Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28.10.2021 г. гр.Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в публично заседание на
двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
при секретаря Йорданка Тянева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 81 по описа на Асеновградския
РС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с правна квалификация чл.55 вр.чл.86 от ЗЗД.
Т.К.Т. ***, моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В.И.да
й заплати сумата от 234.51 лв. платена възнаградителна лихва по Договор за
кредит от 05.07.2016 г. за периода 05.07.2016 г.- 10.12.2020 г., като
платена по нищожен договор за кредит от
05.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на 05.07.2016 г. е
сключила с ответника договор за кредит, по силата на който са й предоставени в
собственост заемни средства в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент
от 3.40 % и ГПР 49.36 %. Ищцата твърди, че е заплатила изцяло задължението по
договора за кредит, както следва: 1000 лв. главница, 817.49 лв. неустойка по
чл. 8 от Договора и възнаградителна лихва в размер на 234.51 лв. С Решение по
гр. д. № 416/2020 г. на Асеновградския
РС договорът за кредит е обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК се дължи чистата стойност на кредита,
поради което полученото от ответника следва да бъде върнато. Моли да бъде
изискано и приложено гр. д. № 416/2020 г. на АРС, да бъде допуснато изготвянето
на ССчЕ, вещото лице по която да отговори на въпросите поставени в ИМ. Ангажира доказателства,
претендира за разноски в производството.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК
отговор, ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД оспорва иска по основание и размер. Считат,
че вземането на ищеца произтичащо от заплатена възнаградителна лихва в размер
на 234.51 лв. по договора за кредит,
обявен за недействителен по гр. д. №
416/2020 г. на АРС е погасено, тъй като
размерът му е по-малък от съществуващо преди това насрещно вземане на ответника
в размер на 1563.80 лв., произтичащо от влязла в законна сила Заповед за
изпълнение на парично задължение и ИЛ по ч. гр. д. № 1155/2019г на АРС, получила стабилитет по гр.д. № 512/2020 г. на
АРС. Като по-късно появило се във времето и по-малко по размер, вземането на
ищеца може да бъде прихванато от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №
416/2020 г. на АРС, поради което е погасено още преди предявяване на настоящия
иск. Евентуално, прави възражение за
прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД до
размера на по-малкото насрещно вземане. Моли искът да се отхвърли и да бъдат
присъдени разноски в полза на ответника. Моли да се изиска и приложи гр. д. №
512/2020 г. на АРС, не възразява срещу искането за прилагане на гр.д. №
416/2020 г. на АРС, противопоставя се на искането за допускане на ССчЕ, като
твърди че по приключеното гр.д. №
416/2020 г. е установен размера на получената главница и размера на изплатената
част от нея, освен това въпросът касаещ платената възнаградителна лихва от
договора е неотносим, тъй като това вече е установено.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
в настоящото производство писмени доказателства се установява, че на 05.07.2016
г. между ответника „Креди йес“ ООД, в качеството му на „заемодател“ и ищеца Т.Т.,
в качеството на „заемател“, е бил сключен Договор за паричен заем № 16117.
Съгласно същия договор за заем, „заемодателят“ е предал на „заемателя“ сумата
от 1000 лв., а „заемателя“ се е задължил да върне сумата на вноски, с уговорен
фиксиран годишен лихвен процент от 3.40 % и годишен процент на разходите 49.36%.
Ответникът е изпълнил задължението си и предоставил уговорената с договора сума
на ищеца. А ищецът твърди, че е заплатил изцяло задължението си по договора.
От приложеното по делото решение №
260114/11.12.2020 г., постановено по гр.дело № 416/2020 г. по описа на РС
Асеновград е видно, че със същото е признато за установено в отношенията между
страните: Т. Т. и „Креди Йес“ ООД, че сключения между страните Договор за
паричен заем № 16117/05.07.2016 г. е недействителен, на осн.чл.22 от ЗПК. Това
решение е влязло в сила на 19.01.2021 г.
От допуснатата и приета по делото ССчЕ на вещото лице М. А., неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че
съгласно договора за паричен заем № 16117/05.07.2016 г., сключен между Т. Т. и
„Креди Йес“ ООД, на Т.Т. е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лв., усвоен
от същата с РКО на 05.07.2016 г. Общия размер на договорираните плащания по
договора за заем е 2052 лв. , в т.ч.: главница 1000 лв., договорна лихва 234.51
лв. и неустойка 817.49 лв. С постъпилите плащания от името на ищеца на каса към
„Креди Йес“ ООД, в размер на 1824.47 лв. на дати и с размер, описани в таблица
№ 1 в раздел ІІІ, са извършени погашения по договора за заем за: неустойка
631.55 лв., договорна лихва 191.67 лв., главница 1000 лв. и наказателна лихва
1.25 лв. Размерът на усвоената и платена главница е 1000 лв., размерът на
платената възнаградителна лихва, дължима до датата на предсрочното погасяване
на кредита е 191.67 лв.
На основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, ето защо следва да вземе отношение по направеното възражение за прихващане.
Според правната
теория и безпротиворечивата съдебна практика, възражението за прихващане е
средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен
резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска, поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещно
вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение за
прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните
предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и
правният интерес на ответника, обусловен от
твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и
погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга
страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено към
съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска.
Затова възражението за прихващане може да бъде основателно или
неоснователно. Като разпростира силата на пределите на решението и относно
възражението за прихващане, ГПК в чл. 298, ал. 4 посочва, че вземането,
предявено с възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е
било спорно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не
от деня на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните
вземания не са ликвидни.
Във връзка с горното,
съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като обсъди всички факти
и доказателства отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се окаже,
че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва
да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на
ответника и в зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или
отчасти предявения иск. В този смисъл е и постоянната съдебна практика.
Предмет на предявения
иск е заплащане на сумата
234.51 лева, недължимо платена възнаградителна лихва по договор за кредит от
05.07.2016 г., за периода от 05.07.2016 г. до 10.12.2020 г. – поради нищожност
на договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в
съда до окончателното изплащане на сумата.
Срещу основателността
на този иск, ответникът има право да противопостави всякакви възражения /както
произключващи или правопогасяващи, че сумата е недължима, че е погасена по
давност или чрез плащане, така също и да предяви възражение за прихващане с
негово насрещно вземане/, които биха довели до отхвърляне на иска или до
частичното му уважаване.
Ето защо съдът
приема, че възражението за прихващане, така както е направено е допустимо, а
разгледано по същество е основателно. Ответникът „Креди йес“ ООД твърди, че има изискуемо и
насрещно вземане срещу Т.Т. в размер на 1563.80 лв., произтичащо от влязла в законна сила Заповед за
изпълнение на парично задължение и ИЛ по ч. гр. д. № 1155/2019 г. на АРС, получила стабилитет по гр.д. № 512/2020 г. на
АРС. Заявява, че вземането на Т.Т. следва
да се счита за погасено след влизане в сила на решение, постановено по гр.дело
№ 416/2020 г., защото размерът му 234.51 лв. е по-малък от съществуващото преди
това насрещно вземане на ответника „Креди йес“ ООД – което е в размер на
1563.80 лв. По делото са представени:
Заповед № 691/07.06.2019 г. – издадена по ч.гр.дело № 1155/2019 г. по описа на
АРС, Писмо с връчена ПДИ до Т.Т. на 04.09.2019 г., Запорно съобщение, Копие от
Определение – постановено по гр.дело № 512/2020 г. по описа на АРС и Решение
постановено по гр.дело№ 416/2020 г. по описа на АРС.
Твърденията на ответника се оспорват от ищеца, които заявява че това вземане е
погасено чрез плащане, поради което се изиска изп.дело № 20218190400077 по
описа на ЧСИ Л.М.. От делото се установи, че същото е
образувано въз основа издаден ИЛ по гр.дело № 512/2020 г. по описа на РС
Асеновград, длъжник по което е Т.Т., а взискател „Креди йес“ ООД, за сумата 380
лева разноски по производството. Действително е погасено вземането по изп.дело
№ 20218190400077 по описа на ЧСИ Л.М., чрез плащане от Т.Т., но претенцията за
прихващане от ответника е за сумата 1563.80 лв., дължима по изп.дело №
20198190400626 по описа на ЧСИ Л.М., със същите страни – образувано въз основа
издаден изпълнителен лист по ч.гр.део № 1155/2019 г. по описа на АРС.
От
издадена удостоверение от ЧСИ Л.М. по изп.дело № 20198190400626, се установява
че същото е със страни: взискател „Креди йес“ ООД и длъжник Т.К.Т., образувано
е въз основа издаден ИЛ по ч.гр.дело № 1155/2019 г. по описа на Асеновградския
РС от 10.06.2019 г. Неудовлетворения остатък по изпълнителното дело към
04.06.2021 г. е: 1563.80 лв. главница, 328.75 лв. законна лихва за периода от
30.05.2019 г. до 04.06.2021 г. и разноски: 154 лв. по т.3,5.31 от ТТРЗЧСИ и
155.88 лв. т.26 от ТТРЗЧСИ – което задължение не е погасено.
Предвид
горното редявеният иск следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез прихващане с насрещно вземане по чл. 103, ал.1 от ЗЗД,
изчислен на основание чл. 162 от ГПК, като съдът взема за критерий заключението
на вещото лице – от което се установява, че размерът на платената
възнаградителна лихва, дължима до датата на предсрочното погасяване на кредита
е 191.67 лв.
Ето защо следва да се извърши съдебната
компенсация между двете съществуващи насрещни вземания на страните, до размера на по-малкото от тях, които
са: на ищеца - сумата общо от 191.67 лева и на ответника сума в размер на 1563.80 лева, като искът ще следва да се отхвърли като погасен чрез
прихващане. Не следва да се присъжда и законната лихва върху присъдената главница, считано
от датата на подаване на исковата молба 15.01.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, съгласно
петитума на исковата молба.
Относно разноските.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника разноски в
производството, общо в размер на 300 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.К.Т., ЕГН: **********,***, иск против „Креди Йес“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ №
12, представлявано от В.М.И., за заплащане на сумата 234.51 лева
(двеста тридесет и четири лева и петдесет и една стотинки) представляваща платена
възнаградитална лихва по Договор за паричен заем № 16117 от 05.07.2016 г., за
периода от 05.07.2016 г. до 10.12.2020 г. – които договор е обявен за нищожен с
влязло в сила решение по гр.дело № 416/2020 г. по описа на Асеноврадския РС, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради съдебно прихващане
със сумата 191.67 лева (сто деветдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки), като погасена ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане, заявено по реда на
чл.298 ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.К.Т., ЕГН: **********,***, да заплати на „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В.М.И., сумата 300 лева (триста) направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: