№ 258
гр. Плевен, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
Членове:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора А. Ф. Б.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600343 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпил протест, депозиран от Районна прокуратура –
гр. Плевен с искане за изменение на Определение №450 от 25.04.2025г. по
ЧНД №764/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставено без уважение
искането на РП-Плевен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо М. М. С., ЕГН:**********- обвиняем по досъдебно
производство пр. № 2532/ 2025 година по описа на Районна прокуратура –
Плевен.
Навеждат се доводи, че са налице всички предпоставки за вземане на
исканата мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на държавното обвинение сочи, че са налице доказателства, че
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши деяние.
В заключение се прави искане за изменение на определението на
пъроинстанционния съд и за вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
В съдебно заседание протестъ изцяло се поддържа от представителя на
Окръжна прокуратура – Плевен. Сочи се, че определението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно, тъй като от материалите по
досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява
както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност,
така и опасност същият да се укрие или да извърши престъпление.
Обвиняемият М. М. С. и неговият защитник изцяло оспорват така
депозирания протест. Правят искане съдът да потвърди протестирания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
1
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Протестът е депозиран от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същият се явява
процесуално допустим и редовен.
Разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем М. М. С. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че:
На 22.04.2025 г. и на 23.04.2025 г. в гр. Плевен, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като помагач и с неустановени по
делото лица, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, че ще съдействат
на полицията във връзка със залавянето на престъпници и с това причинил
имотна вреда в общ размер на 70 455 лв., 8 760 евро и 4 щатски долара, както
следва:
На 22.04.2025 г. в гр. Плевен, в съучастие с неустановени по делото
лица, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у М. П. П. от гр. Плевен, че ще съдейства
на полицията във връзка със залавянето на престъпници и с това причинил
имотна вреда в размер на 6 005 лв.
На 23.04.2025 г. в гр. Плевен, в съучастие с неустановени по делото
лица, с цел да набави за себе си и за неустановените лица имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у П. В. А. от гр. Плевен, че ще съдейства
на полицията във връзка със залавянето на престъпници и с това причинил
имотна вреда в размер на 64 450 лв., 8 765 евро и 4 щатски долара –
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал.
1 от НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният
съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия
момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил
привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в
това число разпитите на свидетелите М. П. П., П. В. А., Н. Н. П., К. А. Г., Ц. А.
С., Г. К. М., А. А. С.а, както и от писмените доказателствени средства от
извършените процесуално-следствени действия, а именно Протокол за оглед
на местопроизшествие, както и приобщените писмени доказателства, в това
число протоколи за доброволно предаване, характеристична справка и
електронна справка за съдимост на обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент
2
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация, като същите се съдържат в обясненията на обвиняемото лице.
Данните, изложени от него, обаче, подлежат на щателна проверка от страна на
държавното обвинение. За момента са налице фактически данни, че
прокуратурата има основание за подозренията си. Същото е достатъчно,
предвид характера на настоящото производство, като не се изисква
категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната
дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този
смисъл е и делото „Илийков срещу България“).
На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че към настоящия
момент не са налице нито една от двете визирани в разпоредбата на чл. 63,
ал.1 от НПК опасности, а именно от укриване и/или извършване на друго
деяние от обвиняемия.
В настоящия случай, както правилно е приел в мотивната част на своето
определение първоинстанционния съд, се касае за деяние, което се отличава с
изключително висока степен на обществена опасност, предвид механизма и
начина на извършването му. Налице са данни са широк кръг от лица, за които
има данни, че са участвали в деянието, които към настоящия момент няма
данни да са привлечени в качеството на обвиняеми към настоящото
производство или в изпълнение на правомощията на прокуратурата по чл. 216
от НПК. Налице са множество пострадали от деянието лица, за които има
данни, че са в затруднено материално и здравословно положение, полагащи
грижи за болните си близки. Има данни за създадена трансгранична престъпна
мрежа, предвид данните за участие на лице, намиращо се на територията на
Република Румъния.
Съдът намира, обаче, че целите на мерките за неотклонение са именно да
се попречи на обвиняемия да осуети разкриването на обективната истина,
както и да се попречи на същия да извършва престъпления, отчитайки
индивидуалните данни за личността на обвиняемия.
В настоящия случая според свидетелството за съдимост на обвиняемото
лице, приложено в досъдебното производство, се установява, че същият е
неосъждан, предвид настъпилата реабилитация по право. Същият този факт в
настоящия случай не би могъл да послужи и като лоши характеристични
данни предвид големия период от време, който е изминал от осъждането на
обвиняемия до настоящия момент, а именно близо 40г. Съгласно приложената
сред кориците на делото характеристична справка се установява, че
обвиняемият се ползва с добро име, като не са установени наличие на лоши
характеристични данни по отношение на обвиняемия.
Освен това, от данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Н. П.,
К. Г. и Ц. С. се установява, че при задържането на обвиняемия по време на
извършване на инкриминираното деяние същият не е оказал съпротива, не е
направил опит да осуети разкриването на обективната истина, макар да е
3
житейски оправдано при задържането му в момента на извършване на
деянието същият да направи опит да избяга.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани
в разпоредбата на чл.57 от НПК, биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се
изпълнява на посочения в определението адрес. Така ще се осуети
възможността обвиняемият да се укрие, като ще се осигури възможност за
срочното приключване на досъдебното производство.
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е оставено без уважение искането на Районна
прокуратура – Плевен за вземане на МНО „Задържане под стража“, като
вместо това е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №450 от 25.04.2025г. по ЧНД
№764/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставено без уважение искането
на РП-Плевен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо М. М. С., ЕГН:**********- обвиняем по досъдебно производство пр.
№ 2532/ 2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4