№ 14
гр. Г.Т., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. С.
при участието на секретаря Радостина Ил. С.а
като разгледа докладваното от Росен М. С. Гражданско дело №
20213220100389 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№1923/01.11.2021г. от „ЕОСМ.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „В.“, ж.к. „М.Д.“, ул. „Р.П.К.“ № 4-6, чрез
пълномощника адв.Р. М. - съдебен адрес: гр. В., бул. „С.“ №52а, ет.2, ателие 2,
срещу Д. С. Д. с ЕГН – ********** от гр. Г.Т., ул. „Й.Й.“ № 26, с посочена
цена на иска: 2762,00 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и два лева/ -
частична претенция.
Претендира се да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2762,00 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и два лева/ -
частична претенция, представляваща част от общо дължима сума в размер на
12623,88 лв. /дванадесет хиляди шестстотин двадесет и три и 0,88 лева/, от
които 2262,00 лв. /две хиляди двеста шестдесет и два лева/ от общо дължими
12123,88 лв. /дванадесет хиляди сто двадесет и три и 0,88 лева/ - частична
главница за периода 20.07.2016 - 20.07.2017г. и 500,00 лв. /петстотин лева/ -
1
мораторна/наказателна лихва за периода: от 25.07.2018г., както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 до окончателно изплащане на сумата. Сумите са
дължими на основание Договор за потребителски кредит от 20.07.2007г. и
договор за цесия от 28.09.2012г. Претендират се сторените по заповедно и
исково производство разноски. Релевирани са доказателствени искания.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 20.07.2007г. е сключен
договор за потребителски кредит между „СИБАНК" АД и Д. С. Д. с ЕГН –
**********. Кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер на
14000,00 лв. /четиринадесет хиляди лева/ с годишен лихвен процент, към
датата на сключване на договора в размер на 11,7%, като ответникът се
задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, в общ размер на 198,44 лв. всяка, считано от
20.08.2007г. с крайната дата /падеж на задължението/ 20.07.2017г. ГПР е в
размер на 13,01 % към датата на отпускане на кредита, а общо дължимата
сума по договора за кредит, изчислена към датата на отпускане е в размер на
23842,43 лева. Твърди се, че на 28.09.2012г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който „ЕОСМ." ЕООД, с ЕИК *** е
придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе
договор. Длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на
писмо-уведомление от дата 09.10.2020г. съгласно предоставените от
първоначалния кредитор правомощия, като със съобщаването на цесията, на
длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. След
усвояване на кредитния лимит и след прехвърляне на вземането по силата на
договора за цесия, длъжникът не е обслужвал задължението си, поради което
непогасеният размер по кредита е 12623,88 лв. (дванадесет хиляди
шестстотин двадесет и три и 0,88 лева).
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Счита, че иска е недопустим, доколкото липсва процесуална
легитимация на ищеца, доколкото цесията не е връчвана на длъжника от
цедента и е невалидна по отношение на него. Прави се възражение за изтекла
погасителна. Оспорва се ответникът да е сключвал договор за кредит с ищеца,
оспорва подписа под договора за кредит, положен за него. Иска се отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
2
Районен съд – Г.Т., като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч.гр.д.№284/2021г. по описа на Районен съд –
Г.Т., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника на 17.08.2021г.,
който е подал срещу нея в срок възражение на 14.09.2021г. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал.1 от ГПК.
Съдът не споделя възражението на ответника за недопустимост на
производството, доколкото цесията не е връчвана на длъжника от цедента и е
невалидна по отношение на него. Исковете са предявени от „ЕОСМ.“ ЕООД,
искът по чл.422 ГПК се предявява от цедента, като се прилага нормата на
чл.226 ГПК. Тоест легитимиран да предяви искът по чл.422 ГПК е както
цедентът, така и цесионерът. В случая искът е предявен от цесионерът.
Съобразно разпоредбите на чл.99 ЗЗД длъжникът е уведомен за цедирането на
дълга му с изпращане на писмо-уведомление от дата 09.10.2020г. съгласно
предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването
на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Уведомяването за цесия се извършва най-късно с исковата
молба. В случая към исковата молба е приложено уведомление за цесия, т.е.
връчването на уведомлението е извършено най - късно с връчване на
съдебните книжа.
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът е процесуално легитимиран
да предяви иска, а исковете са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да
3
установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на
заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна
възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за заплащане
на неустойка за забава, размер на неустойката за забава. По възражение за
изтекла погасителна давност следва да докаже настъпване на факти и
обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността. Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, а при установяване на горното от
ищеца, че е платил в срок главницата и договорните лихви по договора за
заем. По възражението за изтекла погасителна давност следва да докаже
изтичане на предвидения в закона срок на погасителната давност.
Видно от договор за предоставяне на потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 20.07.2007г., представена копие „СИБАНК“ АД се
задължава да предостави на ответника – кредитополучател сума в размер на
14000 лева по посочена от него банкова сметка. Лихва в размер на 11,7%.
годишно и ГПР в размер на 13,01 % към датата на отпускане на кредита.
Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва и съответната част от
таксата за управление, да бъде издължен за срок от 120 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 198,44 лв. всяка,
считано от 20.08.2007г. Крайната дата /падеж на задължението/ е 20.07.2017г.
Видно от договора всяка страница от същия носи подпис на ответника.
Ответникът е оспорил истинността на договора е открито от съда
производство по чл.193 ГПК, съдът е допуснал изготвяне и назначил Съдебно
- графическа експертиза. Съдът е разпределил в тежест на ответника да
докаже, че подписа, положен за него в договора не е положен от него,
съгласно правилата на чл.193, ал.3, изр.1 ГПК. В случая не е приложима
разпоредбата на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК – тежестта за доказване да е за ищеца,
доколкото в договора е придадено, че подписът в него за потребител е
положен от ответника.
Според заключението от назначената Съдебно - графическа експертиза
Подписите, положени за Кредитополучател в Договор за отпускане на
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 20.07.2007г. и от името
на Кредитоискател в Искане за отпускане на потребителски кредит от
03.07.2007г., са положени от Д. С. Д. с ЕГН - **********.
Подписите, положени за Поръчител в Договор за отпускане на
4
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 20.07.2007г. и за
Поръчител в Искане за отпускане на потребителски кредит от 03.07.2007г,
положени от името на Г. М. Г. са положени от Г. М. Г. с ЕГН - **********.
Подписите положени за Поръчител в Договор за отпускане на
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 20.07.2007г. и за
Поръчител в Искане за отпускане на потребителски кредит от 03.07.2007г. от
името на П. И. Н. са положени от П. И. Панева с ЕГН - **********.
Нито един от изследваните подписи, съдържащи се в Договор за
отпускане на потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от
20.07.2007г. и в Искане за отпускане на потребителски кредит от 03.07.2007г.
не е положен от Р. Д. Р. с ЕГН - **********.
Предвид изложеното и доколкото ответникът не можа опровергае, че
подписа в договора за кредит не е положен от него, съдът приема за
безспорно доказано, че договорът за кредит е подписан от ответника и че
съдържанието му е такова, каквото е по представения договор.
От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.155/, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
по договора за кредит е усвоена сумата в размер на 14000 лева на дата
20.07.2007г.
Обстоятелството, че ответникът е получил заемната сума се установява
и от извършените от него плащания по договора. Предвид изложеното съдът
приема, че между страните е сключен договор за заем с посоченото по
приложения договор съдържание, по който ответникът е получил заемната
сума в размер на 14000 лева, която се е задължил да върне в предвидените в
договора срокове и условия.
По искане на ответника съдът е допуснал до разпит двама свидетели –
Р. Р. и Г. Г.. Показанията на двамата свидетели са безпристрастни,
еднопосочни, ответстващи на приложени и приети писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло. От показанията на Р. става ясно, че
същият е бил работодател на ответника. Счетоводството на фирмата било
обслужвано от неговата съпруга, която превеждала в банката от заплатата му
месечните вноски по кредита. От показанията на св. Г. става ясно, че същият
заедно с П. Панева са станали поръчители по кредита изтеглен от ответника,
5
като той лично е посетил офиса на банката където се е подписал за
поръчителството си. Съгласил се да стане поръчител защото ответника също
е станал поръчител по кредит изтеглен от самия него. Обсъдени
свидетелските показания по категоричен начин оборват тезата на ответника
изложена в отговора на исковата молба, че договора за кредит се явява
недействителен, сключен чрез измама.
Наред с това съдът намира, че в договора не са налице нарушения на
разпоредбите на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от ЗПК
/отменен 12.05.2010г./, приложим в случая, не са наведени и доводи от
ответника за наличие на такива нарушения, поради което съдът приема, че
договорът е валидно сключен.
По вземането за главница:
В исковата молба се претендира за сумата от 2762.00лв., която се явява
частична претенция, представляваща част от общо дължима сума в размер на
12623.88лв. Частичната претенция от 2762.00лв. включва: 2262.00 лв.
частична главница за периода 20.07.2016 - 20.07.2017г. и 500.00лв.
мораторна/наказателна лихва за периода: от 25.07.2018г. /в посочения период
не е включен периодът на извънредно положение - 13.03. - 14.05.2020г. и
размерът е съобразен с изключението/ до датата на подаване на заявлението
по чл. 410, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане
на сумата.
В исковата молба е посочена дължима главница в размер на
12123.88лева. От приетата по делото ССчЕ се установява, че именно тази
сума не е заплатена от ответника по договора. В тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил дължимата по договора главница. Недоказването на
това обстоятелство води до неблагоприятни за ответника последици, а именно
уважаване на иска.
Искът за 2262.00 лв. частична главница от общо дължима 12123.88лева
се явява доказан по основание и размер.
По вземането за мораторна/наказателна лихва:
В исковата молба се претендира 500.00лв. мораторна /наказателна лихва
за периода: от 25.07.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410,
6
както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата.
От Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно
погасителния план лихвите по кредита са начислени от датата на усвояване -
20.07.2007г. като приложен лихвен процент е бил пьрвоначално в размер на
11,70 % променен от 20.03.2008 г. в размер на 12,10 % и от дата 20.11.2008 г.
в размер на 13,60 %. Общо начислени лихви по редовна главница до датата на
сключване на Договор за цесия са в размер на 8109.18лева, от които погасени
3 878,92 лева и дължими договорни лихви по редовна главница 4 230,26 лева.
По отношение на наказателна лихва за просрочени главници за периода
от вноска от дата 21.12.2009г. до 28.09.2012 г. датата на Договор за цесия е в
размер на 2443,87 лева. При условие , че се касае за лихви претендирали в
исковата молба, то за главница 12123,88 лева, дължимата непогасена
главница за периода 25.07.2018 г. до 11.08.2021 / без тези за период
13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. / , размера на законните лихви са в размер на 3
485,62 лева. Относно лихви претендирали в исковата молба, за частично
предявена главница от 2 262,00 лева , за периода 25.07.2018 г. до 11.8.2021 /
без тези за период 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. /, размера на законните лихви
са в размер на 650,33 лева.
В тежест на ищеца е да докаже плащане на вземането за
възнаградителна лихва, неблагоприятните последици от недоказването са за
него.
И този иск се явява доказан по основание и размер и ще се уважи.
Доколкото съдът приема, че исковете са основателни следва да разгледа
своевременно заявеното от ответника, в срока по чл.131 ГПК, възражение за
изтекла погасителна давност.
За вземането за главница е приложима общата 5-годишна давност, а за
вземанията за лихва кратката 3-годишна давност.
В случая следва да се вземе предвид, че ищеца се позовава на настъпил
падеж на 20.07.2017г. на цялата изискуема сума. Ако ищеца се позоваваше на
обявена предсрочна изискуемост тогава би се взело предвид първото
7
непогасено вземане за главница и договорна лихва, което е с падеж
20.12.2009г., от тази дата би следвало да се търси и обезщетение за забава.
Давността в случая се прекъсва с подаване на заявлението по чл.410
ГПК, което най-късно е станало на 11.08.2021г. Това е така, доколкото се
приема, че при подаване на искова молба по чл.422 ГПК, същата се счита
подадена от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Предвид горното съдът намира, че не е изтекла предвидената в закона 5-
, респективно -3-годишна давност.
Като законна последица от уважаване на иска ще се уважи и
претенцията за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 – 11.08.2021г., до окончателно
изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат единствено за
ищеца.
По същество ищецът претендира единствено за платена държавна такса
и за депозит за извършена експертиза. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се
присъдят разноски в размер на 250 лева депозит за Съдебно-счетоводна
експертиза, 55,24 лева – държавна такса по исковото производство и 55,24
лева държавна такса по ч. гр. д. № 284/2021г по описа на Районен съд - Г.Т..
Водим от горното, Районен съд – Г.Т.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. Д. с ЕГН – ********** от гр.
Г.Т., ул. „Й.Й.“ № 26 ДЪЛЖИ НА „ЕОСМ.“ ЕООД, ЕИК *** сумата в размер
на 2762,00 лв. –частична претенция, представляваща част от общо дължима
сума в размер на 12623,88 лв., от които 2262,00лв. от общо дължими
12123,88лв. - частична главница за периода 20.07.2016 - 20.07.2017г., 500,00
лв. - мораторна/наказателна лихва за периода: от 25.07.2018г., както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 – 11.08.2021г., до окончателно изплащане на сумата.
8
ОСЪЖДА Д. С. Д. с ЕГН – **********, да заплати на „ЕОСМ.“ ЕООД,
ЕИК ***, направените разноски по гр. дело №389/2021г. по описа на Районен
съд – Г.Т. разноски в размер на 305,24 лева, както и разноските по ч. гр. д. №
284/2021г по описа на Районен съд - Г.Т. в размер на 55,24 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Д. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
9