РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 28.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV – Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
Мл.съдия:
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
участието на секретаря Р. Аврамова, като разгледа докладваното от младши съдия
Карабашева в.гр.д. № 11464 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С
решение № 160145/25.07.2020 г., постановено по гр.д. № 11691/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, 49-ти състав, е признато за установено по предявените
от Д.К.Х. и М.К.Т. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че всяка от ищците не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 708,89 лв.,
представляваща ½ ид.ч. от сумата от 5 417.78 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м. 08.2012 г. до м.04.2014 г., както и
сумата от 520.23 лв., представляваща ½ от сумата от 1 040.45 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 30.09.2012 г. до
28.07.2015 г., както и сумата от 292.60 лв., представляваща ½ от сумата
в размер на 585,20 лв. – разноски по делото; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.С.“
ЕАД е осъдена да заплати на Д.К.Х. и М.К.Т. сумата от 395.02 лв. – разноски по
делото.
Постъпила
е въззивна жалба с вх.№ 5108901/06.08.2020 г. на „Т.С.“ ЕАД, подадена чрез
юрисконсулт А.К.– с приложено към нея пълномощно. Съдържат се оплаквания за
неправилност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Според жалбоподателя изводите за
настъпила погасителна давност са необосновани и не кореспондират с фактическата
и правна обстановка по делото, а събраните доказателства не са обсъдени в
тяхната цялост и взаимовръзка. Иска се отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици от това по
отношение на разноските. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 25138889/05.10.2020 г. от насрещните
страни Д.К.Х. и М.К.Т., подаден чрез адв. С. с пълномощно от първа инстанция
(л.5 от делото). Според въззиваемите първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, а подадената жалба е бланкетна. Поддържа се, че процесното
вземане е установено със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което се
погасява като периодично вземане с тригодишна погасителна давност.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх. № 2005230/26.02.2019 г., подадена от Д.К.Х.
с ЕГН: ********** с адрес: *** и М.К.Т. с ЕГН: ********** с адрес: *** срещу „Т.С.“
ЕАД с ЕИК: ******** с адрес: ***, с която е поискано от съда на основание чл.
124, ал. 1 ГПК да признае за установено, че Д.К.Х. и М.К.Т., в качеството им на
наследници на К.Й.Х. с ЕГН: ********** не дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер
от 5 417.78 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
за периода от 08.2012 г. до 04.2014 г., начислена му като стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. София,
ж.к. „******** както и за сумата в размер на 1 040.45 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за забава от 30.09.2012 г. – 28.07.2015 г.,
както и за сумата в размер на 585.20 лв. – разноски по делото. Посочил е, че за
твърдените суми срещу техния наследодател – К.Й.Х. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.08.2015 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
48744/2015 г. по описа на СРС, 79-ти състав, като срещу така издадената заповед
за изпълнение не е подавано възражение по реда на чл. 414 ГПК ГПК и заповедта е
влязла в сила. От възникване на вземанията до подаване на исковата молба
ответникът не бил предприел действия по събиране на сумите, които да са прекъснали
или спрели погасителната давност, същата била 3 години, поради което и сумите
били недължими поради погасяването им по давност, като не е била изпращана и
покана за доброволно изпълнение. За ищците бил налице правен интерес от
предявяване на исковете с оглед бъдещата опасност от предприемане на действия,
насочени към принудителното събиране на вземанията. Претендирали са разноски.
Ответникът
по исковете „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. Т.Ж.е посочил, че не оспорва, че към подаване
на исковата молба процесните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от
29.12.2015 г., са погасени по давност. Навел е твърдения, с които оспорва, че
процесните вземания са недължими, както и че ищецът не разполага с правен
интерес от завеждане на производството и ответникът не е предприемал действия
по принудително изпълнение. Поведението на ответника не било причина за
образуване на делото, поради което производството било недопустимо.
Претендирало е разноски.
По
делото е представено пълномощно от ответника за юрисконсулт Таня Желязкова, с
което я е упълномощил да признава искове срещу „Т.С. "ЕАД, при които се
претендира изтичане на тригодишен давностен срок за погасяване на дължими към
дружеството суми.
По
делото е прието и не е оспорено от страните копие от издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2015 г. на СРС, ГО,
79-ти състав срещу К.Й.Х. – наследодател на ищците, с която следва да заплати
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 5 417.78 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 08.2012 г. до 04.2014 г., начислена
му като стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 53, находящ се в гр. София, ж.к. *********, както и за сумата в размер на
1 040.45 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за забава от
30.09.2012 г. – 28.07.2015 г., както и за сумата в размер на 585.20 лв. –
разноски по делото. От удостоверението за наследници на К.Й.Х. се установява,
че последната е оставила за свои наследници по закон ищците Д.К.Х. и М.К.Т..
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството децата на починалия
наследодател наследяват по равни части при приемане на наследството, поради
което съдът намира, че ищците са наследили по ½ равни части от активите
и пасивите на наследството, оставено от наследодателяК.Х..
По
делото не се спори, че от тези суми главницата за потребена топлинна енергия за
периода от 01.08.2012 г. до 01.04.2014 г. е 5 417, 78 лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана страна с правен интерес
и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 49-ти състав решение за
правилно и законосъобразно, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от ищците
отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК като доказани и основателни,
като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Фактическите и правни
констатации на настоящия въззивен съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации. В конкретния случай атакуваното по делото
решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Няма пречка погасителната
давност да се въведе като основание на иск, а доводите на ответника в обратния
смисъл са неоснователни.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 114, ал. 2 вр. с чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и 86 от ЗЗД за
недължимост като погасени по давност на суми, представляващи стойност на
доставена топлоенергия за имот за битови нужди.
За
да е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка е
наличието на правен интерес от предявяването му. Според решение № 83/23.05.2018
г. по гр. д. № 3448/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС, както и според трайната практика
на ВКС, съдържаща се в решение № 127/29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на I
т. о., решение № 60/20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на I г. о.,
определение № 356/19.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1587/2014 г. на I г. о., решение
№ 362/28.11.2011 г. по гр. д. № 8/2011 г. на I г. о. и др., правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата
по делото. Правният интерес, като положителна процесуална предпоставка, трябва
да бъде доказан от ищеца, респективно следва да е налице при всяко положение на
делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради
изтекла погасителна давност, в негова тежест е да посочи конкретните
обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявяване на установителния
иск.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Съгласно чл. 111, буква "в" от ЗЗД с
три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви,
като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е
изтекла.
Настоящият
въззивен състав приема, че вземанията, за които са предявени исковете, са
периодични, поради което и за тези вземания съобразно чл. 111, буква
"в" от ЗЗД е приложима по-кратката погасителна давност - 3 години.
Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка
на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и периодично повтарящи се през
определен период от време (в този смисъл Тълкувателно Решение № 3/18.05.012 г.
на ОСГК на ВКС). Вземанията са срочни – плащане се дължи до 30-то число на
месеца, следващ този, за който се дължи сумата. Доколкото тези задължения са
скрепени със срок за изпълнение, то съдът приема, че съобразно чл. 114, ал. 1
от ЗЗД началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение
започва да тече от момента на изискуемостта му, тоест от 30-то число на месеца,
следващ този, за който сумата се дължи.
Доколкото
по делото не са наведени твърдения, включително и не са ангажирани
доказателства от страна на ответника, същият да е предприел действия по
събиране на вземането си или да са се осъществили факти, които да попадат в
хипотезата на чл. 116 и на чл. 115 от ЗЗД преди образуване на делото -
26.02.2019 г., то съдът счита, че по делото е установено, че ответникът до
подаване на исковата молба не е предявил вземанията си по съдебен ред, не е
предприел и действия по събиране на същите, поради което и като съобрази
периода на задълженията – до 28.07.2015 г., то съдът достига до извода, че
задълженията са погасени по давност. С оглед приложението на чл. 111,
б."в" ЗЗД се налага приемането на извод, че вземанията в полза на
"Топлофикация- София" ЕАД за главница в размер от 5 417,78 лв.,
считано за периода м.08.2012 г.- м.04.2014 г., както и за сумата в размер на
1 040.45 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за забава от
30.09.2012 г. – 28.07.2015 г., както и за сумата в размер на 585.20 лв. –
разноски по делото, за които на 31.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 48744/ 2015 г. на
СРС, 79-ти състав въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е бил издаден изпълнителен лист, са погасени по
давност. Изпълнителният лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение,
срещу която не е било подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е
издаден в рамките на производство, което е част от изпълнителния процес без да
е проведено състезателно исково производство и без да е установено със силата
на пресъдено нещо съществуването на вземането на кредитора. Макар да се ползва със
стабилитет, влязлата в сила заповед за изпълнение не може да се приравни на
съдебно решение. С оглед вида на процесните вземания, признатите с конклудентни
действия чрез неоспорване на заповедта за изпълнение се погасяват с изтичането
на кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД,
считано от влизане в сила на заповедта, а не с петгодишната давност по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Същевременно, исковете са предявени на 26.02.2019 г., поради което
предявените отрицателни установителни искове се явяват основателни, тъй като
още към момента на предявяването им процесните вземания са били погасени по
давност. В допълнение следва да се отбележи, че давността би могла да бъде
зачетена и по време на водения от Д.Х. и М.Т. съдебен процес, предвид обстоятелството,
че предмет на същия са предявените от тях отрицателни установителни искове за несъществуването
на тези вземания, в който случай течението на давността не спира и не прекъсва.
При
така изложените съображения предявената от „Т.С.“ ЕАД въззивна жалба се явява
неоснователна, а постановеното от СРС, 49-ти състав решение като допустимо,
правилно и законосъобразно следва изцяло да бъде потвърдено в тази обжалвана
част.
След
извършена проверка въззивният съд констатира, че във въззивната жалба е
направено искане за изменение на пъровинстанционното решение в частта за
разноските. Предвид обстоятелството, че компетентен
да разгледа и да се произнесе по искането за изменение на първоинстанционното
съдебно решение в частта за разноските е Софийски районен съд, следва да се
приеме, че делото следва да се върне на
СРС за произнасяне по посочената молба на основание чл. 248 ГПК.
По
разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора, право на
разноски имат въззиваемите страни. Въззиваемите са претендирали разноски,
изразяващи се заплатено възнаграждение за процесуално представителство,
съгласно представен по делото договор за правни услуги от 01.10.2020 г., в размер
на 1 000.00 лв. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение
въззивникът своевременно е направил възражение за прекомерност, което
настоящият съдебен състав счита за основателно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
600.00 лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото, респективно в полза на всяка от
въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лв. ,
представляващи ½ от сумата от 600.00 лв.
С
оглед цената на исковете въззивното решение подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 160145 от 25.07.2020 г., постановено по гр.д. № 11691/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 49-ти състав, в частта, с която са уважени
предявените от Д.К.Х., ЕГН: ********** с адрес: *** и М.К.Т. с ЕГН: **********
с адрес: ***, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление:*** отрицателни установителни искове на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че всяка от ищците не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 708.89 лв.,
представляваща ½ от сумата от 5 417.78 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2012 г. до м.04.2014 г., както
и сума в размер на 520.23 лв., представляваща ½ от сумата от 1040.45 лв.
– мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 30.09.2012 г. до
28.07.2015 г., както и сумата от 292.60 лв., представляваща ½ от сумата
в размер на 585.20 лв. – разноски по ч.гр.д. № 48744/2015 г. по описа на СРС,
79-ти с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на всяка
от ищците – Д.К.Х. с ЕГН: ********** с адрес: *** и М.К.Т. с ЕГН: ********** с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 300.00 лв. за всяка,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред
Софийски градски съд.
ВРЪЩА гражданско
дело № 11691 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ГО,
49-ти състав за произнасяне по искане по чл. 248 ГПК, съдържащо се във
въззивната жалба.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.