Решение по дело №2700/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 142
Дата: 29 януари 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20187050702700
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 


....................


гр.Варна, .........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ВТОРИ състав, в публично заседание  на осми януари,  през две хиляди и деветнадесета   година в състав:

          

                                                Председател: В. ЧОЛАКОВА

 

при секретаря  Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдията В. Чолакова  адм. дело N 2700   по описа за 2018  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

            Образувано е по жалба на „Информационна агенция Ливеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Славянска“ № 12 , подадена чрез управителя В.А.С., против Акт за регистрация по ЗДДС № 030421801249147/15.06.2018 г. издаден от органи по приходите - главен инспектор по приходите и инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 214/31.08.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при ЦУ на НАП. Жалбоподателят счита, че актът е постановен в нарушение на материалния закон. Счита, че са налице основания за регистрация на дружеството, но не на установената с оспорения акт дата , а считано от 31.05.2018 г. Счита, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.96,ал.1, изр.2 от ЗДДС.  Иска съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло акта за регистрация. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

            Ответникът по жалбата, директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр.Варна, редовно уведомен не изпраща представител. Оспорва жалбата в представено писмено становище и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Предмет на жалбата е Акт за регистрация по ЗДДС № 030421801249147/15.06.2018 г. издаден от органи по приходите - главен инспектор по приходите и инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 214/31.08.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при ЦУ на НАП , с който „Информационна агенция Ливеа“ ЕООД е регистриран по ЗДДС, считано от 15.06.2018 г.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            На 07.06.2018 г. дружеството е подало по електронен път Заявление за регистрация по ЗДДС / стр.1-3 от адм. преписка/, на основание чл.96,ал.1 от ЗДДС. Към заявлението е представена справка за реализиран облагаем оборот , за периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. в размер на 124 096,75 лв.

С резолюция № 03269180119658/08.06.201 г. от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна са определени органи по приходите, които да извършат проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на дружеството, със срок на приключване – 14.06.2018 г. / л.5/.

В хода на проверката на посочения от дружеството електронен адрес е връчено ИПДПО / л.10-12/. В отговор на искането са представени Справка-Приложение № 1, приходни фактури, банкови извлечения, оборотна ведомост и хронологии по сч. Сметки / л.14-44/. Посочено е , че счетоводната отчетност се осъществява от „Антарес“ ООД . Установено е, че основната дейност на жалбоподателя е предоставяне на услуги по организационни и други дейности, изработка на рекламни материали. Дружеството няма регистрирани ФУ и всички плащания са извършвани по банков път.

При анализ на събраните в хода на проверката доказателства е установено, че за 12 месечен период от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. дружеството е отчело месечен облагаем оборот ,както следва:

м. 07.2017 г.- 7028,75 лв.;

м.11.2017 г.- 398,00 лв.;

м.03.2018 г.- 12060,00 лв.;

м.05.2018 г. е установен ежедневен облагаем оборот, както следва:

 

- 16.05.2018 г.- 34 610,00 лв. / формиран от фактури №№ 2…..03/16.05.2018 г. и 2……4/16.05.2018 г. /л.35 –гръб и л. 34/

 

-17.05.2018 г. – 24 800,00 лв. / формиран от фактури №№ 2…..5/17.05.2018 г. и 2…6/17.05.2018 г. / л.36-гръб и л.35/

 

- 18.05.2018 г. 11690,00 лв.;

-21.05.2018 г.-12810,00 лв.;

- 22.05.2018 г.-5000,00 лв.;

-25.05.2018 г. – 15700,00 лв.

Органите по приходите са приели, че към 17.05.2018 г. дружеството е достигнало облагаем оборот, който е в размер на 59 410,00 лв. , т.е. налице е основание за задължителна регистрация по ЗДДС. Издаден е Акт за регистрация по ЗДДС № 030421801249147/15.06.2018 г. / л.45-47/. Прието е, че на 17.05.2018 г. дружеството е достигнало облагаем оборот в размер на 59410,00 лв. и е било длъжно в 7-мо дневен срок да подаде заявление за задължителна регистрация по реда на чл.96,ал.1, изр.2 от ЗДДС ( в сила от 01.01.2018 г.)  , считано от 17.05.2018 г. ,т.е. до 24.05.2018 г. Прието е, че датата на регистрацията следва да бъде датата на връчване на Акта за регистрация т.е. 15.06.2018 г.

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            При извършване на служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 160, ал. 2 съдът намира, че същия е издаден от компетентни органи – органите по приходите, извършили проверката, и в предписаната от закона писмена форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват неговата отмяна само на това основание.

Спорът между страните е формиран по въпросите налице ли са по отношение на жалбоподателя предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС към 17.05.2018 г. и относно приложимостта на чл.96,ал.1, изр.2 от ЗДДС / в сила от 01.01.2018 г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Според чл. 87, ал. 2 от ЗДДС данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.

От анализа на цитираните разпоредби се установява, че законодателят е регламентирал два различни фактически състава, с осъществяването на всеки от които за лицата възниква задължение за регистрация по ЗДДС, като регламентираната в чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС /Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 година, в сила от 1.01.2018 година/ хипотеза е специална спрямо общото правило за задължителна регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС.

В разглеждания казус за периода м. 01.05-17.05. 2018 година дружеството е формирало оборот от облагаеми доставки на услуги в общ размер на 59 410,00 лв. Тези данни се установяват от събраните по делото фактури, като конкретно тези за посочения период са описани по-горе в решението. От извършената в хода на административното производство проверка е установено, че дружеството е достигнало облагаем оборот в рамките само на месец май 2018 г. към датата 17.05.2018 г. в общ размер 59 410,00 лв. Т.е. от тази дата започва да тече 7-мо дневния срок за подаване на заявлението на регистрация по ЗДДС, който изтича на 24.05.2018 г. , арг. чл. 22, ал. 7 от ДОПК.  Подавайки заявление за регистрация по ЗДДС на 07.06.2018 година, жалбоподателят  не е спазил императивно предвидения срок по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, поради което правилно с обжалвания индивидуален административен акт е разпоредена регистрацията на данъчно задълженото лице по ЗДДС.

Безпредметно  е оплакването в жалбата, че облагаемият оборот в размер на 54 096,75 лв. достигнат на 16.05.2018 г. представлява сума на оборотите от предходните девет месеца. Видно от представените доказателства , включително и приложените фактури само за периода 01.05.2018 г. до 17.05.2018 г. е  достигнат облагаем оборот от 59 410,00 лв., поради което следва да се приложи чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Следва да се отбележи, че в тази специална хипотеза задължение за подаване на заявление за регистрация възниква не в края на данъчния период , а считано от датата, на която в рамките на два последователни месеци или един месец е реализиран оборот над 50 000,00 лв.

С изменението на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /ДВ, бр. 97 от 2017 година, в сила от 1.01.2018 година/ и въвеждането на изречение второ на посочената правна норма, законодателят е предвидил специален случай на задължителна регистрация, изискващ ежедневно определяне на облагаемия оборот на данъчно задълженото лице за всеки период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. При колизия между двете предвидени хипотези на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС предимство има специалния ред по изречение второ на посочената разпоредба. Това нормативно разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително кратък времеви период – до два месеца, извършат облагаеми доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лева или повече. Целта на законодателя имплицитно се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация, съответно по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС – от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС – от датата, на която е достигнат оборотът.

Както бе отбелязано по-горе в процесния случай е осъществен фактическият състав на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, поради което съдът намира , че законът е приложен правилно.

По изложените съображения съдът прецени че оспореният акт за регистрация по ЗДДС не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост, същият представлява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

            Предвид изхода на спора, в полза на ответника  следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК  и заявения размер. 

Водим от горното, Варненският административен съд,  Втори  състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Информационна агенция Ливеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Славянска“ № 12 , подадена чрез управителя В.А.С., против Акт за регистрация по ЗДДС № 030421801249147/15.06.2018 г. издаден от главен инспектор по приходите и инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 214/31.08.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Информационна агенция Ливеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Славянска“ № 12 , представляван от  управителя В.А.С. да заплати в полза на дирекция ОДОП, гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          

Административен съдия: