ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 30.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI „Г” въззивен състав, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 11087 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
– чл. 438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на длъжника „Н.П.Н. КО 02“ ЕООД, чрез адв. Ю.Р., срещу Разпореждане изх. № 3334 от 23.04.2019 г., по
изп. д. № 20189250402952 по описа за 2018 г. на ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 в КЧСИ,
с район на действие СОС.
В
жалбата се твърди, че с издаденото от ЧСИ Р.Г.-Ч.Разпореждане от 23.04.2019 г.
е отхвърлено искането на длъжника да бъде прекратено посоченото изпълнително
дело. Поддържа се, че в случая били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК, тъй като длъжникът предоставил разписка, удостоверяваща че оставащата
дължима сума била надлежно заплатена на взискателя, поради което следвало да
бъде вдигната наложената по изпълнителното дело възбрана върху собствен на
дружеството-длъжник недвижим имот. Сочи се, че стойността на възбранения имот с
пъти надхвърляла погасеното задължение по изпълнителното дело, което представлявало
нарушение на чл. 442а ГПК. Предвид гореизложеното се иска от съда да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови да бъдат предприети незабавни действия
по вдигане на наложената възбрана върху описания недвижим имот и да бъде
прекратено изпълнителното дело. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя „М.****“ ЕООД.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е недопустима, тъй като по изпълнителното дело не е имало отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Сочи, че в
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК не е била предвидена възможност длъжникът да
обжалва отказа на съдебния изпълниел за вдигане на обезпечителни мерки. В
условията на евентуалност поддържа, че жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд,
след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен
изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Въз
основа на молба от 30.08.2017 г., подадена от „М.****“ ЕООД, било образувано
изпълнително дело № 20177830400316 по описа за 2017 г. на ЧСИ И.Ч., рег. № 783
в КЧСИ, с район на действие СГС. С посочената молба взискателят поискал от
частния съдебен изпълнител да образува изпълнително дело срещу длъжника „Н.П.Н.
КО 02“ ЕООД за събиране на вземания по приложени към молбата изпълнителни листа
от 18.04.2013 г. и 24.01.2014 г. Било поискано и впоследствие били наложени
възбрани върху описани в молбата недвижими имоти, собственост на длъжника „Н.П.Н.
КО 02“ ЕООД.
Във
връзка със Заповед № РД – 08 – 4598 от 05.09.2018 г. и на основание чл. 33 ЗЧСИ, служебният архив на ЧСИ И.Ч. бил прехвърлен на ЧСИ Р.Г.-Ч., с оглед на
което изп. дело № 20177830400316 по описа за 2017 г. на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 в КЧСИ, с
район на действие СГС, било преобразувано за продължаване на изпълнителното
производство при ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925, с район на действие СОС и било
заведено под нов № 20189250402952.
С
молба от 15.02.2019 г., подадена от длъжника „Н.П.Н. КО 02“ ЕООД до ЧСИ Р.Г.-Ч.било
поискано вдигане на наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника.
С
разпореждане от 15.02.2019 г. било разпоредено от ЧСИ Р.Г.-Ч.да се изпрати
препис от молбата на длъжника до взискателя за становище в тридневен срок.
Съобщението било получено от взискателя на 14.03.2019 г.
С
разпореждане от 05.04.2019 г. на ЧСИ Р.Г.-Ч.молбата на длъжника за вдигане на
наложената по делото възбрана била оставена без уважение.
За
издаденото разпореждане от 05.04.2019 г. било изпратено съобщение изх. № 3334
от 23.04.2019 г. до длъжника, чрез адв. Р., което било получено на 02.05.2019
г.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Подадената
жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане, като съображенията за това са следните:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК са посочени изчерпателно действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от страна на
длъжника. Съгласно цитираната норма длъжникът може да обжалва: 1/
постановлението за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4/ отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
5/ определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.
470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6/ отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и 7/ разноските
по изпълнението. Цитираната разпоредба е императивна и не може да се тълкува
разширително. Законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в
изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава
процесуалното право на жалба срещу изрично изброени действия на съдебния
изпълнител и не е предвидена правна възможност за обжалване и на други
действия, с които страна по делото или трето лице счита, че са нарушени правата
му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на
всички действия на съдебния изпълнител, които те считат, че са
незаконосъобразни. Съществуването на правото на жалба е абсолютна процесуална
предпоставка за упражняването на същото, надлежното подаване на жалбата и
разглеждането й от съда. При липсата й същата е недопустима, поради което
следва да се остави без разглеждане от съда.
В
конкретния случай на първо място следва да се отбележи, че обжалваното „Разпореждане“
изх. № 3334 от 23.04.2019 г. представлява съобщение, с което длъжникът е
уведомен, че с Разпореждане от 05.04.2019 г. молбата му за вдигане на
наложената възбрана е оставена без уважение.
На
следващо място е необходимо да се посочи, че нито в обжалваното „разпореждане“ от 23.04.2019 г., нито в
разпореждането от 05.04.2019 г. е обективиран отказ на частния съдебен
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което не е налице
действие на съдебния изпълнител, което да подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал. 2, т. 6 ГПК, каквито доводи се съдържат в подадената от длъжника жалба.
Не
може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство и обективираният
в разпореждането от 05.04.2019 г. отказ на съдебния изпълнител да вдигне
наложената по делото възбрана върху посочения недвижим имот. Това е така, тъй
като този отказ е извън кръга на изчерпателно посочените действия на съдебния
изпълнител, които подлежат на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
частната жалба с вх. № 03530/27.05.2019 г. на „Н.П.Н. КО 02“ ЕООД, чрез адв. Ю.Р.,
срещу Разпореждане изх. № 3334 от 23.04.2019 г., по изп. д. № 20189250402952 по
описа за 2018 г. на ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 в КЧСИ, с район на действие СОС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.