Определение по дело №1446/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Р. И. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.5, ап.9 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000752/26.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор в ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2 б.А от ЗДвП е наложена ПАМ – временно спиране от движение лек автомобил – Ауди с рег.№ [рег. номер] до отстраняване на неизправността.

С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира, от фактическа и правна страна следното:

1. Искането за спиране е процесуално допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на заповед за прилагане на ПАМ.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им.

Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл.172, ал.6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на заповедите по чл.172, ал.1 от ЗДвП, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл.172, ал.5 от ЗДвП се прилага разпоредбата на чл.166, ал.2, вр. ал.4 от АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.2 от АПК на актове по чл.172, ал.1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

По силата на чл.1, ал.2 от ЗДвП, целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Целта на прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Съдът приема, че безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси на адресата на мярката. В случая обаче, дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да се придвижва с въпросното моторно превозно средство, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, нито противопоставима на обществения интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

Жалбоподателят, освен изложените аргументи, относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт е посочил, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни вреди, доколкото препятства използването на личния му автомобил, затруднява придвижването до работното му място, както осигуряване на нуждите на семейството. Предварителното изпълнение на наложената мярка водела и до финансови загуби, свързани с ползването на таксиметрови услуги. В условията на евентуалност се сочи застрашаване на здравето и безопасността на Б. и семейството й при възникване на спешни медицински ситуации.

Изложените твърдения са общи, като не би могло да се установи по какъв начин липсата на възможност конкретният лек автомобил да бъде ползван ще доведе до негативни имуществени или неимуществени последици за жалбоподателя. Част от мотивите на жалбоподателя касаят евентуално настъпване на бъдещи несигурни събития. Съдът намира, че представените касови бележки за използвани таксиметрови услуги, не обосновават спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения административен акт, още повече, че липсват данни кой и в какво направление е използвал таксиметров превоз.

Според настоящия състав изложените в жалбата доводи не водят до извод, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителни или трудно поправими вреди за Р. Б..

По изложените съображения, съдът приема искането за неоснователно и на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП следва да го остави без уважение.

2. Жалбоподателят е представил доказателство за платена държавна такса и за учредяване на представителна власт в полза на адв. К..

Жалбата е подадена чрез административния орган, който е изпълнил задълженията си по чл.152 от АПК.

Следва да бъдат конституирани страните в съдебното производство и делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваването им.

Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри състав

О П Р Е Д Е Л И :

1. ОТХВЪРЛЯ искането на Р. И. Б., [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000752/26.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор, ОД МВР Бургас, с-р Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.2, б. А от ЗДвП е наложена ПАМ – временно спиране от движение лек автомобил – Ауди с рег. № [рег. номер] до отстраняване на неизправността.

В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС.

2. На основание чл.154, ал.1, вр. чл.153, ал.1 от АПК, конституира страни в производството:

Оспорващ: Р. И. Б., [ЕГН]

Орган, издал административния акт/ответник: полицейски инспектор, ОД МВР Бургас, с-р Пътна полиция

На основание чл.157, ал.1 от АПК, насрочва делото в открито съдебно заседание на 01.10.2024 г. от 9:10 ч.

Указва на ответника, че носи доказателствената тежест да установи, че са били налице фактическите основания за издаване на обжалвания административен акт, както и че са спазени законовите изисквания за издаването.

Указва на жалбоподателя, че следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

На основание чл.171, ал.5 от АПК, вр. чл.9, ал.3, вр. чл.163, ал.3 от АПК, съдът указва на страните, че следва да сочат доказателства за всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото.

Указва на страните, че могат да сключат споразумение пред съда при всяко положение на делото, при условията на чл.178 от АПК.

В тази част определението не подлежи на обжалване.