Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 19.09.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното
заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15 055
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането - отменен /КЗ –
отм./.
Ищцата – Л.Н.С.
твърди, че на 29.07.2015г. в гр. София, по бул. „Цар Борис III” с посока на движение от центъра на гр. София към
Околовръстен път, К.С.И. управлявал автобус №ТМ5 /изпълняващ временно маршрута
на трамвай №5/ с рег.№******и с инвентарен № 1138, като тя пътувала в автобуса. Около 19:10 – 19:20
водачът спрял на СМЕТ №2327 – „Овча Купел“, на която ищцата искала да слезе.
Пътниците започнали да слизат, като ищцата била последен слизащ пътник от
втората врата. Слизайки от автобуса, водачът внезапно потеглил рязко, без да
изчака ищцата да слезе и незатваряйки вратите на автобуса. При рязкото
потегляне ищцата загубила равновесие и
тъй като вратите на автобуса не били затворени, тя паднала на пътното платно.
Изпитала силна болка в лявото ходило, но мислила, че ще отшуми и затова не
извикала КАТ, а един от гражданите я изпратил до дома й, който бил наблизо. На
следващия ден ищцата посетила личния си лекар, който я насочил към специалист
ортопед – травматолог. След извършена рентгенография е установена фрактура на
базата на пета метатарзална кост/счупване на основата
на пета предходилна кост/ и й е направена гипсова имобилизация. Месеци след сваляне на имобилизацията
и след проведена рехабилитация ищцата продължавала да чувства болка и
изтръпване на пръстите на лявото стъпало, което я накарало да отново да потърси
лекарска помощ. При преглед от специалист - невролог на 20.10.2015г. е
установено, че ищцата, вследствие на причинената при ПТП фрактура е получила и
увреждане на нервус тибиалис.
Посочва, че в резултат на получените увреждания /контузия на левия глезен;
счупване на пета предноходилна кост; увреда на левия голямопищялен
нерв/ е имала трайни и продължителни болки в областта на лявото ходило,
отпадналост и слабост, лесна уморяемост, обща
потиснатост. Оздравителния процес бил дълъг, съпътстван от силни болки и
страдания, и възстановяването настъпвало бавно. Поддържа, че изключително
трудно преодоляла стреса, предизвикан от ПТП – страхувала се да излиза навън,
не спала спокойно след инцидента, станала много чувствителна и лесно
раздразнителна. Във връзка с ПТП е образувано ДП №11055/2016г. по описа на
СДВР, пр.пр. №44985/2015г., по описа на СРП,
прекратено с постановление на СРП от 18.10.2016г. Сочи, че управляваният от К.И.
автобус е имал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, сключен с ответното дружество - З. „А.“ АД, с
полица №11115000599739 от 01.03.2015г., валидна до 29.02.2016г. С молба от
24.11.2016г. ищецът е сезирал ответникът с искане да й бъде заплатено
обезщетение за претърпените увреждания от описаното ПТП. С молба от
09.12.2016г. ищецът е предоставил на ответника банковата си сметка, по която да
е бъде извършен превода. С оглед на това поддържа, че срокът за доброволно
изпълнение на ответника е изтекъл на 24.02.2017г. Моли да бъде постановено
решение, с което да се осъди ответникът да й заплати:
- 26 000 лева, като част от 60 000
лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 29.07.2015г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
На л. 195 е представен списък на претендираните
разноски от ищеца и е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника.
Ответникът – З. „А.“
АД, в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба автобус
към датата на процесното ПТП. Оспорва да е извършено
виновно и противоправно поведение от страна на водача
на автобуса. Оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило на
посочената в исковата молба дата и място. Твърди, че процесният
автобус /марка „Мерцедес“, модел „Конект“/ е
разполагал с производствен датчик – антиблокираща
система, която не позволява превозното средство да бъде приведено в движение
при отворени врати, съответно, обективно не съществува възможността ищцата да
е паднала в движение на автобуса, при наличие на отворена врата. Счита, че
доколкото вреди са налице, то те са в резултат на стъпване накриво от страна на
ищцата, при слизане от автобуса и извън него, докато МПС се е намирало в
състояние на покой – уврежданията са настъпили след като ищцата е напуснала
автобуса. При условие на евентуалност твърди, че ищцата е пострадала при
предходна битова злополука, без връзка с процесното
МПС. Оспорва твърдените от ищцата болки и страдания и негативни емоционални
преживявания. Навежда възражение за прекомерност на ищцовата
претенция. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като е нарушила разпоредбата на чл.19 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична
община, а именно: предприела е слизане при наличие на звуков/светлинен сигнал,
че автобуса потегля, секунди преди вратите да бъдат затворени, респ. предприела
е несъобразително действие за слизане, при положение, че МПС е било в движение.
Твърди, че непосредствено след ПТП ищцата не е предприела необходимите мерки за
съхраняване на здравето като се е придвижила на собствен ход до дома си и е
посетила лекар едва на следващия ден, което е допринесло за влошаване на
здравето й, както и че полученият от ищцата нервус тибиалис е в резултат на неспазване на предписанията за
лечение на лекуващите я лекари, евентуално в резултат на неправилно предприето
лечение. Оспорва и акцесорното вземане, като навежда
възражение за изтекла погасителна давност. Моли да се постанови съдебно
решение, с което да се отхвърли предявения иск като му се присъдят направените
по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. На л. 200 е
представен списък съгласно чл. 80 от ГПК на претендираните
разноски от ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С направения доклад по
делото на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно автобуса, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие.
На 24.11.2016г. е предявена от ищеца претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното
ПТП до ответника.
По делото е прието заключение на допуснатите
по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, които не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В него са посочени уврежданията, които е получила
ищцата вследствие на процесното ПТП са:
-контузия на левия глезен /оток, хематом,
ограничени движения/,
-счупване на 5-та предходилна
кост – закрито ляво,
- увреждане на голямопищялния
нерв в ляво и
- усложнение – болест на Зудек
/инактивитетна остеопороза/.
В заключението са описани предприетото лечение – поставена имобилизационна лонгета за 30 дни, ищцата е провела два курса по 20 процедури рехабилитация. Общия период на временна нетрудоспособност е 159 дни. Ренгенологично се установяват артрозни промени на ставите на лявото ходило, с клинична изява болезненост в крайните фази на движение. Вещото лице посочва, че за в бъдеще се очаква при интензивно натоварване и промени във времето – болка и дискомфорт в лявото ходило. Вещото лице е описало, че болестта на Зудек представлява петнисто намаляване на калция в областта на костите по съседство на счупването и свързано с обездвижването. Симптомите на болестта са - оттичане, болка и ограничена подвижност. При усилена рехабилитация, вземане на калциеви препарати, съдоразширяващи, обезболяващи гелове и хондопротектори /за подобряване на храненето на ставния хрущял/ симптомите отзвучават.
По делото е прието заключение на допуснатите
по искане на ответника комплексна
съдебно-медицинска и авто - техническа експертиза,
които не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно, обективно
изготвено и пълно. В него е посочено, че уврежданията заявени от ищеца е възможно да бъдат получени при падане с
извиване на глезена. Увреждането на н. тибиалис
/тръпнене на пръстите и платарната повърхност на
ходилото/ е възможно да възникнат във връзка с обездвижването на същото поради
възникналото счупване. Това увреждане на нерва не е резултат от неправилно
лечение или неспазване на предписанията на медицинските органи или несвоевременно
предприето лечение. В същото заключение е посочено, че предвид техническите си
характеристики автобус марка мерцедес, модел „Конекто”
не може да бъде приведен в движение при
наличие на отворени врати, ако е в изправно състояние, тъй като е фабрично
оборудван с датчици, които не позволяват потеглянето му с отворени врати.
По искане на ищеца пред настоящата съдебна
инстанция е разпитан свидетелят С.Е.Т.– полубрат на
ищцата. Описва, че се е видял с нея вечерта след инцидента, кракът й бил подут,
а на следващия ден отишла на преглед при личния лекар и след това била в
болничен 6 месеца. Съобщава, че след инцидента сестра му периодично провеждала физиотерапевтични
процедури, както и че същата е носила лонгета, заради
която е трябвало да й се помага.
По делото са приети на стр. 184 и 186
документ, удостоверяващи издържан „Протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС“ с №7312390 извършен на 05.02.2015г. с валидност
до 05.08.2015г. относно описания в исковата молба автобус.
При така установените факти по делото, съдът
прави следните правни изводи:
Относно иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/
Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да
установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца – описаните в
исковата молба увреждания;
3. причинна връзка между описаното ПТП и
описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите действия от ищеца за
възстановяване от причинените травми от процесното
ПТП,
5. здравословно състояние на ищеца към
настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има
трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,
6. на коя дата ищецът е предявил претенция
към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
7. представяне от страна на ищеца на всички
изискани от ответника документи във връзка със заведената щета.
По делото не са събраните доказателства
относно датата, мястото и механизма на настъпване на процесното
ПТП. Единствената информация за наличието на такъв инцидент е твърдението на
ищцата, което се оспорва от ответника. При тези обстоятелства следва да бъде
приложена последицата от неустановяване на факт, който е разпределен в доказателствена тежест на страна и се приеме, че същият не
е настъпил. С оглед на изложеното настоящия съдебен състав приема, че в
настоящото производство не е установен първия посочен по-горе факт – а именно
датата, мястото и механизма на настъпване на ПТП, поради което не е необходимо
изследване дали от събраните доказателства са установени другите факти, които
са в доказателствена тежест на ищеца и предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно
направените по делото разноски
Направените от
страна на ответника разноски по настоящото производство са в размер на 965
лева, от които държавна такса за съдебно удостоверение /5лв./, депозит за
изслушване на комплексна съдебно – медицинска и авто
– техническа експертиза /800 лв./, депозит за разпит на свидетел /60 лв./ и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв.
С оглед на изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 965 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Н.С., ЕГН – ********** със съдебен адрес: ***
– чрез адвокат В.О. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата от 26 000 лв., частичен иск от иск в пълен размер от 60 000 лв.,
представляваща претендирано обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.07.2015г. около 19.10 – 19.20 часа в
гр. София, на бул. „Цар Борис III”,
на спирка за градски транспорт „Овча купел” СМЕТ №2327, при слизане от втора
врата от автобус №5ТМ /изпълняващ временно маршрута на трамвай №5/ с рег. №С *****и
с интентарен №1138, по отношение на което се
претендира и законна лихва с начална дата – 29.07.2015г.
ОСЪЖДА Л.Н.С., ЕГН - *********
със съдебен адрес: *** – чрез адвокат В.О. да заплати на З. „А.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 965
лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: