Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №8030/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.И.С.,
с което е предявен срещу З.Л.И. АД осъдителен иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 04.03.2019 г., вследствие на което е починал И.Й.С.–
син на ищцата. Претендира законната лихва от 13.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че от смъртта на сина си е понесла
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален шок, прераснал в депресивно
състояние, неописуема мъка, душевни болки и страдания, развила остра стресова
реакция и душевно разстройство. Претендират обезщетение за понесените
неимуществени вреди.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск за
неимуществени вреди, както по основание – оспорва механизма на настъпване на
ПТП, оспорва смъртта на И. С.да е настъпила в резултат на настъпване на
пътнотранспортно произшествие, така и по размер – счита претендираната сума за
изключително завишена и прекомерена. Оспорва претенцията за изтекли лихви, като
твърди, че срокът за произнасяне по претенцията не е изтекъл.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от
представените писмени доказателства, съставени в досъдебното
производство (протоколи за оглед, скици, фотоалбуми и др.) и приетата
по делото съдебно-медицинска автотехническа експертиза, че на 04.03.2019
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие на АМ Тракия, в района на 1 километър в посока
от гр. Пловдив към гр. София, при следния механизъм: Г.Р.Ш.е управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№*********, като поради движение с
несъобразена скорост и загуба на управлението настъпва отклонение от
праволинейното движение на автомобила, той пресича косо платното и навлиза под
ъгъл към мантинелата, намираща се отляво на посоката му на движение, мантинелата
се къса и навлиза в купето на превозното средство. В следствие на удара
автомобилът се деформира в посока навътре към пътника, намиращ се на предна
дясна седалка - И. Й.С., което е довело до настъпване на травми върху тялото му
и смърт. Установява се от аутопсионния протокол, инкорпориран в документа,
озаглавен „Съдебномедицинска експертиза“, че причина за смъртта на И.Й.С.е
тежка съчетана мозъчна, лицева, шийна, гръдна, коремна травма с увреждане на
органи и анатомични структури, несъвместими с живота. Установените травматични увреждания
са в резултат от въздействието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична
енергия, като по своята локализация и тежест, отговарят да са получени при
пътнотранспортно произшествие.
Съдът приема, че
механизма на произшествието и последиците, които са в причинна връзка с деянието
- смъртта на пътника И. Й.С., се установяват безпротиворечиво от обсъдените
писмени доказателства и експертизата. Ето защо съдът приема, че Г.Р.Ш.поради
нарушение на правилата на движение – чл.20, ал.1 и ал.2, причинил
пътнотранспортно произшествие, в следствие на което е починал пътника, намиращ
се на предна дясна седалка - И. Й.С..
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
По делото не се спори, че починалият
И. С.е син на ищцата и към датата на смъртта си е бил 40-годишен.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на автомобила; неговата противоправност –
нарушение на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, вината на водача и причинната връзка между
произшествието и смъртта на сина на ищцата.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика
на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от загубата на син.
От
показанията на свидетеля Л.Я.Г.– приятелка на ищцата, се установява, че ищцата
и синът и са живеели в едно домакинство. От деня, в който ищцата е научила за
смъртта на сина и, здравословното й състояние се е влошило – получава
оплаквания от високо кръвно, започнала е да заеква, приема медикаменти за
психическото си състояние, като преди това не е имала здравословни проблеми. Ищцата
била изключително близка със сина си – той се е грижел за нея и я е подпомагал
финансово.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 от ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти - близостта между ищцата Н.И.С. и синът и И.
Й.С., моралната и финансова помощ, която синът й и е оказвал, здравословните
проблеми и стресът, който ищцата е претърпяла във връзка със смъртта на сина си
и същността на връзката родител-дете, невъзвратимостта на загубата. При
преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 150000 лв. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от
загубата на дете са неизмерими с пари - какъвто и размер на обезщетение да бъде
определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мярка за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящият състав приема, че сумата от 150000 лв. в пълна степен отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претърпените
неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване поради неизползване от пострадалия
на обезопасителен колан, съгласно изискването, въведено с чл.137а, ал.1 ЗДвП. Съгласно
съдебната автотехническа експертиза и аутопсионния протокол, причина за смъртта
на И.Й.С.са установените травматични увреждания, които са в резултат от
въздействието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия поради
навлизане на мантинелата в купето на автомобила откъм страната на пътника на
предната дясна седалка, където се е намирал и И. Й.С.. Следователно дори и в
нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП пострадалият да е пътувал без поставен
предпазен колан, това не би се отразило на естеството и тежестта на травмите,
доколкото пряката причина за увреждане е деформиране навътре на купето на
автомобила поради навлизане на мантинелата. Всичко това води до извода, че
наличието на предпазен колан не би повлияло на вида и интензитета на
уврежданията и в крайна сметка не би могло да предотврати настъпилия летален
изход. Ето защо съдът приема възражението за съпричиняване за неоснователно.
По
претенцията за законна лихва:
Основателно
е искането на ищцата за присъждане на законната лихва от 13.06.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви
върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, претенцията на ищцата до З.Л.И. АД е получена от последния на
12.03.2019 г., на което дата съдът приема, че ответникът е уведомен за настъпване
на застрахователното събитие и настъпилите от него вреди. Неоснователно е
възражението на ответника, че поради непредставяне на всички необходими
доказателства за приключване на щетата по доброволен ред, срокът за произнасяне
не е изтекъл и лихва не следва да бъде присъждана. Срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя. В
настоящото производство се претендира обезщетение, от момент след изтичане на
3-месечния срок по чл.380 КЗ. Отделно от това следва да се посочи, че
документите от досъдебното производство, които е изискал застрахователят, не са
били в държане на ищеца – същите са представени в настоящото исково
производство след издаване на съответно съдебно удостоверение. По изложените
съображения и с оглед диспозитивното начало, на ищеца следва да се присъди
лихва считано от 13.06.2019 г.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за
държавна такса и експертиза в размер на 250 лв.
На процесуалния представител ищеца следва да се
присъди възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА – за сумата от 4972,50
лв. с включен ДДС, изчислена съобразно съотношението уважена – отхвърлена
част от иска.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение, такса и експертиза, съразмерно с
отхвърлената част от иска – сумата от 113,75 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса
– в размер на 5900 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати на Н.И.С., ЕГН:**********, както следва:
на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 150000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на И.Й.С.– син, при
произшествие, осъществено на 04.03.2019 г., заедно със законната лихва от 13.06.2019 г. до окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 250 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********,
да заплати на адвокатско
дружество „Ч., П.И И.“, с адрес на кантората: гр. София, ул. „*********на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 4972,50 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:********, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 113,75 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 5900 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: