Р
Е Ш Е Н И Е № 29
гр. Разград, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 4 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от „Агро
Конструкшан“ ООД – София против Решение № 55 от 10.11.2021 г., постановено по
АНД № 20213330200166 по описа на Районен съд – Исперих, с което е потвърдено наказателно
постановление № 17-000814 от 20.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Разград. С посоченото наказателно постановление на
основание чл. 414, ал. 3 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което
се иска да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли въззивното решение
да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените
от въззивния съд факти са следните: На 08.06.2021 г. около 10.40 ч. инспектори от Дирекция „Инспекция
по труда” - Разград извършили проверка по работни места в обект - строеж
„Автосервиз”, находящ в гр. Исперих, обл. Разградска, УПИ XXVIII-634 в кв.151
по плана на града. По време на проверката заварили в обекта лицето А. А. А.,
който осъществявал трудова дейност, характерна за длъжността „кофражист” -
заливал бетон на строителната площадка. В писмена декларация А. декларирал, че
работи в „Агро Конструкшан“ ООД като кофражист от 02.02.2021 г. с работно време от 08 ч. до 17 ч.,
има сключен трудов договор, получава месечно трудово възнаграждение в размер на
600 лв., последното такова е получил на 01.06.2021 г., има почивни дни събота и
неделя, и почивки в 10, 12 и 15 ч.
По реда на
чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ от „Агро Конструкшан” ООД били изискани трудови
досиета, трудови договори, ведомости за заплати, инструктажни книги и др. във
връзка с упражняването на контрола. Дружеството представило 2 бр. граждански
договори, сключени с А. А. В първия договор от 11.05.2021 г. е отразено, че
дружеството възлага на А. да направи
обратен насип със земни маси около основите на обект „Автосервиз”-гр.Исперих
срещу възнаграждение от 280 лв. и срок за изпълнение на работата 14 дни. С
втория договор от 07.06.2021 г. му е възложено да изкопае 4 броя дупки за
единични фундаменти на същия обект срещу възнаграждение от 180 лв. и срок 14
дни.
Предвид
декларираните данни контролните органи приели, че А. А. е нает на работа в „Агро
Конструкшан” ООД и на 08.06.2021 г. работи в обекта като кофражист, без
отношенията по повод предоставяне на работната му сила да са уредени в сключен
трудов договор преди постъпване на работа. На жалбоподателя е бил съставен Акт №
17-000814 от 21.06.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 62,
ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ. Въз основа на АУАН е било издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
С
оспореното по касационен ред решение Исперихският районен съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения, че АУАН и НП са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията
за форма и съдържание. Въззивният съд е анализирал събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства и е извел извод, че възникналите
между дружеството и А. А. отношения имат всички характеристики (елементи) на
трудово правоотношение. Жалбоподателят, в качеството му на работодател, не е
съобразил поведението си с изискванията на нормата на чл. 62, ал. 1 във вр. с
чл. 61, ал. 1 КТ, което ангажира административнонаказателната му отговорност и
следва да понесе предвиденото в чл. 414, ал. 3 КТ наказание. По отношение на представените
граждански договори ИРС е отчел, че са с различен предмет на възложената работа
спрямо установената трудова дейност, осъществявана в деня на проверката.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
В хода на
въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения нито при
събирането на доказателствата, нито при тяхната оценка. Жалбоподателят не сочи пороци
в процесуалната дейност на въззивния съд и при служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 АПК касационната инстанция не установява такива.
Фактите по
делото сочат, че на 08.06.2021 г. А. А. е престирал работната си сила в полза
на дружеството - жалбоподател, под негов контрол, на посочено от него работно
място, в определено от него работно време и срещу месечно възнаграждение.
Налице са всички съществени елементи на трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ изисква
трудовият договор да се сключи в писмена форма, а съгласно чл. 61, ал. 1 КТ
трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. Като не е уредил
трудовото правоотношение с трудов договор в писмена форма и преди постъпване на
работа от работника, жалбоподателят е
осъществил състава на констатираното нарушение и правилно е наказан по реда на
чл. 414, ал. 3 КТ. Наказанието е наложено в минималния предвиден размер и
съгласно чл. 27 ЗАНН не подлежи на изменение.
Касационната
инстанция споделя съображенията на въззивния съд за неотносимост на представените
граждански договори, с които на А. А. е била възложена друг вид работа,
различна от осъществяваната при проверката. Неотносим е и приложеният към
касационната жалба трудов договор, който е бил сключен на 05.07.2021 г. – след датата
на извършване на деянието. Тези доказателства са негодни да опровергаят
доказателствената сила, с която съгласно чл. 416, ал. 1 КТ се ползва редовно
съставеният АУАН, както правилно е отбелязал въззивният съд.
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че не са налице отменителните
основания по чл. 348, ал. 1 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ДИТ - Разград следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от
10.11.2021 г., постановено по АНД № 20213330200166 по описа на Районен съд –
Исперих.
ОСЪЖДА „Агро
Конструкшан“ ООД – София да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/