№ 448
гр. Бургас, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201264 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на В. С. В., ЕГН: **********, с адрес: ******,
против Наказателно постановление № 24-0769-005757/14.02.2025г. на началник група към
сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.25, ал.2
от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в
размер на 200 лева, а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП са наложени „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв.М. Н., като поддържа
жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Ж., която моли за потвърждаване на НП. В постъпило заедно с административно –
наказателната преписка становище е направено също така искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 30.10.2024г. в 17:53 часа в гр.Бургас, по бул.“Захари Стоянов“ в посока
1
ул.“Въстаническа“ до база „ЕВН“, В. С. В. управлявал лек автомобил „БМВ Х РЕИХЕ“, с
рег. № * **** **, собственост на И. И. Ч., с ЕГН: **********, с прикачено към него ремарке
с рег. № * **** **, собственост на И. Г. Д., с ЕГН: **********. Водачът навлязъл частично в
съседна лява пътна лента и допуснал ПТП с движещият се в нея автобус, с рег. № *******,
като го блъснал странично. АНО е приел, че В. е напуснал мястото на ПТП без да спре, за да
окаже съдействие за установяване на последиците от същото. От ПТП са настъпили
материални щети по двете МПС-та.
АНО е приел, че с горните действия В. С. В. е извършил следните нарушения:
1. при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента не пропуска ППС, които се движат по нея и реализира ПТП, с
което виновно е нарушил чл.25, ал.2 от ЗДвП;
2. не спира за установяване на последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2
вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева, а за допуснато
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени
„Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
По отношение на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП:
При извършена проверка се установи по безспорен начин, че от обективна и
субективна страна е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП, поради
което и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства и разпит на
свидетели.
По делото бяха разпитани свидетелите К., Х. и В.. От показанията на същите,
обясненията на самия жалбоподател и наличния по делото протокол за ПТП безспорно се
2
установява авторството на допуснатото нарушение и начинът на осъществяването му. Съдът
даде вяра на показанията на свидетелите К., Х. и В., като ги намери за безпротиворечиви,
допълващи се и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. В тази
връзка следва да се изтъкне, че свидетелят В. е водач на другото МПС – участник в ПТП-то,
поради което и е имал възможност лично да възприеме механизма на настъпване на ПТП и
другия участващ в него автомобил. Същият категорично заяви пред съда, че ПТП е
настъпило между управлявания от него автобус и автомобила на жалбоподателя, при
преминаване на същия в съседна пътна лента.
Съгласно посочената като нарушена норма на чл.25, ал.2 от ЗДвП, при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по реда
на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Очевидно в настоящия случай водачът В.
преди да навлезе в съседна пътна лента не е пропуснал пътното превозно средство, което се
е движело по нея - автобус, с рег. № *******, в следствие на което е настъпило ПТП.
Размерът на нанесената щета се явява ирелевантен за съставомерността на
допуснатото нарушение, тъй като не съставлява елемент от фактическия състав на
нарушението. С оглед на изложеното НП следва да се потвърди в тази му част като правилно
и законосъобразно.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде
санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да не е
предприело спиране движението на автомобила – участник в ПТП, с цел установяване
последиците от последното.
В конкретния случай безспорно се установява, че водачът не е спрял с цел
установяване на настъпилите щети, който факт се установява както от показанията на
свидетелите К., Х. и В., така и от твърденията на самия жалбоподател. За да е налице
административно нарушение от субективна страна обаче, следва и деянието да било
извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/.
В конкретния случай от всички материали по делото се установява, че
жалбоподателят изобщо не възприел случилото се като настъпването на ПТП, поради
което и поведението му се явява несъставомерно по така дадената правна
3
квалификация. С оглед на незначителните щети по автобуса /видни от възпроизведените в
съдебно заседание снимки/, настъпили при съприкосновението между двата автомобила,
няма как да се вменява във вина на водача, че той е напуснал ПТП, при положение, че той и
след преглед на автомобила си е изградил в съзнанието си представа, че липсва увреда респ.
настъпване на ПТП. Нещо повече, видно от цитирания снимков материал, по управлявания
от жалбоподателя автомобил не се наблюдават щети, които да го насочат към извода за
настъпило ПТП. Ето защо и предвид обстоятелството, че всички свидетели са единодушни,
че пътната настилка на мястото на ПТП е с изключително влошено качество и с множество
дупки по асфалта, съвсем естествено е лекото съприкосновение между ремаркето и автобуса
да се възприеме погрешно като попадане в дупка от водача. Още повече, че това
съприкосновение е настъпило между съчлененото с автомобила на В. автомобил, а не със
самото превозно средство /създаващо възможност лек удар да не се усети от водача/.
С оглед решението за частично потвърждаване на НП и направеното искане от страна
на представителя на АНО със становището по делото, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 120 лв. С оглед на изхода на делото на АНО следва да
се присъди съразмерно на отхвърлената част на жалбата възнаграждение в окончателен
размер на 60лв.
В допълнение следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не е направено
искане за присъждане на разноски в производството. По делото действително е представен
договор за правна защита и съдействие, видно от който договореното възнаграждение е
500лв., платими по банков път. Доколкото обаче липсва представен платежен документ, а и
предвид липсата на искане, съдът не следва да присъжда разноски на жалбоподателя.
Разноски от жалбоподателя не се претендират.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-005757/14.02.2025г. на
началник група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, в частта му, в която на
жалбоподателя - В. С. В., ЕГН: **********, с адрес: ********, за нарушение на чл.25, ал.2
от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в
4
размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-005757/14.02.2025г. на началник
група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, в частта му, в която на жалбоподателя - В. С.
В., ЕГН: **********, с адрес: ********, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН: **********, с адрес: ********, да заплати на ОДМВР
гр.Бургас сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5