Р Е Ш Е Н И Е № 74
гр. Габрово,
31.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
единадесети май ................. през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №88 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Административното дело е образувано по жалба от
"***********"ЕООД ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „********“№***, ет. **, ап. ** срещу Решение
№ГДФК-56/10.03.2021г. с което е отхвърлена жалба, подадена от Дружеството
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №11011 от 11.02.2021г. издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" – В.
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол"
при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
С оспорената Заповед е наложена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – магазин,
находящ се в гр. Габрово, пл. ******** № ** стопанисван от "**********" ЕООД, с ЕИК****** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.
186, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата се твърди, че оспореното решение, с
което е отхвърлена жалбата противпостановената Заповед е незаконосъобразно, тъй
като при постановяването му са допуснати съществни нарушения на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
Безспорно било установено, че при извършената
контролна покупка на 28.01.2021г. продажбата била отчетена от търговеца и бил
издаден касов бон. При проверката не било констатирано разминаване между
фактическата и касова наличност, като нямало индиции, че търговеца не отчитал
приходи.
Твърди се също, че постановеното решение, с
което била потвърдена оспорената заповед за налагане на ПАМ било немотивирано и
материално незаконосъобразно. Никъде в обжалваното решение и в заповедта за
налагане на ПАМ, както и в описаните в тях документи не било конкретизирано в
какво точно се изразява нарушението, което съществено нарушавало правото на
защита на задълженото лице. По преписката липсвали данни за неправомерни
действия от страна на търговеца, като към датата на връчване на АУАН, още на
29.01.2021г. ФУ в търговския обект функционирали съобразно изискванията на
Наредба Н-18. Нямало констатирани последващи нарушения при повторна проверка, а
дори да имало такива те били в минал период и отстранени последиците от тях.
В противоречие със закона мотивите за
определяне на срока на действие на ПАМ били напълно бланкетни. В съдебната
практика се приемало, че излагането на мотиви относно продължителността на ПАМ
било задължително, а тези мотиви следвало да бъдат съобразени с другите
обстоятелства, включително предходни нарушения и личността на извършителя. Това
било така доколкото следвало да може да се извърши преценка на съотвествието на
акта с целта на закона и изпълнение изискването на чл. 146, т. 5 от АПК.
Следвало при определяне продължителността на ПАМ да се съобрази защитата на
интереса на фиска с срока на налагане на ПАМ, като обвързването в тази насока
следвало да е по пряк е несъмнен начин с тази защита, а не да се разпорежда
самоцелно. Налице били мотиви за недоказано бъдещо неправоверно поведение на
търговеца. Недопустимо било приравняването на мярката със санкция, тъй като
налагането й имало за цел единствено и само обезпечителен и охранителен
характер. Претендира се отмяна на оспореното Решение с което е отхвърлена
жалбата на „************“ЕООД против оспорената
Заповед за налагане на ПАМ, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от
надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа
жалбата и искането заявено с нея по същество.
Ответникът по делото - Началник отдел
"Оперативни дейности" – В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП, редовно призован не се
явява, като се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен пр.
представител- юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 148
от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая постановената Заповед за налагане на
ПАМ е оспорена по административен ред, като с процесното Решение
№ГДФК-56/10.03.2021г. директор на Дирекция „Оперативни дейности“, ГД ФК в ЦУ на
НАП е отхвърлил жалбата на „***********“ЕООД. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително
административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд,
от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От Протокол за извършена проверка АА № 0067431/28.01.2021г., се установява, че
обектът представлява търговски обект – магазин, находящ се в гр. Габрово, пл. Белорусия № 2 стопанисван от "Гастронома" ЕООД
гр. Габрово. При извършена проверка е
установено, следното:
Извършена е
контролна покупка на 28.01.2021г. в 12, 30ч.
на 0, 645кг. халва /отрязана от калъп/ на стойност 16,12 лева, 2 бр. хамбургери
на обща стойност 8,00 лева, 0, 265кг. патешки мус /отрязан от калъп/ на
стойност 13, 25 лева, 2бр. фреш на стойност 5, 98лева, салата патладжан насипна
1, 035кг. на стойност 11, 37 лева, 2 бр. бонбони на стойност 1, 00 лев и 1бр.
вода на стойност 0, 99 лева, всичко на обща стойност 56, 71 лева, като е
извършено плащане от Г. Х. Ю., за което плащане е издадена касомва бележка
от монтираното фискално устройство модел „***********“, № на фискалното устройство DT652058 и № на фискалната
памет 02680360, което устройство според органите на НАП към момента на
проверката не отговаря на изискванията за одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал.
2 от Наредба №Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. Свидетелството за регистрация на този модел
фискално устройство №723/29.09.2015г. е с валидност до 29.09.2025г., но за
периода 01.01.2021г. до 28.01.2021г. то се явява като такова от неодобрен тип.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата „Свидетелството за одобряване се издава за срок
10 години или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ,
произтичащи по силата на закон. Този срок може да бъде продължен при условията
и по реда на чл. 9, 10 и 11 с допълнение към
свидетелството, издадено от председателя на БИМ, когато производителят или
вносителят подаде писмена заявка-декларация преди изтичане на срока, посочен в
свидетелството“.
Според ал. 2 от същия текст- „след изтичане на този срок
или при промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ
устройствата от съответния тип не са от одобрен тип.“
След
31.12.2020г. фискалното устройство е следвало да се приведе в съответствие с
законовите изисквания, предвидени в Наредбата. Задължението е възникнало на
осн. §75, ал. 6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№Н-18/2006г.
Аналогични са обстоятелствата и за второто
фискално устройство в обекта от същия тип- модел „**********“, № на фискалното устройство ********** и № на фискалната памет
02680357, което устройство според органите на НАП към момента на проверката не
отговаря на изискванията за одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба
№Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Тези констатации от проверката са обективирани в
2
бр. протокол за извършена
проверка сер. АА № 0067431/28.01.2021г. и
сер. АА№ 0067434/29.01.2021г. Протоколите са подписани от представляващия дружеството, който е вписал,
че няма възражения.
При тази фактическа обстановка е издадена
процесната ЗНПАМ № 11011 от 11.02.2021г. от началник отдел "Оперативни
дейности" - Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която поради
установените нарушения на чл. 7, ал. 3 и чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба №Н-18/2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, във вр. с чл. 118, ал. 2 от ЗДДС.
От констатациите на контролните органи става
ясно, че „*********“ЕООД с ЕИК
********** в
качеството си на задължено лице по наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ използва
2бр. фискални устройства, които не отговарят на изискванията за одобрен тип,
като това изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, и на основание чл.
186, ал. 1, т.2 от
ЗДДС
е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – магазин,
находящ се в гр. Габрово, пл. "************" № **, стопанисван от "**********" ЕООД, ЕИК ************** и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на
заповедта. Заповедта е връчена на "**************" ЕООД на 15.02.2021 г., а жалбата
срещу нея пред
Директор на Дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК в ЦУ на НАП е подадена на 26.02.2021г. съгласно поставения входящ номер.
С Решение №ГДФК-56/10.03.2021г. Директор на
Дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК в ЦУ на НАП е обсъдил изложените доводи на
Дружеството жалбоподател, като не ги е възприел поради което е отхвърлил
подадената жалба на „***********“ЕООД. Така постановеното Решение е връчено
на представляващ Дружеството на 22.03.2021г., а жалбата против него е подадена
на 02.04.2021г., т.е. в законоустановения срок за обжалване.
От Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП се установява, че началниците на отдел
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП
са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
В хода на производството са приети като
доказателства материалите от административната преписка, както и допълнително
представените от жалбоподателя 2 бр. Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 29.01.2021г. и извадка от Оборотна ведомост, както и
представени от административния орган 2 бр. НП №574324- F588008/26.04.2021г. и
№574322-F588024/26.04.2021г., както
и Резолюция за прекратяване на административно наказателно производство
№574156-F587997/26.04.2021г.
При горната фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество
като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна, предвид
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146
от АПК.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изп. директор на НАП е определил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "ФК" в ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186
от ЗДДС.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма
и съдържа реквизитите по чл. 59,
ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание на фактическите и правни
основания за издаване на акта, включително и съдържанието на Протокол за
извършена проверка сер. АА № №0067434/29.01.2021г. и сер.
АА№0067431/28.01.2021г. Изложени са мотиви за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него. Съдът не установява допуснати в хода на
административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените. Не се констатират и допуснати нарушения
при извършване на проверката в обекта на жалбоподателя, включително и по
отношение на компетентността на проверяващите органи по приходите. Правомощията
на длъжностните лица - инспектори в отдел "Оперативни дейности"
Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП са разписани в разпоредбата на чл. 12,
ал. 2 от ДОПК, в която освен изрично задължение и права като служителите,
осъществяващи фискален контрол, са им предоставени правомощията по ал. 1 на
същата разпоредба на чл. 12
от ДОПК,
в който чл. 12, ал. 1, т. 1 е посочено, че органите по приходите при спазване
на разпоредбите на този кодекс извършват проверки и
ревизии. Гореизложеното обосновава материалната компетентност на лицата,
извършили проверката. Относно териториалната им компетентност приложение намира
разпоредбата на ал. 6
на чл. 12 от ДОПК, че правомощията им се осъществяват на територията на цялата
страна независимо от компетентността по чл. 8
от ДОПК.
Законодателят е предвидил такава правна уредба, за да постигне целта за която е
създадена дирекция "Фискален контрол", а именно мобилност,
ефективност и бързина, с оглед спазването на данъчното законодателство.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1 и чл.
186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, както и
на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията
за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. По силата
на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В
нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Фискалните устройства, съгласно чл. 8,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, трябва да отговарят на: 1.
функционалните изисквания съгласно приложение № 1; 2. техническите изисквания
съгласно приложение № 2. Според чл. 8,
ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискално устройство от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно
ал. 1.
От цитираните разпоредби може да се направи
извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за
отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, или
използване в търговски обект на фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология административният орган, при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до
него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на
всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до
30 дни".
В настоящия случай и предвид доказателствата по
делото органите по приходите чрез съставения по време на проверката протокол са
установили нарушение на
чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. При извършена контролна покупка от служителите на
НАП и извършено плащане от Г. Ю.е издадена касова бележка от монтираното в
обекта ФУ модел „*******“ с № *********** и № на фискалната памет
0260360, като е установено че въпросното фискално устройство към момента на
продверката не отговаря на изискванията за одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал.
2 от Наредба №Н-18/2006г.
При проверката е представен фискален бон, приложен по делото и
административната преписка, който не съдържа QR код (л. 27), а също така е установено, че фискалното устройство не е
подавало данни на всеки 5 минути към НАП за извършените продажби по
установената дистанционна връзка за периода 01. 01-28.01.2021г., като разпечатката от извършената проверка е приложена по делото, без същата да е оспорена и опровергана
от жалбоподателя. Сред функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, в раздел ІІІ "Изисквания за
изобразяване и отпечатване на информацията при работа с ФУ", в т. 4 е
посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа
реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 26,
ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително реквизита двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална
касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да
се издава хартиен документ. Въпросният QR код според Приложение
№ 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. представлява уникален
двумерен баркод и се съдържа в края на всеки документ за продажба/сторно
операция непосредствено преди текста "ФИСКАЛЕН БОН"/"СИСТЕМЕН
БОН". Същевременно в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в
раздел ІІІб, т. 1, б. "е", е регламентирано изискването фискалните
устройства да подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5
минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове,
регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този
времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на
дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на
издаването на фискалните бонове.
С нормата § 75, ал. 6 от ПЗР на Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ бр. 68 от 2020 г.), е
въведено задължение за лицата по чл. 3 да приведат дейността си с всички
изисквания на наредбата по отношение на фискалните устройства в срок до 31
декември 2020г. От протокола за извършена проверка в търговския обект на 28.01.2021г., приложените справка за данни от документи за продажба и
фискален бон 28.01.2021г. е видно, че оспорващото дружество не е
изпълнило задължението си по § 75, ал. 6 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/2006
г. да приведе дейността си в съответствие с изискванията й относно фискалните
устройства. Противно на твърденията на жалбоподателя, в оспорваната ЗНПАМ ясно
и конкретно е посочено в какво се изразява неизпълнението на задълженията на
ДЗЛ по наредбата. Процесното ФУ не отговаря на функционалните изисквания към
ФУ, тъй като същото по смисъла на наредбата (чл. 8,
ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 2) не
представлява одобрен тип ФУ, независимо, че е одобрен тип ФУ от Българския
институт по метрология и е вписано в публичния регистър по чл. 10, ал. 9 от
наредбата. Това е така, защото за да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип,
следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по
метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния
регистър), то да отговаря на техническите и функционални изисквания,
регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от чл. 12,
ал. 2,
във вр. с ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или
функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от
одобрен тип.
От представените доказателства е видно
единствено, че на 29.01.2021г. дружеството е закупило и регистрирало две нови фискални устройства, но по никакъв начин не
е доказано, че посочените по-горе нарушения на наредбата са отстранени.
При тези факти са налице предвидените в закона
предпоставки за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187
от ЗДДС.
След като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговския обект и използване на фискално устройство, което не отговаря на
функционалните изисквания по чл.
186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в
закона принудителна административна мярка или не. В подкрепа на факта, че са налице
констатираните по време на проверката нарушения са издадените впоследствие две
наказателни постановления, приложени по делото- НП №574324- F588008/26.04.2021г. и
№574322-F588024/26.04.2021г.
Единствената преценка, която притежава
административният орган е тази по отношение на срока на принудителната
административна мярка, която преценка е била направена от този орган с оглед на
вида на извършеното нарушение. Изрично в заповедта за прилагане на ПАМ
административният орган е изложил мотиви, с които обосновава 14-дневния срок.
Неоснователно оспорващият твърди бланкетност на мотивите за определяне на срока
на мярката. Изложените в оспорената заповед мотиви във връзка с определянето на
срока на мярката са изцяло относими към конкретното нарушение и към извършителя
му, които мотиви дават възможност на съда да извърши преценката дали процесната
ПАМ е в съответствие с целта на закона. Видно от самата заповед, за мотивиране
на четиринадесетдневния срок са съобразени вида и обема на упражняваната в
обекта търговска дейност, както и важния държавен интерес, който се охранява.
Анализирани са местоположението, дейността, площта и вида на търговския обект,
цялостното поведение на търговеца. Използването на фискално устройство, което
не отговаря на изискванията, създава възможност за укриване на приходи и
затруднява проследяването на реализираните обороти. Изложеното опровергава
оплакването за липса на мотиви като в случая са съобразени конкретните
специфики на обекта и въобще търговският му потенциал.
Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност,
като в настоящия случай преценката на органа е законосъобразна. Определеният
срок на процесната по делото ПАМ – 14 дни е към средния размер, като са
изложени доводите, на които се основава извършената преценка. Налице е анализ
на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната
степен на административна принуда в определения от органа срок. Ясно в мотивите
по отношение на срока на мярката административният орган е посочил, какво точно
е съобразил. Не следва да се подценява обстоятелството, че констатираните
нарушения са две, свързани
с използването на посочените две ФУ, които не отговарят на законовите
изисквания. Установено е
неизпълнение на регламентирано в правна норма задължение от страна на търговеца
към датата на проверката – 28.01.2021г., т. е. около месец след като е
изтекъл даденият в нея срок, и осъществяване на търговска дейност през този
период от време, при която се използва фискално устройство, неотговарящо на
техническите и функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/2006
г. Мотивиран и фактически обоснован от конкретните обективни данни е изводът,
че е извършено нарушение и нарушителят може да извърши друго такова. Изложеното
е показател за трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство и
обосновава нуждата от прилагането на ПАМ като при отчитане на индивидуалните
специфики на търговския обект и населеното място, определеният срок от 14 дни
при допустими до 30 дни се явява съразмерен. Продължителността се обосновава
още и от значимостта на охраняваното обществено отношение. В заключение съдът
приема, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за
достъп до него за същия срок по чл.
187, ал. 1 от ЗДД отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите,
предвидени в чл. 22
от ЗАНН
за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен и съобразен с принципа за
съразмерност по чл. 6
от АПК
и целта на закона. Срокът от 14 дни е съразмерен на извършеното и е съобразен с
целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от
търговеца. Негативните последици от налагането на ПАМ върху жалбоподателя са
резултат от собственото му поведение, изразяващо се в използване на фискално
устройство, неотговарящо на изискванията за одобрен тип. При положение, че от
страна на жалбоподателя не е проведено пълно доказване за това, че е привел
дейността си в съответствие с изискванията на наредбата, не може да се приеме,
че целта на мярката за преустановяване на нарушението, регламентирана в чл. 22 ЗАНН,
не може да бъде постигната, нито, че срокът й е прекомерен и несъобразен с
принципа на пропорционалност и с тежестта на нарушението.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от
изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване
дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се
касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22
от ЗАНН
предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл.
186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на
обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел,
доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило
дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и
на друго нарушение, свързано с регистриране на извършените продажби. В случая
издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че
с оспореният индивидуален административен акт правилно е приложена ПАМ –
запечатване на търговския обект на "*********" ЕООД и забрана на
достъпа до него за срок от 14 дни.
При този изход на спора основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид
фактическата и правна сложност на делото разноските се определят на основание чл.
143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева. „**********“ЕООД гр. Габрово следва да заплати на Началник отдел
"Оперативни дейности" В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП сума в размер на 100 лева,
представляващи разноски по делото.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената Заповед №11011/11.02.2021г. е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Правилно Директор на дирекция „Оперативни
дейности“, ГДФК в ЦУ на НАП с процесното Решенеие №ГДФК-56/10.03.2021г. е
отхвърлил жалбата против обжалваната по административен ред Заповед
№11011/11.02.2021г. за налагане на ПАМ. В постановеното решение са обсъдени
доводите на Дружеството жалбоподател, като въз основа на подробно изложени
мотиви, съответстващи на мотивите в настоящото съдебно решение,
административния орган е отхвърлил жалбата.
Мотивиран така и на основание чл. 186
от ЗДДС, във вр. с чл. 172, ал.
2 предложение последно от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от
"**********" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. ********* № ***, ет. **, ап. ** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №11011 от 11.02.2021г. издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" – В.
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол"
при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
ОСЪЖДА
"************" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. *********** № ***, ет. **, ап. ** да заплати на Началник отдел
"Оперативни дейности" В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП сума в размер на 100 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Габрово пред Върховен
административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :