№ 6769
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110173021 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск при квалификацията на чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
25.08.2021 г. около 15:40 ч. в гр. София, управлявайки л. а. „Мини Купър С“, с рег. № *****,
намалил скоростта, за да навлезе в бензиностанция „Шел“, находяща се на кръстовището на
бул. „Сливница“ и ул. „Опълченска“, когато автомобилът му бил ударен в задната част от л.
а. „Инфинити Кю 30“ с рег. **** управляван от М.В., която била страна с ответника по
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
валидна към деня на произшествието. Вследствие от удара твърди, че получила травма в
областта на шията, изразяваща се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб, както и изправена шийна лордоза, което й причинило физически
дискомфорт, затруднения в домакинската работа и в грижите за малолетното й дете,
трудности в упражняването на професията й като оперна певица, силен стрес и болки,
продължаващи и към настоящия момент, които вреди счита, че могат да бъдат справедливо
обезщетени със сумата 5000 лв. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да
заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 21.12.2021 г., до окончателното плащане.
Ответникът, призанава, че е застраховател по посочената от ищеца застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, но оспорва да е настъпвало процесното
ПТП, да е причинено виновно от застрахования водач или същото да е в причинна връзка с
претърпени от ищцата вреди. В евентуалност релевира възражения за съпричиняване, при
твърдения, че ищцата не е използвала предпазен колан при настъпване на процесното ПТП,
както и че поведението й след това, а именно това, че не е взела навременни и адекватни
мерки за лечение на травмата, е удължило периода на възстановяване и на изпитване на
1
болки и страдания, поради което справедливият размер на обезщетението е около 2000 –
2500 лв. При тези доводи и възражения иска съдът да отхвръли предявения иск и присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и ответното дружество; всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено
виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между
деянието и причинените вреди)
От показанията на свидетеля В., заключението на САТЕ и разпита на вещото лице в
съдебно заседание съдът приема за установени следните обстоятелства, при които е
настъпило процесното ПТП: На 25.08.2021 г. водачът на л.а „Мини Купър“, и водачът на лек
автомобил марка „Инфинити Кю 30“, се движели по бул.“С.ско шосе“, в посока от
ул.“Димитър Петков“ към ул.“Опълченска“. Двата леки автомобила се движели в една
посока, като л.а. „Инфинити“ бил в дясната лента, а другият автомобил в лентата вляло от
него. Водачът на л.а. „Мини купър“ навлязъл в дясното платно, минал пред л.а.‘Инфинити“
и рязко намалил скоростта, поради което водачът не успял да реагира и ударил отзад
л.а.“Мини купър“, От заключението се установява, че водачът на л.а.”Тойота Ленд Крузер” е
могъл да предоврати удара ако е управлявал превозното средство със скорост и дистанция,
при която е имал възможност да спре, в рамките на опасната зона без да настъпи
съприкосновение, която опасна зона е 16.38 м.
От изложеното може да се направи извод, че с това си поведение водачът на
л.а.”Инфинити Кю 30” е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП. Съгласно задължителното тълкуване,
дадено с ТР № 12/1983 г. на ОСНК на ВКС, когато две моторни превозни средства се движат
по една и съща лента, едно след друго, трябва да се спазва такава дистанция, при която
водачът на движещото се отзад превозно средство при всяко положение да е в състояние да
избегне удар в движещото се отпред, в случай на намаляване на скоростта му или при
внезапно спиране. При всеки случай безопасната дистанция не може да бъде по – малка от
величината на опасната зона за спиране ( в този смисъл Р № 234/1988 г. по н. д. № 241/88 г.
на ВС ). Съгласно заключението на съдебно – автотехническа експертиза ударът е бил
непредотвратим за водача на лекия автомобил. Този извод се подкрепя и от разпита на
самия водач който сочи, че не е успял да реагира. Същевременно от разпита на вещото лице
в ъсдебно заседание се установява, че не може да се определи дали водачъл е навлязъл в
опасната зона на л.а.“Инфинити“, тъй като не е ясна скоростта на л.а. „Мини купър“, с колко
2
е изпреварил, в кой момент е навлязъл в дясната лента и на какво разстояние автомобилите
са били един спрямо друг. От друга страна, видно от протокола за ПТП разположението на
автомобилите е успоредно, поради което за л.а. Инфинити“ ударът би бил предотврятим, в
случай, че след като л.а. „Мини Купър“ е преминал пред него е намалил достатъчно
скоростта, за да може в случай на разко спиране.
С това поведение водачът е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.102 ППЗДП, което
съставлява граждански деликт. Този извод, за съпричастността на застрахованания, при
ответника водач, се подкрепя и от извънсъдебното признание на фактите, при които е
настъпило ПТП-то, с изплащане на обезщетение за имуществени вреди върху автомобила на
ищеца.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45,
ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е
необорена и следователно следва да бъде приложена, поради което са налице всички
предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил за причинените на ищцата вреди при процесното ПТП.
Факта на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е
безспорен по делото, поради което делинквента и ответника са страни по застрахователно
правоотношение, с посочения източник и отговорността на водача е покрита.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на размера му са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от
ППВС № 4/23.12.1968 г. При изследване на изложените критерии, съдът съобрази, че за
ищеца е настъпило увреждане на здравето, изразяващо се в навяхване на шията. Съгласно
заключението на съдебно - медицинската експертиза и разпита на вещото лице в съдебно
заседание, поради вродена промяна на нормалните изкривявания на гръбначния стълб –
шийна лордоза, възстановителният процес е по – продължителен, около месец, през което
време ищецът е изпитвал болки, дискомфорт и затруднения, поради ограничения обем на
движение на главата и шията. Отделно от това съдът съобрази и това, че и към настоящия
момент, ищцата продължава да търпи болки в шийната област, засилващи се при
натоварване и стоене права.
От разпита на свидетеля Катранов се установяваю, че ищцата е имала затруднения
при вдигане на детето и количката, както и че при пеене й тежи и боли, а поради това, че е
оперна певица това се е отразило на упражняването. Отделно от това изпитвала страх от
шофиране и дори отказвала пътувания и от помощ при носене на тежък багаж.
Предвид всичко изложено, доколкото, макар и да се касае за едно увреждане на
3
зравето, без настъпили усложнения за здравето, ищцата и до днес изпитва болки в шията,
при натоварване и стоене права, което се отразява негативно както на ежедневието й, така и
на упражняване на професията, съдът намира, че обезщетение в размер на 5 000 лв. е в
съответствие с принципа за справедливост въведен в чл. 52 ЗЗД
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изведено при твърдения, че не е пътувала с
поставен предпазен колан и не е потърсила своевременно медицинска помощ.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Съгласно заключението на СМЕ ( стр.5 ) травмата на ищеца може да се причини и
при поставен предпазен колан, тъй като независимо, че тялото е фиксирано от колана към
седалката, главата остава свободно подвижна в шията и при удар отзад, тя рязко отива, след
което рязко се връща напред, поради което коланът при тези удари е с минимален ефект.
Отделно от това, от разпира на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че няма
забавяне в лечението, тъй като ищцата веднага е потърсила лакарска помощ и е назначено
лечение, поради което възраженията са неоснователни.
Предвид изложеното искът е основателен и следва да бъде уважем за пълния
предявен размер от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 21.12.2021 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 400 лв. за държавна такса и възнаграждение на вещи лица.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
4
– гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на ХР. Р. ИГН., ЕГН ********** и
адрес – гр. София, ********** на основание чл..432, ал.1 от КЗ, сумата 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически
дискомфорт, затруднения в домакинската работа и в грижите за малолетно дете, трудности в
упражняването на професията й като оперна певица, силен стрес и болки, резултат от ПТП,
настъпило на 25.08.2021 г. около 15:40 ч. в гр. София при бензиностанция „Шел“, находяща
се на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Опълченска“, по вина на М.В. при
управлението на МПС марка „Инфинити“, модел „Кю 30“, с рег. **** отговорността на
който водач е застрахована от ответника по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 21.12.2021 г., до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на ХР. Р. ИГН., ЕГН ********** и
адрес – гр. София, ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 400 лв. – разноски за
производството за държавна такса и възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5