Р Е
Ш Е Н
И Е
260785/14.12.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 13.10.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4950 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от АПК вр. чл.
72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по
жалба на З.Д.Н., чрез пълномощника и адв. Б.Р., против Заповед №
433зз-787/23.11.2020 г. на полицейски инспектор от І РУ при ОД на МВР-Варна – Д.С.,
с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържането и за срок от 24 часа за
"неизпълнение на полицейско разпореждане".
В жалбата се
твърди, че задържането е незаконосъобразно, тъй като не са били налице
законовите условия и предпоставки. Сочи се също така, че процесната заповед е
издадена е при неспазване на установената форма. В нея не били посочени обстоятелствата
дали основание на полицейските органи да задържат жалбоподателя. Не били
описани фактите и обстоятелствата или конкретно противоправно поведение
запълващо някоя от хипотезите на чл.
72, ал. 1, т. 1-6
от ЗМВР като бланкетно било посочено правно основание. Липсвала мотивна
част. Отделно от това се твърди, че заповедта не била връчена на жалбоподателя.
Отправя се искане за отмяна заповедта.
В съдебно
заседание процес. представител на жалбоподателят поддържа жалбата, а във фазата
по същество моли атакуваната заповед да бъде отменена на основанията изложени в
жалбата като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски
за внесена държавна такса.
Ответникът,
инспектор при І РУ ОД на МВР Варна – лично и чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, а във фазата по същество моли издадената заповед да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи че в заповедта е посочено
основанието за задържане, както и че тя съдържа всички реквизити, а лицето е
било запознати с всички допълнително приложени декларации, протокол за личен
обиск и др.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице-адресата на заповедта, в 14-дневния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Жалбоподателката работела като управител в хранителен
магазин „Фреш“, находящ се на ул.“М.Колони“ №17 в гр.Варна. Към 23.11.2020г.
действала Заповед №655/13.11.2020г. на Министъра на Здравеопазването, съгласно
която в магазините за хранителни стоки в часовия период от 13.30 до 16.30 часа
са се допускали само лица над 65 годишна възраст – т. 15. В тази заповед било
предвидено задължение на магазините да въведат нужната организация за да не се
допускат в указания часови интервал лица под 65 годишна възраст.
На
23.11.2020г. около 14 часа екип от полицейски служители при 1 РПУ Варна в състав
Д.С. и Н.П. при извършване на служебните си задължения включващи спазване на
обществения ред и изпълнение на посочената заповед извършвали проверки в
търговски обекти. Проверка извършили и в магазина, чийто управител била
молителката. В магазина било установено лице на видима възраст около 30 години,
което пазарувало в определения „зелен коридор“ за лица над 65 годишна възраст.
При установеното нарушение на Заповедта полицейските служители поискали да
разговарят с управителят на обекта. При тях се явила З.Н., която се представила
като управител на обекта. Двамата полицейски служите се представили и я
уведомили, че трябва да съставят акт за нарушаване на Заповедта на Министъра на
Здравеопазването, тъй като в обекта е допуснато да пазарува лице под 65 годишна
възраст. Тя възразила, че на нея трябвало да се състави акт, а не собственика
на обекта, за когото посочила, че го няма и започнала да разговаря по телефона
си. Поискали и документ за самоличност, но тя непрестанно говорела по телефона
и влязла в друго помещение. Полицейските служители указали на една от
продавачките да я извика. Върнала се но продължила да говори по телефона, като
междувременно заявила на двамата полицейски служители, че те не са и се
представили и няма да си даде документа за самоличност. Докато водела разговор
по телефона продължила да води и
разговор с полицейските служители, като изразявала несъгласие с действията им и
отказвала да представи документа си за самоличност. Това нейно действие по отказ да представи документа
си за самоличност продължило около 20 минути. Двамата полицейски служители
няколкократно разпоредили на жалбоподателката да представи документите си за
самоличност, но тя през цялото време игнорирала указаното и и продължавала да
разговаря по телефона, като обхожда търговския обект. Въпреки, че и било
разяснено, че поради отказа й да представи документ за самоличност ще бъде
задържана, тя продължила да не изпълнява указаното и поведение от униформени
полицейски служители и да обхожда помещенията в търговския обект. Това наложило
задържането и въпреки оспорването и неподчинението на Н..
След това жалбоподателката била отведена в сградата
на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, където ответникът изготвил Заповед за задържане на лице №
365зз-787/23.11.2021 г. и съставил два броя АУАН на Н.. След отвеждането и в
сградата на полицейското управление Н. съдействала на полицейските служители.
След като била задържана в 15.45 и били съставени всички нужни документи за
това и два броя АУАН в 17.00 часа на същия ден Н. била освободена.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: от разпита на свидетелите
П., И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът няма да
цени показанията дадени от С. по настоящото дело и правните и фактически изводи
няма да се основават на тях.
С най-голямо
значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на свид. П..
Неговите показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични. Полицейският служител заявява, че са се представили
надлежно на жалбоподателя, на когото били отправени множество последователни
разпореждания да представи съответните
документи, но тя упорито отказвала. В противоречие с твърденията на посочената
група свидетели са тези на свид. И. сочеща, че полицейските служители са се
държали арогантно без да може да посочи защо е изградила такова впечатление. Но
тази свидетелка сочи, че молителката Н. е крещяла на полицейските служители,
потвърждава провежданите разговори от нея по телефон докато е била изчаквана да
представи документите си за самоличност. Тази свидетелка и колежка на
молителката твърди, че е имало удар от полицейските служители с юмрук но не го
е видяла. При анализа на достоверността на събраните гласни доказателства съдът
се основава не само на тяхната последователност и логичност, както и на
наличието или липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност. От решаващо
значение е съответствието на дадените показания със събраните обективни и
достоверни доказателства по делото. При наличието на две противоречащи си групи
гласни доказателства следва да бъдат кредитирани тези, които се подкрепят от
други доказателства по делото, в чиято достоверност липсват основания за
съмнение.
По искане на защита съда
изиска записи от всички охранителни камери в обекта за часовия диапазон от
14.30 до 16.30 на съответния ден. Изрично са изискани записи от всяка една от
охранителните камери. Вместо това
работодателят на молителката е представил за изготвяне на експертиза само
подборно избрани елементи от отделните
файлове в интерес на страната. Видно от заключението на изготвената по
делото видео-техническа експертиза са представени цифров презапис на файлове със променени имена , като
видеофайловете не са в цялост, а са изрязани части на точно определени моменти.
От тях немогат да се проследят движенията на полицейските служители в обекта.
Установява се престой на полицейските служители в търговския обект по така
представените части от записи за около 20 минути.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице заяви,
че по делото са представени части от видеофайлове с различна дължина и то не от
всички камери. Вещото лице посочи подробно кой от представени видеофайлове са със звук, но разясни,
че те са изрязани на определени моменти и от тях неможе да се установи
цялостната картина на случилото се. Вещото лице е категоричен, че има
изрязани моменти от пребиваването на полицейските служители в обекта, като не
са представени всички записи, а
представените избирателни моменти.
Изводът на вещото лице е, че са представени изрязани части от
файлове, а други файлове от намиращи се в обекта камери не са представени
изобщо. В настоящия случай представените видеофайлове от работодателят на
молителката са тенденциозно избрани, не са представени в цялост за часовия
диапазон за който съда ги е изискал. Представени са само изгодни за страната
моменти. Поради това и съда не следва да кредитира в цялост така избраните
моменти от видеофайлове от извършване на проверката в магазина, но въпреки това
безспорно се вижда и чува отказа на молителката да изпълни полицейско
разпореждане да представи документите си за самоличност с което пречи на орган
на власт да изпълни служебните си задължения по съставянето и на АУАН.
Безспорен е и отказа и да се съобрази с указаното и поведение и оспорването от
нейна страна на разпорежданията на полицейските служители.
Видеозаписът не е изготвен по
реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на
чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените
фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като
представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл
изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Поради
това съдът счете за допустимо приобщаването по изложения начин на данните от
предоставения видеозапис, но същият следва да се цени с оглед факта, че е
представена само конкретна извадка от записите на случилото се.
От приобщените писмени
доказателства с най-голямо значение са приложените Заповед
за задържане на лице № 365зз-787/23.11.2020г., Декларация-Приложение №1 от
23.11.2020г., Протокол за обиск на лице от 23.11.2020г, два броя АУАН, докладни
записки и др.
Предвид всичко изложено съдът
счете описаната фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
Доколкото в случая следва да се установи какви разпореждания са били дадени на
жалбоподателя и какво е било неговото поведение в тази връзка, без значение е
дали автомобилът действително е пречел на движението, имало ли е на това място
бетонни саксии, които да препятстват свободното му движение напред и т.н. Касае
се за обстоятелства без правно значение за спора, които поради това не следва
да се обсъждат от съда.
Предвид изложената фактическа обстановка
съдът прие от правна страна следното:
По своята правна същност, издадената от
органите на МВР заповед за задържане за срок от 24 часа представлява
принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на
съдебен контрол, съгласно чл. 72, ал.4, предл.1 от ЗМВР.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 АПК. Според нормата на чл.
146 АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и преценка
спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и процесуалните
разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в
изискуемата от закона форма.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган- ответникът е заемал
длъжността командир на отделение в сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция“ към 1 РПУ на ОД на МВР-Варна. Като действащ служител при
ОД на МВР ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената
в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР,
съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите,
изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно -отв.
С. е притежавал правомощията, визирани в чл.
72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – да задържа лице, което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба. Следователно, издалият оспорената заповед за задържане полицейски
орган, притежава необходимата материална компетентност и не е налице
отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 1 от АПК.
Съдът приема, че оспорената заповед за
задържане е издадена в предписаната в чл.
74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата
разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Заповедта
за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по съществото си е заповед за
прилагане на принудителна адм. мярка. Същата следва да има минимално
съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в разглеждания случай е
налице - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган,
издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането и т.н., като е посочено и правото да обжалва законността на
задържането. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й,
както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – „неизпълнение на полицейско разпореждане“. Фактическите съображения в
заповедта се допълват в съпътстващата я докладна записка и два
броя АУАН, приложени към административната преписка, в която фактическите
обстоятелства, дали основание за задържането, са подробно описани, поради което
не е налице нарушение на чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Обстоятелството, че докладната записка и АУАН са
изготвени след издаване на заповедта за задържане, не обосновава извод за липса
на мотиви, тъй като не съществува пречка такива да бъдат изложени след
издаването на административния акт, в друг документ към изпратената
административна преписка, щом изхождат от същия орган. Това разбиране е в
съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд,
съгласно което неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и
конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ
издаването на акта или в последващ такъв.
Следва да се отбележи, че предвид ограниченото свободно място, предвидено
в утвърдената бланка на заповед за задържане, е на практика невъзможно подробно
описване в нея на фактическите основания за задържането, а такива по
необходимост следва да бъда изложени в отделен документ. Да се приеме обратното би означавало всички
издадени заповеди за задържане да бъдат счетени за незаконосъобразни поради
ненадлежно описание на съответните фактически основания, а това очевидно
противоречи на разума и на обществената необходимост полицейските органи да са
в състояние да изпълняват професионалните си задължения.
На следващо
място, задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и
за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви
"б" – "е"; заповедта е подписана от него и от полицейския
орган; препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.
Предвид изложеното съдът
намира, че разглежданият административен акт е издаден от компетентен орган и в
установената форма, като не се констатира наличие на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му.
При това положение, с оглед разпоредбата на чл.146 АПК, съдът следва да извърши
преценка допуснати ли са противоречия с материалноправни разпоредби и има ли
несъответствие с целта на закона.
Настоящият състав
намира, че оспорената заповед за задържане е издадена в съответствие с
материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат
да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Предназначението на
разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, посочена като правно
основание за издаване на оспорената заповед за задържане, е да се предостави
възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори
когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането в този
случай няма за цел да санкционира лицето, извършващи тези действия, а
представлява временна мярка, премахваща възникналата пречка съобразно със
законовоопределената цел по чл. 22 от ЗАНН. За да бъде задържано лице на посоченото
основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган
да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно
предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции
като не изпълнява негово разпореждане. Доколкото лицето са защитава срещу
фактите, то безспорно е ясно в какво се
е изразило неговото нарушение.
В случая
безспорно са налице посочените предпоставки. Полицейският орган е изпълнявал свое
задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Чл. 6 от ЗМВР регламентира основните дейности на органите
на МВР, сред които е и административнонаказателна дейност. От своя страна
нормата на чл.
30, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, предоставя право на
полицейските органи да извършват проверки на документи и на място. В конкретния
случай полицейските служители са извършвали дейност по установяване на
обстоятелства около констатирано от тях административно нарушение, като за
целта са счели за необходимо да извършат проверка на личните документи на
жалбоподателката. Жалбоподателката обаче е възпрепятствала извършването на
проверка на документи и на реално е попречила на полицейските служители да
изпълнят задълженията си с това свое поведение.
След процесната
заповед съставена срещу жалбоподателаката е издаден и АУАН №
443а-555/23.11.2020г. и АУАН № 433а-553/23.11.2020г., както и докладна в които
е описано установеното адм. нарушение по спазване на Заповед на Министър на
здравеопазването. Видно от съдържанието
на АУАН, в същия също ясно е описано
основанието за задържане на Н., акта е издаден незабавно след нейното задържане,
предявен и е, и безспорно и е било известно както е стореното от нея нарушение.
Задържането на лицето е продължило един час и петнадесет минути, време нужно
единствено за изготвяне на необходимите документи и това се е наложило да бъде
извършено в сградата на 1 РПУ Варна поради поведението на жалбоподателката и
категоричният и отказ да предостави документите си за проверка. Дори и при
представените на съда максимално изрязани кадри от проверката на место извършена
от полицейските служители се установява категоричният отказ на Н. да изпълни
полицейско разпореждане и съзнателното и пречене на полицейските служители да
изпълнят задълженията си.
За да бъде
задържано лице на посоченото основание е необходимо да са изпълнени две
предпоставки: полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и
лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи с действията си
на органа на изпълни служебните си функции.
В случая
безспорно са налице посочените предпоставки. Полицейският орган е изпълнявал
свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Чл. 6 от ЗМВР регламентира основните дейности на органите
на МВР, сред които е и административнонаказателна дейност. От своя страна
нормата на чл.
30, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, предоставя право на
полицейските органи да извършват проверки на документи и на място. В конкретния
случай полицейските служители са извършвали дейност по установяване на
обстоятелства около констатирано от тях административно нарушение, като за
целта са счели за необходимо да извършат проверка на личните документи на
управителят на магазина - Н.. Жалбоподателката обаче е възпрепятствала
извършването на проверка на документи на място – въпреки многократните покани
тя категорично е отказал да представи исканите документи и не е изпълнявала
устно дадените му разпореждания с което е попречила те да изпълнят служебните
си задължения. След надлежно предупреждение и след отправено устно
разпореждане жалбоподателката не е преустановила поведението си, а е продължила
съзнателните си действия, насочени към осуетяване изпълнението на служебните
задължения на органите на реда да извършат проверка на съответните документи и
да изяснят фактическата обстановка около констатираното от тях административно
нарушение. Така описаната обстановка наложила ограничаване на свободното и
предвижване чрез използването на помощни средства /белезници/, без което е било
затруднено изпълнение на служебните им задължения. Приложената мярка е
адекватна и навременна, доколкото е преустановила намесата и е съответствала на
упражненото въздействие по сила и противодействие. В изложената насока е и
съдебната практика- в цитираното по-горе Решение
№ 16507 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2019 г., VIII о., се
приема, че въззивният съд правилно е приел, че
полицейският орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с
разпоредбите на ЗМВР, като е предприел извършване на проверка на документи.
Изрично се приема също, че са били налице предпоставките по чл.
72, ал. 1, т. 2 ЗМВР за задържането на
жалбоподателя, тъй като същият първоначално не се е подчинил на полицейско
разпореждане да представи документ за самоличност и се е опитал да избегне
полицейската проверка, като след като бил надлежно предупреден, не изпълнил
отправеното му предупреждение.
Предвид
изложеното, правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е упражнено законосъобразно - при реализиране на визираните в закона
предпоставки.
На следващо място, според принципа
на законността, закрепен в нормата на чл.4 ал.2 от АПК, административни актове се издават за
целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на
съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, предвид конкретните факти, обусловили задържането, същото не се
явява самоцел, а е в
съответствие с целта на закона- премахване на създаваните от жалбоподателя
пречки на полицейските органи да
изпълнят задълженията си по служба. Спазен е и принципът на съразмерност
при упражняването на правомощията на администрацията, тъй като издаването на
заповедта е било единствения начин органът да може да изпълни служебните си
задължения, а и задържането е продължило по-малко от два часа. Мярката е приложена съобразно нормативните изисквания и
наложените ограничения са с оглед постигане на предвидените в закона цели,
поради което е налице пропорционалност на държавната принуда, а по този начин
са спазени и условията, предвидени в международните актове, като доводите в
обратна насока са неоснователни.
Задържането
фактически е започнало от момента на изявлението на полицейския орган, че
жалбоподателката е задържана и е предприето ограничаване на правото и на
свободно предвижване чрез използването на помощни средства – белезници.
Съгласно чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. срокът за
задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е
ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в
заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване.
Самата заповед представлява привеждане в изискуемата по закон писмена форма на
едно правно действие, предприето от служител на МВР в хода на изпълнение на
дадените му правомощия. Именно за изпълнението на формалните изисквания по вече
осъщественото задържане е била налице необходимост от отвеждането на лицето в
районното управление, където е била оформена обжалваната заповед, извършен е
личен обиск, за което е съставен протокол, задържаният е запознат с правата си
по чл.
72, ал. 3 ЗМВР при задържането, за което е попълнил декларация и т.н.
Следва
да се отбележи също, че при осъществяване на правомощията по чл.72 от ЗМВР
полицейските органи действат при условията на оперативна самостоятелност, при
което контролът на съда се свежда до критериите, очертани в чл. 146 от АПК (в
какъвто смисъл е напр. Решение № 462 от 7.03.2016 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3889/2015 г.).
Предвид формираните изводи, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материално-правните и
процесуални разпоредби, и в съответствие с целта на закона, същата се явява
законосъобразна, което обуславя и неоснователността на подадената жалба. Без
правно значение са възраженията, че са използвани физическа сила и помощни
средства, без това да е абсолютно необходимо, тъй като те не касаят законността
на издадената заповед, а евентуално могат да бъдат предмет на различно
производство. В цитираното Решение №
462 от 7.03.2016 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3889/2015 г. се посочва
изрично, че подобни възражения касаят не законосъобразността на
издадения административен акт за задържане на лицето, а действията по неговото
изпълнение. След като сочените нарушения са такива, свързани с изпълнението на
заповедта, а не със нейното издаване, съдът не следва да ги обсъжда в
настоящото производство. Действията, извършени в изпълнение на заповедта не
могат да бъдат преценявани при проверката на нейната законосъобразност. (В тази
насока са цитирани Решение № 7594/2007 г. на ВАС, Решение № 4570/2010 г. на
ВАС, Решение № 4763/2007 г. на ВАС и др.).
Според разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му. Жалбоподателката е възприела ответника като
служител на 1 РПУ Варна, като същевременно разпорежданията да представи
документите си по никакъв начин не попадат в хипотезите по чл.64, ал.4 от ЗМВР,
при които разпорежданията могат да не бъдат изпълнявани. Поради това тя е била
задължена да изпълни дадените и разпореждания, като при несъгласие е следвало
да оспори тяхната законосъобразност по установения за това ред. Несъгласието с
извършваните от полицейските органи действия поради определени лични разбирания
по никакъв начин не освобождава гражданите от задължението по чл.64, ал.4 от ЗМВР и не обуславя правомерност на действията на жалбоподателя.
С оглед горното, настоящият състав намира, че заповедта е
материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и същата съответства на
целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, неоснователна
се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящия
съдебен процес. Основателно е и следва да се уважи искането на ответника за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, в размер на
100 лева, определени от съда по реда на чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ във
връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които
препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК, както и сторените по делото разноски в
размер на 261 лева.
По изложените съображения и на основание
чл.
172, ал. 2, пр. последно от АПК, Районен съд –
Варна,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.Д.Н.
***, с ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице №
433зз-787/23.11.2020 г., издадена от Д.И.С.- командир на отделение в в група
ООР сектор ОП 1 РПУ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.
2 от ЗМВР и е наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“.
ОСЪЖДА З.Д.Н. ***, с ЕГН ********** *** сумата от 100,00 лева /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените по делото разноски в размер на 261,00/двеста шестдесет
и един/ лева в
полза на РС- Варна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд - Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: