РЕШЕНИЕ
№ 2059
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330120449 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.
Ищцата Н. Г. Л., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника ***, е предявила против
„4Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите *** и ***, обективно
съединени искове за признаване на установено, че са нищожни, като противоречащи на принципа
на добрите нрави, неравноправни по смисъла на ЗЗП и заобикалящи материално- правните
изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузите от договор за кредит от 20.03.2020 г. (гр. дело №
20459/201г.) и анекси към договора от 30.03.2020 г. (гр. дело № 20449/2021г.) и от 01.04.2020 г.,
(гр. дело № 20450/2021г.), предвиждащи заплащане на такси за бързо разглеждане на кредита в
размери, съответно в размери от 96, 31 лева, от 26, 04 лева и от 46, 78 лева.
По искане на ответника, след депозиране на писмени отговори по трите горепосочени
дела, които са в срок, всички искове са събрани за общо разглеждане в производството по гр. дело
№ 20449/2021г., като най-ранно образувано такова, с определение от 23.03.2022г., и гр. дела №
20450/2021г. и № 20459/201г. са изискани за присъединяване към настоящото гр. дело №
20449/2021г.
В исковите молби се твърди, че на 20.03.2020 г. между страните бил сключен договор
за кредит, по който на ищцата се предоставила в заем сумата от 460 лева, при фиксиран лихвен
процент- 41 % и ГПР- 49, 70 %. Съгласно договора се дължала и такса за бързо разглеждане на
1
документите в размер на 96, 31 лева, която се плащала с месечната погасителна вноска.
В последствие се сключил анекс от 30.03.2020 г. към договора за кредит, по който на
ищцата се предоставила в заем сумата от 150 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 97 % и ГПР-
49, 80 %. Съгласно този анекс се дължала и такса за бързо разглеждане на документите в размер на
26, 04 лева, която също се плащала с месечната погасителна вноска.
Накрая се сключил и втори анекс от 01.04.2020 г. към договора за кредит, по който на
ищцата се предоставила в заем сумата от 280 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 97 % и ГПР-
49, 80 %. Съгласно този анекс отново се дължала такса за бързо разглеждане на документите,
която била в размер на 46, 78 лева, която също се плащала с месечната погасителна вноска.
Всички тези уговорки обаче била нищожни, като неравноправни. Възможностите при
сключване на договора били или избиране на приоритетно разглеждане между 15 минути и 2 часа,
за което се дължи таксата, или обикновена заявка без такса, със срок за становище от 7 дни. Така
заемателят се явявал принуден да избере опцията „приоритетно разглеждане“. Таксата обаче била
вписана в договора едва след като се направи заявката и преди подписването потребителят не
знаел в какъв размер ще е тя. Тук липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга,
поради което клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и с нея се
целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Това представлявало скрит разход по
договора за кредит и по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тъй като било
предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски, така се получавало скрито оскъпяване на
кредита и това представлявало добавка към възнаградителната лихва, предоставяща допълнителна
печалба на кредитора за сметка на потребителя. Моли да се признае за установено, че съответните
клаузи от договора и анексите към него са нищожни.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, по всяко
от трите гореописани присъединени дела, в който се посочва, че действително между страните бил
сключен договор за кредит и анекси към него, като заемната сума била отпусната на ищцата на
каса в „Изи Пей“ АД. Ищцата упражнила правото си да изтегли допълнително суми по кредита, а
на няколко пъти правела частични плащания и задължението по кредита било изцяло погасено.
Искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Възнаграждението за експресно разглеждане не
било сред услугите, които попадат в ГПР. Това било самостоятелна услуга, която нямала връзка с
условията и параметрите на договора. Тази такса нямала задължителен характер, а била по избор и
преценка на клиента дали иска да получи експресен отговор на заявката си. Таксата не попадала в
обхвата на общите разходи по кредита и услугата не била свързана с дейността по кредитиране.
Законодателят предвиждал възможност за уговаряне на подобни такси, по повод, а не пряко
свързани с договора, зависещи само от индивидуалното желание на клиента. В случая нямало
заобикаляне на закона, таксата не била забранена и ищцата се съгласила да я заплати, за да ползва
съответната услуга. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си поддържа исковете и моли да се
уважат. Претендира разноски, за заплащане на които предоставя списък.
В съдебно заседание ответната страна не изпраща представител, същата е депозирала
писмени молби, с които моли исковете като неоснователни да се отхвърлят и също претендира
разноски. С една от молбите е посочено, че в хода на процеса е настъпила промяна в
наименованието й – същото е променено от „4Финанс” ЕООД на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, като
правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на управление, и представляващия
2
дружеството не се променят. С определение от о.с.з. от 30.05.2022г. е допусната поисканата
промяна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за кредит № ***/20.03.2020г., по силата на
който кредиторът-ответник е предоставил на кредитополучателя-ищец парична сума в размер на
460 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, платим на една вноска с
падеж 19.04.2020г., с фиксиран лихвен процент - 41 % и ГПР- 49, 7 %, както и таксата за
експресно разглеждане - 96, 31 лева. Посочена е обща дължима сума – 571, 81 лева.
Посочено е, че договорът е електронно подписан и включва Специални условия на
договора за кредит и Общите условия на договора за кредит, като ГПР не включва разходите,
които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си
задължения, както и таксата за удължаване на срока. Като писмено доказателство е представено
копие от договора за паричен заем (гр. дело № 20459/21г.)
Впоследствие между същите страни към този договор е сключен Анекс за
допълнителна сума от дата 30.03.2020г. към договор за кредит № ***/20.03.2020г., (гр. дело №
20449/2021г.), в който е вписан размер на кредита преди отпускане на допълнителна сума – 770
лева (съгл. сключения преди 10 дни договор общата дължима сума за връщане по него възлиза на
571, 81 лева, която сума не включва единствено разходите, които кредитополучателят може да се
наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксата за
удължаване на срока, като падежът по предходния договор не е настъпил). Съгл. този анекс
ищцата получава допълнително сумата от 150 лева, кредитът става в размер на 920 лева, при
следните други условия – стандартен лихвен процент 40, 97 %, промоционален лихвен процент –
40, 88 %, ГПР -49, 8 %. Посочена е дата на получаване на първоначално отпусната сума по кредита
– 20.03.2020г., дата на получаване допълнителната сума – 30.03.2020г., дата на връщане на общата
дължима сума, същата като тази по първоначалния договор – 19.04.2020г., такса за експресно
разглеждане – 26, 04 лева, обща дължима сума по кредита – 1104, 29 лева. Посочено е, че
единствено се отпуска допълнителна сума по първоначалния договор кредит, и всички останали
клаузи остават непроменени. За 150-те допълнително отпуснати лева от 571, 81 лева обща
дължима сума по първоначалния договор общата дължима за връщане сума след сключване на
втория договор става 1104, 29 лева.
Впоследствие между същите страни към същия договор е сключен Анекс за
допълнителна сума от дата 01.04.2020г. към договор за кредит № ***/20.03.2020г., (гр. дело №
20450/2021г.), в който е вписан размер на кредита преди отпускане на допълнителна сума – 920
лева (съгл. сключения преди 2 дни анекс общата дължима сума за връщане по него възлиза на
1104, 29 лева, като падежът по предходния договор не е настъпил). Съгл. този анекс ищцата
получава допълнително сумата от 280 лева, кредитът става в размер на 1200 лева, при следните
други условия – стандартен лихвен процент 40, 97 %, промоционален лихвен процент – 40, 85 %,
ГПР -49, 8 %. Посочена е датата на получаване на първоначално отпусната сума по кредита –
20.03.2020г., дата на получаване допълнителната сума по настоящия анекс– 01.04.2020г., дата на
връщане на общата дължима сума, същата дата като тази по първоначалния договор – 19.04.2020г.,
такса за експресно разглеждане – 46, 78 лева, обща дължима сума по кредита – 1436, 71 лева.
Посочено е, че единствено се отпуска допълнителна сума по първоначалния договор
3
кредит,срокът на договора и всички останали клаузи остават непроменени.
Ответникът е представил анексът от 26.03.2020г., съгл. който на ищцата към
първоначално отпуснатите 460 лева са отпуснати още 310 лева и главницата става 770 лева, който
анекс обаче и предвидената в същия такса за експресно разглеждане в размер на 34, 73 лева не са
предмет на настоящия спор.
Така за общ размер на главниците от 1200 лева по договора и трите анекса (от 26.03,
30.03 и 01.04 2020г.) общата дължима за връщане сума след сключване на анекса от 01.04.2020г.
става 1436, 71 лева.
С отговорите по трите дела ответникът е представил Преддоговорна информация към
Договора от 20.03.2020г., в която е посочено, че отпуснатият кредит ще бъде 460 лева за 30 дни,
плащане на 571, 81 лева на 19.04.2020г., които включват 460 лева главница, 15, 50 лева лихва и 96,
31 лева такса за бързо разглеждане на кредита, ГЛП 41 % фиксиран, ГПР 49,7 %, наказателна
лихва – лихвения процент по кредита, допълнен с 10 %, прави на отказ от договора в срок от 14
календарни дни, право на предсрочно погасяване на задълженията по договора.
Представени са Общите условия на договора за кредит, където е посочено, че срокът за
отговор по искането е 7 работни дни, в т.2.2 е посочено, че кредиторът дава право на
кредитополучателя да заяви изрично допълнителна незадължителна платена услуга – експресно
разглеждане на кандидатурата, в срок от 15 минути от изпращане на искането, а в случай, че
искането е изпратено в извънработно време – до два часа от началото на следващия работен ден
или когато това стане възможно, ако технически причини са препятствали разглеждането му. В т.
2.3 е посочено, че за тази услуга се дължи такса, която е видима на сайта на кредитора и е описана
в Общите условия. Посочено е в т. 3.2, че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи
за кредита, настоящи и бъдещи, като лихва, комисионни, преки и косвени разходи, известни на
кредитора и дължими от кредитополучателя, и не включва разходите, които кредитополучателят
заплаща в резултат на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
Ответникът представя доказателства за изплащане на ищцата чрез системата на
„изипей“ сумата от 460 лева, анекс от 26.03.2020г., от който става ясно как е формирана сумата от
770 лева – на 26.03 на ищцата допълнително е представен кредит от 310 лева (този анекс не е
предмет на настоящия спор) при следните условия - ищцата получава допълнително сумата от 310
лева, кредитът става в размер на 770 лева, при следните други условия – стандартен лихвен
процент 40, 97 %, промоционален лихвен процент – 40, 96 %, ГПР -49, 8 %. Посочена е дата на
получаване на първоначално отпусната сума по кредита – 20.03.2020г., дата на получаване
допълнителната сума – 26.03.2020г., дата на връщане на общата дължима сума, същата като тази
по първоначалния договор – 19.04.2020г., такса за експресно разглеждане – 26, 04 лева, обща
дължима сума по кредита – 924, 89 лева
Представена е преддоговорната информация и доказателства за превеждане от
ответника на ищеца на всички суми по договора и анексите, предмет на настоящия спор. По нито
едно от трите дела не са представени исканията за отпускане на кредит за установяване на
обстоятелството заявена ли е и по какъв начин от ищцата допълнителната услуга. В
преддоговорната информация по всички договори и анекси е посочен размерът на таксата за
експресно разглеждане като конкретна сума.
По делото е изслушано заключението на *** В.Ш., което съдът кредитира като
4
обективно и компетентно изготвено, се установява, че таксата за експресно разглеждане нито в
договора, нито в анексите, не е включена в посочения ГПР в договора.
По отношение на първоначалния договор от 20.03.2020г., уговорената такса за
експресно разглеждане не е включена при изчислението на ГПР, при включване разходите само за
лихва посоченият в договора ГПР съвпада с действително изчисления такъв и възлиза на 49, 66 %,
при включване на таксата за експресно разглеждане ГПР става 1311, 48 %. Оскъпяването на заема
на годишна база е 295, 73 %, а за срока на кредита – 24, 31 %.
По отношение на анекса от 30.03.2020г., уговорената такса за експресно разглеждане не
е включена при изчислението на ГПР, при включване разходите само за лихва посоченият в
договора ГПР не съвпада с действително изчисления такъв и реално възлиза на 1711, 35 %, при
включване на таксата за експресно разглеждане ГПР става 2699, 88 %. Оскъпяването на заема на
годишна база е 365, 58 %, а за срока на кредита – 20, 03 %.
По отношение на анекса от 01.04.2020г., уговорената такса за експресно разглеждане не
е включена при изчислението на ГПР, при включване разходите само за лихва посоченият в
договора ГПР не съвпада с действително изчисления такъв и реално възлиза на 1867, 70 %, при
включване на таксата за експресно разглеждане ГПР става 3750, 14 %. Оскъпяването на заема на
годишна база е 400 %, а за срока на кредита – 19, 73 %.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал.
3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по
отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно разглеждане, която следва да
бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със
специалния ЗЗП.
По отношение на клаузата в договора от 20.03.2020г. и анексите към него от
30.03.2020г. и 01.04.2020г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане, следва да се
отбележи, че тя очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по
5
облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са две и за това
няма спор между страните, като то се признава и в отговора: или избиране приоритетно
разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на
становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или
обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в
срок от 7 дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок,
заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно
разглеждане не е във фиксиран размер, по делото липсват конкретни данни за начина на нейното
определяне, като в договора е над 20 % от заемната сума, а в двата анекса – малко под 20 % от
допълнително заеманата сума. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената
услуга от заемодателя. В случая липсва и яснота дали тази услуга е реално извършена.
Заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за
заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на
документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената
такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това.
Преддоговорната информация, представена от ответника, представлява извлечение без дата и час
без яснота дали тази информация е изготвена преди или след подаване на заявлението за отпускане
на кредита и преди сключването на договора. Отделно, не са представени и доказателства лицето
да е подало именно такава заявка, че иска документите да се разгледат експресно, като в самата
искова молба тези обстоятелства не се признават. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са
клаузите, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива
дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди
индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи
в предвидения в договора размер, за всеки от процесните договор и анекси. Самата клауза за
експресно разглеждане, посочена в общите условия е твърде неясна и сама по себе си условна –
срокът е 15 минути само ако е подадена заявката в работно време в работен ден, при всички
останали случаи се гарантира приоритетно разглеждане по ускорена процедура в първите два часа
на следващия работен ден, като кредиторът не отговаря за забавяния по технически причини,
които не са описани, и други. Тоест, експресно разглеждане реално е налице само при подаване на
заявки в работен ден в работно време, в останалото време таксата се дължи, а заявката се
разглежда не експресно, а „приоритетно“. Начинът на формулиране на клаузата и липсата на
яснота досежно срока за разглеждане на конкретното заявление и липсата на предварителното
посочване на размера на таксата като процент от заемната сума или фиксирана такава води до
неравноправно третиране на потребителя и оттам до нищожност на процесната клауза както в
първоначалния договор от 20.03.2022г., така и в анексите към него от 30.03.2020г. и 01.04.2020г. .
С оглед на горното така предвидената клауза в горепосочените договор и анекси според
настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради
което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.
Отделно от това, в производството не са доказани от ответника обстоятелствата,
налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал всяка една от
трите заявки на заемателя в срок от 15 минути. Липсват доказателства за часа, в който е подадено
6
заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от
заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от 15 минути от
подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице
предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите. Горното налага
извода, че таксата е предвидена като такава за допълнителна услуга единствено с оглед избягване
включването й в ГПР. По този начин тази клауза реално увеличава печалбата на кредитора, като
същата изобщо не е включена в ГПР. Видно от заключението на *** Ш., ГПР без включването на
тази клауза отговаря на посочения в договора такъв само в договора от 20.03.2020г., в останалите
два анекса, от 30.03 и от 01.04.2020г. е съответно 1711, 35 % и 1867, 70 %, като с включването й
ГПР нараства по първоначалния договор на 1311, 48 %, по анекса от 30.03- 2699, 88 %, и по анекса
от 01.04.2020г. – 3750, 14 %. Ето защо съдът намира, че клаузата за експресно разглеждане е
включена като такава за допълнителна услуга с цел заобикаляне на закона и неправомерно
увеличаване печалбата на кредитора, която само привидно отговаря на законовите изисквания на
ЗПК.
Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора
предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Уговаряне на
възнаграждение за тази неясно дефинирана услуга в размер около една пета от кредита, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай
следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи,
установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са
недействителни. Оттук и искът се явява основателен и по тези съображения. Съгл. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.Съгл. ал. 5 клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, като съгл. ал. 2 всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен
процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е
нищожна. В случая и целта на кредитора да въведе процесната такса за експресно разглеждане, с
неясни параметри относно експресния характер на тази услуга и реалните срокове за разглеждане
на искането, и резултатът от въвеждането й е именно заобикаляне на нормите, фиксиращи
максималния годишен процент на разходите, поради което и на осн. чл. 19, ал. 5 и чл. 21, ал. 1 от
ЗПК същата е нищожна.
С оглед на дотук изложеното и трите иска като основателни следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски, за които е представен и списък по чл. 80 от
7
ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на по 50 лева, за всяко от трите дела, общо 150
лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.
На ищеца се следват и разноските за ССЕ, които е заплатил, като същите възлизат на сумата от 200
лева – изплатено възнаграждение на *** Ш..
Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна
защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от ***, поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява
основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. В случая се касае за три отделни
иска, предявени отделно, по всеки от които е събрана отделна държавна такса и образуваните дела
са събрани само с цел постановяване на единно и непротиворечиво решение по тях. В случая са
разгледани три отделни иска за нищожност на три отделни клаузи, въведени на самостоятелно
основание в един договор и два анекса, поради което и на осн. чл. 2, ал. 5 от Наредбата за
минималните размери на адв. възнаграждения пълномощникът има право на заплащане на хонорар
по всеки от тях.
С оглед цената на всеки от исковете адвокатското възнаграждение по всяко от трите
съединени дела съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. възлиза на 300
лева, или общо за трите дела и трите иска – 900 лева. С оглед изхода на спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата на адвоката, осъществил безплатно процесуално
представителство на ищцата по делото.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, град София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите *** и *** и Н. Г. Л., ЕГН: **********,
от ***, чрез пълномощника ***, че са нищожни поради противоречие с добрите нрави,
заобикалящи изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и
нарушаващи предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузите от сключените между страните
договори и анекси, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане, както следва:
клаузата в Договор за кредит № ***/20.03.2020г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 96, 31 лева, клаузата в Анекс за допълнителна сума от дата 30.03.2020г.
към Договор за кредит № ***/20.03.2020г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 26, 04 лева и клаузата в Анекс за допълнителна сума от дата 01.04.2020г.
към Договор за кредит № ***/20.03.2020г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 46, 78 лева.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите
8
*** и ***, да заплати на Н. Г. Л., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощника *** направените
разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) и разноски
за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева (двеста лева).
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите
*** и *** да заплати на ***, ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение
за осъществено на ищцата Н. Г. Л., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по
гр. дело № 20449/2021г. на ПРС, XI-ти гр. с-в и присъединените към него гр. дело № 20450/2021г.
на ПРС и гр. дело № 20459/2021г. на ПРС в размер на общо 900 лева (деветстотин лева),
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9