Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 01.07.2013г. гр.С.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на трети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
ЗОРНИЦА ЕЗЕКИЕВА
при участието
на секретар Б.А. като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4 по
описа за 2013г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК/отм./ вр. §2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение от 29.09.2011г., гр.д.10562/08г.,
СРС, 27 с-в се отхвърля предявеният от В.П.Т. срещу П. Р.Т., Л.И.Г., С.И.Г., Ю.И.Г.
*** за обезсилване на възлагателно решение по чл.288, ал.2 ГПК/отм./ под №
57/18.02.1974г., гр.д.1610/1970г., поради неизпълнение на паричното задължение
на П. Р.Т. и И.Ц.Г. за заплащане при условията на чл.288, ал.6 ГПК/отм./ за
уравнение на дяловете им на В.П.Т. сумата 4 096 лв.
С решение от 12.10.2011г.(2012г.) по
същото дело се допълва първоначалното решение от 29.09.2011г. като се отхвърля
предявеният от В.П.Т. срещу П. Р.Т., Л.И.Г., С.И.Г., Ю.И.Г. *** за прогласяване
на нищожността на решение от 09.05.1973г. и решение № 57/18.02.1974г.,
гр.д.1610/1970г., СРС.
Против двете решения постъпва въззивна
жалба от ищеца В.П.Т.. Счита че, поради неплащане в срок на уравнителните
вноски, решението за извършване на делбата се обезсилва по право. Искът за
делба не се погасява по давност. Отделно давност не тече при липса на годно
решение за делба. Решението е нищожно поради извършване на делба за част от
имота, придобит по давност между ищеца и съпругата му С.Т., която не е
участвала като съделител. Иска се отмяна на решенията и постановяване на друго,
с което да се уважат исковете.
Въззиваемата-ответница П. Р.Т. оспорва
жалбите.
Въззиваемите-ответници Л.И.Г., С.И.Г., Ю.И.Г. *** изразяват
становище.
Софийският
градски съд, ІV-а с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ събраните доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.197 ГПК/отм./ от надлежна страна и са допустими, поради което следва да се разгледат
по същество.
Производството е по иск с правно
основание чл.288, ал.6 ГПК (ред. изм.ДВ бр.90/10.11.1961г.).
Първоначалното и допълнително решение
са недопустими в частта, с която са постановени спрямо ненадлежна страна С.И.Г..
Действително С.Г. фигурира като един от
наследниците на първоначалния съделител И.Ц.Г., поч.
29.10.1981г. според УН № 1572/31.07.2008г. на СО район „Сердика”. Същевременно според
служебна справка от 27.02.2009г., извършена от Стара Архива на СРС, в
специалната книга на съда е вписан под № 291/1997г. по молба вх. № 3476, без
дата, неин отказ от наследството. След като отказалата се няма качеството на
законен наследник, правилно с определение от о.с.з. 02.04.2009г. се отменя
определението от 10.10.2008г. в частта за конституирането й като страна. На
основание чл.209, ал.1, изр.1 ГПК/отм./ решението в частта, с която има
произнасяне по същество и спрямо С.Г. като недопустимо следва да се обезсили, а
производството се прекрати.
Относно първоначалното решение от 29.09.2011г.
С влязло в
сила решение от 09.05.1973г., гр.д.1610, СРС, Коларовски район, 3 с-в се
допуска делба, а с влязло в сила решение №
57/18.02.1974г., по същото дело се възлага по реда на чл.288, ал.2 ГПК/отм./ на
П. Р.Т. и И.Ц.Г. допуснатото до делба дворно място в гр.С., кв.”О.”, ул.”Л.” № **, парцел VІ, пл. № 6, кв.45 по плана на С.-О., с площ
1127 кв.м., като ги осъжда по реда и условията на чл.288, ал.6 ГПК/отм./ да
заплатят за уравнение на дяловете им на В.П.Т. сумата 4 096 лв. и на
Коларовски районен народен съвет, отдел „Държавни имоти” сумата 1744 лв.,
заедно със законната 6 % годишна лихва върху всяка от сумите, считано от
влизане в сила на възлагателното решение; отхвърля претенцията на В.П.Т. по
чл.288, ал.2 ГПК/отм./, частично уважава исковете му срещу П. Т. до размер на
50.10 лв. за пропуснати ползи и до размер на 9 лв. за стойност на овощни
дървета и плодоползването им; отхвърля останалите претенции по сметки и
определя дължимите д.т. от страните-физически лица.
Последно съобщение за постановяване на решението за възлагане е връчено
на 11.03.1974г. Решението като необжалвано в 7-дневния срок по чл.197 ГПК/отм./, ред. преди изм. ДВ бр.124/1997г., влиза в сила на 19.03.1974г.
Неоснователно е оплакването на
въззивника, че поради неплащане в срок на уравнителните вноски, възлагателното
решение се обезсилва по право.
Решението за възлагане е
постановено и влязло в сила през 1974г. при действието на чл.288, ал.6 ГПК(ред изм.ДВ
бр.90/10.11.1961г.), т.е. преди последното изменение на чл.288, ал.7 ГПК/отм./,
обн. ДВ, бр.64/16.07.1999г., в сила от 20.07.1999г. Затова вещноправният
ефект на решението е настъпил още с влизането му в сила. Приложимият предходен
правен режим за неговото обезсилване се осъществява в самостоятелно исково
производство спрямо възлагателни решения, влезли в сила между 14.11.1961г. и
20.07.1999г. След влизане в сила на решението по конститутивния иск с правно
основание чл.288, ал.7 ГПК/отм./, ред. до ДВ бр.64/1999г., се възстановява
висящността на делбения процес във втората фаза по извършване на делбата.
На обезсилване по право подлежат само възлагателни
решения, постановени при действие на последното законово изменение. Само
тяхното вещноправно действие е обусловено от настъпване на отлагателно условие
за придобиване право на индивидуална собственост – плащане на уравнителни суми
и лихви в 6-месечен срок. Тези възлагателни решения са постановени по новия ред
на чл.288, ал.2 и 3 ГПК/отм./, който урежда съществено различни изисквания от
предходните редакции на същите разпоредби. Затова спрямо материалноправни
отношения, възникнали от възлагателни решения, постановени по стария правен
режим няма обратно действие новия процесуален ред на чл.288, ал.7 ГПК/отм./ вр.
§ 59 ПЗР на ЗИДГПК (обн.ДВ, бр.64/1999г.), предвиждащ висящите производства по
чл.288, ал.2, 3 и 7 ГПК/отм./ да се разглеждат по новия ред (т.10 от ТР №
1/19.05.2004г., ОСГК на ВКС и решение № 834/27.01.2004г., гр.д.605/03г., ВКС, I
г.о.).
Съобразно приложимият чл.288,
ал.6 ГПК (ред. изм.ДВ бр.90/10.11.1961г.) сумите по ал.2 (за възлагане и
заплащане на уравнителни вноски) трябва да се изплащат по следния начин: 20 на
сто в тримесечен срок от влизане в сила на решението по този член, 20 на сто в
следващите три месеца и по 10 на сто всяко следващо тримесечие. При неплащане
на две вноски, решението по ал.2 се обезсилва по искане на заинтересуваната
страна. В тази приложима редакция, разсрочването на задължението се извършва
единствено по силата на закона (ППВС № 4/1964г.). Молбата-уточнение на иска за
обезсилване от 14.06.2010г., обективира признание на ищеца за частично плащане
на сума около 2 000 лв.(неденоминирани), извършено от П. Т. и Иван Георгиев до смъртта му
(настъпила на 29.10.1981г.). По делото не се твърди от ответниците, нито са
представени доказателства за заплащане в законните срокове на остатъка от
вноските по цялото задължение.
Независимо от изложеното, искът за
обезсилване не следва да се уважава, предвид основателното възражението за
погасяването му по давност, заявено от представителите на ответниците по иска
още пред първа инстанция в о.с.з. 17.03.2010г. В тази връзка неоснователно е
оплакването на въззивника, че този иск не се погасява по давност.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок.
Погасителната давност се прилага за вземанията по облигационни и по
преобразуващи субективни права. Такъв характер има и конститутивният иск за
обезсилване на възлагателното решение, чрез който се упражнява потестативно право
за промяна в чужда правна сфера поради неплащане на облигационно парично задължение
за уравнение на дял. При преценка доколко изпълнението е точно важат правилата
на ЗЗД, поради което и за паричните вземания на ищеца следва да се приложи
давността по ЗЗД. Обезсилването е аналогично на развалянето на двустранен
договор по ЗЗД по причина, за която ответниците са отговорни и се извършва по
съдебен ред, защото касае вещно право върху недвижим имот. Затова за паричните
вземания на ищеца намира приложение погасителната давност по ЗЗД (решение № 1003/02.02.2010г., гр.д. 2578/08г., ВКС, ІІІ
г.о., решение № 208/08.05.1996г., гр.д.85/96г., ВС, I г.о.
и решение № 1499/08.04.1980г.,
гр.д.244/80г., ВС, I г.о.). Този иск има самостоятелен характер, и въпреки че представлява
продължение на делбеното производство, е различен е от иска за делба. Затова
спрямо него не намира приложение изключението на чл.34, ал.3 ЗС, че искът за
делба не се погасява по давност.
По отношение на иска за обезсилване на възлагателното
решение, общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 вр. чл.114, ал.1 ЗЗД започва
да тече от деня, в който вземането става изискуемо, а именно при настъпване на нормативно
определените падежи за вноските, без покана. Съгласно чл.288, ал.6 ГПК/отм./,
ред. от 1961г. първите две уравнителни вноски се дължат в размер 20 % от
дължимата сума 4 096 лв. (819.20 лв.) в тримесечен срок от влизането в
сила на решението за възлагане на имота (вл.с. 19.03.1974г.), т.е. до 19.06.1974г. Плащането
на вторите вноски в размер 20 % (819.20 лв.) в следващите три месеца е дължимо до
19.09.1974г. Плащането по 10 % (по 409.60 лв.) всяко следващо тримесечие е
дължимо са останалите общо шест тримесечия, както следва 19.12.1974г.,
19.03.1975г., 19.06.1975г., 19.09.1975г., 19.12.1975г. и 19.03.1976г.
Най-късно, считано от последната дата на забава за плащане на последните две
изискуеми вноски, възниква потестативното
право на ищеца да поиска обезсилване на решението за възлагане. Искът е погасен
по давност най-късно на 19.03.1981г. С оглед предявяването му едва с исковата
молба от 03.05.2010г., същият следва да се отхвърли като погасен по давност
спрямо ответниците П. Т., Л.Г., Ю.Г. ***.
Относно решението по допълване.
Съединените искове трябва да подлежат на разглеждане по
един и същ ред. Производството по чл.288, ал.7, респ. предишна ал.6 ГПК/отм./ за
обезсилване на възлагателно решение е продължение и част от делбеното
производство, което е особено исково производство. Предметът му е единствено има
ли своевременно плащане на уравненителните вноски. Затова недопустимо е съединяването
с установителен иск за прогласяване, нищожност на решенията за делба, или на
самата делбата, като извършена без участие на някой съсобственик. Тези искове подлежат
на разглеждане по общия исков ред, от състав, различен от постановилия
делбените решения, както и различния по ред на новия ГПК (в сила от
01.03.2008г.), предвид момента на предявяване на новата претенция. В случай, че
подобен искове беше редовно предявен, съдът не дължи произнасяне по съществото,
а разделяне на две производства за самостоятелно разглеждане (решение № 432/24.07.1996г., гр.д.768/95г., ВС, III г.о.).
В случая не се налага подобно
разделяне, т.к. съдът не е редовно сезиран с искове за прогласяване нищожност
на делбените решения, нито на самата делба. Подобни твърдения няма нито в
исковата молба, нито в последващите молби-уточнения от 14.06.2010г. и 28.06.2010г.
За първи път има формулирано искане в този смисъл едва в о.с.з. 17.03.2011г. и
молба от 23.03.2011г., която не отговаря всички изисквания за редовна искова
молба. Даже и да беше, недопустимо е последващо обективно съединяване чрез
предявяване на изцяло нов иск в хода на процеса. Произнасянето по него с
решението по допълване е недопустимо, поради което същото на
основание чл.209, ал.1 ГПК/отм./ следва да се обезсили и производството се
прекрати.
Крайните изводи на
двете инстанции частично съвпадат. На обезсилване подлежи решението по
допълване изцяло, както и първоначалното решение в частта, с която е отхвърлен
иска спрямо С.Г., като производството в тези части се прекрати. Първоначалното
решение в останалата част следва да се остави в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемите
не установяват реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-а с-в
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
на основание чл.209, ал.1 ГПК/отм./ решение от 29.09.2011г.,
гр.д.10562/08г., СРС, 27 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от В.П.Т.
срещу С.И.Г. иск за обезсилване на
възлагателно решение по чл.288, ал.2 ГПК/отм./ под № 57/18.02.1974г.,
гр.д.1610/1970г., поради неизпълнение на паричното задължение на П. Р.Т. и И.Ц.Г.
за заплащане при условията на чл.288, ал.6 ГПК/отм./ за уравнение на дяловете им
на В.П.Т. сумата 4 096 лв., както и изцяло
решение от 12.10.2011г.(2012г.) по същото дело, с което се допълва
първоначалното решение от 29.09.2011г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.10562/08г., СРС, 27 с-в и гр.д.4/13г., СГС, ІV-а с-в в същата част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.09.2011г.,
гр.д.10562/08г., СРС, 27 с-в в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.