№ 9324
гр. С., 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110146992 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба от ИЛ. М. Б. с ЕГН **********, адрес град В.,
/УЛИЦА/, съдебен адрес град С., /Улица/ (ищец), чрез управителя на упълномощеното
Адвокатско дружество „/Наименование/“ адв. С.С..
Ищецът твърди, че е сключил договор за придобиване на специалността „орална
хирургия“ с „М.У.“ – С. и „СБАЛЛ-ЧХ“ ЕООД. По силата на договора ищецът
трябвало да заплати обучението си, университетът е трябвало да организира,
регистрира, проведе и контролира обучението, а болничното заведение е било длъжно
да проведе практическото обучение на ищеца. Поддържа, че макар и да не е било
уговорено, на ищеца се е дължало и възнаграждение за извършената специализация въз
основа на Наредба № 34 от 29. 12. 2006 г. за придобиване на специалност в системата
на здравеопазването (Наредбата). Въпреки че ищецът да заплатил обучението си,
възнаграждение така и не му било заплатено, поради което той образувал дело и с
влязло в сила съдебно решение му било присъдено възнаграждение в размер на 5 290
лева. В хода на производството болничното заведение се преобразувало, като се вляло
в „УМБАЛ СМ Н.И. П.“ ЕАД. В рамките на това дело обаче не била претендирана и
съответно не била присъдена мораторна лихва. Уточнил е искането си в смисъл, че
иска в настоящото производство Софийският районен съд да осъди „УМБАЛ СМ Н.И.
П.“ ЕАД да му заплати мораторна лихва в размер на 1 612 лева и 11 стотинки,
начислена върху главницата от 5 290 лева, за периода от 10. 08. 2018 г. до 10. 08. 2021
г., както и законова лихва от датата на подаването на исковата молба 11. 08. 2021 г. до
окончателно плащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „УМБАЛ
СМ Н.И. П.“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление град С.,
"булевард", съдебен адрес град С., "Адрес" (ответник), чрез упълномощения
представител адвокат К.П.. Според ответника ищецът претендира мораторна лихва в
размер на 1 612 лева и 11 стотинки върху главницата 5 290 лева, представляваща
1
възнаграждение за проведена специализация за периода 11. 09. 2013 г. – 01. 06. 2014 г.
Възразява, че искането за заплащане на мораторна лихва за визирания период е
погасено с изтичането на тригодишна давност. Излага доводи, че вземанията за
възнаграждение са периодични и че падежите им са настъпили на пето число от
съответните месеци. Понеже възнаграждението има характера на ежемесечни
плащания по трудов договор и предвид настъпилите им падежи прави извод, че
претенцията за мораторна лихва е била погасена изцяло през юни 2017 г. Изразява
мнение, че сумата по главницата представлява обезщетение за вреди на договорно
основание, но не по силата на ЗЗД, а по силата на Кодекса на труда. Иска от
Софийския районен съд да остави без уважение. С отделно писмено изявление
претендира адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащането на обезщетение за забава в размер на законовата лихва („мораторна
лихва“).
Предвид твърденията на страните в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване възникването на главните задължения,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. Предвид
въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е освен това да установи и наличието на основание за спиране и/или прекъсване на
давността. Ответникът не носи тежест на доказване.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно между страните влизането в
сила на съдебно решение по гр. дело № 18901 по описа на Софийския районен съд, 62-
ри състав, за 2019 г., с което ответникът е бил осъден да заплати сумата 5 920 лева, в
което производство не са били претендирани мораторна лихва и законова лихва.
Поради липсата на спор между страните, а и предвид събраните писмени
доказателства (заверени преписи от договор и от две съдебни решения) съдът приема,
че на 10. 09. 2013 г. между ищеца, третото лице „М.У. – С.“ и праводателя на ответника
„СБАЛЛ-ЧХ“ ЕООД е бил сключен договор за обучение за придобиване на
специалност на място срещу заплащане № ДС-532/ 24. 09. 2013 г. Във връзка с така
сключения договор на основание чл. 22 от договора и чл. 24, ал. 4 от Наредбата (обн.
„ДВ“, бр. 7 от 2007 г., отм.) праводателят на ответника е бил длъжен да заплаща на
ищеца месечно възнаграждение в размер на две минимални работни заплати до пето
число на следващия месец.
Между страните по настоящото дело е установено със сила на пресъдено нещо
въз основа на решение № 263727, постановено на 08. 06. 2021 г. от Софийския градски
съд, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1485 по описа за 2020 г., че ответникът
(правоприемник на „СБАЛЛ-ЧХ“ ЕООД) дължи на ищеца сумата 5 290 лева за периода
11. 09. 2013 г. – 01. 06. 2014 г. Видно от мотивите към решението, то следва да се
тълкува в смисъл, че дължимото възнаграждение в периода 11. 09. 2013 г. – 31. 12.
2013 г. при минимална работна заплата в размер на 310 лева възлиза на общо 2 201
лева, а това в периода 01. 01. 2014 г. – 01. 06. 2014 г. при минимална работна заплата
от 340 лева е в размер на 3400 лева (или общо 5 601 лева, като съдът присъдил 5 290
лева съобразно диспозитивното начало). Следователно през 2013 г. праводателят на
ответника е бил длъжен да заплати месечно възнаграждение на ищеца за септември в
2
размер на 341 лева, чиято изискуемост е настъпила съответно на 07. 10. 2013 г.
(присъствен ден), възнаграждение за октомври в размер на 620 лева, чиято изискуемост
е настъпила на 05. 11. 2013 г. и възнаграждение за ноември в размер на 620 лева с
падеж 05. 12. 2013 г. Съответно през 2014 г. той е бил длъжен да заплати на ищеца
възнаграждение за декември 2013 г. в размер на 620 лева, чийто падеж е настъпил на
06. 01. 2014 г. (присъствен ден), а след това възнаграждения в размер на по 680 лева,
чийто падежи са настъпили на 05. 02. 2014 г., 05. 03. 2014 г., 07. 04. 2014 г.
(присъствен ден), 05. 05. 2014 г., 05. 06. 2014 г. и 07. 07. 2014 г. (присъствен ден).
Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства да е заплатил тези
задължения до предявяването на иска по настоящото дело, поради което следва да се
приеме, че той е изпаднал в забава за всяко от тях, считано от настъпването на
съответните падежи до 10. 08. 2021 г.
С постановяването и влизането в сила на цитираното решение на Софийския
градски съд за главните вземания за възнаграждения е започнала да тече нова
петгодишна давност на основание чл. 117 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД). Понеже обаче ищецът нито е предявил акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетения за забава в рамките на приключилото производство, нито е поискал
присъждането на законовата лихва от деня на предявяването на онзи иск, то давността
за вземанията за обезщетения за забава в размер на законовата лихва („мораторна
лихва“) върху всяко едно от неплатените вземания за възнаграждение не е била
прекъсвана или спирана и е продължила да бъде тригодишната давност по чл. 111, б.
„б“ ЗЗД. В такъв случай съответните обезщетения за забава частично са се погасили по
давност за периодите от настъпването на падежите на главните им вземания за
възнаграждения до 10. 08. 2018 г., а давността им от тази дата до 10. 08. 2021 г. не е
изтекла, защото предявяването на иска по настоящото дело я е прекъснало и спряло.
При това положение непогасените по давност обезщетения за забава, изчислени
чрез лихвения калкулатор на Националната агенция за приходите, са както следва: за
вземането за възнаграждение за септември 2013 г. – обезщетение за забава в размер на
103 лева и 82 стотинки; за това за октомври 2013 г. – обезщетение за забава в размер на
188 лева и 77 стотинки; за това за ноември 2013 г. – обезщетение за забава в размер на
188 лева и 77 стотинки; за това за декември 2013 г. – обезщетение за забава в размер на
188 лева и 77 стотинки; за януари 2014 г. – обезщетение за забава в размер на 207 лева
и 4 стотинки; за февруари 2014 г. – обезщетение за забава в размер на 207 лева и 4
стотинки; за март 2014 г. – обезщетение за забава в размер на 207 лева и 4 стотинки; за
април 2014 г. – обезщетение за забава в размер на 207 лева и 4 стотинки; за май 2014 г.
– обезщетение за забава в размер на 207 лева и 4 стотинки; и за юни 2014 г. –
обезщетение за забава в размер на 207 лева и 4 стотинки. Общият размер на
обезщетенията за забава, които не са погасени по давност, възлиза на 1 912 лева и 37
стотинки. Искът е основателен и с оглед на диспозитивното начало в гражданския
процес следва да бъде уважен до предявения размер, който е изчислен върху
главницата от 5 290 лева.
Искането на ищеца да му бъде присъдена и законовата лихва от деня на
предявяването на иска до окончателното изплащане обаче следва да бъде отхвърлено,
защото вземанията за обезщетения за забава не са лихвоносни. Уважаването на иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД няма за законова последица и присъждането на законова лихва наред с
присъдената сума.
Разноски. При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените пред първата инстанция съдебни разноски. Те се свеждат до
3
заплатената държавна такса в размер на 64 лева и 48 стотинки и уговореното и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, тоест общо 414 лева
и 48 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
ответника „УМБАЛ СМ Н.И. П.“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град С., "булевард", съдебен адрес град С., "Адрес", да заплати на ищеца
ИЛ. М. Б. с ЕГН **********, адрес град В., /УЛИЦА/, съдебен адрес град С., /Улица/,
сумата в размер на 1 612 (хиляда шестстотин и дванадесет) лева и 11 (единадесет)
стотинки, представляваща мораторна лихва за периода 10. 08. 2018 г. – 10. 08. 2021 г.,
начислена върху главницата в размер на 5 290 лева, която главница представлява сбор
от месечните възнаграждения за положен труд от ИЛ. М. Б. съгласно договор за
обучение за придобиване на специалност на място срещу заплащане № ДС-532/ 24. 09.
2013 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца ИЛ. М. Б. ответникът „УМБАЛ СМ Н.И. П.“
ЕАД да бъде осъден да заплати и законовата лихва за периода от подаването на
исковата молба – 11. 08. 2021 г., до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „УМБАЛ СМ Н.И. П.“ ЕАД да заплати на ИЛ. М. Б. сумата в размер
на 414 (четиристотин и четиринадесет) лева и 48 (четиридесет и осем) стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4