Решение по дело №745/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 484
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20195200500745
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                 484            11.12.2019г.                 град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесети  ноември  две хиляди и деветнадесета  година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка Трънджиева

        Членове: Венцислав Маратилов

                                                                      Димитър Бозаджиев

                                                                                                                                                                                                                   

при участието на секретаря Галина Младенова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№745 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

         Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

         С решение на Пазарджишки районен съд №835 от 14.06.2019г. постановено по гр.д.№4116/2018г по описа на същия съд,  по иска на Г.Л.В., с ЕГН ********** ***, представляван от И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, за адвокат И. Н. Ц. против „К.И.И. БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П., с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.И.И. БГ“ АД, ЕИК *********, че Г.Л.В., с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ  сумата от 448,00 лв. - договорна лихва за периода от 04.02.2011г. до 15.07.2011г. и сумата от 72,76 лв. - лихва за забава за периода от 25.02. 2011г. до 29.01.2012г. по изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по ч. гр.д.№2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик,представляващи задължения по изп.д. №521/2014г. по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик, поради погасяването им по давност.

         Със същото решение е отхвърлен иска  на Г.Л.В., с ЕГН ********** *** против „К.И.И. БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П., с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК в останалата му част -  за приемане за установено по отношение на „К.И.И. БГ“ АД, ЕИК *********, че Г.Л.В., с ЕГН ********** не дължи сумата от 800 лева-главница, сумата от 36,78лв.-лихва за забава за периода от 29.01.2012г. до 09.07.2012г., както и разноски в размер на 127,15 лева по изпълнителен лист, издаден на 16.10. 2012г. по ч.гр.д.№2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик.

           Осъден е ответника  „К.И.И. БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П. да заплати на Г.Л.В., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 192,91 лева.

         Осъден е  ищеца Г.Л.В., с ЕГН ********** *** да заплати на „К.И.И. БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П. разноски по делото в размер на 97,39 лева.

         Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от  ищеца в производството пред първата инстанция  Г.В. чрез пълномощника си адв.Ц. в частта, с която е отхвърлена исковата претенция-отрицателен установителен иск по отношение на  главницата по издадения изпълнителен лист  по ч.гр.д.№_2920/2012г. на РС-Пазарджик от 800лв, лихвата за забава от 36.78лв за периода 29.01. 2012г. - 09.07.2012г. и  разноските от 127.15лв. Поддържа, че в отхвърлителните части решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. На първо място се твърди, че съдът е приел, че в писмената защита страната е направила възражение и е въвела обстоятелства, които са преклудирани, като вероятно съдът е имал в предвид довода на ищеца, че няма  отговор на исковата молба. Коментирано е процесуалното представителство на ответника, за което според отразяванията в ТР дружеството се представлява винаги заедно от двама членове на Съвета на директорите или от  един член на Съвета и прокурист, като в случая представляващия дружеството  юрисконсулт Т. е била упълномощена само от прокуриста, но не и някой от изпълнителните директори.Предвид изложеното се поддържа, че  при упълномощаването дружеството не е било надлежно представлявано тъй като прокуристът няма право сам да представлява дружеството, поради което и пълномощното не е произвело действие, което според жалбоподателя означава, че по делото не е постъпил  отговор на исковата молба от надлежно упълномощено  лице. Затова жалбоподателят счита, че предвид задължението на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия,  и непреклудирането му  до края на процеса, поради което  възражението за липса на представителна власт при извършване на процесуални действия не може да се преклудира до края на производството във всички  инстанции. Като второ процесуално нарушение се изтъква, необсъдените от съда доводи на ищеца, че задължението  за главница е задължение за периодично изпълнение, поради което за него се прилага кратката погасителна давност предвидена в чл.111, буква „в“ от ЗЗД, като същото не е преклудрано доколкото е заявено още в исковата молба и че погасителната давност не е изключена от претенцията на ищеца. Неправилно съдът възприел налагането на запор върху вещ че представлява изпълнително действие при ненаправена от последния разлика на функциите на запора като обезпечение и като изпълнително действие, и че той има качеството на изпълнително действие, когато се налага запор за вземане с указание на третото задължено лице да превежда сумите по сметка на съдебния изпълнител, ако това трето лице не оспорва  своето задължение, съгласно чл.508 ал.3 от ГПК.И че когато изпълнението е насочено върху вещ, запорът и възбраната имат само обезпечителна функция, а изпълнителното действие е описът и оценката, а след това извършването на проданта.Твърди се, че в термина „запор“ ВКС на РБ в ТР №2/2015г. използван като изпълнително действие не е имал в предвид и запорът, който има обезпечителна функция доколкото самият законодател прави разграничение между „обезпечителни мерки“ и изпълнителни способи-чл.442а  от ГПК. Предвид изложеното жалбоподателят поддържа, че като първо изпълнително действие следва да се приеме молбата от 07.11. 2016г. подадена от първоначалния взискател за извършване на опис, но че към тази дата са били изтекли всички възможни давностни срокове, включително и петгодишния. Като последен довод за необосноваността на съдебното решение се излага приетото от съда, че с проверката по изпълнителното дело  длъжникът  и настоящ ищец по спора е бил надлежно уведомен за цесията, като при липса на договора за кредит и на общите условия, които са изключени от доказателствеия материал, ответната страна не е могла да  установи, че е изпратила уведомление  до  длъжника за точния посочен от него адрес. Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението в обжалваната му отхвърлителна част и се уважи иска и по отношение на процесните суми описани в жалбата.

         В срока по чл.263 от ГПК са постъпили от насрещната страна „К.И.И. БГ“ ЕАД отговор на въззивната жалба както и е подадена насрещна въззивна жалба.

         В отговора на въззивната жалба дружеството излага доводи за нейната неоснователност.Подробно се отговаря на всички твърдения изложени в жалбата, като се поддържа, че юрисконсулт К.Т. е надлежно упълномощена да представлява дружеството от прокуриста му З.Д., която от своя страна е упълномощена от представляващите двама дружеството поименно посочени лица П.П. и Я.О.. Коментира се липсата на основание да се приеме че заплащането на главницата представлява периодично плащане, доколкото вземанията по договори за заем не спадат към задълженията за периодично плащане. По отношение на коментираното в жалбата изпълнително действие по налагане на запор върху вещ се препраща към постановките на ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК и се коментира прекъсването на давността както с искане на взискателя за извършване на изпълнително действие, така и с предприемането му от съдебния изпълнител.По въпроса за уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземането на кредитора се препраща към т.7 от Общите условия на договора и се акцентира на уведомяването на страната с факта на доставянето на съобщението на адреса на лицето посочен в  съответното поле на договора за кредит или с получаване на отговора на исковата молба.

         В отговора на въззивната жалба ответникът „К.И.И. БГ“ ЕАД е инкорпорирал и насрещна въззивна жалба против решение №835 от 14.06.2019г. на Пазарджишки районен съд в частта с която е прието за установено, че ищецът Г.В. не дължи сумата от 448лв договорна лихва за периода  от 04.02.2011г. до 29.01.2012г. и сумата от 72.76лв-лихва за забава от 25.02.2011г. до 29.01.2012г. поради погасяването им по давност.Твърди се, че в тази част решението е неправилно като необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон и несъобразяване с актуалната  практика на съдилищата. Като неправилно се определя заключението на съда, че вземането за лихви се погасява  с кратката тригодишна давност, доколкото се касае за периодични  плащания  по сключен договор за заем,че е налице едно неделимо плащане, като уговорката за връщане на сумата на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, доколкото е налице съгласие на кредитора при условията на чл.66 от ЗЗД да приеме изпълнение от длъжника на части и че това не превръща договора за такъв с периодични платежи, а представляват  частични плащания по договора. По отношение възнаградителната лихва се сочи, че същата е част от месечните вноски поради което не представлява задължение за периодични плащания по смисъла на чл.111, буква“в“ от ЗЗД доколкото се касае за предварително фиксирано окончателно оскъпяване на кредита под формата на възнаграждение за кредитора по договора за заем, а не за периодична лихва. Моли да се потвърди решението в обжалваната от ищеца част и се отмени в частта, обжалвана  с насрещната въззивна жалба като се отхвърли предявения иск и за посочените вземания за договорна лихва и лихвата за забава.

        Постъпил е и отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от ищеца В. чрез пълномощника си адв.Ц., като се поддържа, че в обжалваната с насрещната въззивна жалба част от съдебното решение, същото е законосъобразно и обосновано.Коментира се, че към договора за кредит няма приложени Общи условия, доколкото тези документи са изключени от  доказателствата по делото. Коментира се значението на погасителния план като индиция за съществуване на неясна облигационна връзка и че от него следва да се изхожда за периодичността на парични вноски, като се отчита, че по отношение на лихвите съдът е коментирал единствено издадения изпълнителен лист за да приеме, че са недължими. Предвид изложеното се иска да бъде потвърдено решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част.

        Няма направени доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК от страните пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното от страните във въззивните жалби и в писмените отговори  и  прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.110 и чл.111, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата си молба против „К.И.И. БГ“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., район „Л.“, бул.“П.В.“ №21,бизнес център „Л.“ 6“, ЕИК-*********, представлявано от изпълнителния директор П.А.П., ищецът Г.Л.В., ЕГН-********** ***, представляван от адвокат И.Ц. ***, се поддържа, че  ищецът е получил покана за доброволно изпълнение от Частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Г. Т. по изп.д.№521/2014г. за парично задължение към ответното дружество с приложен изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по ч.гр.д.№2920 /2012г. на Районен съд –Пазарджик, според който В. дължал на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК №**********, сумата от 800лв главница, договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит в размер на  448лв за  периода 04.02.2011г. до 15.07. 2011г., законна лихва за забава върху главницата по т.9а в размер на 109.54лв за периода 25.02.2011г. до 09.07.2012г., ведно със законната лихва върху  главницата от 12.07.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 127.15лв или общо сума по изпълнителния  лист  от 1484.69лв.Твърди ищецът, че до момента по това изпълнително дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което не можело да се приеме, че давността е прекъсвана по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Твърди се, че погасителната давност е започнала да тече от подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение /ЗНИ/-12.07.2012г., доколкото тази давност не е била прекъсвана от подаването на молбата  за образуване на изпълнителното дело.Твърди се, че според т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от последното валидно изпълнително действия.Твърди се, че след като  по И.Д.№521/2014г. на ЧСИ Т. не е извършено нито едно валидно изпълнително действие, то  давността започнала да тече на 09.07.2012г., не е била прекъсвана поради което към момента на подаването на исковата молба-12.10.2018г., вземането на първоначалния взискател е погасено по давност, доколкото към момента като взискател е конституирано ответното дружество.Твърди се, че за ищеца нямало яснота  какво общо има между титуляра на вземането по изпълнителния лист „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и сегашния взискател по изпълнението „К.И.И. БГ“ АД, доколкото макар да била представена цесия, за нея ищецът не бил валидно уведомяван съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД. Освен това  към момента на постъпването на документите от новия взискател изпълнителното дело било перимирано и че всички последващи изпълнителни действия били по прекратено дело и не са могли да прекъснат давността.Твърди се, че за един и същ период-25.02.2011г. до 15.07.2011г. два пъти била начислявана лихва върху главница. Предвид изложеното се моли да се приеме за установено по отношение на „К.И.И. БГ“ АД, че ищецът Г.Л.В. не дължи сумите предмет на ИД №521/2014г. на ЧСИ Г. Т., рег.№882 и описани в изпълнителен лист, както следва: сумата от 800лв главница, договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит в размер на  448лв за  периода 04.02. 2011г. до 15.07.2011г., законна лихва за забава върху главницата по т.9а в размер на 109.54лв за периода 25.02.2011г. до 09.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 127.15лв или общо сумата  от 1484.69лв.Претендира присъждане разноските и за исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК на 21.12.2018г. е постъпил писмен отговор №28475 от ответното дружество чрез пълномощника си юрисконсулт К.К.Т., преупълномощена от прокуриста на дружеството З.Н.Д., която от своя страна е упълномощена от двамата изпълнителни директори Я.Й.О. и П.Я.П., съгласно нотариално заверено пълномощно от 16.10.2018г. /л.20-л.25 от досието на въззивното дело/,   в който се излагат доводи за неоснователност на исковите претенции.Твърди се, че погасителната давност в случая е спряла да тече от момента на депозиране на заявлението за издаване на ЗНИ, съгласно чл.115 от ЗЗД –на 12.07.2012г. и е възобновена на 16.10.2012г. с издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2920/2012г. по описа на РС-Пазарджик и при липса на други принудителни изпълнителни действия, би следвало да изтече на   16.10.2017г. Твърди се още, че след образуване на изпълнителното дело през 2014г., от взискателя и от ЧСИ са предпрети изпълнителни действия, като с цел обезпечаване на вземането е изпратено на 29.01.2015г. запорно съобщение до ОДП-Пазарджик-Пътна полиция, с което действие според дружеството  давността е прекъсната.Твърди се, че на същата дата до длъжника и настоящ ищец, е изпратена покана за доброволно изпълнение №590 от 29.01.2015г. и  той е уведомен за наложените запори на два мотоциклета. Твърди се, че на 07.11.2016г. е входирана от предишния взискател „БНП Париба Файненс“  ЕАД молба  с искане да бъдат извършени множество справки за проучване на имущественото състояние за длъжника, а при наличие на такова да бъдат наложени запори и възбрани и в хипотеза ако длъжникът не работи, да се насрочи опис на движими вещи. Твърди се, че предприемането на действия за принудително изпълнение представляват самите искания на кредитора, като съдебният изпълнител може да ги извърши или да не ги извърши и че прекъсването на давността е свързано с искането на кредитора за извършването им тъй като санкцията на давността е за кредитора. Твърди се, че след прекъсването на давността на 29.01.2015г. е започнала да тече нова давност, като се коментира, че разпоредбата на чл.116 буква“в“ от ЗЗД има в предвид „предприемане на изпълнителни действия“. Твърди се, че на 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „К.И.И. БГ“ЕАД е сключен договор  за продажба и прехвърляне на вземания,като от цесионера на 17.05.2017г. е  поискано налагането на запор върху банкови сметки разкрити на името на длъжника, ако такива бъдат открити, като на 17.10.2017г. от новия взискател е подадена молба  с вх.№101507  с искане да се извърши  опис на движими вещи в дома на длъжника и че такова искане е направено повторно с молба вх.№11615 от 15.06.2018г. и е насрочен опис за 11.02.2019г. Предвид изложеното се поддържа, че  не е изтекла твърдяната от ищеца  погасителна давност. По отношение довода, че е начислявана на два пъти лихва върху главницата за един и същи период от време се поддържа, че е начислявана първо договорна лихва представляваща печалба за кредитора върху главницата, уговорена между страните, а поради неизпълнение на паричното задължение в срок е начислявана и законна лихва  от деня на  забавата. По отношение съобщаването на цесията е посочено, че то е извършено от цесионера по упълномощаване от цедента в резултат на фингирано връчване по т.7 от Общите условия за доставяне на документи до адреса на длъжника  с факта на изпращането му и без реално да е връчено. Възразява се по довода, че делото е било перемирано преди да встъпи цесионера като взискател по изпълнително дело.При условията на евентуалност се моли съдът да приеме и да връчи препис от уведомителното писмо на цесионера с което да се съобщи цесията на длъжника в настоящото производство. Коментирана е и съдебна практика постановена след постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г.  по тълк.д.№2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г., ІV г.о. на ВКС  досежно въпроса до кой момент имат приложимост постановките на Постановление  №3 от 18.11.1980г. на Пленума на  Върховния съд и от кой момент действат постановките  на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС досежно начина на изчисляване  и прилагане на института на погасителната давност по чл.110 и чл.115 буква“в“ и чл.116 от ЗЗД в изпълнителния процес както и момента на прекъсване на давността. Изводът който се поддържа от дружеството ответник е, че датата на която вземането се погасява по давност е 26.06.2020г., отчитан от момента на влизането в сила на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. Предвид изложеното се моли да се отхвърлят заявените искови претенции с присъждане на разноските. Направено е и възражение за прекомерност на разноските на ищеца в исковото производство.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се от приложеното по дело във фотокопие изпълнително дело №20148820400521 по описа на ЧСИ Г. Т., рег.№882 и с район на действие Окръжен съд гр.Пазарджик, че на 07.11.2014г. е постъпила молба от взискателя  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С.,  с вх.№03077 с искане да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника Г.Л.В. *** за принудително събиране на парично вземане, предмет на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист от Пазарджишки районен съд на 16.10.2012г. по ч.гр.д.№2920/2012г. по описа на същия съд, с който  длъжникът Г.Л.В. е осъден да заплати на „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от  800лв-главница, договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит в размер на 448лв за периода от 04.02.2011г.  до 15.07.2011г., законна лихва за забава върху главницата по т.9а в размер на 109.54лв за периода от 25.02.2011г. до 09.07.2012г., ведно със законната лихва   върху главницата, считано от 12.07.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски от 127.15лв. Давността е прекъсната от момента на образуване на изпълнителното дело съгласно постановките на Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което  образуването на изпълнителното производство прекъсва давността до момента на висящността на изпълнителното дело.

         В молбата за образуване на изпълнителното производство от взискателя е посочено, че се предоставя на ЧСИ да предприеме изпълнителни действия каквито сметне за необходимо, съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Със запорно съобщение  от 29.01.2015г. връчено на трето задължено лице ОДМВР ПП –Пазарджик на дата 30.01.2015г. ЧСИ е наложил запор върху два мотоциклета „Кавазаки ЗХ 900Е“, с рег.№РА 3230 В и  мотоциклет „Ямаха 600“ с рег.№РА 0620 В, като по отношение на първия мотоциклет е отговорено, че е налице промяна в носителя на правото на собственост, тоест преди да са изтекли 2г. от образуването на изпълнителното дело, е спрял да тече срока за перемция на изпълнението  по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. С писмо третото задължено лице  Пътна полиция-Пазарджик уведомява ЧСИ, че е наложен запор върху мотоциклет „Ява“ от 30.01.2015г./л.23/. Давността е спряла да тече до 26.06.2015г., от която дата се преурежда режимът на погасителната давност в изпълнителния процес с цитираното тълкувателно решение, като от тази дата е започнала да тече нова давност. С молба от 07.11.2016г. взискателя е поискал да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника, в случай, че той  безработен и непритежава недвижими имоти след извършване на справка за трудовия му договор, собственост на движими и недвижими вещи, с налагане на запори и възбрани, като няма предприети от ЧСИ изпълнителни действия, нито е постановен отказ от извършването им. С тази молба е посочен и конкретен изпълнителен способ който да се наложи-запор върху трудово възнаграждение или опис на движимо имущество, като взискателят е прекъснал погасителната давност и от тази дата е започнал да тече нов давностен срок, включително и нов срок за перемция.  С молба от 06.03.2017г. е поискано да бъде конституиран правоприемника на взискателя и цесионер по вземането дължимо от длъжника на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,  а именно „К.И.И. БГ“ ЕАД като изрично е поискано да се извърши и изпълнително действие-опис на движимите вещи  в дома на длъжника /№01814-л.31/. Тоест давността отново е прекъсната и е започнала да тече нова давност от 06.03.2017г. и нов срок за перемция. С постановление от 07.07.2017г. /л.51/ е конституиран правоприемника–цесионер като взискател по изпълнителното дело „К.И.И. БГ“ ЕАД, за което с нарочно съобщение ЧСИ е уведомил длъжника Г.Л.В. чрез пълномощника си адв.И.Ц. и в което е посочено извършената цесия на вземането, между кои страни е сключен договора, кой е цедента и цесионера, и  кой е актуален кредитор на задължението му и на кого следва длъжника да погасява паричното си задължение по изпълнителното дело  занапред. С нова молба от 19.10.2017г. взискателят е поискал отново да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника, с което отново е прекъсната давността и е започнал да тече нова погасителна давност, както и нов двугодишен срок за настъпване на перемция при констатирано бездействие на взискателя. На  16.07.2018г. с молба на взискателя с изх.№09414 отново е поискано да се извърши опис, оценка и публична продан на движимите вещи собственост на длъжника и находящи се в дома му, тоест и на тази дата отново е прекъсната погасителната давност и е започнала да тече нова давност заедно и с нов двугодишен срок за перемция на изпълнението. С разпореждане №3799 от 26.11.2018г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника за 11.02.2019г. за което длъжникът е уведомен на дата 09.12.2018г и е налице отново прекъсване на давността и на срока за перемцията.

         При тези данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:

         I.Обжалваното решение е валидно и допустимо.

         Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца Г.Л.В. да установи, че не дължи изпълнение на вземането по издадения изпълнителен лист поради настъпила погасителна давност по смисъла на чл.110 и чл.111 буква“в“ от ЗЗД и че изпълнението е прекратено по закон като перимирано поради установено бездействие за кредитора-взискател  повече от 2г. да поиска и посочи конкретен изпълнителен способ/чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/ и по този начин да се лиши взискателя от възможността по реда на изпълнението да събере вземането си поради настъпила абсолютна давност.

         II.Разгледана по същество исковата претенция е изцяло неоснователна.

         Съгласно цитираната по-горе задължителна съдебна практика -Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. и  Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г., по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС което няма обратно действие, и следва да се прилага само за наред, доколкото преурежда режима на погасителната давност в изпълнителния процес, първоначално регламентиран в цитираното Постановление, в каквато връзка и е решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о., първоначалният режим на погасителната давност в изпълнителното производство е бил приравен със статута на исковото производство за установяване на вземането, съгласно чл.115, ал.1, буква „ж“ във връзка с чл.116 буква „в“  и чл.117 от ЗЗД, тоест от момента на образуване на изпълнителното производство и докато последното е висящо погасителна давност не тече. Този режим на погасителната давност е бил в сила до 26.06.2015г., към който момент  настоящото изпълнително производство е било висящо и давността реално не е течала.След тази дата института на погасителната давност е преуреден по нов начин като принципа е, че поначало давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено  от ЧСИ конкретно  изпълнително действие  представляващ  конкретен изпълнителен способ както и поискано изпълнително действие представляващо част от  конкретен  изпълнителен способ, тоест след 26.06. 2015г. значение за погасителната давност има действието или бездействието на взискателя и неговата активна роля за поискване  и предприемане на конкретни изпълнителни действия. При бездействие  на кредитора в рамките на 2г. в които ако непосочи изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемция. При общо бездействие на взискателя дори да са образувани примерно последователно няколко изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната перемция, но без поискани или извършени каквито и да било изпълнителни действия, след изтичането на срок от три години по чл.111 от ЗЗД се погасяват вземанията  за наем, лихви и други периодични плащания /буква „в“ /, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор /б.“б“/,  а след изтичането на 5г. срок е погасяват всички останали вземания, за които не е предвиден друг срок. В случая, не е изтекъл срок по-дълъг от 3/три/ години, нито срок по-дълъг от 5/пет/ години за погасяване на вземанията на взискателя по давност, нито е изтекъл срок по-дълъг от 2г. за настъпване  на перемция. Давността е прекъсвана на интервали по-кратки от 2г. /две години/ след което е започвала да тече нова давност. В този смисъл следва да се приеме, че вземането на ответника-взискател по изпълнението не е погасено по давност и ищецът  Г.В. на общо основание продължава да дължи изпълнение на процесните суми така както са отразени в издадения изпълнителен лист и въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

          Пазарджишкият окръжен  съд не споделя за основателен нито един довод, изложен във въззивната жалба на ищеца Г.В..

         По въпроса за процесуалното представителство на  ответното дружество следва да се отбележи, че същото е надлежно учредено по делото. На първо място следва да се отбележи, че видно от вписванията в търговския регистър „К.И.И. БГ“ЕАД има назначен прокурист в лицето  на З.Н.Д. като прокурата е учредена още на 17.07.2015г. при спазване на чл.21 ал.1 от ТЗ /Търговския закон/ и до момента този прокурист не е сменян или заличаван като такъв от Търговския регистър, както  и вписаното представителство по закон независимо от смяната на съвета на директорите /л.40 по гр.д.№2116/18г. и л.40 от изп.дело/.Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.1 от ТЗ прокуристът има право да извършва всички сделки и действия, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. В това си качество прокуриста З.Д. е упълномощавала при друг състав на директорите и при друго представителство, юрисконсулти които да представляват и защитават правата на дружеството, за което свидетелства и пълномощното  от 01.12.2017г с което  Д. упълномощава юрисконсулт К.Т. да представлява дружеството пред всички съдебни инстанции и съдилища /т.3/. Към момента на висящността на исковия процес прокуриста Д. е надлежно упълномощена от двамата членове на Съвета на  директорите  на „К.И.И. БГ“ЕАД да представлява дружеството пред всички съдилища и съдебни изпълнители  и подава документи  свързани с дейността и защита на  законните интереси на дружеството и с право да преупълномощава трети лица  с правата по настоящото пълномощно, тоест по същество няма каквато и да било промяна в представителна власт на прокуриста или някакво ограничение в посока представителството му и защита на процесуалните и материални права на дружеството, включително и еднолично да преупълномощава трети лица.Следователно правата на прокуриста по отношение на преупълномощаването са запазени в същия обем, което означава, че и досегашните  издадени пълномощни продължават да бъдат актуални и валидни, тоест не е налице процесуално нарушение, водещо до липса на представителна власт за юрисконсулт Т.  успешно да представлява по пълномощие дружеството. Факт е, че нейното пълномощно предхожда по време упълномощаването на прокуриста Д. от новите  директори на Съвета, но това само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че липсва учредена представителна власт за дружеството по делото, тъй като няма промяна в правата, делегирани на прокуриста от новите членове на Съвета на директорите на дружеството. Освен това ако двамата директори са преценили, че прокуриста не следва да представлява повече дружеството и да упълномощава трети лица, то не е съществувала пречка тези правомощия да й бъдат отнети по съответния ред и същата да бъде заличена като прокурист от ТР, респективно по настоящото дело да бъде изрично заявено от последните, че тя е лишена занапред от такива правомощия, както и да потвърдят всички действия на прокуриста до момента. Като краен резултат въззивният съд приема, че в случая е налице надлежно упълномощаване от прокуриста Д. с права да преупълномощава трети лица за защита правата на дружеството поради което изтъкнатият довод във възивната жалба не е основателен и съдът не го споделя. Налице е валидно учредена представителна власт в полза на прокуриста, който има право да преупълномощава трети лица и липсва изрично вписано в пълномощното на директорите заличаване на третите лица преупълномощени до момента да представляват дружеството, тоест след като представителната власт не е ограничена нито действащите до момента представителства на дружеството от трети лица са заличени, няма основание за извод, че липсва представителна власт по делото на страната на дружеството-ответник по иска в лицето на юрисконсулт К.Т. преупълномощена от прокуриста З.Д.. В този смисъл следва да се приеме, че е налице надлежно учредена представителна власт  за юрисконсулт Т. от момента на връчване на препис от исковата молба, респективно налице са валидно извършени процесуално-представителни действия от упълномощения юрисконсулт още от момента на подаването на отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК. Както се посочи, с представеното пълномощно от двамата директори изрично се предоставя в правомощие на прокуриста самостоятелно да преупълномощава трети лица, които да представляват дружеството с правата записани в пълномощното на прокуриста, тоест това процесуално представителство на дружеството е допустимо макара да е различно от законово определеното и вписано в Търговския регистър.  В същност чрез така учреденото представителство прокуристът Д. има признато и гарантирано от Съвета на директорите процесуално право да представлява еднолично дружеството с права да преупълномощава трети лица.

         По въпроса за липса на извършени валидни изпълнителни действия.

         Доводът е неоснователен защото както се посочи  по силата на действалото  Постановление №3/1980г. на Пленума на ВС до 26.06.2015г. давноста е била спряна. След тази дата са поискани конкретни изпълнителни действия от страна на взискателя, които по една или друга причина не са извършени от ЧСИ, но това не е основание да не се зачете спирането на давността с всяка подадена молба от взискателя за предприемане на конкретно изпълнително действие. В този смисъл давността не е течала за срок по-дълъг от 2г. между отделните спирания. След 26.06.2015г. са поискани следните изпълнителни действия -молба за опис на движими вещи от 07.11.2016г. плюс запор върху трудово възнаграждение или опис на движимо имущество; молба от 06.03.2017г. от новия взискател с поискан  опис на движимите вещи  в дома на длъжника /№01814/л.31/.;  нова молба от 19.10.2017г. за опис на движими вещи в дома на длъжника; на  16.07.2018г. с молба на взискателя с изх.№09414 да се извърши опис, оценка и публична продан на движимите вещи, собственост на длъжника;  разпореждане №3799 от 26.11.2018г. на ЧСИ за насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 11.02.2019г. за което длъжникът е уведомен на дата 09.12.2018г., тоест както се посочи няма изтекъл срок по дълъг от 2г/две години/ между отделните периоди на течене  на давността с последвало прекъсване, поради което претенцията е изцяло неоснователна.

Съдът не намира за нужно да се произнася по въпроса дали всички вземания на кредитора представляват периодични плащания или не тъй като дори да се приеме, че същите имат такъв характер, както се посочи тригодишният срок не е изтекъл за да се приеме, че са погасени по давност. За пълнота следва да се посочи, че вземанията за главница и за договорната лихва представляваща печалбата на кредитора, се погасяват с петгодишната погасителна давност, тъй като тези вземания са част от единното и неделимо вземане на кредитора.Вземането в никакъв случай не е периодично, връщането му се дължи поначало наведнъж, но със  съгласието на кредитора погасяването му може да става на месечни погасителни вноски, което в никакъв случая не прави вземането от неделимо в периодично. Вземането с периодичните плащания е коренно различно по своя характер и естество от неделимото вземане, погасявано на части с погасителни вноски, съгласно чл.66 и чл.111 буква „в“ от ЗЗД. По въпроса за съобщаването на цесията, следва да се отбележи, че същото е надлежно извършено в изпълнителния процес и е достатъчно за длъжника да знае за напред на кого трябва да престира задължението си. Правата на длъжника са защитени в пълна степен тъй като до момента той изобщо не е погасявал каквато и да било част от задължението си което има както към предишния си кредитор, така и към цесионера и настоящ ответник, поради което следва да се приеме, че правата му са защитени в достатъчна степен и няма опасност той да престира по-погрешка на стария си кредитор и да се принуди да плати два пъти, ако първият път е платил зле. Второ уведомяване за цесията не е необходимо.По въпроса за обезпечителната функция на запора и запора като изпълнително действие следва да се отбележи, че това деление е условно и че след като длъжникът може да обжалва наложения по искане на взискателя запор или възбрана като обезпечение върху несеквестируемо  имущество и да иска това изпълнително действие да бъде отменено предвид насочването на изпълнението към  имущество спрямо което принудителното изпълнение е недопустимо, то същият този взискател може да иска да се наложи запор или възбраната като изпълнително действие включено в състава на даден изпълнителен способ или изграждащо даден изпълнителен способ като примерно опис и публична продан и други, тоест и в двата случая  налагането на запор или на възбрана представлява изпълнително действие, годно да доведе до успешно прекъсване на погасителната давност и да започне да тече нова такава /виж и т.1 и т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Предвид изложеното обжалваното решение в установителната му част (че ищецът не дължи суми по изпълнението като погасени по давност) ще следва да се отмени и да се отхвърли претенцията за недължимост поради погасяване по давност на договорната лихва от 448лв и на лихвата за забава за посочения период от 72.76лв, и да се потвърди решението в частта с която е отхвърлена претенцията на Г.В. срещу дружеството за погасяване по давност на вземането на ответника  за главницата от 800лв, лихвата за забава от 36.78лв за посочения период и разноските по изпълнителния лист от 127.15лв.

При този изход на делото в полза на „К.И.И. БГ“ АД ще следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 250лв, от които 100лв за първата инстанция, а след приспадане на присъдената от районния съд сума от 97.39лв, следва да се присъди остатъка от 2.61лв  и още 150лв за въззивната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                   Р    Е    Ш   И 

 

         ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №835 от 14.06. 2019г. постановено по гр.д.№4116/2018г. по описа на същия съд,  В ЧАСТТА С КОЯТО по иска на Г.Л.В., с ЕГН ********** ***, представляван от И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, за адвокат И. Н. Ц. против „К.И.И. БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П., с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.И.И. БГ“ АД, ЕИК *********, че Г.Л.В., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ  сумата от 448,00 лв. - договорна лихва за периода от 04.02.2011г. до 15.07.2011г. и сумата от 72,76 лв. - лихва за забава за периода от 25.02.2011г. до 29.01.2012г. по изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по ч. гр.д.№2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик, представляващи задължения по изп.д.№521/2014г. по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик, поради погасяването им по давност, КАКТО И В ЧАСТТА С КОЯТО   „К.И.И. БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П., е осъден да заплати на Г.Л.В., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 192,91 лева.

          ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА НА Г.Л.В., с посочени адрес и ЕГН, против „К.И.И. БГ“ АД, ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Г.Л.В. НЕ ДЪЛЖИ  сумата от 448,00 лв. - договорна лихва за периода от 04.02. 2011г. до 15.07.2011г. и сумата от 72,76 лв. - лихва за забава за периода от 25.02.2011г. до 29.01.2012г. по изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по ч.гр.д.№2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик, представляващи задължения по изп.д. №521/2014г. по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик, поради погасяването им по давност.

ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №835 от 14.06.2019г. постановено по гр.д.№4116/2018г по описа на същия съд,  В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА  Г.Л.В., с посочени адрес и ЕГН,  ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И. БГ“ АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, разноски по делото като следва-сумата от 2.61лв /два лева и шестдесет и една стотинки/ за първата инстанция и 150лв /сто и петдесет лева/  за въззивната инстанция.

На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК при интерес до 20000лв за търговки дела, решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                                   Членове:1.             2.