Определение по дело №200/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260260
Дата: 23 март 2021 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20211800500200
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 23.03.2021г.

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година в състав :

                                                                                  Председател: Дора Михайлова

                                                                                  Членове: 1.Евгения Генева

                                                                                              2. Васил Василев

 

разгледа докладваното от Генева  ч.гр.д.№ 200/21г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на  Т.В.С. с ЕГН ********** ***,в качеството ѝ на законен представител на А.В.С. с ЕГН **********,наследник на В. И.С. с ЕГН **********,б.ж. на гр.Е. П., починал на 29.04.2019г., против определение № 52 от 22.01.2021г. по ч.гр.д.№ 1089/2020г. на ЕпРС,с което е отказано издаване на разрешение на малолетното дете А.С. за отказ от наследството на В.С. на основание чл.130, ал.3 СК вр.чл.52 от ЗН.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.-съдът неправилно приел,че отказът би бил нищожен предвид разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК,доколкото представлявал „отказ от права“.В действителност наследството не включвало права,а само задължения на наследодателя,които биха обременили детето и приемането на наследството не е в негов интерес.От правна страна, преди приемане на наследството изобщо не съществували „права“, от които детето да се откаже-същите биха възникнали само ако наследството бъде прието.Съдът неправилно приравнил „отказ от наследство с „отказ от права“.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, Софийски окръжен съд намира частната жалба процесуално допустима,но не- основателна.

Производството е образувано по заявление на осн.чл.130, ал.3 СК вр.чл.52 ЗН вх.№ 260720/30.12.2020г., в което подробно е конкретизирано наследството на В.С.: липсват права; съдържат се задължения,както следва: по ИЛ, издаден по ч.гр.д.№ 106/2013г. на ЕпРС 2210.52 лв.,ведно със законната лихва от 18.02.2013г. и неолихвяема сума 523.06 лв.,за което е образувано изд. 632/2019г. на ЧСИ рег.№ 793, с размер на дълга 261.54 лв.  неолихвяема сума, 1105.29 лв. главница,835.54 лв. лихви, 4.25 лв. разноски,138,45 лв.разноски, 228.64 лв. такса и пр.,които общо възлизат на 2623.71 лв. към 30.07.2020г.; по ИЛ ,издаден по ч.гр.д.№ 336/2-12г. на ЕпРС,по който е образувано изп.д.№ 523 от ЧСИ рег.№ 838, с размер на дълга 732.72 лв. главница, ведно със законната лихва  от 09.03.2012г.,неолихвяема сума 268.33 лв.,такси и разноски 50 лв., 126 лв.,155.80 лв. и пр.; задължения по договор за кредитна карта с лимит 1000 лв.по договор от 2005 г.;задължения по кредитна карта  с лимит 1000 лв. по договор от 2008г.;задължение по договор за кредите за текущо потребление от 2007г. с размер 15 000 лв.,сключен с банка ДСК.Приложено е удостоверение за наследници,видно от което единствени наследници на починалия на 29.04.2019г. В.С. са съпругата Т.С. и и синът А.С.;опис на наследството по чл.49,ал.1 ЗН вр.чл.61,ал.1 ЗН,със съдържание,дословно идентично с това в обстоятелствената част на заявлението за отказ от наследство,с нотариално заверен подпис на Т.С.;удостоверение № 26/15.12.2020г.,от което е видно,че Т.С. се е отказала от наследството на В.С. и отказът е вписан под № 26815.12.2020г. в ЕпРС въз основа на определение № 260277/14.12.2020г.;справка от НБД,видно от която родителите и единият от братята на наследодателя са починали;становище от Директора на ДСП-Е. П. изх.№ 13.01.2021г.,според което въз основа на социално проучване е констатирано полагането на адекватни родителски грижи от майката.

С атакуваното определение съдът е отхвърлил молбата за даване разрешение за отказ от наследството с мотиви,че сам по себе си отказът от наследство е отказ от право-правото да се приеме наследство.  Кредитирал е фактическите твърдения за липса на каквито и да било права, и наличие на задължения в наследството.Определението е  постановено при  разширително тълкуване на разпоредбата на чл.130, ал.4 от СК,чието  телеологическо оправдание е спорно и  е предмет на образуваното т.д.№ 1/2021г. на ВКС ГК.Вместо да защити интереса на детето,каквато е целта на чл.130, ал.4 СК,съдебният акт би могъл да постигне обратния резултат-детето ще бъде обременено с пълния размер на задълженията при положение,че другият наследник се е отказал от наследството.Този резултат обаче би могъл да бъде избегнат със законни средства-приемане на наследството по опис съгласно чл.61,ал.2 ЗН.Следва да се отбележи,че е възможно в наследството да постъпят активи и по делото има данни за такава вероятност-според социалния доклад преди фактическата раздяла между родителите семейството живеело в „наследствена къща“ на наследодателя на адрес,посочен като постоянен адрес на майката и детето в частната жалба,въпреки че според социалния доклад живеят под наем на друг адрес/гр.Е. П. ,ул.“П. Я.“ № 8/.Според данните от НБД ГРАО преди смъртта си наследодателят е бил регистриран на адрес- гр.Е. П., ул.“Ч. в.“ № 19-посоченият в заявлението и в частната жалба адрес на Т.С. и малолетния А.С..По изложените съображения определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,Софийски окръжен съд

                                   О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 52/22.01.2021г. на Районен съд-Е. П..

 

Определението  подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

                                                                       Председател:

                                                                       Членове:1.

                                                                                  2.