№ 29434
гр. София, 10.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110105180 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 10.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 5180/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от К. К. У. срещу „Кауфланд България ЕООД енд Ко.“ КД,
като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало
по силата на Трудов договор от 14.09.2016 г. за длъжността „Ръководител
направление/Директор направление“. Поддържа, че трудовото правоотношение е било
изменяно няколкократно с допълнителни споразумения, включително и с оглед трудовото
възнаграждение. Навежда доводи, че със Заповед № 24-016/29.11.2024 г. било прекратено
трудовото правоотношение, като на 05.01.2024 г. между страните било сключено
споразумение за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ, считано от 01.01.2025 г., а за периода от 31.12.2024 г. служителят да бъде освободен
от изпълнение на служебните му задължения, като работодателят се бил задължил да й
заплаща дължимите месечни възнаграждения. Излага съображения, че периода до 31.12.2024
г. бил разрешено от работодателя отсъствие, поради което се ползвала със закрила. Твърди,
че е издадена Заповед № 2/05.01.2024 г., с която трудовото правоотношение се прекратявало
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.01.2025 г. Твърди, че в началото на
м.11.2024 г. била разбрала за семинар/конференция Brand talks, която представлявала интерес
за ищцата, поради което решила да участва, вкл. с оглед факта, че лектори били изявени
колеги на ищцата работещи при ответника. Поддържа, че е участвала в конференцията, след
което на 11.11.2024 г. по куриер била получила покана за даването на обяснения за
нарушаването на трудовата дисциплина. Инвокира доводи, че поканата е отправена само от
1
един от управителите на ответника, поради което сочи, че не била спазена процедурата по
чл. 193 КТ. Сочи, че е предоставила подробни обяснения, което обосновава. Твърди, че с
процесната уволнителна заповед работодателят е наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, поради злоупотреба с доверието на
работодателя и нарушаването на задълженията за лоялност към последния. Поддържа, че
след проверка в НАП на 20.12.2024 г. била разбрала, че трудовото й правоотношение е било
прекратено, въпреки подписаното споразумение. Навежда доводи, че между страните е
имало имейл кореспонденция, но не е подписвала споразумения или декларации за
връчването на заповеди по електронен път, поради което намира, че заповедта й е нередовно
връчена. Развива съображения, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като не
била спазена процедурата по налагането на дисциплинарно наказание. Сочи, че в поканата
за обяснения са й поискани такива за неосъществили се обстоятелства. Отделно от това
аргументира, че вменените й нарушения били в противоречие с основни права на
гражданите, които били гарантирани от КРБ. Твърди, че не е нарушавала споразумението от
05.01.2024 г., поради което същото било валидно и действащо към настоящият момент, като
не била влизала в преговори или договорни отношения с конкурентни предприятия, поради
което с оглед договореното трудовото правоотношение се прекратявало на 01.01.2025 г., а
отделно от това не била извършвала и никаква възмездна или безвъзмездна дейност, която
да попречи на интересите или дейността на ответника. Навежда доводи, че уволнителната
заповед не е издадена от легитимен представител на работодателя, което обосновава
подробно, а освен това в уволнителната заповед не било налице надлежно посочване на
длъжността, която била заемала, както и липсвала индивидуализация на трудовия договор,
които се прекратявал. Излага подробно съображения, че фактическата обстановка
изложената в уволнителната заповед не отговаряла на обективната действителност. Твърди,
че действията й не обосновавали хипотеза на нарушаване на трудовата дисциплина, което да
доведе до налагането на процесното дисциплинарно наказание, което аргументира подробно.
Поддържа, че от изложените от работодателя съображения не можело да се направи извод
нито защо смята, че е налице хипотезата на злоупотреба с доверие, нито че такава
действително е налице. Инвокира доводи, че сочените клаузи на трудовия договор, която да
не е в противоречие с интересите на работодателя не може да обясни налагането на
дисциплинарно наказание и наличието на дисциплинарно нарушение за присъствието на
публична лекция, като на мястото били присъствали и други служители на ответника.
Излага съображения, че поведението и съображенията на работодателя практически водели
до дискриминация по смисъла на чл. 8, ал. 3 КТ. Освен това трябвало да се вземе предвид, че
съобразно разпоредбата на чл. 228а КТ, работодателят имал задължение да осигурява
условия за поддържане и повишаване на квалификацията на работниците и служителите,
като в случая не само ответника не бил изпълнил задължението си, а напротив бил
санкционирал ищцата с най-тежкото дисциплинарно наказание. Поддържа, че трябвало да се
вземе предвид, че по силата на споразумението, работодателят бил освободил ищцата от
изпълнението на служебните й задължения, поради което същата можела свободно да
присъства на различна места и събития. Навежда подробни доводи, че работодателят не бил
спазил правилото на чл. 189 КТ, като в случая нито е било изследвано имало ли е някакви
неблагоприятни последици за ответника, нито значимостта на неизпълнението на трудовото
задължение, нито е взет предвид факта, че ищцата нямала предходни нарушения на
трудовата дисциплина. Развива съображения, че уволнителната заповед е немотивирана,
като единствено била посочена правната квалификация, без мотиви за твърдените
нарушения. Сочи, че с оглед изложеното претенцията за признаване за уволнението за
незаконно и неговата отмяна била основателна, което обуславяло и основателност на иска за
възстановяване на длъжността заемана преди незаконното уволнение. Поддържа, че в
следствие на незаконното уволнение е останала без работа. Твърди, че размерът на
последното брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ
2
месеца на уволнението било в размер на 14691,07 лева, поради което за периода 13.12.2024 г.
до 13.06.2025 г. се дължало обезщетение, евентуално за периода от 13.12.2024 г. до
31.12.2024 г. Излага съображения, че работодателят неправомерно е задържал трудовата
книжка, поради което същата била претърпяла вреди в размер на брутното трудово
възнаграждение за сумата от 14691,07 лева на месец от 13.12.2024 г. до реалното предаване
на трудовата книжка, като вредите се изразявали в това, че без трудова книжка не можела да
започне работа при друг работодател. Поддържа, че на 11.01.2024 г. е била предоставила
трудовата си книжка на работодателя с оглед оформянето й, но и понастоящем последната
се намира у работодателя. Развива съображения за наличието на твърдените вреди и
причинно-следствена връзка, като сочи, че с поведението си ответника я бил лишил от
възможността да получава трудово възнаграждение от друг работодател. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по
реда на чл. 186 ГПК да се издаде СУ, което да послужи пред НАП за снабдяването със
справка от регистъра на трудовите правоотношения, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде
задължен ответника да представи писмени доказателствени средства, както и за допускане
събирането на гласни доказателствени средства за установяване на твърдения по
предявените искове, както и за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по задачи
поставени в исковата молба. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено, както и да бъде възстановена на длъжността заемана преди незаконното
уволнение, както и да бъде осъден ответника да заплати претендираните обезщетения.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
предявените искове са процесуално допустими. Твърди, че основателността на претенцията
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се обуславяла от това кое от двете изявления е направено и прието
първо – това за прекратяването на трудовото правоотношение по съгласие между страните
или това за дисциплинарно уволнение. Поддържа, че при евентуална отмяна на
дисциплинарното уволнение, изявлението за прекратяването на трудовото правоотношение
по общо съгласие на страните по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ запазвало действието си, поради което
ищцата не разполага с възможност да бъде възстановена на позицията, която е заемала
преди незаконното уволнение, нито с правото на обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение, което аргументира подробно, като сочи аналогично
тълкувателна практика на ВКС. Оспорва претенцията за заплащането на обезщетение
досежно задържане на трудовата книжка. Сочи, че не спори, че страните са се намирали в
трудово правоотношение за длъжността „Ръководител направление/Директор направление
Маркетинг“, като трудовото правоотношение е било прекратено поради дисциплинарно
уволнение. Действително на 05.01.2024 г. страните били подписали споразумение, с което
ищцата била освободена от изпълнение на служебните си задължения за явяване на работа,
за което време е признат трудов и осигурителен стаж, както и че ще получава трудовото си
възнаграждение, а до 30.06.2024 г. ще ползва и служебен автомобил. Сочи, че е уговорено,
че за периода до 31.12.2024 г. ще се счита за разрешено от работодателя отсъствие, като
ищцата ще се ползва от закрила по КТ, а трудовото правоотношение ще се счита прекратено
от 01.01.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, за което е издадена и Заповед №
2/05.01.2024 г. Инвокира доводи, че съобразно клаузата на чл. 4 от споразумението за
прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата не можела да влиза в договорни
отношения с конкурентни предприятия, като не се допуска възмездна или безвъзмездна
дейност за такива, която би нарушила интересите на работодателя, което било уговорено и
според клаузи в трудовия договор. Твърди, че с поведението си на 07.11.2024 г. – участие на
маркетингово събитие Brand Talks с участие на конкуренция, ищцата била нарушила общото
си задължение по чл. 126, т. 9 КТ за лоялност, като на 08.11.2024 г. ищцата чрез приложение
била поискала от управителя да бъде прекратено трудовото й правоотношение. Поддържа,
че служителите, които са участвали в събитието са подали докладни досежно поведението на
ищцата, като от същата са изискани обяснения, а ищцата била представила такива.
3
Инвокира доводи за кореспонденция между страните, като сочи, че ищцата не желаела да
отговаря на въпроси, поради което и било изпратено на личният й адрес уведомление за
прекратяване на трудовия договор. Поддържа, че е поискано предварително разрешение от
Инспекция по труда за уволнение на ищцата, но след като бил получен отказ, било
преминато към налагането на дисциплинарно наказание. Излага съображения, че
уволнението е извършено законосъобразно, което аргументира подробно. Твърди, че след
като ищцата е била освободена от изпълнение на трудовите си задължения, то появата й с
представители на конкуренти на събитие за маркетинг пораждало редица въпроси, като
поведението й било в противоречие с чл. 126, т. 9 КТ. Обосновава, че подобно поведение
изпълвало хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Навежда доводи, че с оглед поведението на
ищцата след искането на обяснения, заповедта за уволнение й била връчена надлежно
електронно. Прави възражение, че на ищцата й е осигурена възможност в срока по чл. 194
КТ да се защити. Твърди, че тежестта на нарушение съответства на тежестта на наказанието,
като уволнителната заповед била аргументирана. Поддържа, че претенцията за задържане на
трудовата книжка е неоснователна, тъй като била извършена проверка от Инспекция по
труда и не били открити нарушения. Инвокира доводи, че ищцата двукратно е била канена
да получи трудовата си книжка, но същата не получавал пратките, като същата била
надлежно съхранявана и по всяко време можела да я получи, каквото поведение последната
нямала. Сочи, че ищцата била поискала с писмо от м.04.2025 г., получено при ответника през
м.05.2025 г. да й бъде предоставена трудовата книжка чрез Български пощи, което било
сторено, като същата била получила пратката на 20.05.2025 г. Иска отхвърляне на
предявените искове. В отговора на исковата молба е инкорпопиран насрещен иск като се
поддържа, че ищцата дължи сумата от 44016,00 лева – представляващи обезщетение по чл.
221, ал. 1 КТ. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на призоваване – единият за установяването на поведението
на ищцата по време на процесното събитие и един във връзка с проведените с него
разговори и комуникацията с ищцата, като за последния се иска назначаването на преводач,
както и да се изискват писмени доказателствени средства по реда на чл. 186 ГПК от
Инспекция по труда или издаването на СУ за снабдяването с писмени доказателствени
средства, както и СУ, което да послужи пред НАП за установяване на обстоятелства
свързани с това дали ищцата е получавала възнаграждения по „граждански“ договори с
дружества различни от ответника и заплатени данъци. Иска отхвърляне на предявените
искове.
С Разпореждане от 25.03.2025 г., съдът е върнал искова молба с вх. №
31125/29.01.2025 г., подадена от К. К. У. срещу „Кауфланд България ЕООД Енд Ко.“ КД,
ЕИК: ********* в частта по отношение иска за отмяна и обявяването за незаконосъобразна
на Заповед № 24-017/29.11.2024 г., като е прекратено производството по гр. д. № 5180/2025
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в тази му част.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивни и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, чл. 344,
ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, чл. 226, ал. 1, във вр. чл. 3 КТ.
Съдът, като извърши проверка на редовността и допустимостта на насрещната
исковата молба по чл. 221, ал. 2 КТ намира, че същата е нередовна, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а на ответника – ищец по насрещна иск да се
предоставят указания по редовността на насрещната исковата молба.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело – „Кауфланд България ЕООД енд Ко.“ КД,
4
който по силата на § 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното
наказания „дисциплинарно уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата,
предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната
норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може
да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на
виновния работник или служител.
Претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) признато
като незаконно уволнение и неговата отмяна; 2) наличието на място на което лицето
действително да бъде възстановено или трудовото правоотношение да не е прекратено
междувременно на друго неоспорено основание.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
По отношение претенцията за незаконно задържане на трудовата книжка – същата е
обусловена от наличието на следните материални предпоставки: Спорното материално
право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материално
предпоставки (юридически факти): 1. трудовото правоотношение да е прекратено; 2.
работникът в изпълнение на задължението си по чл. 348, ал. 3 от КТ да е представил,
съответно предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата,
свързани с прекратяване на трудовото правоотношение или да поискал други документи
удостоверяващи факти свързани с трудовото правоотношение, 3. работодателят или
длъжностни лица работещи за него да не се предали надлежно в срок трудовата книжка на
ищеца, поради обстоятелства извън обективните такива 4. претърпени от ищеца
имуществени вреди, които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на работодателя или негови служители и 5. да установи размера на действително
претърпените имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи.
По отношение на спорните материални предпоставки ищецът следва да установи
пълно и главни – първата, втората, четвъртата и петата материални предпоставки, а
ответника следва да установи третата материална предпоставка (арг. чл. 154, ал. 1 КТ).
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като последните са процесуално
допустими, относими и необходими.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателствените искания на ищеца за
допускане изслушването на заключението на ССчЕ, макар и да са процесуално допустими са
5
не необходими за правния спор. В случая липсва оспорване по отношение на
възнаграждение, както и за претендираното обезщетение, което касае аритметична сметка,
която не изисква специална познания. Следователно искането трябва да бъде оставено без
уважение.
По отношение на доказателствените искания на ищеца по чл. 186 ГПК, съдът счита,
че същите макар и да процесуално допустими, то същите са неотносими към предмета на
правния спор, поради което следва да бъдат оставени без уважение в цялост.
На следващо място, съдът намира, че исканията на ищеца по реда на чл. 190 ГПК по
реда на чл. 190 ГПК, макар да са процесуално допустими са неотносими към предмета на
правния спор, поради което последните следа да бъдат оставени без уважение.
Своевременен е отводът на ответника за доказателственото искане на ищца за
допускането събирането на гласни доказателствени средства. Същото не отговаря на
изискванията на чл. 156, ал. 1 ГПК, поради което на страната следва да се предостави
възможност да отстрани нередовностите на искането, като ясно и точно посочи
обстоятелства, за които се иска допускане събирането на гласни доказателствени средства за
всеки от двамата поискани свидетели.
По отношение на доказателствените искания на ответника по реда на чл. 186 ГПК, за
изискването на служебно данни или издаването на СУ, съдът счита, че същите са
процесуално допустими, но са неотносими и не необходими към предмета на правния спор,
поради което следва да бъдат оставени без уважение. От една страна би трябвало самата
страна да притежава информацията, доколкото такава се изисква именно от самата нея и са
наведени твърдения в подобна насока. В този смисъл, съждения на ИТ са нерелевантни –
нито касаят фактите по делото, нито правото. Касае се за съждение на административен
орган, което е ирелевантно за съда. По отношение на искането в останалата си част, същото
е тотално ирелевантно – получаваното на възнаграждение по т. нар. „граждански“ договор
няма никакво отношение по делото. Индицията, която очевидно ответника иска да постигне
е без значение, тъй като искането е направено общо. А съвсем отделен е въпросът, че така
формулирано искането не може да постигне своя резултат, тъй като касае обща информация,
която не касае настоящото производство.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на доказателственото искане на
ответника за допускане на събирането на гласни доказателствени средства следва да се
произнесе след като ищецът евентуално уточни искането си, както и след като в първото о.
с. з. отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.09.2025 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
6
исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ответника в едноседмичен срок от съобщението да
уточни ясно и точно насрещната искова молба, като изложи обстоятелствена част на
претенцията, формулира надлежен петитум, представи преписи за насрещната страна,
доказателства за внесена държавна такса в размер на 1760,64 лева по сметка на СРС.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението, съдът няма да приеме
за разглеждане насрещната искова молба.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по задачи поставени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания ищеца и на ответника по
реда на чл. 186 ГПК, така както са формулирани от ищеца и ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК за задължаване на ищеца за представянето на писмени доказателствени средства.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с
оглед правилото на чл. 156, ал. 1 ГПК да посочи ясно и точно за какви обстоятелства иска
допускане събирането на гласни доказателствени средства.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията, съдът ще се произнесе по
доказателственото искане, съобразно представените по делото доказателства.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
7
УКАЗВА, че в случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8