Решение по дело №1676/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1760
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20213100501676
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1760
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501676 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. П. Г. чрез пълномощника й адвокат В.Д.
срещу постановление от 13.04.2021 г. по изпълнително дело № 5003 по описа за 2021 г. на
държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ от Съдебно-изпълнителна служба /СИС/ при Районен
съд - Варна, с което е наложена глоба на жалбоподателката в размер на 400 лева.
В жалбата се твърди, че взискателят не е бил възпрепястван нито на 06.03.2021 г., нито
преди това да осъществи контакт с детето П.С.; че жалбоподателката няма задължение да
присъства по време на срещите между бащата и детето; че поканата за доброволно
изпълнение /ПДИ/ не е изпратена поне две седмици преди посочения ден за осъществяване
на контакт между бащата и детето – 06.03.2021 г., а и в нея липсва дата и час. Иска се
отмяна на обжалваното постановление и присъждане на разноски за настоящото
производство.
Прави се искане за приемане на писмени доказателства, приложени към жалбата, както
и за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелството, че на
06.03.2021 г. в 10 часа майката е била подготвила детето да осъществи режим на личен
контакт с бащата, но последният е отказал, настоявайки за нейното присъствие, като в
противен случай няма да се види с детето.
Взискателят е депозирал отговор по жалбата, в която излага, че жалбата е
неоснователна. От материалите по изпълнителното дело се установява, че жалбоподателката
многократно не е изпълнявала режима лични отношения между бащата и детето. Желае
потвърждаване на атакуваното постановление. Възразява против допускане на поисканото
събиране на гласни доказателства. От своя страна прави искане да бъдат изискани
разпечатки от тел.112 на посочени 16 дати, както и материалите по ПП № 1022/2021 г. по
описа на ВРП, и да му бъдат допуснати до разпит двама свидетели за установяване на
обстоятелството, че на 06.03.2021 г. в 10 часа майката е отказала да осъществи задълженията
си по изпълнителния лист и да съдейства за упражняване на режима на лични отношения
1
между бащата и детето, както и за приемане на писмени доказателства.

При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на П. ЯС. СТ. против В. П. Г. въз основа
на изпълнителен лист № 261381 от 14.10.2020 г., издаден от Районен съд – Варна по гр.д.№
10888/2019 г., с който е определен режим на личен контакт на бащата П. ЯС. СТ. с детето П.
П. СТ., както следва: до навършване на 10-годишна възраст всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 часа до 17 часа без преспиване и на рождения ден на бащата от 10
часа до 18 часа; до навършване на 6 години режимът на личен контакт ще е само в
присъствието на майката; след навършване на 10 години бащата ще може да вижда и взема
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя
с преспиване; на рождения ден на детето от 10 часа до 18 часа; два пъти по 10 дни в периода
от 1 юли до 15 септември с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск;
последните три дни от зимната ученическа ваканция от 10 часа на първия ден до 17 часа на
третия ден с преспиване; до навършване на 10-годишна възраст и на Коледните празници на
26 декември от 10 часа до 18 часа, на новогодишните празници на 1 януари от 10 часа до 18
часа в присъствието на майката, а след навършване на 10-годишна възраст - на Коледните
празници – 26 декември от 10 часа до 18 часа, на Новогодишните празници - на 1 януари от
10 часа до 18 часа, втория ден на Великденските празници от 10 часа до 18 часа; след
навършване на 10-годишна възраст на детето в четна календарна година на коледните
празници на 25 декември от 10 часа до 18 часа, на новогодишните празници на 31 декември
от 10 часа до 10 часа на 1 януари с преспиване, първия ден на Великденските празници от 15
часа до 18 часа и на третия ден от Великденските празници от 10 часа до 18 часа; освен това
бащата ще може да вижда детето и на рожденият ден на същото, 3 март, 24 май, 1 юни,
именият ден на детето и първия учебен ден за времето от 10 часа до 17 часа.

Жалбоподателката е длъжник по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея
2, точка 1 от ГПК може да обжалва постановлениетио за глоба. Съобщението за
обжалваният акт за налагането на глоба е връчено на жалбоподателката на 07.05.2021 г.
Съгласно разпоредбата на член 436, алинея 1 от ГПК срокът за депозиране на жалбата е
двуседмичен и в случая същият изтича на 21.05.2021 г., а жалбата е депозирана на
14.05.2021 г. Поради това настоящият състав на съда намира, че жалбата е допустима.

В съдебно заседание, проведено на 08.11.2021 г., на основание член 146, алинея 1,
точка 3 от ГПК е прието за безспорно обстоятелството, че на 06.03.2021 г. детето П. е било
приготвено от майката за предаване на бащата съобразно установения със съдебен акт
режим на лични отношения, но бащата е отказал да го вземе, доколкото в решението е
вписано, че това трябва да става в присъствието на майката.

Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в разпоредбата
на член 528 от ГПК. Съгласно разпоредбата на член 528, алинея 1 от ГПК, когато пристъпва
към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо
връщане на детето, СИ следва да покани длъжника да изпълни доброволно в определено
място и време, като поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на
длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното
време за предаване на детето. Съгласно член 528, алинея 2 от ГПК в тридневен срок от
връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да
предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение
на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето. За
неизпълнение в срок на това задължение /по алинея 2/ СИ налага на длъжника глоба по член
2
528, алинея 3 от ГПК и при необходимост постановява принудителното му довеждане, а ако
длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по член
527, алинея 3 от ГПК за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските
органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го
предаде на взискателя.
За да бъде законосъобразно принудителното изпълнение по член 528, алинея 5 от ГПК,
то следва да е предхождано от подготвителни действия - връчена покана на длъжника, както
бе посочено по-горе по възможност в срок от две седмици и не по–малко от една седмица, в
която да е отбелязано определено време и място на предаване. Едва от този момент за
длъжника възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител
готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното
изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето.
При необходимост съгласно член 528, алинея 4 от ГПК СИ може да поиска от Дирекция
"Социално подпомагане" съдействие, включително чрез предприемането на мерки по член
23 от ЗЗДт и по член 65 от ЗМВР от полицейските органи.
Налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за
задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на член 528, алинея 3 от ГПК
като санкция за неизпълнението на задължението по член 528, алинея 2 от ГПК. При липса
на доброволно изпълнение на задължение за предаване на дете с разпоредбата на член 528,
алинея 5 от ГПК е предвидено, че СИ може да му наложи глоба по член 528, алинея 3 от
ГПК, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или
кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.
Предвидените в член 528 от ГПК глоби са с цел да мотивират длъжника към
изпълнение на задължението да окаже съдействие за предаване на детето, но когато други
пречки препятстват изпълнение на режима на лични контакти, предвидените глоби не са
годни да постигнат целта, с която са натоварени.
В настоящия казус глобата в размер на 400 лева е наложена на майката В. П. Г. за това,
че на 06.03.2021 г. не е предала детето на бащата. Няма данни по делото, че е проведена
процедурата по член 528 от ГПК, описана по-горе. Глобата е наложена само въз основа на
изявление на взискателя, че не е осъществил режима на лични отношения с детето, въпреки
получената на 26.02.2021 г. призовка за доброволно изпълнение. ДСИ не е изследвал защо
не може да бъде осъществен режимът на лични отношения, респективно да предприеме
прилагане на мерките по член 528, алинея 4 от ГПК – да потърси адекватно съдействие от
ДСП за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за
разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на
доброволното изпълнение.
В конкретния случай с оглед приетото за безспорно обстоятелство следва да бъде
отчетено, че майката е приготвила детето за предаване на бащата, но същият е отказал да го
вземе, тъй като в цитираното по-горе решение е постановено, че до навършване на 6 години
режимът на личен контакт ще е само в присъствието на майката. Възражението на бащата,
че не е взел детето, защото в съдебния акт е постановено това да става в присъствието на
майката, настоящият състав намира за неоснователно. Това изискване е било договорено
между родителите /споразумение от 13.05.2019 г./ с оглед ниската възраст на детето към
този момент /три години/ и нуждата от постепенна и плавна адаптация на детето към
раздялата на своите родители. Към 06.03.2021 г. детето П. вече е било навършило пет
години и по делото е установено, че същото е осъществявало режим на лични отношения с
баща си самостоятелно без присъствието на своята майка. От друга страна майката не е
против детето да се вижда с баща си без тя да присъства и явно е мотивирала П. да приеме
промяната и да свикне с нея, както и се е убедила, че поведението на бащата не е
застрашаващо интересите на детето /каквито доводи няма наведени/. При това положение
присъствието на майката не е необходимо, а при самостоятелни срещи между бащата и
3
детето би се развил целият потенциал на техните отношения, така че да се положи основата
на пълноценна духовна и емоционална връзка помежду им. Присъствието на майката на
срещите между бащата и детето към момента не би се отразило благоприятно на П. предвид
конфликта между родителите.
Поради изложеното, след като не е установено безспорно, че пречката да се осъществи
определения режим на контакти е вследствие поведението на длъжника, същата не е
нарушила разпоредбата на член 528 от ГПК, поради което обжалваното постановление, с
което на В. П. Г. е наложена глоба в размер на 400 лева следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 13.04.2021 г. на държавен съдебен изпълнител П. Р. по
изпълнително дело № 5003 по описа за 2021 г. на съдебно-изпълнителна служба при
Районен съд – Варна, с което е наложена на В. П. Г. ЕГН ********** от *** глоба в размер
на 400 /четиристотин/ лева на основание член 528, алинея 5 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение
последно от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4