Р Е Ш Е Н И Е № 222
Гр. Сливен, 19.05.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ……………….
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 458 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл.
от ЗУТ.
Образувано
е по жалба от Г. Д. К., [ЕГН], с адрес гр. С., [улица] срещу Заповед № РД 15 – 1943/28.10.2022 г. на Кмета на Община
Сливен, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Прозорци“, находящ
се на източната калканна стена на самостоятелен обект
с идентификатор 67338.545.106.1, разположен на вътрешната граница в поземлен
имот с идентификатор 67338.545.106 по КККР на гр. Сливен, с административен
адрес гр. С., [улица].
В жалбата
се релевират доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Оспорващият твърди, че не са налице сочените в заповедта
фактически и правни основания за нейното издаване, като липсвало съответствие
между фактите и правното основание. Не били установени релевантните за случая
факти, а актът противоречал на целта на закона, доколкото с фактическото й
изпълнение разпореденото би довело до стая без
прозорци. Моли съда за отмяна на атакувания акт, с претенция за разноски.
В с.з.
оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно
упълномощен адв. С. Р., който поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. От доказателствата се установило, че стената, върху която са
изградени процесните прозорци не е калканна. Едва с ПУП, приет доста след построяването на къщата
между двата парцела било предвидено свързано застрояване. Това предвиждане
обаче не правело заварената стена калканна, а спрямо
тази стена прозорците не били нови. Счита, че органът не е положил достатъчни
усилия да установи дали стената е калканна, с оглед
наличието на четирискатен покрив, корниз под покрива,
изградени в момент преди приемането на свързаното застрояване. Формално било
прието, че фасадата е на регулационната линия и там има незаконен строеж.
Единствените строително – монтажни работи по прозорците било зазиждане на част
от тях с тухли „итонг“, направено в изпълнение
разпореждане на кмета на общината и подмяна на дограмата, за което не се
изисква разрешение за строеж. Неясно било възприетото от ответния орган, че
строежът няма издадено разрешение, тъй като за подмяна на дограмата такова не
се изисква, а от друга страна прозорците били изградени със самата сграда около
1971 г. при наличие на такова. Счита, че нито една от приетите от органа
предпоставки не е налице.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от
упълномощен юрк. Н. Ц., който оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа
на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Настоящият
оспорващ Г. Д. К. е собственик на 1/2 идеална част от ПИ с идент.
67338.545.106 по КК на гр. Сливен, ведно с построените в имота сгради, в т.ч.
тази с идент. 67338.545.106.1, съгласно нотариален
акт за покупко – продажба на част от недвижим имот,
вписан под № 173, том XXX, дело № 4736/2012 г. на СВп
– Сливен.
С вх. №
2400-2812/27.09.2022 г. при Кмета на Община Сливен постъпило писмо от РДНСК –
Сливен относно „поредна жалба от В. П. В.“. От съдържанието на това писмо се
установява, че в РДНСК е постъпила жалба от В. П. В. за извършено незаконно
строителство от Г. Д. К. и б. му Д. Г. К. в имот с идент.
67338.545.106, в която се твърди, че е изградена пристройка към основната
сграда с тераса и прилежащи към нея стълби, като е нарушена съществувалата
ограда между имотите и на фасадата на сградата са отворени два прозореца, които
гледат към имота му.
На 10.10.2022 г. работна група от служители в отдел „Строителен
контрол“ при Община Сливен извършила проверка на строеж „Прозорци“, находящ се на източната калканна
стена на самостоятелен обект с идентификатор 67338.545.106.1, разположен на
вътрешната граница в поземлен имот с идент. 67338.545.106
по КК на гр. Сливен, с административен адрес гр. С., [улица]. Резултатите от
проверката били обективирани в Констативен протокол №
5/10.10.2022 г., според данните в който, строежът е
изпълнен по стопански начин с възложител Г. Д. К., а в хода на проверката не са
представени одобрен проект и разрешение за строеж. Съгласно протокола,
изградени са два броя прозорци с размери 1,30м/1,00м. и 0.60 м./0,50 м. на
източната стена на самостоятелен обект с идент.
67338.545.106.1, разположен на вътрешната граница в ПИ с идент.
67338.545.106, която се явява калканна по см. на § 5
т. 56 от ДР на ЗУТ, като строежът е пета категория и се извършва без одобрен
инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж и представлява
незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Проверяващите приели,
че е нарушена разпоредбата на чл. 148 ал. 1, във вр.
с чл. 83 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделни видове територии и устройствени зони.
Констативният акт бил изпратен като пощенска пратка до Г. Д. К. и получен от
неговия б. Д. К., като срещу констатациите не били подадени възражения,
съгласно Констативен протокол от 25.10.2022 г.
Въз основа
на съставения констативен акт, на 28.10.2022 г. Кметът на Община Сливен издал
Заповед № РД 15-1943, с която разпоредил на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ Г.
Д. К. да премахне незаконен строеж „Прозорци“, находящ
се на източната калканна стена на самостоятелен обект
с идентификатор 67338.545.106.1, разположен на вътрешната граница в поземлен
имот с идент. 67338.545.106 по КК на гр. Сливен, с
административен адрес гр. С., [улица].
Заповедта
била връчена на нейния адресат на 30.11.2022 г., като процесната
жалба е подадена до настоящия съд на 07.12.2022 г.
По делото
са приобщени доказателства, че процесната сграда е
придобита от праводател на оспорващия през 1970 г.,
като на същата е извършен основен ремонт и предвид увеличаване на кубатурата,
собственикът е санкциониран.
С писмо
изх. № 9400-13187 (2)/25.08.2021 г. Кметът на Община Сливен уведомил Г. Д. К.,
че в Община Сливен е постъпила жалба с искане за извършване на проверка
законността на монтираните прозорци на калканната
стена на процесната сграда; извършената проверка
установила, че монтираните прозорци не отговарят на изискванията на чл. 82 т. 6
от Наредба № 7, съгласно която заварена калканна
стена може да се преустрои като фасада с отваряеми
прозорци, ако между сградите в съседните имоти е спазено необходимото
нормативно отстояние или с прозорци с подпрозоречно
разстояние от пода най – малко 1,60 м. при разстояние между сградите, по –
малко от нормативно необходимото. С писмото бил указан едномесечен срок за
възстановяване на фасадата на калканната стена или
монтиране на прозорците съгласно изискванията на чл. 82 т. 6 от Наредба № 7. В
отговор за писмото, К. подал възражение вх. № 9400-13187 (3)/21.09.2021 г., в
което заявил, че прозорците съществуват от 50 години, а стената не е калканна. Освен посоченото възражение, Г. К. депозирал и
жалба, постъпила с вх. № 9400-19832/19.09.2021 г., в която отново заявил, че
стената не е калканна, доколкото има стряха и корниз,
както и прозорец и е строена преди повече от 50 години; прозорецът бил
единствен за стаята и не било възможно да се избие друг такъв.
Разпитан
като свидетел, Д. К. - б. на жалбоподателя, заявява, че е с. със с. си; живее в
имота от 1965-66 г., като през април 1971 г. е започнат основен ремонт, като
стаята и прозорците са там още оттогава, единствено дограмата била сменена,
през миналата година по разпореждане на общината зазидал прозореца от външна
страна на 1,64 м. и вече нямало видимост. Свид. Г. С.
заявява, че с Д. К. са п. от д. и познава добре имота отпреди 1959 или 1960 г.;
помни прозорците на източната – североизточна стена, като те не са променяни
като размер, само е сменена дограмата; прозорецът, който е към стаята от външна
страна е иззидан донякъде с тухли „итонг“ и почти не
влиза светлина вътре. Свид. Ив. С. заявява, че
познава добре имота отпреди 40 години; източната – североизточна фасада има два
прозореца – единият на баня, другият – на стая и не е забелязал да са местени
или затваряни.
По делото
са извършени съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава, изготвени
от вещо лице с необходимата специалност, приети като неоспорени от страните и
съответни на останалия, събран по делото доказателствен
материал. Съгласно експертното заключение, изпълнението на прозорци е свързано
с оформяне на отвори в носещи съществуващи зидове и представлява основен ремонт
и преустройство по смисъла на § 5 т. 38 и т. 42 от ДР на ЗУТ, като съгл. Чл.
137 ал. 1 т. 5 б. „г“ от ЗУТ, строежът „Прозорци“ е пета категория. Процесната източна стена на къщата е вътрешна имотна
граница според ПУП, а в конкретния случай източната фасадна стена на къщата не
отговаря на всички изисквания на дефиницията за „калканна
стена“ – има корниз и прозорци на жилищно и нежилищно помещение. На източната
фасадна стена има два прозореца със следните характеристики: прозорец 1,35/1,00
м., первазът на който отстои на 0,9 м. от пода, извършено е външно зазиждане на
отвора, в който е прозореца, при което долната линия на прозоречния отвор
отстои от пода на 1,64 м., прозорецът се намира в жилищно помещение – дневна
стая с две зони – източна и западна, като при западната зона има още един
прозорец към двора; прозорец 0,85/0,60 м., первазът на който отстои на 1,60 м.
от пода, а помещението е санитарен възел – баня с тоалетна, при затваряне на
прозореца помещението няма да се осветява и вентилира директно. От писмени
доказателства се установявало, че през 1970 – 1971 г. е извършен основен ремонт
на сградата, като липсват данни дали към този момент зидът на източната фасада
е изграден с отвори за прозорци и дали тогава е изпълнен вътрешният санитарен
възел. Според справка от кадастралната карта от 1957 г., преди извършване на
основния ремонт от 1970 г. процесната жилищна сграда
е била на същото място като паянтова жилищна сграда, но няма данни дали
източният й фасаден зид, разположен на имотната граница е имал характеристиките
на калканен преди извършването на основния ремонт. С
позоваване на чл. 82 ал. 6 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, вещото лице заявява, че
и двата прозореца са с подпрозоречно разстояние 1,60 м. и повече, а отстоянието по графични данни от процесната
жилищна сграда в ПИ 67338.545.106 до съществуващата в ПИ 67338.545.104
едноетажна жилищна сграда е 15,2 м. – повече от нормативно необходимото, а при
сгради с височина до 15 м., каквито са двете, разстоянието между сградите е 10
м. Според заключението, разпоредбата на чл. 83 от Наредба № 7 е неприложима за процесния строеж, поради предвидено с влязъл в сила ПУП
свързано застрояване. Съгласно допълнителното заключение, базирано на извършен допълнителен оглед на сградата, щурцовете при процесните
прозорци са с дължина, по – голяма от отворите на прозорците, над тях има един
ред тухлена зидария и два реда тухли, оформящи корниза на покрива, видимо няма
следи от последващо разрушаване на части от източния
зид, отрязване на зидовете с цел създаване на отвора за прозореца от изток на
дневната и последващо изграждане на покрива от
източната страна на къщата. Извършените СМР по съществуващата след изграждането
на къщата източна фасада се свеждат до подмяна на дървената дограма с PVC
на двата източни прозореца в един по – съвременен период, а през изминалата
година е извършено зазиждане отвън на част от отвор за прозорец на дневната,
изпълнено с тухли „итонг“. Според заключението на
експерта, смяната на дограмата представлява текущ ремонт и не се изисква
разрешение за строеж. Хипотезата за заварена калканна
стена е неприложима, тъй като, видно от действащия ПУП за кв. 106, предвидено е
изцяло ново застрояване за четири съседни УПИ с малки лица към улица и
неправилна форма, а новото свързано застрояване не съвпада със съществуващото в
момента. Според експертизата, от свидетелските показания и допълнително
установените при втория оглед технически параметри на източната фасадна стена с
отвори за прозорци на къщата, източната фасадна стена не е имала характеристики
на калканна стена към момента на изграждането си, а и
впоследствие. Процесният строеж „Прозорци“ е
реализиран преди 1987 г. С позоваване на представеното строително разрешение,
чл. 152 от ППЗТСУ и § 14 от Строителни правила и норми за изграждане на
населените места, действали до 1977 г. експертът заявява, че може да се счете,
че процесните прозорци представляват търпим строеж.
Съдът изцяло кредитира експертизите, като изготвени компетентно, безпристрастно
и съответни на другите, събрани в хода на съдебното дирене доказателства.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от
фактическа страна и на база всички писмени доказателства по административната
преписка, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от
правно естество:
Съдът
преценява подадената жалба като процесуално допустима - подадена е срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано
лице и в нормативно установения 14 – дневен срок. Разгледано по същество,
оспорването се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателно,
поради което следва да бъде уважено.
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
След като
е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите
реквизити. Оспорената заповед е издадена от Кмета на Община Сливен, действащ
при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му от закона материална компетентност, съобразно нормата на чл.
225а ал. 1 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Ето защо съдът приема същата за валиден акт. При нейното издаване
не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. С оглед разпоредбата на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, обстоятелствата, предпоставящи провеждане на процедура по премахване на
обект по чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, се установяват с констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223 ал. 2. Последната цитирана норма определя правомощия на
служителите за контрол по строителството към общината по отношение на строежите
от четвърта до шеста категория да констатират незаконни строежи или строежи с
нарушения (т. 1). Видно от административната преписка, проверката е извършена
от длъжностни лица със съответната компетентност (г. с. в отдел „Строителен
контрол“ към община Сливен), които са и съставители на констативния акт по чл.
225а ал. 2 от ЗУТ. Този акт е връчен на неговия адресат, при спазване на
разпоредбата на чл. 223 ал. 2 изр. второ от ЗУТ. Тази норма задължава
общинските органи да връчат акта на неговия адресат, което в случая е сторено
на 12.10.2022 г., като в самия акт е указана възможността в 7 – дневен срок да
бъдат подадени възражения срещу констатациите в същия. В случая, видно от
административната преписка, К. не се е възползвал от така предоставената му
възможност. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че
разписаната от закона процедура е детайлно спазена, което налага извода за
процесуална законосъобразност на атакувания административен акт.
Макар
валидна и процесуално законосъобразна, оспорената заповед се преценява от
настоящата съдебна инстанция като постановена в противоречие с материалния
закон, при следните съображения:
Според
разписаните в чл. 137 ал. 3 чл. 148 ал. 1 от ЗУТ правила, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен
план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на
този закон. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не
разполага със строителни книжа, доколкото се установи, че извършените от него
строително – монтажни работи са по подмяна на стара дървена с нова ПВЦ дограма
на въпросните прозорци, а последните съществуват от 1970 – 1971 г., когато е
извършен основен ремонт на старата паянтова сграда. В тази връзка и за
разрешаването на настоящия правен спор, на първо място следва да се отговори на
въпроса, представляват ли извършените СМР от жалбоподателя строеж по смисъла на
ЗУТ.
По делото
не е спорно, а и от експертизата се установява, че обектът на процесната заповед „прозорци“ съставлява „строеж“ по
смисъла на § 5 т. 38 и т. 42 от ДР на ЗУТ и е такъв от пета категория,
съобразно чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „г“ от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 5 т. 38
от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. "Основен ремонт" на строеж по смисъла на § 5 т. 42
от ДР на ЗУТ е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и
строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или
се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.
Експертизата в тази насока заявява, а с оглед на съответствието между
заключението на вещото лице и цитираните норми се приема и от съда, че
изграждането на прозорци само по себе си е строеж от посочената категория, но
съобразно доказателствата, в процесния случай такива
строително – мотажни дейности са извършени при
извършване на основен ремонт на сградата през 1970-71 г. Това обстоятелство се
установява както от гласните доказателства, които са еднозначни и безпротиворечиви, така и от допълнителното експертно
заключение. Според последното, щурцовете при процесните прозорци са с дължина, по – голяма от отворите
на прозорците, над тях има един ред тухлена зидария и два реда тухли, оформящи
корниза на покрива, видимо няма следи от последващо
разрушаване на части от източния зид, отрязване на зидовете с цел създаване на
отвора за прозореца от изток на дневната и последващо
изграждане на покрива от източната страна на къщата. Извършените СМР по
съществуващата след изграждането на къщата източна фасада се свеждат до подмяна
на дървената дограма с PVC на двата източни прозореца в един по – съвременен
период, а през изминалата година е извършено зазиждане отвън на част от отвор
за прозорец на дневната, изпълнено с тухли „итонг“.
Според заключението на експерта, смяната на дограмата представлява текущ ремонт
и не се изисква разрешение за строеж. Съгласно свидетелските показания, процесните два прозореца съществуват отпреди повече от 40
години, като единственият извършен по отношение на същите ремонт е подмяната на
старата дървена дограма с PVC такава. При така установеното от безпротиворечивите доказателства по делото – гласните
такива, които съдът кредитира и експертизата, изготвена компетентно и
безпристрастно, разпореденото от кмета на община
Сливен премахване на прозорци, описани в заповедта и приети за строеж, е
сторено при липса на законоустановените предпоставки
за това, тъй като извършената в случая подмяна на дограма не съставлява
„строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. С тези дейности не се засяга
конструкцията на сградата, не са извършени дейности по премахването и
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, не са променени
предназначенията на помещенията и натоварванията в тях. При заявеното от
експерта, описано по – горе досежно конструкцията на
сградата около прозорците, липсата на следи от последващо
разрушаване на части от източния зид, отрязване на зидове и последващо
изграждане на покрива от източната страна на къщата, следва да се приеме, че
действително прозорците не са изградени от жалбоподателя, а са съществували в
този си вид и извършеното от него е единствено и само подмяна на старата с нова
дограма. Тази дейност следва да се класифицира като "текущ ремонт",
който съгласно разпоредбата на § 5 т. 43 от ДР на ЗУТ, представлява подобряване
и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и
инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга
конструкцията на сградата; не се извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; не се променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. Това от своя страна обосновава наличието на хипотезата на
чл. 151 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж за
текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. При това положение
и тъй като в случая е налице текущ ремонт, то за същия не се изисква издаване
на разрешение за строеж, поради което оспорената заповед е издадена в противоречие
с материалния закон, което е самостоятелно основание за нейната отмяна.
На
следващо място, налице е и друго противоречие на атакувания акт с материалния
закон – формираният от административния орган извод, че източната стена на процесната сграда е калканна.
Легална дефиниция за понятието „калканна стена“ е
дадена от законодателя в § 5 т. 56 от ДР на ЗУТ, според която норма това е
външна стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за
врати или прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот. В процесния случай коментираната стена не отговаря на всички
кумулативни предпоставки, за да се приеме за калканна
такава. Съгласно експертното заключение и допълнителното такова, налице са
корниз и прозорци на жилищно и нежилищно помещение, а покривът е скатен и не завършва с калканен
покривен зид. Тези данни опровергават възприетото от ответника становище, че
източната стена на сградата е калканна, а не фасадна.
Действително, с приемане на ПУП за кв. 106 през 2015 г. за двата съседни имота
– УПИ XIX-106 и УПИ XVI-104 е прието свързано застрояване при общата имотна
граница. Едновременно с това, видно от самия ПУП, извадка от който е приложена
към експертизата, в процесния имот е предвидено
застрояване на две двуетажни жилищни сгради в режим на свързано застрояване от
изток и от запад, а в съседния от изток ПИ 67338.545.104 свързаното застрояване
е при общата граница с процесната сграда. Според
експертното заключение, с този ПУП е предвидено изцяло ново застрояване за
четири съседни УПИ с малки лица към улица и неправилна форма, а новото свързано
застрояване не съвпада със съществуващото в момента, така че хипотезата за
„заварена калканна стена е неприложима“. При тази доказателствена съвкупност и установеното, че процесните прозорци са изградени преди 1987 г., то и
изводът на експерта, че същите съставляват търпим строеж е съответен на относимите нормативни изисквания. Съгласно § 16 ал. 1 от ПР
на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни устройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана
за ползване. Съобразно така възприетото от експерта и извършения от същия
анализ на чл. 152 от ППЗТСУ и § 14 от Строителни правила и норми за изграждане
на населените места, действали до 1977 г., неговият извод, че строежът може да
се приеме като търпим, се споделя изцяло от съда.
За пълнота
следва да се отбележи, че по делото са представени доказателства за предходно
административно разрешаване на възникналия казус, като с писмо изх. №
9400-13187(2)/25.08.2021 г. Кметът на Община Сливен е задължил настоящия
оспорващ К. да приведе прозорците в съответствие с чл. 82 ал. 6 от Наредба № 7
за ПНУОВТУЗ, в изпълнение на което е извършено зазиждане на отвора, в който е
прозореца и долната линия на прозоречния отвор отстои от пода на 1,64 м.
Съгласно посочената норма, заварена калканна стена
може да се преустрои като фасада с отваряеми
прозорци, ако между сградите в съседните имоти е спазено необходимото
нормативно отстояние, или с прозорци с подпрозоречно
разстояние от пода най – малко 1,6 м. при разстояние между сградите, по – малко
от нормативно необходимото. При покриване на калканна
стена с ново застрояване в съседния имот, предвидено с подробен устройствен план, не се дължи обезщетение за закриването на
такива прозорци. В тази връзка и доколкото експертът установява, че и двата
прозореца са с подпрозоречно разстояние от 1,6 м., а по графични данни от процесната сграда с идент.
67338.545.106.1 до съществуващата в ПИ 67338.545.104 едноетажна жилищна града
разстоянието е 15,2 м., т.е. повече от нормативно необходимото (което при
сгради с височина до 15 м. е 10 м.).
В случая,
преди издаването на оспорената заповед административният орган с разпореждане
да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "прозорци",
извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж не е извършил
посочените по – горе фактически установявания, не е формирал и преценка дали
изпълненото без строителни книжа представлява строеж, кога е изграден същият,
представлява ли търпим такъв. Не е съобразил и обстоятелството, че към момента
на издаване на заповедта вече е било проведено производство по разрешаване на
спорния въпрос, инициирано именно от административния орган. Събраните по
делото доказателства са индиция за непълнота на
установената в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка, довела до неправилност на формирания правен извод и на възприетото
административно решение. Изложеното по – горе не е съобразено от ответния
административен орган при постановяване на оспорената заповед, което мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че същата е издадена в противоречие с
материалния закон – отменително основание по чл. 146
т. 4 от АПК. Това налага уважаване на жалбата с отмяна на Заповед № РД 15 –
1943/28.10.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а ал.
1 от ЗУТ на настоящия жалбоподател Г. К. е разпоредено
да бъде премахнат незаконен строеж „Прозорци“, находящ
се на източната калканна стена на самостоятелен обект
с идентификатор 67338.545.106.1, разположен на вътрешната граница в поземлен
имот с идентификатор 67338.545.106 по КККР на гр. Сливен, с административен
адрес гр. С., [улица].
При този
изход на делото основателна се явява претенцията на оспорващата страна за
присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените и доказани
такива възлизат общо на 1 567,00 (хиляда петстотин шестдесет и седем) лева, от
които 10,00 лв. внесена държавна такса, 557,00 лв. депозити за съдебни
експертизи и 1 000,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите
следва да се възложат в тежест на ответния административен орган. Направеното
от процесуалния представител на административния орган възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за
неоснователно, доколкото договореното и заплатено такова в размер на 1 000,00
лв. е под нормативно определения от законодателя минимум в разпоредбата на чл.
8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
минималният размер за дела по Закона за устройство на територията е 1250 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от
АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД 15 –
1943/28.10.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която по отношение на Г. Д. К.
на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж „Прозорци“, находящ се на източната калканна стена на самостоятелен обект с идентификатор
67338.545.106.1, разположен на вътрешната граница в поземлен имот с
идентификатор 67338.545.106 по КККР на гр. Сливен, с административен адрес гр.
С., [улица].
ОСЪЖДА Община Сливен да
заплати на Г. Д. К., [ЕГН], с адрес гр. С., [улица] разноски по делото в размер
на 1 567,00 (хиляда петстотин шестдесет и седем) лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: