност. Затова, органите на реда счели, че възз. управлява технически
неизправен автомобил, като неизправността е незначителна.
За констатираното св. Д. съставил АУАН с бл. № 946573, в който посочил
горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без
възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.
Въз основа АУАН Началник сектор в ОД в МВР - гр. Варна, РУ 04-Варна на
18.09.2023г. издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства доказателства, а именно: писмените материали - преписката по
АНП, вкл.АУАН, справка нарушител-водач, заповед и гласни доказателства:
показанията на св.Ал.Д., които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в
2
ОД в МВР - гр. Варна, РУ 04-Варна съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
старши полицай, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от Началник сектор в ОД в МВР - гр. Варна, РУ
04-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от
същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно
лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът приема, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е допуснато съществено и неотстранимо процесуално
нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е опорочило и
последвалите действия по издаване на обжалваното наказателно постановление.
Поради това и НП е незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.
Настоящият въззивен съд приема, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН и е неправилно приложен законът.
Въззивникът е наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Последната въвежда задължение движещите се по пътя ППС да бъдат
технически изправни. Санкционната норма приложена от АНО- чл.179, ал.6, т.1 от
ЗДвП въвежда наказание за този, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, като санкцията е диференцирана според констатираната
неизправност: незначителна, значителна или опасна.
В обстоятелствената част на АУАН и НП от фактическа страна е предявено
обвинение спрямо въззивника, че управлява технически неизправно МПС, тъй като
пожарогасителят не е в съответствие с изискванията- изтекъл срок на валидност на
стикера за техническа годност, което според наказващия орган се явява незначителна
техническа неизправност съгласно Наредба Н-32/2011г.
За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС,
предвид диференциацията на неизправностите в разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от
ЗДвП, следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на
3
съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния
казус актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да запишат в АУАН и
НП, че "неизправността" е "незначителна", без обаче да посочат, без съответно да
изложат релевантни факти, обосноваващи преценката за определената от органите
степен на значимост на неизправността.
Релевантните факти за определяне на дадена неизправност като незначителна са
посочени в § 6, т. 71 от ДР на ЗДвП, като възможните относими в случая са: откритите
по време на проверка неизправности, вкл. при укрепване на товара, които са без
значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително
въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.
Релевантни факти за определяне на дадена неизправност като незначителна са
посочени и в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, по препращане от чл. 101, ал. 4 от ЗДвП. Така
например, съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредба № Н-32 "незначителни" са
неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността на
превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и малките
несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното
средство. Във връзка с горното съдът съобрази и че в ЗДвП е направено разграничение
между техническата изправност на ППС и оборудването им с редакция ДВ, бр. 51 от
2007 г., докато нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "п" от ППЗДвП е с непроменена
редакция от приемането на ППЗДвП с ПМС № 36 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 25 от
22.03.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., а посочената наредба е приета през 2011 г.
Действително посочената норма от ППЗДвП определя като технически неизправно
МПС, което няма допълнително оборудване с пожарогасител или той е е неизправен.
ЗДвП като акт от по-висока степен спрямо ППЗДвП разграничава техническата
неизправност на МПС от оборудването на МПС. Освен това законодателят определя
като компетентен за определянето на класификацията на неизправностите единствено
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи с наредба - чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, а не с правилник за
приложението на закона.
На следващо място, според Раздел І, т. 7. 2. от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от
Наредба № Н-32 под наименованието "Друго оборудване" по отношение на елемента
"Пожарогасител" липсата на пожарогасител е класифицирана като значителна
неизправност, но същевременно със забележка, че "изискването за пожарогасител
указва елементи, които са свързани със състоянието на превозното средство и неговата
годност за използване на пътя, но които не се считат за съществени за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност". От друга страна при
несъответствие на пожарогасителя с изискванията /б.“б“ на т. 7. 2. от Приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/, неизправността може да бъде значителна и
4
незначителна. Под "изисквания" се имат предвид изискванията за одобряване на типа
към датата на одобряване, първа регистрация или пускане в употреба за първи път,
както и задълженията за преоборудване или на националното законодателство на
държавата на регистрация. Тези причини за неизправност са приложими само когато е
проверено съответствието с изискванията.
Последното е в потвърждение на довода на настоящия съд за наличието на непълнота
и неяснота от описанието на нарушението по какъв критерий твърдяната неизправност
е приета за незначителна. В случая в описанието на нарушението е посочена само
конкретната неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават извода, че
процесната неизправност е незначителна. Налице е съществено нарушение на
процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни
признаци на нарушението, което представлява основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно. В тази връзка е и константната практика на АдмС-Варна-
например Решение по кас. адм. нак. д. № 267/2021 г. по описа на АдмС – Варна,
Решение по кас. адм. нак. д. № 2613/2020 г. по описа на АдмС – Варна и много други.
Предвид изложеното дотук, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед горните изводи, съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието на
основанията на чл.28 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
5
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който обаче не е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като не се е явил в последното по делото заседание. Съдът, обаче
е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно
не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложения по делото
пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.П. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда
по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита
и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лева и същото
е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От
друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на на
наказващият орган и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
6
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ,
бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г./ за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 400 лв. В случая е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400лв.
Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 100 лева е
четири пъти под нормативно определения, поради което и не може да бъде преценен
като прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на случая.
Поради това и ОД на МВР-Варна, към чиято структура се числи наказващият орган,
следва да заплати на възз. К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.“Народни
Будители“ №43, ет.8, ап.30 сумата от 100, 00 лв. , представляваща съдебни разноски
под формата на адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0442-000974, издадено на
18.09.2023г. от Началник сектор в ОД в МВР - гр. Варна, РУ 04-Варна, с което на К. Н.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.“Народни Будители“ №43, ет.8, ап.30 е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лв. на
основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул.“Народни Будители“ №43, ет.8, ап.30 сумата от 100 /сто / лева
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7