ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320
Пазарджик, 27.01.2025 г.
Административният съд - Пазарджик - X тричленен състав, в закрито заседание в състав:
| Председател: | ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА |
| Членове: | МАРИЯ ХУБЧЕВА МАРИЯ КОЛЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА частно касационно административно дело № 20247150701369 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ответникът – Началникът на Затвора - Пазарджик излага становище за неоснователност на частната жалба в депозирания писмен отговор по частната жалба.
Административен съд - Пазарджик, Х-ти касационен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и е от лице имащо правен интерес от предявеното оспорване, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх. № 7159 от 20.08.2024 год., подадена от Н. Н. А., срещу ГДИН, с искане да бъде осъден да му заплати сумата от 5000,00 лева, представляващи обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие отменена като незаконосъобразна Заповед № ДРЗ-3 от 01.04.2019 год. на Началника на Затвора – Пазарджик.
В исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса и назначаване на служебен адвокат. С оспореното разпореждане съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ, като е приел, че предметът на делото не се отличава с някаква особена фактическа или правна сложност, които да налагат непременно представителство от адвокат за защита правата и интересите на ищеца. По отношение на искането за освобождаване от държана такса съдът е приел, че внасянето на държавна такса в размер на 10,00 лева е във възможностите на ищеца. Посочил е, че искането на ищеца за освобождаването му от внасяне на държавни такси и разноски е неоснователно, предвид факта, че същият умишлено и целенасочено е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил всичките си бъдещи вземания в полза на майка му. Съдът се е позовал и на посоченото в Определение № 8752 от 25.09.2023 год. постановено по адм. дело № 8454 от 2023 год. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, пряко приложимо в случая, в което е посочено, че „молителят съзнателно се е лишил от присъдените в негова полза обезщетения, с което сам се е поставил в положение да не разполага с парични средства. Това обстоятелство следвало да бъде съобразено като се приеме, че поведението на лицето не следва да се толерира чрез освобождаването му от държавна такса и допускане до правна помощ“. Приел е, че в конкретния случай не е налице условието, разписано в приложимата норма, лицето да не разполага с достатъчни средства да заплати дължимата такса и последващите разноски.
Определение е правилно.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ ЗПП), системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и т. 3 от същия закон не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. От своя страна чл. 24, т. 2 от ЗПП предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 от ЗПП не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Правилно съдът е приел, че в случая характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката на ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е свързана със заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна помощ. Също така кумулативно изискване за предоставяне на правна помощ по преценка на съда е наличието на интереси за правосъдието, които да налагат необходимост от процесуално представителство на страната, каквото в случая не е обосновано. Доколкото безплатна правна помощ за процесуално представителство по ЗПП се предоставя и в случаите, в които по закон е предвидена задължителна адвокатска защита, следва да се отбележи, че жалбата не осъществява и посочената хипотеза.
Правилно първоинстанционният съд е приел в процесното разпореждане, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла да лицето с оглед естеството на производството. Съдът е сезиран с искова молба, която е достатъчно ясно формулирана, а делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало, предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ.
Правилно първоинстанционният съд е отказал да освободи ищеца от заплащане на държавна такса и разноски по делото. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Законодателят е предвидил възможност съдът да освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. В настоящия случай, Н. Н. А. умишлено и целенасочено е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил всичките си бъдещи вземания в полза на майка му.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че разпореждането е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 236 от АПК, Административен съд-Пазарджик, Х-ти касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 4355 от 14.11.2024 год. по административно дело № 973 от 2024 год. на Административен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |