№ 3167
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100514281 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20098325/24.07.2023 г. по гр.д. № 76544/2017 г. на СРС, 175
състав, съдът е обявил на основание чл. 135 ЗЗД за недействителен по отношение на
кредитора „Юробанк България” АД сключения между „БГ Билдинг Консулт” ООД и
Ч. Н. Д. Договор за цесия от 20.03.2017 г. в частта относно прехвърленото вземане за
сумата от 11 902,34 лева, представляващи дължими от „Юробанк България” АД на „БГ
Билдинг Консулт” ООД съдебни разноски съгласно Решение № 1177/09.06.2016 г. по
т.д. № 343/2016 г. на Апелативен съд – София, и в частта относно прехвърленото
вземане за сумата от 4600 лева, представляващи дължими от „Юробанк България” АД
на „БГ Билдинг Консулт” ООД съдебни разноски съгласно Определение №
135/15.02.2017 г. по гр.д. № 60275/2016 г. на ВКС, допълнено с Определение №
106/06.04.2017 г. по гр.д. № 60275/2016 г. на ВКС.
Със същото решение съдът е осъдил „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н. Д. да
заплатят на „Юробанк България” АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 660,09
лева, представляващи сторени по делото разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адв. Ч. Н. Д., действащ в
лично качество като ответник по делото и като процесуален представител на „БГ
Билдинг Консулт” ООД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение
е неправилно. Поддържа се, че предмет на делото са присъдени разноски по
предходно водени дела между страните. Твърди се, че присъдените разноски не са
предмет на облигационни отношения между банката и „БГ Билдинг Консулт“ ООД.
Твърди се, че вземането на ищеца в настоящото производство е възникнало от
момента на окончателните съдебни решения по т.д. № 488/2017 г. на ОС-Перник и т.д.
1
№ 1320/2017 г. на СГС, като тези решения действат занапред. Поддържа се и че
вземането на настоящия ищец е необезпечено, във връзка с което се сочи, че не е
изследвано в производството наличието на други кредитори, чиито вземания са
възникнали преди тези на ищеца. Сочи се, че присъдените суми за разноски са
дължими по силата на съдебни актове. Поддържа се, че разноските са били част от
оборота на дружеството и не могат да бъдат квалифицирани като увреждащи
дружеството. Твърди се, че вземанията на Ч. Д. са възникнали преди тези на ищеца по
настоящото дело, като цедентът и цесионерът не са имали за цел увреждане на
кредитора съгласно чл. 135 ЗЗД. Поддържа се, че в случая е погасено вземане по
поредност, тъй като е било по-старо. Твърди се, че Ч. Д. не е имал знанието, че
уврежда кредитор. Сочи се, че паричните средства са движими вещи и не може да се
говори за увреждане, като се има предвид, че има изпълнителен лист по решение, с
което е отхвърлен искът на ищеца. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемият – ищецът „Юробанк България“ АД, оспорва жалбата. Поддържа,
че първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че първоинстанционният съд е
разгледал твърденията и възраженията на страните, за което е изложил подробни
мотиви. Твърди, че се легитимира като кредитор на „БГ Билдинг Консулт” ООД въз
основа на два договора – Договор за банков кредит № BL16386/21.04.2008 г. и Договор
за банков кредит № BL19819/24.07.2008 г. Признава, че са водени предходни дела с
„БГ Билдинг Консулт” ООД, като поддържа, че причина за частичното отхвърляне на
претенциите на банката е била единствено нередовно обявената предсрочна
изискуемост. Сочи, че вземанията на баката и по двата договора са възникнали преди
датата, на която е сключен процесният атакуван договор за цесия. Поддържа, че
всички оплаквания във въззивната жалба са свързани с естеството на вземанията,
предмет на договора за цесия, което само по себе си е неотносимо към предпоставките
за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД. Твърди, че знанието на ответниците за
увреждането е доказано поради това, че са участвали във всички съдебни
производства, приключили с установяване съществуването на вземанията на банката
по посочените договори за банков кредит. Предвид изложеното моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Софийски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по доводите за неправилност, съдът установи от фактическа
страна следното:
2
По делото е представен Договор за банков кредит продукт „Кредитна линия
плюс за бизнес помещения” № BL19819/24.07.2008 г., по силата на който „Юробанк И
Еф Джи България” АД, с актуално наименование „Юробанк България” АД, е
предоставило на „БГ Билдинг Консулт” ООД кредит във формата на кредитна линия в
размер от 155 000 евро за покупка на недвижим имот, който да се използва от
кредитополучателя за дейността му. Страните са уговорили, че кредитът следва да
бъде погасен в срок от 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка.
По делото е представен и Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс” № BL16386/21.04.2008 г., по силата на който „Юробанк И
Еф Джи България” АД, с актуално наименование „Юробанк България” АД, е
предоставило на „БГ Билдинг Консулт” ООД кредит във формата на кредитна линия в
размер от 74 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Страните са
уговорили, че кредитът следва да бъде погасен в срок от 240 месеца, считано от
откриване на заемната сметка.
По делото е представен и Договор за поръчителство от 21.04.2008 г., сключен
между „Юробанк И Еф Джи България” АД, с актуално наименование „Юробанк
България” АД, и Ю.В.И. за обезпечаване на задълженията на „БГ Билдинг Консулт”
ООД по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №
BL16386 в размер на 74 000 лева за срок от 240 месеца, считано от откриване на
заемната сметка.
Представено е Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на I Т.О. на
ВКС. От същото се установява, че е отменено Решение № 846/27.04.2015 г. по гр.д. №
793/2015 г. на САС, с което е потвърдено Решение № 101/28.11.2014 г. по т.д. №
494/2014 г. на ОС-Перник за признаване за установено, че съществува вземане,
предмет на Заповед № 5071/04.11.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 6431/2011 г. на ПРС, в
частта за главница за разликата между сумата от 4090,37 евро и предявения размер от
159 031,34 евро, за възнаградителна лихва за разликата между сумата от 25 158,81
евро и предявения размер от 42 557,72 евро, както и в частта за разноските. Исковете
за посочените суми са отхвърлени от върховните съдии.
Със същото решение съставът на II Т.О. на ВКС е оставил в сила Решение №
846/27.04.2015 г. по гр.д. № 793/2015 г. на САС, с което е потвърдено Решение №
101/28.11.2014 г. по т.д. № 494/2014 г. на ОС-Перник за признаване за установено, че
съществува вземане, предмет на Заповед № 5071/04.11.2011 г., издадена по ч.гр.д. №
6431/2011 г. на ПРС, в частта за: главница за периода 21.06.2010 г. – 21.10.2011 г. в
размер на 4090,37 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.11.2011 г.) до
окончателното й изплащане, възнаградителна лихва за периода 21.06.2010 г. –
21.10.2011 г. в размер на 25 158,81 евро, такси по договора за периода 21.08.2009 г. –
21.06.2011 г. в размер на 1986,59 евро, застрахователни премии в размер на 590,47
евро, на основание извлечение от счетоводните книги и Договор за банков кредит №
BL19819/24.07.2008 г. и Анекс от 21.05.2009 г.
Със същото решение съставът на II Т.О. на ВКС е обезсилил Решение №
846/27.04.2015 г. по гр.д. № 793/2015 г. на САС и потвърденото Решение №
101/28.11.2014 г. по т.д. № 494/2014 г. на ОС-Перник за признаване за установено
съществуването на вземане за разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
6431/2011 г. на РС-Перник в размер на 18 625 лева.
Представен е Обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г., издаден от ОС-
Перник, от който е видно, че „Юробанк България” АД следва да заплати на „БГ
Билдинг Консулт” ООД сумата от 105 116,30 лева, ведно със законната лихва от
14.12.2013 г. до окончателното изплащане като получена на отпаднало основание – по
3
изп.д. № 3307/2013 г. на ЧСИ Неделчо Митев въз основа на изпълнителен лист,
издаден по Заповед № 5071/04.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, която заповед е била отменена частично за сумата
от 105 116,30 лева с Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на I Т.О. на
ВКС. Обратният изпълнителен лист е издаден въз основа на Разпореждане №
507/23.12.2016 г. по т.д. № 494/2014 г. на ОС-Перник.
По делото е представено Определение № 789/03.07.2017 г. по ч.гр.д. № 751/2017
г. на САС, с което е отменено Разпореждане от 23.12.2016 г. по т.д. № 494/2014 г. на
ОС-Перник в частта, в която е издаден обратен изпълнителен лист за сумата над 94
283,23 лева. В тази част е обезсилен издаденият обратен изпълнителен лист.
По делото е представено и Решение № 56/19.10.2015 г. по т.д. № 657/2014 г. на
ОС-Перник, с което е признато за установено, че „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ю.В.И.
дължат солидарно на „Юробанк България” АД следните суми: сумата от 18 055,12
лева, представляващи главница по договор за кредит за периода 21.06.2010 г. –
10.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.10.2012 г., до окончателното изплащане, сумата от 57 099
лева, представляващи договорна лихва за периода 21.07.2009 г. – 08.10.2013 г., както и
сумата от 459,12 лева, представляващи такси по договора за кредит и застраховка по
договора, дължими до 10.10.2013 г. Със същото решение е отхвърлен искът на банката
за главница за горницата над сумата от 18 055,12 лева. Съдът е осъдил „БГ Билдинг
Консулт” ООД и Ю.В.И. да заплатят на „Юробанк България” АД сумата от 1512,26
лева, представляващи разноски в заповедното производство, както и сумата от 4238,08
лева, представляващи разноски в исковото производство. Съдът е осъдил освен това
„Юробанк Българи” АД да заплати на „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ю.В.И. сумата от
2091,83 лева, представляващи разноски по делото.
Представено е Решение № 1177/09.06.2016 г. по в.т.д. № 343/2016 г. на САС, с
което е отменено Решение № 56/19.10.2015 г. по т.д. № 657/2014 г. на ОС-Перник в
частта, в която е признато за установено, че „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ю.В.И.
дължат солидарно на „Юробанк България” АД сумата от 18 055,12 лева,
представляващи главница по договор за кредит за периода 21.06.2010 г. – 10.10.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.10.2013 г. до окончателното изплащане,
сумата от 57 099 лева, представляващи договорна лихва за периода 21.07.2009 г. –
08.10.2013 г., както и сумата от 459,12 лева, представляващи такси по договор за
кредит и застраховка, дължими до 10.10.2013 г., като вместо това САС е отхвърлил
исковете за посочените суми.
Със същото решение САС е потвърдил първоинстанционното решение на ОС-
Перник в отхвърлителната част и е осъдил „Юробанк България” АД да заплати на „БГ
Билдинг Консулт” ООД и Ю.В.И. сумата от 11 902,34 лева, представляващи деловодни
разноски за две инстанции.
Видно от мотивите към Решение № 1177/09.06.2016 г. по в.т.д. № 343/2016 г. на
САС апелативният съд е намерил исковете на „Юробанк България” АД за
неоснователни поради това, че липсват доказателства за упражняване на правото
за обявяване на предсрочна изискуемост по сключения Договор за кредит от
20.04.2008 г. Съдебният състав е приел, че съгласно мотивите към Тълкувателно
решение по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост трябва да
предшества образуването на заповедното производство.
По делото е представено Определение № 125/15.02.2017 г. по гр.д. №
60275/2016 г. на III Г.О. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на
Решение № 1177/09.06.2016 г. по в.т.д. № 343/2015 г. на САС.
Представено е и Определение № 106/06.04.2017 г. по гр.д. № 60275/2016 г. на III
4
Г.О. на ВКС, с което е допълнено Определение № 125/15.02.2017 г. по гр.д. №
60275/2016 г. на III Г.О. на ВКС, като „Юробанк България” АД е осъдено да заплати на
„БГ Билдинг Консулт” ООД сумата от 4600 лева, представляващи разноски на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Представен е Изпълнителен лист от 30.06.2017 г., издаден от ОС-Перник, от
който се установява, че „Юробанк България” АД е осъдено да заплати на „БГ Билдинг
Консулт” ООД и Ю.В.И. сумата от 11 902,34 лева, представляващи деловодни
разноски пред две инстанции, както и сумата от 4600 лева, представляващи разноски
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Представено е уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „БГ Билдинг Консулт” ООД
до „Юробанк България” АД /л. 30 от делото на СРС/, с което банката е уведомена, че
вземанията по горепосочения изпълнителен лист са цедирани на адв. Ч. Д. с Договор
за цесия от 20.03.2017 г. Уведомлението е вписано в регистърната книга на банката с
вх. № 107802/12.04.2017 г.
Представено е Уведомление от „Юробанк България” АД до „БГ Билдинг
Консулт” ООД, отправено чрез нотариус В.Я. и регистрирано под № 1986/2017 г., том
2, акт № 11. С уведомлението банката е съобщила, че е предявила иск пред СГС срещу
„БГ Билдинг Консулт” ООД и Ю.В.И. за осъждането им да заплатят солидарно сумата
от 55 944,88 лева, представляващи главница по Договор за банков кредит №
BL16386/21.04.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 21.05.2009 г., обезпечен с Договор за
поръчителство от 21.04.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 21.05.2008 г. Във връзка с това
банката е направила под условие, че вземанията й бъдат признати, изявление за
прихващането с дължимите на „БГ Билдинг Консулт” ООД разноски от 11 902,34 лева
съгласно Решение № 1177/09.06.2016 г. по в.т.д. № 343/2016 г. на САС, както и с
дължимите разноски от 4600 лева съгласно Определение № 106/06.04.2017 г. по гр.д.
№ 60275/2016 г. на III Г.О. на ВКС.
По делото е представено Уведомление от „Юробанк България” АД до „БГ
Билдинг Консулт” ООД, отправено чрез нотариус В.Я. и регистрирано под №
1069/2017 г., том 1, № 127. В уведомлението се съдържа противопоставяне на банката
на сключения договор за цесия на 20.03.2017 г. между „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч.
Н. Д..
Представен е Изпълнителен лист от 21.02.2017 г., издаден от РС-Перник по
ч.гр.д. № 855/2017 г., от който е видно, че „БГ Билдинг Консулт” ООД следва да
заплати на „Юробанк България” АД сумата от 154 169,83 евро, представляващи
главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ №
BL19819/24.07.2008 г., ведно със законната лихва от 21.02.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 6030,60 лева, представляващи държавна такса, и сумата
от 5454,36 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Изпълнителният лист е
издаден въз основа на Заповед № 708 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 855/2017 г. на РС-Перник.
Представен е Договор за цесия, сключен на 20.03.2017 г. между „БГ Билдинг
Консулт” ООД чрез управителя Ю.В.И. и Ч. Н. Д.. От същия е видно, че „БГ Билдинг
Консулт” ООД е цедирало на Ч. Н. Д. следните свои вземания към „Юробанк
България” АД:
- 6543,52 лева съгласно обратен изпълнителен лист № 35/17.03.2017 г. по т.д. №
494/2017 г. на ОС-Перник;
- 4600,00 лева съгласно решение по гр.д. № 60275/2016 г. на ВКС;
- 11 902,34 лева съгласно Решение № 1177/09.06.2016 г. по т.д. № 343/2016 г. на
САС.
5
В договора за цесия е посочено, че с цедиране на изброените вземания се
погасяват задълженията на „БГ Билдинг Консулт” ООД към Ч. Н. Д., произтичащи от
запис на заповед от 01.06.2016 г., издаден за сумата от 25 000 лева, чийто падеж е на
01.12.2016 г.
Приобщено е Решение № 275/12.07.2019 г. по т.д. № 488/2017 г. на ОС-Перник, с
което е признато за установено, че „БГ Билдинг Консулт” ООД дължи на „Юробанк
България” АД сумата от 154 169,83 евро, представляващи главница по Договор за
банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” №
BL19819/24.07.2008 г., изменен с Анекс № 1/21.09.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от 21.02.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 708/21.02.2017 г. по ч.гр.д. № 855/2017 г. на РС-Перник. Със
същото решение съдът е осъдил „БГ Билдинг Консулт” ООД да заплати на „Юробанк
България” АД сумата от 11 484,96 лева, представляващи разноски за заповедното
производство и 6710,60 лева, представляващи разноски за исковото производство. От
справка, предоставена по делото от ОС-Перник, се установява, че решението на ОС-
Перник по т.д. № 488/2017 г. е изцяло потвърдено с Решение № 11642/22.07.2020 г. по
в.т.д. № 346/2020 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
60530/07.10.2021 г. по т.д. № 2314/2020 г. на I Т.О. на ВКС.
От мотивите на Решение № 275/12.07.2019 г. по т.д. № 488/2017 г. на ОС-Перник
е видно, че вземанията на „Юробанк България” АД са били надлежно обявени за
предсрочно изискуеми с нотариална покана, връчена на „БГ Билдинг Консулт” ООД на
02.02.2017 г.
Представено е по делото и Решение № 1186/11.06.2018 г. по т.д. № 1320/2017 г.
на VI-15 състав на СГС, с което „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ю.В.И. са осъдени да
заплатят солидарно на „Юробанк България” АД сумата от 24 446,68 лева,
представляващи дължими погасителни вноски по Договор за банков кредит от
21.04.2008 г., с падежи, уговорени за периода 21.10.2016 г. до крайния срок на
договора, ведно със законната лихва от 06.04.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 2463,60 лева, представляващи разноски за съдебното производство.
Освен това СГС, VI-15 състав, е осъдил „БГ Билдинг Консулт” ООД да заплати
на „Юробанк България” АД сумата от 31 498,20 лева, представляващи главница,
дължима за погасителни вноски по Договор за банков кредит от 21.04.2008 г., с
уговорени падежи в периода 21.10.2013 г. – 21.09.2016 г. включително, ведно със
законната лихва от 06.04.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
3174,22 лева, представляващи разноски за съдебното производство.
С горепосоченото решение СГС, VI-15 състав, е отхвърлил единствено иска на
„Юробанк България” АД срещу Ю.В.И. за горницата над 24 446,68 лева до пълния
предявен размер от 55 944,88 лева, представляващи дължими погасителни вноски по
Договор за банков кредит от 21.04.2008 г., с падежи, уговорени за периода 21.10.2013 г.
до 21.09.2016 г. включително.
Горепосоченото решение на СГС, VI-15 състав, е потвърдено с Решение №
1643/03.07.2019 г. по в.т.д. № 4823/2018 г. на САС, с което „БГ Билдинг Консулт” ООД
и Ю.В.И. са осъдени да заплатят на „Юробанк България” АД разноски в размер на
2650,06 лева. Решението на САС е оставено в сила с Решение № 50120/27.10.2022 г.
по т.д. № 2313/2019 г. на I Т.О. на ВКС.
Видно от мотивите на Решение № 1186/11.06.2018 г. по т.д. № 1320/2017 г. на
VI-15 състав на СГС присъдените вземания са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 23.12.2016 г., когато е връчена покана на кредитополучателя „БГ Билдинг
Консулт” ООД. Тези изводи са потвърдени от САС и ВКС.
6
По делото е приобщен препис от изп.д. № 20177800400400 по описа на ЧСИ
В.Л., образувано от Ч. Н. Д. срещу „Юробанк България” АД за събиране на сумите по
Изпълнителен лист от 30.06.2017 г., издаден от ОС-Перник.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Павловият иск е облигационен иск, предоставен на разположение на всеки
кредитор като средство за защита срещу увреждащи действия на длъжника, чрез
които последният намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на
кредитора – така мотивите на Тълкувателно решение от 09.07.2019 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
При уважаване на Павловия иск атакуваната увреждаща сделка се счита за
неосъществила се по отношение на кредитора ищец, поради което той може да се
удовлетвори от имуществото, предмет на оспорената сделка. За всички останали лица,
различни от кредитора ищец по уважения Павловия иск, атакуваната сделка е
действителна и се счита за породила правните последици, към които е насочена.
Съгласно практиката на ВКС при предявен Павлов иск по чл. 135 ЗЗД
длъжникът не може да възразява, че разполага и с друго имущество, от което
кредиторът да се удовлетвори. Длъжникът не може да избира вместо кредитора срещу
кое имущество правоимащият да насочи принудителното изпълнение, след като на
основание чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяването на
кредитора – така Решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/2016 г. на I Т.О. на ВКС и
Определение № 324/25.04.2016 г. по т.д. № 1514/2015 г. на II Т.О. на ВКС.
Според мотивите на Тълкувателно решение от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017
г. на ОСГТК на ВКС Павловият иск по чл. 135 ЗЗД може да се ползва и от кредитор,
чието вземане не е изискуемо или ликвидно, т.е. не е необходимо за предявяване на
иска предварително да е установено със сила на пресъдено нещо вземането на
кредитора. А по арг. от Постановление № 1/29.03.1965 г. по тълк.д. № 7/1964 г. на
Пленума на Върховния съд всеки кредитор, както с парично, така и с непарично
вземане, може да предяви Павлов иск в защита на интересите си.
Предвид горното може да се заключи, че за уважаване на конститутивен Павлов
иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, при който ищецът кредитор твърди, че увреждащата сделка е
сключена след възникване на вземането му, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ валидно сключване на
посочената в исковата молба увреждаща сделка между ответниците по иска; 2/ знание
на длъжника за увреждането; 3/ знание на третото лице, договорило се с длъжника, за
увреждането на кредитора, ако атакуваната сделка е възмездна. В този смисъл е
Решение № 122/21.07.2016 г. по т.д. № 3484/2014 г. на II Т.О. на ВКС.
В мотивите на Тълкувателно решение от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на
ОСГТК на ВКС е посочено също така, че „Съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти”.
В конкретния случай обаче безспорно се установява, че „Юробанк България”
АД е кредитор на „БГ Билдинг Консулт” ООД, като вземанията на банката произтичат
от представените в настоящото производство Договор за банков кредит продукт
„Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL19819/24.07.2008 г. и Договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс” № BL16386/21.04.2008 г.
Съществуването на тези вземания на банката е установено със сила на пресъдено нещо
с решенията по т.д. № 488/2017 г. на ОС-Перник и т.д. № 1320/2017 г. на СГС, VI-15
състав, които на основание чл. 297 ГПК настоящият съд е длъжен да зачете.
Действително решенията по тези дела са постановени след подаване на исковата
7
молба по настоящото производство. Противно обаче на твърденията на въззивниците,
вземанията на банката не са възникнали с влизане в сила на съдебните решения по
т.д. № 488/2017 г. на ОС-Перник и т.д. № 1320/2017 г. на СГС, VI-15 състав. Решенията
по тези дела не са конститутивни и не пораждат те сами по себе си
материалноправни последици в сферата на ответниците. Напротив, с решенията по т.д.
№ 488/2017 г. на ОС-Перник и т.д. № 1320/2017 г. на СГС, VI-15 състав, е установено
със сила на пресъдено нещо, че вече са съществували в полза на банката вземания
спрямо „БГ Билдинг Консулт” ООД, произтичащи от горепосочените договори за
банков кредит, сключени още през 2008 г. и обявени за предсрочно изискуеми.
Както правилно посочва СРС, по делото няма нито твърдения, нито
доказателства от страна на ответниците, че вземанията на „Юробанк България” АД по
двата договора за банков кредит са били изцяло погасени от страна на длъжника „БГ
Билдинг Консулт” ООД.
А за пълнота на изложението следва да се посочи, че наличието на
облигационна връзка между „Юробанк България” АД и „БГ Билдинг Консулт” ООД е
установена още с Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на I Т.О. на ВКС.
Със същото решение е прогласено от върховните съдии, че „Юробанк България“ АД
има вземания към „БГ Билдинг Консулт“ ООД, дължими за периода 21.06.2010 г. –
21.10.2011 г. Видно е, че горепосоченото решение на върховните съдии е постановено
почти четири месеца преди сключване на Договора за цесия, който се атакува в
настоящото производство.
Тоест от доказателствата по делото, разгледани и от първоинстанционния съд, е
видно, че „Юробанк България” АД е имало изискуеми парични вземания към „БГ
Билдинг Консулт” ООД, които са съществували към момента на сключване на
атакувания в настоящото производство Договор за цесия от 20.03.2017 г.
Безспорно се установява по делото, че към 20.03.2017 г. и „БГ Билдинг Консулт”
ООД е имало насрещни изискуеми вземания към „Юробанк България” АД за
деловодни разноски, присъдени с влезли в сила съдебни актове по в.т.д. № 343/2015 г.
на САС и гр.д. № 60275/2016 г. на III Г.О. на ВКС.
С оглед така установеното от фактическа страна, вкл. от СРС, въззивният съд
намира за основателни оплакванията във въззивната жалба, че в случая не е доказано
сключеният Договор за цесия от 20.03.2017 г. между „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч.
Н. Д. да уврежда интересите на банката кредитор. Банката аргументира наличието на
увреждащ характер на сделката с невъзможността да извърши прихващане на
насрещните вземания. По арг. за противното обаче от чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът
не се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той може да прихване цедираното
задължение срещу свое вземане към предишния кредитор (цедента).
С Решение № 247/02.03.2018 г. по т.д. № 1873/2016 г. на I Т.О. на ВКС изрично е
изяснено, че „В чл. 103, ал. 3 ЗЗД се установява правото на длъжника, независимо от
настъпилата спрямо него след съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
смяна на титуляра на вземането, да извърши прихващане на дълга си към новия
кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента).
Очертаното право на компенсация не възниква, съответно се погасява, ако
длъжникът към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията или по –
късно изрази съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на цесията от
длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от
длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира.
Съобразно правилото на чл.154 ГПК, тежестта на доказване на дадено от
длъжника съгласие с извършване на прехвърлянето на вземането се носи от лицето,
което иска да се ползва от този факт. Ако цесионерът или цедентът оспорват
8
извършено от длъжника прихващане на дълга му с негово вземане към стария
кредитор, основано на твърдение за наличие на съгласие на длъжника с цесията, в
тежест на оспорващият правото на компенсация е да докаже наличието на съгласие
по чл. 103, ал. 3 ЗЗД и то при условията на пълно и главно доказване.”. В същия
смисъл е Решение № 330/11.02.2019 г. по т.д. № 2839/2017 г. на II Т.О. на ВКС.
С Решение № 114/10.10.2019 г. по т.д. № 2704/2018 г. на II Т.О. на ВКС е
разяснено следното: „В съдебната практика и в доктрината не съществува спор, че с
постигане на съгласие между цедента и цесионера за прехвърляне на съществуващо
прехвърлимо вземане, цесионерът не става страна в договорното правоотношение.
По силата на валидно сключен цесионен договор старият кредитор на длъжника се
замества с нов кредитор. Макар в резултат на цесията цесионерът да не придобива
качеството на правоприемник /универсален или частен/ на цедента, длъжникът има
право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на
договора, от който произтича прехвърленото вземане. Предвиденото в чл. 103, ал. 3
от ЗЗД правило, според което, длъжникът може да прихване задължението си срещу
свое вземане към цедента, освен при изразено изрично писмено съгласие с цесията, е
приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника, основани на
договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане
– напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Посочените възражения не
биха могли да се противопоставят на цесионера /самостоятелно или инцидентно/
само ако е налице приемане на цесията от длъжника, съобразно предвидените в чл.
103, ал. 3 от ЗЗД предпоставки”. В същия смисъл са и Решение № 50118/07.11.2023 г.
по т.д. № 1371/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Решение № 50151/01.12.2022 г. по т.д. №
344/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Решение № 50050/23.06.2023 г. по т.д. № 519/2022 г. на I
Т.О. на ВКС, Решение № 50048/13.06.2023 г. по т.д. № 605/2022 г. на I Т.О. на ВКС.
Тоест според трайната практика на ВКС длъжникът по цедираното вземане
може след съобщаването на цесията да направи всички възражения, които е имал
спрямо цедента, стига да не е приел извършването на цесията. Възраженията на
длъжника, вкл. това за прихващане, се погасяват само ако той изрично и в писмена
форма се е съгласил с прехвърлянето на вземането. Липсата на такова съгласие обаче
не може да се приравни на приемане на цесията.
В случая по делото нито се твърди, нито се доказва „Юробанка България“ АД
да е било съгласно с извършената цесия. Напротив, от доказателствените материали,
обсъдени и от СРС, безспорно се установява, че „Юробанк България” АД се е
противопоставило на цесията, извършена между „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н.
Д.. Затова „Юробанк България” АД не е лишено от правото да извърши прихващане,
което по арг. от Тълкувателно решение от 18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГК
на ВКС да породи правните си последици с обратно действие. Като следва да се
отбележи също така, че от фактическа страна е установено още от СРС, че по делото
има представено уведомление за извършване на прихващане, което е връчено на
ответниците с исковата молба.
Поради изложеното процесният договор за цесия няма увреждащ характер –
доводи в този смисъл по сходен казус са изложени в Определение № 963/10.12.2014 г.
по т.д. № 1173/2014 г. на I Т.О. на ВКС. Предвид това въззивният съд намира, че не са
налице предпоставките по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и предявеният от „Юробанк България” АД
е неоснователен. Поради пълно несъвпадение в изводите на първата и въззивната
инстанция обжалваното решение на СРС следва да бъде изцяло отменено, а искът на
банката – отхвърлен.
По разноските:
В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О. на ВКС е
9
посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд трябва, при
спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи дължимите се между
страните разноски пред първата инстанция с оглед на измененото решение и да
присъди същите, заедно с направените пред втората инстанция разноски“.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени на „Юробанк
България” АД.
Право на разноски имат само „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н. Д..
По разноските в първоинстанционното производство:
В хода на първоинстанционното производство е представен от ответниците
списък по чл. 80 ГПК, с който е претендиран адвокатски хонорар от 1000,00 лева
съгласно Договор за правна защита и съдействие № 77267/06.12.2018 г. Посоченият
договор е представен пред СРС, като се установява, че същият е сключен между „БГ
Билдинг Консулт” ООД и адв. Ч. Д. за осъществяване на процесуално
представителство по гр.д. № 76544/2017 г. на СРС. В договора е посочено, че
уговореното адвокатско възнаграждение от 1000,00 лева е заплатено в брой, при
подписване на договора. Съгласно Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна помощ следва да се
разглежда като разписка за полученото адвокатско възнаграждение.
Следователно претендираните от „БГ Билдинг Консулт” ООД разноски за
производството пред СРС са реално сторени и поначало подлежат на присъждане. В
проведеното пред СРС последното открито съдебно заседание обаче е направено
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, като въззивният съд
намира това възражение за основателно.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова противоречие
националният съд е длъжен да откаже да приложи националното право, дори и в
последното минималните размери на адвокатските възнаграждения да отразяват
реалните пазарни цени на услугите в страната.
Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в НВАР,
също следва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС. Това е изрично прието в Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023
г. на I Т.О. на ВКС.
В съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че при разглеждане на
релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на
присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са
Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение
№ 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение №
4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.
10
Делото е със средна правна и фактическа сложност. Пред СРС е даден ход на
две открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на „БГ Билдинг
Консулт” ООД се е явил и е взел участие. Съобразявайки тези обстоятелства, както и
положените от адвоката усилия и материалния интерес по делото, настоящият съдебен
състав намира, че на „БГ Билдинг Консулт” ООД следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 800
лева.
От ответника Ч. Н. Д. не са доказани сторени деловодни разноски в
първоинстанционното производство, които да му бъдат възстановени.
По разноските за въззивното производство:
Със съвместната си въззивна жалба „БГ Билдинг Консулт” ООД и Ч. Н. Д. са
претендирали сторените във въззивното производство разноски. По делото са налице
доказателства единствено за това, че въззивниците са заплатили по сметка на СГС
държавна такса в размер на 330,05 лева. Тоест тези деловодни разходи са реално
сторени и с оглед на основателността на жалбата следва да бъдат възстановени на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивниците. Други деловодни разноски
обаче не са били доказани от страна на въззивниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20098325/24.07.2023 г. по гр.д. № 76544/2017 г. на
СРС, 175 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, срещу
„БГ Билдинг Консулт” ООД, ЕИК *********, и Ч. Н. Д., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на относително недействителен по
отношение на „Юробанк България” АД на сключения между „БГ Билдинг Консулт”
ООД и Ч. Н. Д. Договор за цесия от 20.03.2017 г. в частта относно прехвърленото
вземане за сумата от 11 902,34 лева, представляващи дължими от „Юробанк България”
АД на „БГ Билдинг Консулт” ООД съдебни разноски съгласно Решение №
1177/09.06.2016 г. по т.д. № 343/2016 г. на Апелативен съд – София, както и в частта
относно прехвърленото вземане за сумата от 4600 лева, представляващи дължими от
„Юробанк България” АД на „БГ Билдинг Консулт” ООД съдебни разноски съгласно
Определение № 135/15.02.2017 г. по гр.д. № 60275/2016 г. на ВКС, допълнено с
Определение № 106/06.04.2017 г. по гр.д. № 60275/2016 г. на ВКС.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Витоша”, бул. „Околовръстен път” № 260, да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „БГ Билдинг Консулт” ООД, ЕИК *********, гр.
Перник, ул. „Васил Стоин” № 4, сумата от 800 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Витоша”, бул. „Околовръстен път” № 260, да заплати
на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на „БГ Билдинг Консулт” ООД, ЕИК
*********, гр. Перник, ул. „Васил Стоин” № 4, и Ч. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в
гр. София, кв. ****, ж.к. ****, сумата от 330,05 лева, представляващи разноски за
заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
11
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12