РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2444 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от
„А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от *** -Управител против срещу
Г.В.Г. ЕГН ********** *** съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на 500 лева, представляващи неизплатена
главница по Договор за Бяла Карта № 417649/16.09.2014 г.; сума в размер на
43,26 лева, представляващи договорна лихва за периода от 18.09.2014 г. до
06.12.2014 г., сума в размер на 115,00 лева, представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.10.2014 г. до 06.12.2014
г.; сума в размер на 120 лева, представляващи такса дейности за събиране от
служител, сума в размер на 75 – разходи за събиране за периода от 06.11.2014 г.
до 06.12.2014 г. и сума в размер на 126,98 лева, представляващи обезщетение за
забава за периода от 06.02.2015 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението.
Твърди се в
исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 1502/2018 г. по описа на
ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника,
на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената
част на исковата молба се сочи, че на 16.09.2014 г. между „Аксес Файнанс“ ООД,
като кредитор и ответника по делото като кредитополучател е сключен договор за
кредит „Бяла карта“ с № 417649, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Сочи се,
че подписвайки договора за кредит кредитополучателят е удостоверил, че е
получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и ОУ
приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Твърди се,
че съгласно сключения договор за кредит кредиторът се е задължил да предостави
на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лв. под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна
кредитна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор.
Излага се, че съгласно договореното от страните, в случай, че
кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия
му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер
на кредитния лимит. Твърди се, че заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта с № 417649, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Сочи се, че страните са подписали
и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна
платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на
кредитна картата. Твърди се, че съгласно договореното от страните,
кредитополучателят получава от кредитодателя месечно извлечение за извършените
с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/
на Кредитополучателя, която той се е задължил да си създаде в срок от два дни
от подписване на договора за кредит. Излага се, че страните са се съгласили, че
кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата
ще се осъществява на личния акаунт на кредитополучателя, който се задължил да
архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за
целите на информацията. Твърди се, че
ответникът е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения
във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към
договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за
транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата,
съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др. излага се, че
кредитът е отпуснат при следните условия: вид на предоставения заем -
револвиращ потребителски кредит; срок на договора: 2 години; фиксиран годишен
лихвен процент по заема - 43,2 %, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки
ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приема,
че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите
/ГПР/ на заема: 45,9 %; обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл.
11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната
лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата,
съгласно Тарифата; заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен
месец, /което представлява сбор от усвоена и непогасена главница на текущия
месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху
главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране,
в случай, че такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на
месеца. Излага се, че кредитополучателят е усвоил заемни
суми по дати, както следва: 50 лв. на 17.09.2014г.; 150 лв. на 18.09.2014г.; 50
лв. на 19.09.2014г.; 20 лв. на 21.09.2014г.; 20 лв. на 22.09.2014г.; 20 лв. на
23.09.2014г.; 30 лв. на 24.09.2014г.; 20 лв. на 25.09.2014г.; 50 лв. на
26.09,2014г.; 10 лв. на 27.09.2014г.; 20 лв. на 28.09.2014г.; 40 лв. на
29.09.2014г.; 10 лв. на 30.09.2014г.; 10 лв. на 02.10.2014г., или обща сума в
размер на 500,00лв. Сочи се, че страните
са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи
договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно.
Твърди се, че поради забава при заплащането на текущото задължение на
кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 43,26 лв., за периода
от 18.09.2014 г. до 6.12.2014 г. Излага се, че е договорено, че в случай, че кредитополучателят
не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения
договор същият да представи на
кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство
със срок на поръчителството от 30 дни. Сочи се, че задължението за предоставяне
на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава
за плащане на текущото задължение на падежа. Твърди се, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя,
същия дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която
е включена в текущото задължение за настоящия месец. Сочи се, че неустойката се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на
месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото
задължение. Излага се, че на посоченото основание, на кредитополучателя е
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 125,00
лв., за периода от 6.10.2014 г. до 6.12.2014 г. Твърди се, че разпоредбите на договора за
кредит предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на
кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението, като при забава за плащане на посочената по-горе сума в размер
на 15% от максималния кредитен лимит, ответника дължи на Кредитодателя разходи
за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до
заплащане на сумите, които в настоящия случай са в размер на 140,00 лв. за
периода от 6.10.2014 г. до 6.12.2014 г. Излага се, че съгласно клаузите на
сключения договор, в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от
одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в
поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен
лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично
предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната
изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и
Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това
обстоятелство, като в случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично
на 6.02.2015 г. и считано от тази дата ответника дължи заплащането на законна
лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си, което
е в размер на 126,98 лв. за периода от 6.02.2015 г. /датата, на която вземането
е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на депозиране на
заявлението в съда. Сочи се, че подписвайки договора за кредит
кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на предсрочна изискуемост
дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството, като погасената до момента сума е в размер на
75,00 лв., с която са погасени както следва: такса разходи за събиране: 65,00
лв. и неустойка: 10,00 лв. Излага се, че на 11.12.2015 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.
ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
кредит „Бяла карта № 417649 от дата 16.09.2014 г. сключен между „Аксес Файнанс“
ООД и Г.В.Г. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се,
че с изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс“ ООД е
упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. да уведоми
длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. Излага се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
от „Аксес Файнанс ООД чрез А.з.с.н.в. ЕАД е изпратено писмо до ответника,
съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/417649/05.01.2016 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес, върнато в в цялост с отбелязване
в обратната разписка „Получателят се е преместил на друг адрес“ Твърди се, че
на 04.04.2018 г. ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до ответника,
съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/417649/04.04.2018 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено с куриер на посочения в договора
за кредит настоя адрес, като към момента на подаване на настоящата искова молба
обратната разписка все още не се е върнала. Моли съда да приеме копие от
уведомлението за извършената цесия, което да се връчи на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. В случай, че ответникът не бъде намерен
на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал. 1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението
на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено,
моля съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове, доколкото уведомлението по реда на чл.
99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение, като последният може да възрази за липсата
на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Твърди, че от
представените по делото писмени доказателства може да се направи категоричен
извод, че е налице облигационно правоотношение по Договор за кредит „Бяла
Карта“ №417649/16.09.2014 г. излага, че процесният договор съдържа всички
задължителни реквизити относно цялата информация, касаеща условията за
издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила на ЗПК.
Навежда доводи, че клаузата за неустойката е уговорена в такъв размер предвид
на факта, че заемодателят е предоставил на ответника финансов ресурс, без да
прави детайлно проучване на имущественото му състояние, поради което и кредитът
не е обезпечен и се повишава рискът от настъпване на неблагоприятни последици в
патримониума на доставчика на финансова услуга. Твърди, че в случая не е налице
и твърдяната изтекла погасителна давност, като в случая счита, че е приложима
общата петгодишна давност. Навежда пространни доводи защо счита, че е налице
предсрочна изискуемост, както и, че цесията е редовно връчена. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба. Счита,
че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че ответникът не е доказал, че
между страните е възникнало валидно законосъобразно облигационно правоотношение
по силата на твърдения договор за кредит, както и, че парите са били
предоставени на ответника, че прехвърленото вземане е извършено по надлежния
ред и, че длъжникът е уведомен за цесията. Твърди, че по делото не са
представени доказателства дали цедираното вземане е съобщено надлежно на
ответника, както и, че той е длъжник.
Излага, че в рамковия договор за продажба на вземания от 07.11.2014 г. е
посочено, че са включени длъжници по станали ликвидни и изискуеми договори по
потребителски кредити", т.е счита, че към 07.11.2014год. ответника трябва
да е с ликвидно и изискуемо вземане, което не е доказано. Счита и, че,
прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо ответника, тъй като
не са представени доказателства, че същото му е съобщено от цедента, като
приема, че правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението,
извършено от стария кредитор, но не и съобщението, извършено от
цесионера.Твърди, че прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо
ответника, тъй като не са представени доказателства, че същото му е съобщено
лично, а не чрез Особен представител. Излага, че подаването на искова молба в
случай връчването й на особен представител не е редовно връчване. Излага и, че
е налице погасителна давност като относно претенцията за лихви, такси,
комисионни, разходи и др. извън главница, а именно: сума в 43,26 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 18.09.2014 г. до 06.12.2014
г., сума в размер на 115,00 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
06.10.2014 г. до 06.12.2014 г.; сума в
размер на 120,00 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител; сума в размер на 75,00 лв., представляваща
такса разходи за събиране за периода от 6.11.2014 г. до 6.12.2014 г.; сума в
размер на 126,98 лв., представляваща обезщетение за забава за период от
06.02.2015 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд. Оспорва и
претендирания размер на главницата. Счита, че не следва да се присъжда и
законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението като недължима. Твърди и, че искът е
неоснователен и следва да се остави без уважение. Сочи, че ответницата не е
сключвала описания в исковата молба договор за кредит при описаните условия и
не го е усвоявала. В условията на евентуалност сочи, че договорът е
недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като не е
изготвен с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, както и
на осн. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Излага,
че клаузите на чл.4, т.2, т.З и т.4 от процесния договор за кредит са
недействителни на основание чл.19,ал.5 ЗПК във вр. чл.21, ал.1 ЗПК и чл.26,
ал.1, предл. 2 от ЗЗД, поради заобикалянето на ЗПК. Счита, че договорът е
недействителен и на основание чл.22 от ЗПК във вр. чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Твърди, че ищецът грубо е нарушил задължението си по чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК,
като е посочил годишен процент на разходите, който изобщо не съответства на
клаузите на договора, което представлява отделно и самостоятелно основание за
прогласяване на процесния договор за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Твърди, че е налице завишаване на лихвените нива в противоречие със ЗЗП. Излага, че посочването на годишен процент на
разходите, който не съответства на клаузите на договора, представлява и измама по
смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД, която е основание за унищожаване на процесния
договор за кредит. Твърди, че ответницата не е уведомена по никакъв начин за
извършената цесия, поради което същата не поражда правни действия спрямо нея,
като трета страна - длъжник по договора, тъй като не е била уведомена от
първоначалния кредитор. Заявява, че от представените с исковата молба
доказателства не се доказва на ответника да й е предоставяна и получавана от
нея кредитната карта, посочена от ищеца. Сочи, че няма представени
доказателства, че ответницата е теглила сумите в посочения договор, че е
получавала и усвоявала такава парична стойност. Излага, че представените с
исковата молба ОУ за ползване на международна карта не са подписани на всеки
лист от ищеца. Сочи, че ищецът не е ангажирал и никакви годни писмени
доказателства, които да удостоверяват сключването на процесния договор за
кредит при Общи условия, съставляващи неразделна част от него, уведомяването на
кредитополучателя за такива ОУ, приемането на Общи условия от страна на
ответницата, нито удостоверяването по друг подходящ начин съгласието между
страните във връзка с действието на конкретни Общи условия и приложението им в
конкретното правоотношение, създадено с процесния договор за кредит „Бяла
карта” от 16.09.2014г. Твърди, че в
случая не може да се обоснове извод дали и при действието на какъв вариант от
Общи условия е сключен процесният договор за револвиращ кредит, нито че такива
ОУ имат сила за насрещната страна по договора, тъй като по делото не са
представени никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват по
несъмнен и безспорен начин дали кредитополучателят -ответник е приела ОУ
/издадени от друго юридическо лице - „Интеркарт Файнанс”АД/ да бъдат неразделна
част от договора й с ищеца, съгласно изискванията на чл.16, ал.1 от ЗЗД.
Излага, че не може се формира извод, че общи условия намират приложение в
облигационните отношения между страните по договора за кредит, нито да се
установи какви са съществените условия, свързани с конкретните права и
задължения на страните по договор за кредит „Бяла карта”, относно сроковете и
начина за погасяване на предоставения револвиращ кредит и годишния лихвен
процент по него , нито относно настъпването на автоматична предсрочна
изискуемост и/или правата на кредитодателя във връзка обявяването на същата по
чл.21 от договора. Излага, че не е обявена предсрочна изискуемост на кредита
съгласно чл. 21 и не е съобщена от който и да е съгласно чл.27 от Договора за
кредит, като особения представител няма достъп до акаунта на ответника, ако има
такъв. Твърди, че представеното пълномощно от „Аксес Файнанс“ ООД към ищеца за
уведомяване за извършена цесия от 24.08.2015год. не е нотариално заверено и
противоречи на чл.4.5 от параграф четири от Договора за Цесия от 07.11.2014год,
тъй като няма приложено Приложение №7 предвидено за форма и съдържание на
упълномощаването.
В проведеното по делото о.с.з особеният представител на ответника моли
съда да отхвърли предявения иск на основанията, посочени в отговора на исковата
молба. Излага, че договорът за цесия не е произвел действие по отношение на
ответника, доколкото по делото не са представени доказателства, че цесията му е
връчена по надлежния ред. Навежда доводи, че по делото не са представени
доказателства, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Сочи, че не са
релевирани доказателства, че „Асекс Файненс“ ООД е финансова институция.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 3889/2017 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№ 2503/31.05.2017 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на
кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сума в размер на 500 лева,
представляващи неизплатена главница по Договор за Бяла Карта №
417649/16.09.2014 г.; сума в размер на 43,26 лева, представляващи договорна
лихва за периода от 18.09.2014 г. до 06.12.2014 г., сума в размер на 115,00
лева, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 06.10.2014 г. до 06.12.2014 г.; сума в размер на 120 лева,
представляващи такса дейности за събиране от служител, сума в размер на 75 –
разходи за събиране за периода от 06.11.2014 г. до 06.12.2014 г. и сума в
размер на 126,98 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от
06.02.2015 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, както и 75,00 лева, представляващи сторените
разноски по делото.
Видно от
приложеното делото заверено от страната копие на договор за кредит „Бяла
карта”, че на 16.09.2014 год. „Аксес Файнанс” ООД и ответницата по делото са
сключили договор за кредит, по силата на който „Аксес Файнанс” ООД се е
задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500
лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. От своя страна ответникът се е
задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо
за предходния месец, което съобразно чл. 3, ал. 3 от договора се определя към
всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и непогасена
гладница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена непогасена
договорна лихва върху горните две суми - 0.12% върху усвоения размер на кредита
/чл. 4, ал. 1/; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за
събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. В чл. 12, ал. 1 е
предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж,
кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото
задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит,
като наред с това представи допълнително обезпечение – поръчител, който да
отговаря едновременно на следните условия: да е лице над 21 години с минимален
осигурителен доход от 2000 лева, да работи минимум от 6 месеца по трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история
в Централния кредитен регистър или да има кредитна история със статус 401
„Редовен”, да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за
паричен заем с „Аксес Файнанс” ООД /чл. 15/. Предвидено в чл. 15, ал. 4 е, че
задължението на кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение
възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. Според предвиденото в чл. 20 от договора, в случай, че кредитополучателят
не предостави допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща
падежа на текущото задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния
месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението. Уговорено в чл. 21, ал. 2 от договора е, че в случай на неплащане
на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения
кредитен лимит, цялото задължение по договора става автоматично предсрочно
изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да не дължи уведомяване на
кредитополучателя за това обстоятелство. При настъпила предсрочна изискуемост
договорна лихва не се начислява – чл. 21, ал. 3, но кредитополучателят дължи
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на
кредитора за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението /чл. 21, ал. 6/. Във всеки случай на
забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл. 21, ал. 4/. Наред с това
в ал. 5 на чл. 21 е предвиден задължение на кредитополучателя да заплаща и
такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за
всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от
максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи
отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец
15% от максималния кредит лимит.
По делото е
депозирано и Приложение №1 към Договор за „Бяла карта“ с КИД №417649/16.09.2014
г., имащи характер на ОУ, от които се установява и какви са същите.
Видно
от представения договор за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 год., че
„Аксес Файнанс” ООД прехвърля на ищеца по делото, произтичащи от договори за
заем, описани в Приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Представено
е и приложение № 1/11.12.2015 год., в което на страница 32 /л. 20 от делото/ са
посочени трите имена на ответника, ЕГН, номера на сключения договор, размера на
отпуснатия кредит и задължението по него.
Установява се, че
по силата на пар. 4, т. 4.5 от договора от 07.11.2014
год., „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощила ищеца да изпраща писмени
уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на
първото дружество, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните
задължения.
Представено
по делото е и уведомление, невръчено на длъжника за настъпилата цесия.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено и неоспорено от страните. От него се
установява, че: 1. към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК дължимите от ответницата суми по Договор за
Бяла карта са в размер на 979,39 лева, вкл. главница в размер на 500 лева,
договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2 в размер на43,26 лева; неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по чл.20 в размер на 115 лева; разход за
събиране на вземането по чл.21, ал.5 в размер на 75,00 лева; законна лихва за
забава за периода от 06.12.2014 г. до 30.05.2017 г.; разход за събиране н
вземането по чл.21, ал.6 в размер на 120 лева; 2. обезщетението за забава за периода
от 06.12.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда е в размер на
126,13 лева; че заедно с подписване на договора кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредитна карта, като в отделен плик е предоставен ПИН кода за
ползване на картата; че средствата са налични по картата на 17.09.2014 г., а на
18.09.2014 г. е било извършено първото теглене от средствата в размер на 200
лева; 3. че процесният кредит е бил преформен като предсрочно изискуем на
06.02.2015 г., поради това, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от
одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като поне в
един месец бъдат внесени поне 15% от сумата по одобрения кредит; че
кредитодателят съгласно чл.21, ал.2 от Договора не е длъжен да уведомява за
това обстоятелство кредитополучателя.
В проведеното по
делото о.с.з. вещото лице сочи, че по процесния договор е налице плащане в
размер на 75 лева. Излага, че при изготвянето на ССЕ не й е представен документ
за прехвърляне на сумата от 500 лева. Сочи, че по сметката на ответника има
захранване със сумата от 500 лева на 17.09.2014 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника; наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „Асекс Финанс“ ЕАД, предоставяне на дължимите
по договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор
за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят
в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане
на праводателя си по сключения между
ответника и него договор за заем.
Установява се от приложените по делото
доказателства, че е сключен Договор за кредит „Бяла карта” на 16.09.2014 год.
между „Аксес Файнанс” ООД и ответницата по делото, по силата на който „Аксес Файнанс”
ООД се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален
размер на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се е усвоил
чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Не е спорно, че от
своя страна ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца
текущото си задължение, дължимо за предходния месец, което съобразно чл. 3, ал.
3 от договора се определя към всяко последно число на месеца като сбор от
следните суми: усвоена и непогасена гладница между 1-во и 19-то число на
текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на
предходния месец, начислена непогасена договорна лихва върху горните две суми -
0.12% върху усвоения размер на кредита /чл. 4, ал. 1/; неустойка за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са
начислени през текущия месец. Не е
спорно, че в договора страните са уговорили, че в случай на неплащане на
минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,
като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения
кредитен лимит, цялото задължение по договора става автоматично предсрочно
изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да не дължи уведомяване на
кредитополучателя за това обстоятелство.
Спорно по делото е дали ответникът
е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и дали е уведомен за
настъпилата цесия.
Правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една
от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да
се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то
това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото
препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата
молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г. изрично предвижда, че в хипотезата
на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост
следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи
кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В
конкретния случай, в чл.21, ал.2 от договора е предвидено, че при неплащане на
минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,
цялото задължение става автоматично предсрочно изискуемо. Независимо от така
постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е
породила действие, доколкото кредитната институция не е заявила изрично, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради неангажиране на доказателства,
че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на
претендираното вземане по договора за кредит.
Съдът намира, че
следва да се произнесе и по възражението на процесуалния представител на
ответника за недължимост, поради невръчване на съобщението за цесия на
ответника. Безспорно по делото е, че кредитодателят
е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца.Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно
с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на
трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и
третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор
следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване
от негово име на всички длъжници за цедираните вземания , което не противоречи
на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото
изпълнява целите на посочените
разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия - „А.з.с.н.в.“
ЕАД *** Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС на РБ по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ - т.4г са налице основания за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния
правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В случая,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК, като съдът
намира, че и в настоящия казус, при наличие на частно правоприемство, основано
на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на
длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй
като, частното правоприемство се основава на договор за цесия, сключен на 07.11.2014
г. на общо основание следва да са представени доказателства при подаване на
заявлението за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай,
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него – чл.99 ал.4 от ЗЗД.Съгласно съдебната практика, когато се касае за осъдителни искове, няма
пречка да се приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията
към нея до ответника – длъжника играе ролята на уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата
хипотеза на предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК при
развило се заповедно производство, както и връзката на този иск с издадената
заповед за изпълнение на парично задължение от ПлРС, съдът счита че длъжника
следва да е уведомен за извършеното прехвърляне, преди подаването на
заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение.
Тъй като заявлението е подадено от дружеството – правоприемник, въз основа на
сключения Договор за цесия, а не от първоначалния кредитор, то за да има
действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е станало
изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е
изпълнена процедурата по чл.99 ал.3 от ЗЗД. По делото няма доказателства уведомлението да е изпращано до длъжника.
По ч.гр.д.№ 3889/2017 г. заповедта за
изпълнение не е достигнала до длъжника, връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е
намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за изпълнение,
съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В това
производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител,
който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен
особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особения представител е направил
оспорване на иска основано на липсата на
надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен представител не би могло
да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване
на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до
знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл
да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. След като не е налице
надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, съдът приема, че тя все още не е произвела действието си спрямо ответника.
С цел пълнота на изложението съдът наимира, че следва да
отбележи, че претенция за заплащане на
неустойка в размер на 115,00 лв., както и претенция за заплащане на такса
разходи за дейност на служител в размер на 120.00 лв. са нищожни по следните
съображения: процесният договор за кредит „Бяла карта” от 16.09.2014 г. е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ,
бр.18/05.03.2010 г./. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл.12, ал.1 от договора е
предвидено, че при забава в плащането на
текущото задължение, заемополучателят дължи в определен срок заплащане на 15%
от максималния кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение –
поръчител. В случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва
да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението – по 2,50
лева на ден/ чл.21, ал.5 и 6/ и неустойка за непредоставеното допълнително
обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска / чл.20/. Съдът счита, че
отговорността за разноски, предвидена с клаузите на чл.21, ал.5 и 6, както и
неустойката по чл.20, по същество
представляват неустойка, дължима при
забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не
плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител,
респ.неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето защо,
съдът приема, че с въвеждането на посочените клаузи в договора се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника
забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения
настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава
претенциите си за неустойка и такса разходи за дейност на служител, се явяват
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по процесното
правоотношение.
Предвид
изложеното, съдът счита че предявените
установителни искове, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Г.В.Г.
ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в
размер на 500 лева, представляващи неизплатена главница по Договор за Бяла
Карта № 417649/16.09.2014 г.; сума в размер на 43,26 лева, представляващи
договорна лихва за периода от 18.09.2014 г. до 06.12.2014 г., сума в размер на
115,00 лева, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 06.10.2014 г. до 06.12.2014 г.; сума в размер на 120 лева,
представляващи такса дейности за събиране от служител, сума в размер на 75 –
разходи за събиране за периода от 06.11.2014 г. до 06.12.2014 г. и сума в
размер на 126,98 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от
06.02.2015 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, ведно със
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: