РЕШЕНИЕ
№ 2439
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110200427 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. Ф., ЕГН **********, с адрес с. В, ул. „Г П. Л“ № ,
община Б, област М, против наказателно постановление № BG01062023/4000/Р8-
503/08.11.2023г., издадено от Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което му е наложена
глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че не е посочено
конкретно място на извършване на нарушението и местонахождението на контролното
устройство. Развити са и доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 52, във вр. с чл. 44,
ал.3 от ЗАНН. Сочи, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е санкционна такава, като
никъде не е посочено коя конкретно разпоредба на закона е била нарушена от
жалбоподателя. Излага и подробни доводи за нарушение на материалния закон. Поддържа,
че не е извършил нарушението виновно спрямо посоченото в процесното НП. По
релевираните съображения в съвкупност се прави искане наказателното постановление да
бъде отменено.
За проведеното на 22.04.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган се представлява от гл. юрк. Г, а жалбоподателят не се явява,
но изпраща представител - адв. М Д.
В дадения ход по същество адв. Д моли атакуваният акт да бъде отменен, като
поддържа изложените от нея съображения в депозираната жалба. Релевира доводи, че
нарушението не е извършено. Моли да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на
доверителя й.
1
В дадения ход по същество гл. юрк. Г оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
и провери законността и обосноваността на процесното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 01.06.2023г. в 22:34ч. в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово - ферибот, пристигнало
пътно превозно средство с ДК № СВ2643HX, вид: специален автомобил, марка и модел
„ВОЛВО ФМ“, с обща техническа допустима максимална маса – над 3, 5 тона /над 12 тона/.
Товарният автомобил, собственост на „Кар Транспортер“ ЕООД, гр. София, бил управляван
от жалбоподателя М. В. Ф.. Последният бил в трудовоправно отношение с „Кар
Транспортер“ ЕООД, гр. София по силата на сключен трудов договор от 2016г., като бил
назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“.
След извършена от контролните органи проверка било установено, че на 09.05.2023г. в
15:36 ч. посоченото пътно превозно средство с ДК № било засечено с контролно устройство
с идентификатор на път А-6, км. 60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
не била заплатена дължимата за него пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. За
съответното обстоятелство бил генериран запис по чл. 167а, ал. 1-3 ЗП.
Предвид съответната констатация свид. Ц Б, на длъжност старши инспектор в
„Агенция Митници“, в присъствието на един свидетел, съставила срещу Ф. АУАН №
BG01062023/4000/Р8-503/01.06.2023г. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля
и бил предявен на жалбоподателя за връчване и подпис. Последният го подписал, което
било надлежно удостоверено, както и и вписал като възражение в АУАН-а, че възразява за
наложената глоба и ще обжалва. Срещу АУАН впоследствие не е постъпвало писмено
възражение.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Директор на Национално
ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София издал срещу М. В.
Ф. атакуваното наказателно постановление за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което
му наложил глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката Ц Б; писмени - създаден
доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП; заповед № ЧР-СП-НТУ-149/25.05.2023г.;
заповед № ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022г.; заповед № РД-11-749/07.06.2023г.; извлечение
от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 4 ЗДвП за
местоположение на стационарна контролна точка; договор за ползване на услуга euroShell
Card от дата 23.10.2014г,. справка за сервизните такси по договора за ползване на услугата
euroShell Card между „Шел България“ ЕАД и „КАР ТРАНСПОРТЕР“ ЕООД; квитанция за
платени пътни такси в Република България“, и веществени - генерираният снимков
материал, както и всички останали писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, намирайки за
изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в АУАН и НП време и място
2
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не била заплатена.
Съдът прие горното за установено с оглед проведения разпит на свидетелката Б, чиито
показания кредитира като достоверни, както и съобразно разпоредбата на чл.167а, ал. 3
ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът
кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, с което се
доказва извършването на нарушението.
Собствеността върху процесното ППС и наличието на трудово правоотношение между
жалбоподателя Ф. и дружеството-собственик, се изясняват от ангажираните в тази връзка
доказателства - СРМПС и справка за трудов договор.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган
следват съобразно длъжностните им качества и предоставените им във връзка с тях
правомощия, изводими от оправомощаващите ги актове - заповед № ЗАМ-1434/32-
263874/08.08.2022г и заповед № РД-11-749/07.06.2023г.
Същевременно въз основа приобщената доказателствена съвкупност не се установи кое
е лицето, управлявало пътното превозно средство с ДК № , вид: специален автомобил, марка
и модел „ВОЛВО ФМ“ на посочените в АУАН и НП време и място. Това е така, доколкото
въз основа показанията на свид. Бърборска се изясни, че не е свидетел на самото нарушение,
а го е установила въз основа данните, обективирани в електронната система за събиране на
пътни такси, като други доказателства в съответната насока в хода на проведеното
административнонаказателно производство не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и от
материално и териториално компетентни за това органи. Същите отговарят на изискванията
на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 и 3 ЗАНН, доколкото
съдържат посочване на времето и мястото на извършване на нарушението. Същевременно
обаче се констатира неяснота при неговото описание, тъй като нито от съдържанието на
съставения АУАН, нито от това на НП, става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна
такса и как е определен. Не става ясно и не е посочено освен това и с какво контролно
устройство с кой индентификатор е заснето нарушението.
Размерът на дължимата пътна такса е регламентиран в чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, който
предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства
по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
3
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
В процесната хипотеза от съдържанието на АУАН и НП не става ясно каква е
формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при
определянето й - товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното
средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за
да се направи преценка дали е определена правилно, респективно какъв е бил размерът й.
При това липсата на посочване на съответните обстоятелства в АУАН и НП
съществено нарушава правото на защита на санкционираното лице и възможността му да
разбере какъв размер на таксата се твърди да не е заплатило, съответно как последният е бил
определен. Отделно от това и непосочването на конкретния номер на идентификатора на
контролното устройство в АУАН и НП също не предоставя възможност на соченото за
нарушител лице да разбере в какво се изразява „обвинението“ срещу него. Последните
според настоящия съдебен състав е процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като важимо в случая е принципното положение, че в
административнонаказателното производство АУАН и НП следва да съдържат всички
задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това число ясно и точно
описание на изпълнителното му деяние. Последното е изводимо от „обвинителната“ им
функция, с която очертават пределите на предмета на доказване. Констатираната неяснота
при описанието на нарушението освен това препятства съда да осъществи дължимия
съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП във връзка със съответните
обстоятелства, доколкото извеждането им по тълкувателен път или въз основа
доказателствата на делото, е недопустимо.
Констатираното процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП е съществено
и същевременно неотстранимо, което обуславя извод в насока отмяна на наказателното
постановление.
Наред с това, като второ самостоятелно основание за отмяната на НП настоящият
съдебен състав прие, че от обективна страна не се доказа, че именно жалбоподателят е
лицето, което на инкриминираните с АУАН и НП време и място - на 01.06.2023г. в 22:34:10
ч. на път А-6, км. 60+705, е управлявало посоченото пътно превозно средство с ДК №
СВ2643HX. Съответно заключение не може да бъде изведено автоматично от факта, че
Колев е управлявал превозното средство пет дни по-късно, тъй като той не е негов
собственик. Следователно преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган
е имал задължението да установи съответното обстоятелство по категоричен начин, което
обаче не е направено.
Съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая жалбоподателят Ф. не е наказан като собственик на превозното средство или
като представител на последния, нито в качеството на лице, посочено от собственика, на
което е било предоставено управлението на МПС. Санкциониран е в качеството на водач на
тежкотоварния автомобил, а по делото се доказа единствено, че го е управлявал, но не е на
датата на извършване на нарушението - 01.06.2023 г. Следователно наказан е следвало да
бъде представляващият юридическото лице-собственик на МПС или лицето, за което
изрично е посочено от собственика, че е предоставил управлението на автомобила, а не по
4
презумпция да бъде прието, че след като на друга дата Ф. е управлявал тежкотоварния
автомобил, значи го е управлявал и по-рано - на 01.06.2023г.
Съответен санкционен подход е недопустим, доколкото презумпцията в
административнонаказателния процес е за невиновност, в следствие на което
доказателствената тежест е за наказващия орган. В случая последният не е изпълнил
законовото си задължение да установи и докаже, че жалбоподателят Ф. е извършил
вмененото му с АУАН и НП нарушение, което прави санкционния акт незаконосъобразен -
издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Като такъв следва да бъде отменен.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение. Такива са поискани своевременно, поради което съдът дължи
присъждането им. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е
видно, че процесуалното представителство е осъществено на основание чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата. Член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, в случая – 580 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG01062023/4000/Р8-503/08.11.2023г.,
издадено от Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу М. В. Ф., ЕГН ********** за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за
което му е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.
В. Ф., ЕГН **********, с адрес с адрес с. В, ул. „Г П. Л“ № , община Бойчиновци, област
Монтана, сума в размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лв., представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5