РЕШЕНИЕ
№ 1128
гр. Пловдив, 15.06.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
І отделение, XV състав в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
НИКОЛОВА
при
секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като
разгледа докладваното адм. дело № 1925 по описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци
и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на "ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от
управителя П.К.Г., против Акт за установяване на задължения по декларация
/АУЗД/ № 6618-АУЗД-976-1/29.03.2022 г., издаден от А.К.- главен експерт, орган
по приходите в сектор "Местни данъци и такси" /МДТ/, дирекция
"Специализирана администрация" при Община С., потвърден с решение
изх. № Ж-9/2 от 04.07.2022 г. на началник сектор "Местни данъци и
такси" при Община С., с който на "ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ за 2021 г. в размер на 1465,93
лв., с лихви за просрочие към 29.03.2022 г. в размер на 85,51 лв. и такса за
битови отпадъци/ТБО/ за 2021 г. в размер на 2 722,44 лв. с лихви за просрочие
към 29.03.2022 г. в размер на 158,81 лв.
Според
жалбоподателя собствения му ПИ с идентификатор 00480.74.30 представлява
земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и така е отразена в ПК – Карлово и
регистрите на АГКК, и никога не е искана промяна на предназначението по ЗОЗЗ. Твърди
се, че за същата земя в Община С. е издадено удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№ **********/13.05.2017г., каквато данъчна оценка за
земеделска земя не би могло да бъде формирана на законно основание. Направено е
позоваване на писмо на АГКК с изх.№ 99-227АГКК/25.07.2017г., в което е
посочено, че имота е отразен като земеделска земя и е с трайно предназначение на
територията – земеделска. Твърди се, че община С. незаконосъобразно е начислила
данък върху незастроена земеделска земя и същият данък се явява недължим. На
следващо място се сочи, че земеделския характер на имота и местонахождението му
извън регулацията на населеното място изключва възможността община С. да е
осъществявала реално услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на
отпадъци, поради което за тях не се дължат и начислените такси за битови
отпадъци. Иска се отмяна на оспорения административен акт. Претендират се
разноски.
В с.з.
процесуалния представител на жалбоподателя адв. И., поддържа жалбата и
претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В
представени по делото писмени бележки излага доводи за нищожност на оспорения
акт като сочи, че цитираната в АУЗД Заповед № РД-09-72/08.02.2019г. не е
представена от ответника. По същество се преповтарят възраженията, че ПИ с
идентификатор 00480.74.30 представлява земеделска земя. Твърди се, че „Винарска
изба Розова долина“ АД все още е собственик на имотите си, а "ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД е собственик на
акциите от капитала му. Сочи се, че собственикът на необлагаем с данък
недвижим имот не дължи за него ТБО, като е направено позоваване на решение на
ВАС.
Ответникът
– Началник сектор "Местни данъци и
такси" при Община С., чрез процесуалния си представител адв. М.,
излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По
допустимостта:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена
след проведено задължително оспорване на процесния АУЗД пред горестоящия
административен орган. Решението на горестоящия орган е връчено на управителя
на дружеството жалбоподател на 05.07.2022 г. (лист 67), а жалбата е подадена
директно в Административен съд – Пловдив на 19.07.2022 г., следователно същата
е подадена в предвидения срок от надлежна страна, адресат на оспорения
административен акт.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Няма
спор между страните по делото, че жалбоподателят "ШАТО
ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД е собственик на ПИ с идентификатор 00480.74.30,
находящи се в с. А., общ. С., обл. Пловдив, с площ 72 378 кв. м., за което по
делото е представен Нотариален акт за констатиране право на собственост върху
недвижим имот придобит на основание изтекла придобивна давност от 24.11.2011г.
(лист 9 по делото), като за имота е открита партида № 6618F1160.
По
делото са приложени 2 броя декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти. Едната е с вх. № 0643-248/30.08.2011г. (лист 112
и сл.), с която "ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ"
ЕООД, декларира ПИ с идентификатор 00480.74.30, находящи се в с. А.,
като по отношение на предназначението, изрично е отбелязано, че е „др. вид
произовдств.“ (лист 118). Другата декларация е с вх. № **********/26.09.2012г.
(лист 102 и сл.), с която "ШАТО ВАЛЕ ДЕ
РОЗ" ЕООД, декларира пред община С. два броя сгради, находящи се в
с. А., като едната е отразена като търговска с площ 99 кв.м., а другата склад
търг. обект с площ 1938 кв.м. (лист 105), с начин на придобиване – покупка НА
138 от 27.07.2012г. (лист 103), придобити от Винарска изба Розова долина АД
(изрично посочено от декларатора - лист 111).
Няма
спор по делото, че дружеството жалбоподател е подало декларация по чл.71, т.1
от ЗМДТ за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване с вх. № **********/31.12.2020
г. (лист 224), като е декларирало, че недвижим имот земя и сгради с адрес с. А.
няма да се ползва през цялата 2021г.
На
29.03.2022 г. е издаден обжалваният АУЗД, с който на "ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД са установени задължения за данък
върху недвижимите имоти/ДНИ/ за 2021 г. в размер на 1 465,93 лв., с лихви за
просрочие към 29.03.2022 г. в размер на 85,51 лв. и такса за битови
отпадъци/ТБО/ за 2021 г. в размер на 2 722,44 лв. с лихви за просрочие към
29.03.2022 г. в размер на 158,81 лв. Цитирани са приложимите законови
разпоредби и по отношение на данъка за недвижимите имоти и по отношение на
таксата за битови отпадъци. Посочени са земята, търговския обект и складът,
така както са описани в подадените от жалбоподателя декларации по чл.14 от ЗМДТ
с тяхната площ/застроена площ данъчна оценка и отчетна стойност, както и
притежаваната идеална част. В табличен вид са посочени общо ДНИ и ТБО за
2021г., размера на задължението по декларация, внесена сума, дължима главница и
дължима лихва, както и общо дължимия размер.
Така
издадения АУЗД е обжалван по административен ред, като с решение изх. № Ж-9/2 от 04.07.2022 г., началник сектор
"Местни данъци и такси" при Община С. го е потвърдил изцяло. В
решението са коментирани възраженията на дружеството и същите са приети за
неоснователни. Изложено е, че дружеството е освободено от такса сметосъбиране,
сметоизвозване, и обезвреждане в депо или други съоръжения на битовите
отпадъци, тъй като е декларирал, че няма да ползва имотът през 2021г.
Във
връзка с начина на определяне на задълженията по оспорения акт, съдът с
протоколно определение от 16.03.2023г. и с определение от 28.03.2023г. е
задължил ответника да представи подробна справка. Такава справка е представена
на лист 822 гръб по делото и лист 827-828, като изрично ответника посочва, че
за 2021г. по ТБО е начислена единствено такса за услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване по чл.62, т.3 от ЗМДТ, но не и
за услугите по чл.62, т.1 и 2 от ЗМДТ.
С
определение от 01.11.2022г. (лист 86 гръб), съдът е задължил жалбоподателя да
представи по делото доказателства за собствеността на сградите описани в
оспорения акт. С писмо от 10.11.2022г. процесуалния представител на
жалбоподателя отговаря, че у тях не се намират доказателства за собствеността
на сградите. В тази връзка с протоколно определение от 16.03.2023г. съдът е
изискал от трето неучастващо по делото лице Служба по вписванията – Карлово да
представи заверено копие на НА № 138 от 27.07.2012г., като същият е представен
с писмо от 30.03.2023г. От Служба по вписванията – Карлово са представени още:
Договор за аренда на земеделска земя и имущество от 08.07.2014г.; Постановление
за налагане на обезпечителни мерки (вписано в службата на 18.09.2018г.), с
което е наложена възбрана върху две сгради собственост на „ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ“
ЕООД, разположени в ПИ с идентификатор 00480.74.30 в с.А., едната с площ 99
кв.м. и с данъчна оценка 4470,50 лв., а другата с площ 1938 кв.м. и с данъчна
оценка 26 927 лв.; Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки
(вписано в службата на 20.12.2022г.); и 2 броя искания за вписване на възбрана.
От
страна на ответника по делото са представени: трудови
договори сключени между община С. и физически лица за длъжността метач (лист
208-2011); протоколи за извършена работа на работниците от дейност „Чистота“ в
община С. през 2021г. (лист 212-223); Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите в община (лист 226 и
сл.); приложение 1 към Наредбата (лист 248-249); Решение № 90 взето с протокол
№ 17 от заседание проведено на 22.10.2020г. на Общински съвет С., с което е
приета „План-сметка за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване
на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и
поддържане на чистотата на територията на община С. за 2021г.“ (лист 250 и сл.),
включително и самата План – сметка; представени са и доказателства за
извършване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, и
депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо (лист 314 и сл.); писмо на
Министерство на икономиката изх.№
08-00-93 от 03.05.2022г. (лист 124 и сл.). Представена е и Заповед на кмета на
община С. (лист 225) издадена на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ за определяне на границите на районите и вида на предлаганите услуги по
събиране и извозване, и обезвреждане в депо или други съоръжения на битови
отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
община С. за 2021г.
От
страна на жалбоподателя по делото е представено писмо на АГКК с изх.№
99-227АГКК/25.07.2017г. (лист 11) и Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за
счетоводството (лист 794), според която за 2019 г. дружеството жалбоподател не
е извършвало дейност.
По
делото са разпитани свидетелите Бонка Атанасова Г. и Аврам Арменов Л..
Свидетелят
Г. заявява, че работи като главен счетоводител в „ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД от юли
месец на 2020г., а преди това е работила като главен счетоводител на Винарска
изба „Розова долина“ и е била член на управителния съвет. Твърди, че посещава
имота, който се намира в землището на село А., като след пожар (мисли, но не е
сигурна) през 2017 г. си е като запустяло и каквото избило от лозята са дивачки,
а лозята са изгорели и никой не ги стопанисва. Посочва, че сградите са в окаяно
състояние и през тези години след пожара сметосъбиране и сметоизвозване от
Община С. не е извършвано. Сочи, че никога не е имало контейнери и отпадък не
се генерира. Посочва, че отпадъците не се изхвърлят, тъй като лозята са
изгорели и няма отпадък от тях. Твърди, че е имало коняр едно време – човек,
който гледал коне.
Свидетелят
Л. заявява, че е посещавал бившия завод от 2017 г. до пролетта на 2022 г. и е
гледал коне вътре в имота, като го е допуснал управителя на лозето П.Г..
Твърди, че е бил допуснат да съхранява и наблюдава сградите, които били рухнали.
Л. сочи, че е ходил там почти всеки ден и не е виждал контейнери, нито кола на
Общината да събира боклук от имота. Посочва, че е държал ключа на портала и че
предприятието не е работило и лозовите насаждения не ги обработвал никой. Според
свидетеля там е имало пожар и след пожара закарали конете.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като логични и последователни.
В хода
на настоящото производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице арх. Х.С., според което с писмо изх.№
РД-12-02-266-1/26.01.2023г., Общинска служба по земеделие - Карлово я уведомяват,
че имот с идентификатор №00480.74.30 по КККР на с.А. /стар идентификатор -
000133/ е с НТП - „Друг вид производствен,
складов обект”; по вид територия - Земеделска територия. Според
вещото лице в приложената „Пълна история на имот № 000133 към 25.01.2023г.,
землище с.А., Община С.” по открита партида на 03.10.2002г. се казва, че имотът
представлява „Друга
територия, заета от производствена база на селското стопанство”
с площ 72,377
дка, вид на територията по предназначение - за нуждите на селското стопанство. Вещото
лице се е позовало на приложената по делото извадка от КККР, одобрени със
заповед № РД-18-9/15.03.2011г. на ПИ с ИД № 40480.74.30 - скица № 15-
833009-11.09.2020г. и посоченото в нея, че трайно предназначение на територията (постоянният й
статут) е „Земеделска”
; за НТП (начин
на трайно ползване) на имота се посочва - „ За друг вид производствен, складов
обект”.
Вещото
лице не е установило наличие на действащ Подробен устройствен план (ПУП), в
чийто обхват да попада процесния имот ПИ с ИД № 40480.74.30, но посочва, че за
територията на Община С., с Решение № 366/21.10.2019 г. на Общински съвет - С.
е одобрен Общ устройствен план на община С. (ОУП), съгласно който за процесния
имот е показано предназначение „за производствени дейности”. Изрично посочва, че ПИ с ИД №00480.74.30,
местност „Османски кър” , с.А. е терен, обозначен в ОУП
Община С. за производствени дейности, като става въпрос за имот, определен с
плана за урбанизирана територия и съгласно ОУП Община С., имотът попада в зона
за застрояване за производствени дейности. Според заключението ПИ с ИД №
00480.74.30 е застроен - комплекс от сгради и съоръжения за нуждите на
винопроизводството, като подобект на „Винзавод- Баня” гр. Карлово” (и в тази
връзка се позовава на писмо на Министерство на икономиката изх.№ 08-00-93 от 03.05.2022г., от което е
видно, че процесният обект е част от предприятие „Винзавод-Баня” гр.Карлово. -
лист 124 и сл.).
В
заключението е посочено, че теренът
на ПИ с ИД № 00480.74.30 е бил осъществено мероприятие от държавата, за което
свидетелства АДС № 45/1996г., като теренът е ограден, застроен, достъпен е от
път с трайна настилка - асфалт, свързващ обекта със с.А. и с.М.; обектът е
електрифициран, водоснабден, с вътрешни алеи. Вещото лице сочи, че от
документите от Министерство на икономиката и индустрията (лист 124 и сл.), се
съдържат сведения и хронология за придобиването от „Шато Вале де Роз” на
собственост, представляваща обект по АДС № 45 / 1996г., част от „Винзавод -Баня”
гр.Карлово.
В с.з.
вещото лице изрично посочва, че имотът не е в застроителните граници на село А.
и е организирана територия по друг смисъл, но не е в строителни граници.
Във
връзка с възраженията на жалбоподателя, че община С. незаконосъобразно е
начислила данък върху незастроена земеделска земя и във връзка с поставените от
ответника допълнителни задачи за СТЕ относно изпълненото мероприятие от
държавата, съдът е допуснал и приел допълнителна съдебно-техническа експертиза,
изготвена от същото вещото лице, според която обща площ на установените на място сгради е = 2129,0 кв.м., а необходимият прилежащ терен около действително установените
на место сгради (в това число обслужващи алеи около сгради, алеи за
транспортен достъп и производствени площадки) е с площ = 5764,0 кв.м.
В с.з. от 17.05.2023г. вещото лице сочи, че сграда №1 (на
стр.4 от заключението-първи ред снимки) се състои от три секции на един
производствен процес, като лявата и дясната секция са със сравнително запазен
покрив, а средната е с разрушен покрив. Според вещото лице обектът не може да
се ползва в този вид, но към момента съществува. Вещото лице посочва, че всички постройки които е
установила е сравнила с тези по Акта за държавна собственост, като един навес
за амбалаж вече го няма. Вещото лице уточнява, че ако се премахнат площадките
ще излезе, че прилежащата площ е 4 358 кв.м.
Съдът
кредитира основното и допълнително заключение на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвени.
При така
установеното от фактическа страна, съдът
в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл.
4, ал. 4 от ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на
общината. Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно
оправомощен служител на община С., съгласно заповед № РД-09-324 от 26.08.2021
г., издадена от кмета на общината и представена по делото още с
административната преписка (лист 44). В този смисъл неоснователно е
възражението, изложено в писмената защита относно компетентността на органа,
издал спорния АУЗД. С посочената заповед № РД-09-324
от 26.08.2021 г. кмета на Община С., на основание чл. 4, ал. 4, във
вр. с ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ е определил служителите на общинската администрация
с права и задължения на органи по приходите- служители от сектор МДТ.
Актът е
издаден в предвидената от закона форма.
Спорът в
настоящото производство се концентрира върху това какъв е характера на ПИ с идентификатор 00480.74.30. Възраженията
на жалбоподателя в тази насока са, че имота представлява земеделска земя и че
община С. незаконосъобразно е начислила данък върху незастроена земеделска земя
който данък е недължим, както и че земеделския характер на имота и
местонахождението му извън регулацията на населеното място изключва
възможността общината да е осъществявала реално услуги и не се дължат
начислените такси за битови отпадъци.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти
се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни
обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници
на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.
1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В чл.
10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ са уредени хипотезите, при
които имоти не се облагат с ДНИ, а именно: поземлените имоти, заети от улици,
пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до
ограничителните строителни линии; поземлените имоти, заети от водни обекти,
държавна и общинска собственост; земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен;
недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително. Предпоставките за
възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са регламентирани
в чл. 11 ЗМДТ, като първата от тях е лицето да е собственик на конкретен
недвижим имот, ползвател, концесионер или лице, на което имотът да е
предоставен за управление.
От събраните по делото доказателства НА за констатиране право на
собственост върху недвижим имот придобит на основание изтекла придобивна
давност от 24.11.2011г. (лист 9 по делото) и НА № 138 от 27.07.2012г.
(представен от Служба по вписванията – Карлово – лист 835) се установява, че дружеството-жалбоподател е
собственик на ПИ с идентификатор 00480.74.30, находящ се в с.А. и на
построените в него два броя сгради (търговска с площ 99 кв.м., а другата склад
търг. обект с площ 1938 кв.м.) и като такъв е
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Подадени са и 2 броя декларации по чл.
14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти. Едната е с вх. №
0643-248/30.08.2011г. (лист 112 и сл.), с която "ШАТО
ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД, декларира ПИ с идентификатор 00480.74.30,
находящи се в с. А., като по отношение на предназначението, изрично е
отбелязано, че е „др. вид произовдств.“ (лист 118). Другата декларация е с вх.
№ **********/26.09.2012г. (лист 102 и сл.), с която "ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД, декларира пред община С. два
броя сгради, находящи се в с. А., като едната е отразена като търговска с площ
99 кв.м., а другата склад търг. обект с площ 1938 кв.м. (лист 105), с начин на
придобиване – покупка НА 138 от 27.07.2012г. (лист 103), придобити от Винарска
изба Розова долина АД (изрично посочено от декларатора - лист 111). Изложеното
води до извод за неоснователност на твърденията на жалбоподателя, че „Винарска
изба Розова долина“ АД е все още собственик на имотите си по отношение на
декларираните два броя сгради от "ШАТО ВАЛЕ
ДЕ РОЗ" ЕООД, за които по делото са представени доказателства, че са
собственост на жалбоподателя и са купени именно от „Винарска изба Розова
долина“ АД. Още повече, че в хода на съдебното производство жалбоподателя не
оспори приложените по делото декларации по чл.14 от ЗМДТ, нито представените от
служба по вписванията документи.
По отношение на това дали имота и сградите подлежат на
облагане с ДНИ, следва да се отбележи, че чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ регламентира
две хипотези.
Няма спор по делото, а и от приетото по делото заключение на СТЕ се установява,
че ПИ с идентификатор 00480.74.30 е извън строителните граници на с. А.. По
отношение на предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ, следва да се отбележи, че макар
според отразяването в кадастралната карта на град С. имотът да е са с трайно
предназначение на територията: земеделска, то начинът й на трайно ползване е за
"друг вид производствен, складов обект“, т. е. представлява застроена
земя, като сградите са описани и в НА № 138 от 27.07.2012г. (представен от
Служба по вписванията – Карлово). Според приетата по делото СТЕ за територията
на Община С., с Решение № 366/21.10.2019 г. на Общински съвет - С. е одобрен
Общ устройствен план на община С. (ОУП), съгласно който за процесния имот е
показано предназначение „за производствени дейности”. Изрично вещото лице
посочва, че ПИ с ИД №00480.74.30, местност „Османски кър” , с.А. е терен, обозначен в ОУП Община С. за
производствени дейности, като става въпрос за имот, определен с плана за
урбанизирана територия и съгласно ОУП Община С., имотът попада в зона за
застрояване за производствени дейности. Съгласно чл.8, т.1 от ЗУТ, конкретното предназначение на
поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да
бъде в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за
жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни,
спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между
тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади,
плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни
алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални
обекти и други. Макар несъмнено ОУП има определящо значение, а ПУП следва
да отговаря на предвиденото в ОУП, съдът
съобразява и практиката на ВАС, че Общият устройствен план определя
характера на територията, на която се намира конкретен имот, но той не
установява конкретното предназначение на този имот. Конкретното предназначение
се установява с ПУП, а назначеното по делото вещо лице посочва в архивите на
Община С. и ОСЗ Карлово няма данни за наличие на ПУП – ПР и ПУП – ПЗ за
процесната територия.
От друга
страна обаче, процесният имот не може да се квалифицира
като земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като не отговаря на
разписаните в тази норма условия, които следва да са налице кумулативно, а
имено: да са предназначени за земеделско производство; да не се намират
в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или околовръстен
полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на
промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения,
религиозни общности или други обществени организации, нито представляват
дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от
открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други
съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива
съоръжения (в този смисъл е Решение № 8087 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 5497/2017 г., I о.). В случая имота на жалбоподателя не е предназначен
за земеделско производство и е застроен с производствени сгради (за
винопроизводство). Според
заключението на приетата по делото СТЕ, ПИ с ИД № 00480.74.30 е застроен -
комплекс от сгради и съоръжения за нуждите на винопроизводството, като подобект
на „Винзавод- Баня” гр. Карлово”. Нещо повече, видно от заключението по
допълнителната СТЕ в имота има и други сгради освен процесните две (за които
обаче няма данни да собственост на дружеството жалбоподател), като застроената
площ в ПИ с ИД № 00480.74.30 е 2 129 кв.м. и отделно от сградите в имота
са изпълнени алеи и площадки. От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че през 2017г. в имота е имало пожар, при който са изгорели
лозовите насаждения и никой не полага грижи за тях, т.е. процесния имот за
2021г. не е бил предназначен за земеделско
производство (не е добивано грозде). В насока, че имотът няма характеристика на земеделска земя
предвид разпоредбата на чл. 2 ЗСПЗЗ и затова за него не е приложим чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ са
и Решение № 9916 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3394/2019 г., I о. и
Решение № 16519 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6811/2019 г., VIII о.
Според
заключението по основната СТЕ, теренът на ПИ
с ИД № 00480.74.30 е бил осъществено мероприятие от държавата, за което
свидетелства АДС № 45/1996г., като теренът е ограден, застроен, достъпен е от
път с трайна настилка - асфалт, свързващ обекта със с.А. и с.М.; обектът е
електрифициран, водоснабден, с вътрешни алеи. От изложеното следва, че по отношение
на декларирания от дружеството жалбоподател недвижими имоти не е приложима
хипотезата на чл. 10, ал. 3
от ЗМДТ, в частта й според която не се облагат с данък
земеделските земи (така Решение № 1498 от 4.02.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 6551/2020 г., VIII о.) и както по отношение на ПИ с идентификатор 00480.74.30, така и
по отношение на двете сгради в него декларирани от дружеството жалбоподател се
дължи ДНИ. Казусът в посоченото решение
№ 1498 от 4.02.2021 г. на ВАС е идентичен с
настоящия и също касае недвижими имоти, отразени в кадастралната
карта на град С. с трайно предназначение на територията: земеделска, начинът им
на трайно ползване е за "складова база" (а в настоящия случай
"друг вид производствен, складов обект“ по справка от СГКК – лист 10) и
представляват застроени земи, като идентично с настоящия случай е осъществено
мероприятие на държавата и също е приложен Акт за държавна собственост от който
е видно, че имотът е бил предоставен в оперативно управление на ВМЗ С., а в
настоящия случай на Винзавод – Баня гр.К. (лист 142 – АДС). В цитирания съдебен
акт ВАС посочва, че за целите на данъчното облагане по ЗМДТ, определящо значение има фактът,
че макар и земеделски, земите са застроени (по аргумент от чл. 10, ал. 3,
предложение последно ЗМДТ), като е без правно значение обстоятелството, дали е
извършена промяна на трайното предназначение по предвидения в закона ред. Така ВАС категорично е приел, че
доколкото „имотите са
застроени, с начин на трайно ползване "складова база", не
представляват земеделска земя“
и за тях се дължи ДНИ и ТБО.
По отношение на начина на определяне
на дължимия данък недвижими имоти следва да се отбележи, че според чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите
имоти по чл. 10, ал.1, към 1 януари на годината, за която се дължи и се
съобщава на лицата до 1 март на същата година, а разпоредбата на чл. 21 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, е по-високата между отчетната им стойност
и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти
– данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съгласно чл.
22 от ЗДМТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал.
2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот. С разпоредбата на чл. 20 от Наредбата
за определяне размера на местните данъци в Община С., в приложимата редакция
(лист 676 и сл.) е определен данък в размер на 3.5 на хиляда за
процесната 2021г. върху данъчната оценка на недвижимите имоти.
В оспорения АУЗД е посочено, че: данъчната
оценка на ПИ с идентификатор 00480.74.30 е 376 365,60 лв., а отчетната стойност е 34
741,44 лв.; данъчната оценка на търговски обект с РЗП 99 кв.м. е 4470,50 лв., а
отчетна стойност 2000,00 лв.; данъчната оценка на склад (търговски) с РЗП 1938
кв.м. е 26 927,00 лв., а отчетна стойност 38 000,00 лв. Отчетните
стойности на облагаемите недвижими имоти, посочени в подадените от дружеството
декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ са в същия размер както е посочен
и в АУЗД. По отношение на данъчната оценка следва да се посочи, че в
представеното от Служба по вписванията – Карлово, Постановление за налагане на
обезпечителни мерки (вписано в службата на 18.09.2018г.), с което е наложена
възбрана върху двете сгради собственост на „ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД, разположени
в ПИ с идентификатор 00480.74.30 в с.А., едната с площ 99 кв.м. е с данъчна
оценка 4470,50 лв., а другата с площ 1938 кв.м. и с данъчна оценка 26 927 лв.,
т.е. от 2018г. няма промяна в данъчната оценка на сградите. Така или иначе
дружеството жалбоподател не оспори размера на данъчната оценка на собствените
му земя и сгради, като не е декларирал и друга отчетна стойност на същите. В
този смисъл, а и с оглед представената подробна справка на лист 822 гръб от
ответника съдът счита, че размерът на ДНИ е математически правилно определен,
като правилно е взета и по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната
стойност. Така за земята и търговски обект е 3,5 промила върху данъчната
оценка, а за склад (търговски) е 3,5 промила върху отчетната стойност.
Във връзка с показанията на
разпитаните по делото свидетели, че предприятието не е работило и че сградите
са в лошо състояние, а и с оглед установеното от вещото лице след проверка на
място по допълнителната СТЕ, че сграда
№1 (на стр.4 от заключението-първи ред снимки) се състои от три секции на един
производствен процес, като лявата и дясната са със сравнително запазен покрив,
а средната е с разрушен покрив е необходимо да се посочи, че според чл. 11 от Наредбата за
определяне размер на местните данъци в Община С., данъкът се заплаща
независимо дали недвижимите имоти се използват или не. В този смисъл, че за задълженията за ДНИ е без значение дали имотът се
използва или не е и разпоредбата на чл. 13 от . А съгласно чл. 14 от
Наредбата, при частично или пълно унищожаване на сградите, данъчно задължените
лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в
срока по чл. 12, ал. 1 (писмено в двумесечен срок), като задължението за
плащане на данъка се прекратява от началото на месеца, следващ месеца в който е
настъпила промяната. По делото няма данни, а и не се твърди дружеството
жалбоподател да е уведомило писмено общината за унищожаването на сградата. За
дружеството остава възможността във всеки един момент да уведоми общината за
тези обстоятелства за да отпадне задължението за плащане на ДНИ за тази сграда.
По
отношение на констатираните действителни РЗП на двете сгради измерени на място от
вещото лице по допълнителната СТЕ, се установява разлика в това което е
декларирано и това което е действително на място, като едната сграда е с площ
на място 1818 кв.м., а другата 108 кв.м. и същите по нотариален акт, по
кадастрални данни и по декларация на дружеството жалбоподател са съответно с
площ 1938 кв.м. и 99 кв.м. Т.е. едната на място е по-малка, а другата е
по-голяма, което би оказало влияние върху данъчните оценки, но отново следва да
се отбележи, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не оспори
същите. Дружеството – жалбоподател не ангажира
съдебно-счетоводна експертиза, за опровергаване на определения размер на данъка
(така Решение № 489 от 18.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2014 г.,
VII о.), не ангажира и комплексна експертиза за опровергаване
на определената данъчна оценка на земята.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за
услугите по: събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината. Размерът
на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга
поотделно. В разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ са предвидени
изчерпателно изброени изключения, когато такса не се събира, а именно за: 1.
услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите
отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които
попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2.
услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите
отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е
незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3.
услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за
обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за
управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци
до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с
наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната
година в общината по местонахождението на имота.
За
да бъде един правен субект задължен за ТБО, по отношение на всички нейни
компоненти или отделни нейни компоненти е необходимо: 1) да има качеството на
лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел
решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на
определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал.
1 от ЗМДТ; 3) кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и
видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в
границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината
фактически да е престирала услугата.
В
настоящия случай, жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал.
1 от ЗМДТ, като собственик на недвижим имот, за който е подал декларация
по чл. 14 от ЗМДТ. По аргумент от чл.
71 от ЗМДТ, публичното вземане за такса за услугите по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ (поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) няма
да се дължи само, ако общината въобще не поддържа чистотата на териториите за
обществено ползване. Условията при които се извършват услугите, се определят с
акт по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Неизползването на имота по арг. от чл.
71, т. 2 от ЗМДТ може да бъде основание за подаване на декларация за
освобождаване от таксата за услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, но не е
предвидено като освобождаващо от таксата за услугата по чл. 62, т. 3
от ЗМДТ.
Няма
спор, че дружеството жалбоподател е подало декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ за
освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване с вх. №
**********/31.12.2020 г. (лист 224), като е декларирало, че недвижим имот земя
и сгради с адрес с. А. няма да се ползва през цялата 2021г. и е установено задължение за 2021г. само
за третия компонент - поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Това се установява от представената по делото подробна справка от
ответника за начина на изчисление, където математически таксата е изчислена като
6,5 промила върху данъчната оценка (или по-високата стойност от данъчната
оценка и отчетната стойност). Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите в община С. (лист 226 и
сл.), такса битови отпадъци се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет
въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. С Решение № 90 взето с протокол № 17 от
заседание проведено на 22.10.2020г. на Общински съвет С., с което е приета
„План-сметка за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване на
битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и
поддържане на чистотата на територията на община С. за 2021г.“ (лист 250 и
сл.), в точка II са определени такси за битови отпадъци за 2021г.
пропорционално върху основа – данъчната оценка на имотите и/или върху по-голямата
от двете величини – отчетна стойност и данъчна оценка на имота, като според
буква „М“ за нежилищни имоти на територията на община С., за които е подадена
декларация по чл.17 от Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите в община С. в размер на 6,5 промила върху
по-голямата от двете величини отчетна стойност и данъчна оценка на имота –
чистота на териториите за обществено ползване 6,5 на хиляда.
Със Заповед
издадена на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (лист 225),
кмета на община С. е определил границите на районите и вида на предлаганите
услуги по събиране и извозване, и обезвреждане в депо или други съоръжения на
битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в община С. за 2021г. По-конкретно за с. А., за 2021 г. е посочено, че
в регулационните граници на с. А. и териториите на имотите, извън
регулационните граници, собственост на юридически лица, еднолични търговци и
физически лица, осъществяващи стопанска дейност се извършват следните услуги:
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на
твърди битови отпадъци в регионално депо гр. Карлово; поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване.
Доказването
на престирането на услугата чистота на териториите за обществено ползване става
с писмени доказателства, каквито в случая са представени от ответника - трудови
договори сключени между община С. и физически лица за длъжността метач (лист
208-2011), както и протоколи за извършена работа на работниците от дейност
„Чистота“ в община С. през 2021г. (лист 212-223). С оглед определения обхват на действие на заповедта
по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община С. и доказателствата за
престирането на услугата следва, че през 2021г. Община С. е организирала
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като действието
й се разпростира и върху процесния имот с идентификатор 00480.74.30 в с.А..
Отделно от това не се твърди по делото, а и не са представени доказателства, че
дружеството жалбоподател не е извършвало дейност и е подало за 2021 г. Декларация
по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството.
Предвид
доказаното реално предоставяне на процесната услуга, правилно с оспорения АУЗД
е установена дължимостта на таксата за услугата по "поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване".
Всичко
изложено налага извод за законосъобразност на оспорения АУЗД досежно
определените ДНИ и ТБО. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са публични общински вземания. За неплатените
в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон /чл. 175 от ДОПК/. Сроковете за заплащане на ДНИ и
ТБО са изрично регламентирани. Според чл. 28 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в
следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а
според чл.69, ал.1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща по ред, определен от общинския
съвет. Според чл.18 на приложимата Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите в община С., ТБО се
заплаща на вноски заедно с ДНИ и в сроковете определени за данък върху
недвижимите имоти по ЗМДТ. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в
забава и дължи лихва. Правилно с АУЗД е установено, че невнесените ДНИ и ТБО се
събират заедно с лихвите, като жалбоподателя не оспори изчисляването на
посочените в АУЗД лихви върху главниците.
С
оглед изложеното, съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната
от закона форма, съобразно административнопроизводствените правила, материалния
закон и целта на закона,
поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община С., направените по
делото разноски в общ размер на 1237,20 лева, от които 437,20 лв.- депозити за
вещи лица (вносни бележки на лист 277, 803 гръб и 804) и 800 лв. - заплатен адвокатски хонорар, съгласно представен по
делото договор за правна защита и съдействие (лист 97). Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е
малко над минимално предвидения размер в чл.7, ал.2, т.2 във вр. с
чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от
управителя П.К.Г., против Акт за установяване на задължения по декларация
/АУЗД/ № 6618-АУЗД-976-1/29.03.2022 г., издаден от А.К.- главен експерт, орган
по приходите в сектор "Местни данъци и такси" /МДТ/, дирекция
"Специализирана администрация" при Община С., потвърден с решение
изх. № Ж-9/2 от 04.07.2022 г. на началник сектор "Местни данъци и
такси" при Община С., с който на "ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2021 г. в
размер на 1 465,93 лв., с лихви за просрочие към 29.03.2022 г. в размер на
85,51 лв. и такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2021 г. в размер на 2 722,44 лв.
с лихви за просрочие към 29.03.2022 г. в размер на 158,81 лв.
ОСЪЖДА "ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя П.К.Г.
да заплати на Община С., сумата в
размер на 1237,20 лева (хиляда двеста тридесет и седем лева и двадесет
стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: