РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Търговище, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530101293 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД, за сумата от 8800 лв.
Ищецът твърди в молбата, че между страните е имало сключен договор
за наем от 01.01.2019 год., по силата на който ищецът е отдал на ответника за
временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.Търговище, Промишлена зона „Родопа“, Мебелен цех, за срок от шест
години и четири месеца, считано от 01.01.2019 год. до 30.04.2025 год., срещу
задължение на ответника да заплащат месечна наемна цена в размер на 880 лв.
Твърди се в молбата, че ответникът е изпълнявал задълженията си и заплащал
редовно дължимия месечен наем до месец ноември 2023 год., като на
20.11.2023 год. уведомил ищеца, че се е преместил в собствен цех в с. Васил
Левски, общ.Търговище и повече няма да заплаща наем за помещението, но в
действителност не освободил помещението, в което останали машините, с
които ответника работи, подробно описани в молбата. Ищецът твърди, че
ответникът му заявил, че постепенно ще освободи помещението, но и към
настоящия момент не го бил сторил, като ползвал същото без да заплаща
наем. Твърди се, че до юли 2024 год. ответникът заплащал консумативите –
ел.енергия, ползвана от него в имота, след което спрял плащанията и тези
разходи били заплатени от ищеца. Поради това и считайки, че договора за
наем продължава да обвързва страните, ищецът моли съда да постанови
1
решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимия наем за периода
от месец декември 2023 год. до септември 2024 год. в размер на 8800 лв.
Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск.
В дадения месечен срок по чл.131 от ГПК ответникът, действащ чрез
пълномощник е упражнил правото си на писмен отговор на исковата молба. В
отговора ответникът е оспорил предявения иск. Същият признава, че между
страните е имало сключен договор за наем, по силата на който ищецът му е
предоставил помещение, ведно с намиращите се в него машини, които били
описани в договора и които били същите машини, сочени от ищеца в исковата
молба. Твърди също така, че поради неизпълнение на задължението на ищеца,
в срока на договора да не преотдава имота, или да продава същия, изразяващо
се в отдаване на част от помещението на трето лице и поставяне на рекламни
табла за продажба на имота ответникът едностранно, считано от месец
ноември 2023 год. е прекратил договора за наем, прекратил е договора за
охрана, чрез технически средства, изнесъл е собственото си оборудване от
помещението и е предал ключовете на ищеца. Твърди, че не е заплащал
ел.енергия след ноември 2023 год. Поради изложеното ответникът счита, че
няма задължения към ищеца от неплатен наем за периода декември 2023 год. –
септември 2024 год. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното: Видно от представения по делото договор за наем на
недвижим имот, сключен между страните на 01.01.2019 год. ищецът е
предоставил на ответника ползването на недвижим имот, находящ се в гр.
Търговище, Промишлена зона „Родопа“, Мебелен цех, а ответникът е поел
задължение да заплаща месечна наемна цена в размер на 880,00 лв., като
плащането се извършва от 5-то до 10-то число на следващия месец. Договорът
е сключен за срок от шест години и четири месеца, считано от 01.01.2019 год.
В чл. 5 от договора е посочено, че ищецът е предоставил на ответника и
собствените си мебелни машини : циркуляр с карета, кантираща машина,
циркуляр за рязане под ъгъл, бормашина, шмиргел, машина за изработване на
лястовича опашка. С договора ищецът е поел задължение за срока на същия да
не продава имота и да не отдава помещението на трети лица. В чл. 7 страните
са определили, че договора се прекратява с изтичане на срока, или при
виновно поведение на едната страна и неизпълнение на договорните клаузи.
Безспорно е по делото, че ответникът е ползвал имота до ноември 2023 го.,
вкл., като е заплащал дължимите наеми и консумативи за ползването на
имота. От показанията на св. Н. В. – служител при ответното дружество, се
установи, че страните са прекратили договора по взаимно съгласие през
ноември 2023 год., като тя е заплатила дължимия наем за ноември 2023 год.
на ищеца през декември 2023 год., съгласно сроковете посочени в договора.
2
Обстоятелството, че ищецът не се противопоставил на прекратяването на
договора се потвърждава и от изнесеното в от самия него в исковата молба, в
която същият не твърди, че ответникът не е имал право да прекрати договора,
а възразява, че след прекратяването ответникът е продължил да ползва
помещението, без да заплаща наем. От показанията на свидетелката се
установи, че след това ответникът не е заплащал наем за имота, тъй като е
преместил дейността си в с. Васил Левски, общ. Търговище, в помещение,
собственост на управителя, машините са били изнесени от помещението на
ищеца и преместени в новия цех. В показанията си свидетелката В. заяви, че
между страните е имало една среща през 2024 год., но не си спомня кога
точно, на която ответникът е предал ключа от помещението, предмет на
договора на ищеца. От показанията на св. Х., служител в дружеството,
осигуряващо охрана, чрез видео наблюдение в обектите на ответника се
установи, че за обекта в гр. Търговище, Промишлена зона „Родопа“
ответникът е платил последно през ноември 2023 год., а лятото на 2023 год.
свидетелят е поставил камери в помещението в с. Васил Левски, като към него
момент там не е имало работници и не се е осъществявала дейност. От
показанията на същият свидетел се установи, че през декември 2023 год.
дейността на ответника се е осъществявала в помещението в с. Васил Левски,
общ. Търговище, като работниците му са били там и са изработвали мебели.
Представените от ищеца снимки от 24.09.2024 год. съдът счита, че не следва
да обсъжда, тъй като същите сами по себе си не доказват твърденията на
ищеца, че към септември 2024 год. ответникът е ползвал помещението, като е
държал в същото машините си, на първо място защото по никакъв начин от
тях не може да се установи, че това са машините на ответника, а не тези, които
ищеца му е представил за ползване при сключване на договора и на второ
място тези твърдения на ищеца не са подкрепени с други писмени, или гласни
доказателства. По делото не се събраха и доказателства в подкрепа
твърденията на ответника, че е прекратил едностранно и предсрочно
договора, поради неизпълнение задълженията на ищеца да не продава и
отдава под наем помещението на трети лица, в срока на действие на договора
за наем, сключен между страните.
При така установеното съдът преви следните изводи: Между страните е
бил сключен договор за наем на недвижим имот, със срок от шест години и
четири месеца, считано от 01.01.2019 год. до 30.04.2025 год. В договора е
посочено, че същия се прекратява с изтичане на срока, или предсрочно и
едностранно от някоя от страните, при виновно неизпълнение на
задълженията от другата страна. Дори и да не е изрично посочено в договора,
същият може да бъде прекратен преди изтичане на срока и по взаимно
съгласие на страните. В конкретния случай, с оглед събраните по делото
3
гласни доказателства, както и твърденията на самия ищец съдът приема, че
договора за наем е прекратен в края на ноември 2023 год. по съгласие на
страните, като безспорно предложението е излязло от ответника, който от
декември 2023 год. е осъществявал дейността си в собствено помещение,
находящо се в с. Васил Левски, общ. Търговище. Твърденията на ищеца, че
въпреки това до септември 2024 год. ответникът е ползвал помещението,
предмет на договора, без да заплаща наем за същото не се доказаха. В тежест
на ищеца е да установи по пътя на пълно и главно доказване, с всички
допустими от ГПК доказателства твърденията си, но въпреки дадените
указания от съда в тази насока, категорични доказателства – писмени, или
гласни не се събраха. Нещо повече, установи се по категоричен начин, че
ответникът от декември 2023 год. е осъществявал дейността си в цех, в с.
Васил Левски ( виж показанията на св.Хасанов ), като с оглед на това и
доколкото дейността на ответника е изработване на мебели, то едва ли е било
възможно работниците на ответника да осъществяват дейност без наличието
на съответните необходими машини, които ищеца твърди, че са останали в
неговото помещение до септември 2024 год. Представените от ищеца фактури
и касови бонове за заплатена ел.енергия в помещението, които са издадени на
ищцовото дружество по никакъв начин не доказват, че от декември 2023 год.
до юни 2024 год. ответникът е заплащал ползваната в наемното помещение
ел.енергия, от където макар и косвено да се докаже, че е ползвал помещението
и след ноември 2023 год. Безспорно е, че до прекратяване на договора
ответника е заплащал дължимия наем, като наема за ноември 2023 год. е бил
заплатен през декември 2023 год. Твърденията на ищеца, че не е имал достъп
до помещението си и след ноември 2023 год., като ответникът му е
предоставил ключа едва октомври 2024 год. съдът счита за недоказани, още
повече, че в молбата от 10.02.2025 год. самият ищец е посочил, че е влизал в
помещението три-четири пъти в периода февруари – септември 2024 год., като
е ползвал ключ за това. При така установеното съдът счита, че претенцията на
ищеца да му бъде заплатен от ответника наем за декември 2023 год. и от
януари 2024 год. – септември 2024 год. в размер на 8800,00 лв. е
неоснователна и предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски, като с оглед изхода на спора на ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените разноски в размер на 500,00 лв. –
възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горно,съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Александър Александров – Санди“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул.
******, представлявано от А. А. против „Дивас-Стил“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, кв. *****,
представлявано от Н. С., действащ чрез пълномощник адв. Ц. И. от ТАК, със
съдебен адрес : гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2, офис 101, иск, с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД за сумата от 8 800,00 лв.,
представляваща неплатен наем за месец декември 2023 год. и за периода
януари 2024 год. – септември 2024 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „Александър Александров – Санди“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. *******, представлявано
от А. А. да заплати на „Дивас-Стил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Търговище, кв. **********, представлявано от Н. С.,
действащ чрез пълномощник адв. Ц. И. от ТАК, със съдебен адрес : гр.
Търговище, ул. „Преслав“ № 2, офис 10, направените по делото разноски в
размер на 500,00 лв. – възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5