№ 260010
град Шумен, 05.04.2022г..
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №13 по описа за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ
Подадена
е искова молба от М.Н.П., ЕГН **********, адрес:
***, съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4 срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1, в която посочва, че на 08.07.2020г. около 07:46 часа в град Шумен,
на бул. „....“ до магазин „Ешрефоглу“ настъпва ПТП между- МПС с peг. № ...., марка „Пежо“, модел „407“,
собственост на Й.Н.Ш., ЕГН ********** и управляван от А.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: *** , И.Ю.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, явяващ се пешеходец и ищцата М.Н.П., явяваща се също пешеходец. В
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, М.Н. П. претърпява: контузия на главата -
разкъсноконтузна рана в лявата теменна област, мозъчно състресение,
разкъсноконтузна рана в областта на лява лакътна става, фрактура на лявата
мишнична кост в областта на шийката, фрактура на лявата ключица във вътрешния й
край. Настанена е в Отделение „Хирургия“ на „МБАЛ - Шумен“ АД, а впоследствие е
преместена в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, град София, където са й извършени 2 броя
операции. Механизмът за настъпване на процесното ПТП, реализирано на
08.07.2020г. е описан в Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №
2020-1038-293 на ОД на МВР Шумен и е следният: на 08.07.2020г. около 07.46
часа, л.а. марка „Пежо“, модел „407“ с peг. № ....,
управляван от А.Д.А. в разрез с правилата на ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и
пътна маркировка М 8.1 не пропуска пресичащите по нея от дясно на ляво
пешеходци И.Ю.К. и М.Н.П. и ги блъска, с
което става причина за настъпване на ПТП.
По случая е образувано ДП №679/2020г. на
РУ Шумен, приключило със Протоколно споразумение по НОХД 2308/2020г на PC Шумен срещу А.Д.А..
Към датата на ПТП посоченото МПС има активна застраховка „Гражданска
отговорност“ сключена с ответника. Предвид
дотук изложеното, счита за доказани настъпилото събитие, неговата
противоправност и виновността на водача на лекия автомобил, а оттук и за
доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493,
ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ. Ищцата, в качеството на пострадало
лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право на основание чл. 492 от КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството
му на застраховател на виновния водач, обезщетение за всички претърпени болки и
страдания и претърпени имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
Ищцата депозирала пред ответника
извънсъдебна претенция за обезщетяване на вредите, заведена на 30.07.2020г. ,
въз основа на което е образувана Преписка по щета № 0801- 003477 - 2020-01.
Въпреки представянето на всички необходими документи, ответникът с
писмо от 23.09,2020г. отказал да изплати
застрахователно обезщетение. Твърди, че в пряка причинно - следствена
връзка с ПТП са описаните по-горе травми. Извършени са 2 броя операции. Катастрофата,
болничен престой, постепенното и трудно възстановяване и изживените стрес, шок
и ужас все още не са преодолени от ищцата. Към настоящия момент тя продължава
лечението си. Постоянно посещава рехабилитационни процедури. 
Именно заради продължителния период
на възстановяване след ПТП, от повече от
половин година, през който освен, че няма подобрение в здравословното и състояние,
са се появили и усложнения – психическото и състояние влошено. Тя страда от нарушения на съня, свързани с
постоянни кошмари, пресъздаващи различни моменти от деня на произшествието и
настъпването му, има постоянни болки, има постоянна нужда от чужда помощ -
всичко това прави живота й непълноценен, изпълнен с ежедневно страдание и
възстановителни процедури. Неудобствата в бита, които търпи ищцата през периода
на продължително и лечение след претърпяната катастрофа са
необходимостта от чужда помощ за ежедневни хигиенни процедури, невъзможността
да се обслужва самостоятелно, невъзможността да извършва домашните си
задължения и разбира се откъсването от социалната й и приятелска атмосфера.
Преди инцидента тя е работила със студенти и ежедневието й е било динамично и
изпълнено с ангажименти. От повече от половин година тя в болничен поради нетрудоспособност. С Експертно
Решение №0047/003/06.01.2021 г. от „МБАЛ Шумен“ АД - град Шумен на ищцата е
определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, поради
травмата в ръката. Процесното събитие генерално променило живота и изпълнен с
болки и възстановителни процедури. Вземайки предвид гореизложеното, както и
последователната съдебна практика по приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите, моли
ответникът да бъде осъден да и заплати сумата 80 000 лева-
обезщетение за описаните неимуществени
вреди, предявени частично от 134 000 лева, сумата 2 681,47 лева-
имуществени вреди, както и законна лихва върху посочените главници, на
основание чл.429 КЗ, считано от 30.07.2020г. – датата на уведомяване на
застрахователя с извънсъдебната претенция
и законна лихва по чл.497, ал.1,т.1 от КЗ – върху общият размер на
дължимото застрахователно обезщетение, считано от 20.08.2020 до окончателното
погасяване на вземането. Претендира деловодни разноски, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА, вкл. ДДС.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че исковете са изцяло
неоснователни. При условие, че съдът счете исковете за доказани, моли да бъде
намален размер на претендираните обезщетения. Счита, че размера на
претендираните неимуществени вреди не съотвества на вида и размера на претърпените
болки и страдания. Заявява, че ищеца е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП. Посочва следните нарушения на правилата за движение – навлизане на пътното
платно без да сигнализира за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка -
лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя, несъобразяване преди
навлизането на платното за движение разстоянието до приближаващото се превозно
средство и неговата скорост на движение, не е преминал на пешеходна пътека,
пресичане на необозначени за това места, навлизане внезапно на платното за
движение, несъобразяване преди навлизането на платното за движение с
приближаващите се автомобили, пресичане на платното за движение при ограничена
видимост, движение по пътното платно, а не по обозначени за това места и
неспазване на светлинните сигнали при пресичане на пътя. Оспорва
изключителната вина на водача на МПС. Оспорва твърденията относно описаните в
исковата молба травматични увреждания, както и твърденията на ищеца, че се е налагало да използва постоянната помощ на своите близки
за извършване на елементарни за здравия човек дейности, свързани с битовите и
хигиенните му нужди, че продължава да изпитва болки към настоящия момент,
че инцидента се отразява негативно на
психиката на ищеца и че към днешна датата същият страда от нарушения на съня,
понижено настроение, тревожност, вследствие на стреса, предизвикан от
внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие.
В срока по чл.
372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът поддържа
заявените в първоначалната искова молба обстоятелства. Допълва и уточнява
получените от ищцата травматични увреждания, а именно - лека степен на черепно-мозъчна
травма, контузионно нараняване на лява париетална област, разкъсно - контузна
рана в областта на лявата лакетна става, счупване на горния край на раменната
кост - хумерис, закрито вляво, счупване на ключицата закрито вляво, както и
проведеното й лечение и възстановителен период, който продължава и към
настоящия момент - 10 месеца по-късно. Заявява, че практиката е показала, че
подобни тежки физически травми, продължително и болезнено лечение, и остатъчни
здравословни увреждания с перманентен характер, имат винаги за последица и
психологическа травма.
Постъпил е отговор на допълнителната
искова молба, в който ответникът не твърди нови обстоятелства и не излага нови
възражения. Поддържа изцяло изложените в първоначалния отговор.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото е видно, че
на 30.07.2020г. ищцата е подала пред
ответника, по реда на чл.380 от КЗ,
искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по което е
постановен отказ за изплащане на такова, а на 11.01.2021г. е подала искане за
изплащане на имуществени вреди, за което по делото не са налице данни да е
налице произнасяне от ответника. Посоченото води до извода, че ищцата е активно
процесуално легитимирана да предяви настоящите искове – арг.чл.432,ал.1 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.
432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицето сочено като
деликвент, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител (застрахован)
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Между страните не е спорно и се доказва
от представените писмени доказателства,
че към датата на ПТП гражданската отговорност на А.Д.А.– сочен като
деликвент е застрахована при ответника, въз основа на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“,
относно управляваното от него МПС - лек
автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с рег. №
.... .
Ищцата твърди,
че непозволеното увреждане, в резултат на което е претърпяла неимуществени и
имуществени вреди е настъпило на 08.07.2020 г.
около 07.46 ч. в гр. Шумен, на бул. „....“ до магазин „Ешрефоглу“, при
което А.Д.А. при управление на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с рег. №
.... при приближаване на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17
и пътна маркировка М 8.1 не пропуска пресичащите по нея от дясно на ляво И.Ю.К.
и М.Н.П. и ги блъска.
Настъпването на деликта,
виновното поведение на водача на МПС- А.Д.А. и причинените
травматични увреждания са установени по делото, т.к. с Определение
№260002 от 05.01.2021 г., постановено по НОХД № 2308/2020 г. по
описа на РС – Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е
одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и А.Д.А. споразумение,
с което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият А.Д.А.
*** до магазин „Ешрефоглу“, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 407“ с
рег. № ...., нарушил правилата за движение чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Ю.К. от с. Ясенково,
обл. Шумен, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за срок по-голям от един месец, обусловено от фрактура на малкия
пищял на дясната подбедрица и средна
телесна повреда на М.Н.П. ***, изразяваща се в трайно затруднение на левия
горен крайник за срок по-голям от един месец, обусловено от фрактура на лявата
мишнична кост в областта на шийката и фрактура на лявата ключица
във вътрешния й край, като от деянието е настъпила телесна повреда на повече от
едно лице и е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, б.
„а“, предложение второ и последно от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ , предл.
второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Деянието е извършено виновно по
непредпазливост. От горното и на основание чл.300 от ГПК вр. чл.383 НПК, съдът
приема за доказано, че застрахованият А.Д.А.
е извършил виновно, противоправно действие, в резултат на което на
ищцата са нанесени посочените травматични увреждания .
Ищцата твърди, че в резултат на тези увреждания е понесла болки и страдания описани подробно в исковата молба. За установяване на характера и вида и последиците от травматичните увреждания е назначена КСМЕ, според която в резултат на процесното ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, без открита вътре-черепна травма. Придружаващи заболявания: Фрактура на ляв хумерус. Фрактура на лява клавикула. По медико-биологични показатели травматичните увреждания се характеризират по следния начин: Счупване на лява раменна кост обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от два месеца ,счупване на лява ключица обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за 30 дни, контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани на главата и лява лакетна област са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Всички описани травматични увреждания могат да бъдат по начина посочен от ищцата.Първоначално, на 08.07.2020г. е приета в МБАЛ –Шумен, където и е поставена ортеза и е дехоспитализирана на 14.07.2020г. с указания за продължаване на лечението на фрактурата на лява раменна кост. На 15.07.2020г. е постъпила за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където според медицинската документация е извършена оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност. На 22.07.2020г. е приета УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - Отделение по изгаряне и пластична хирургия при възрастни, откъдето е изписана на 25.07.2020г. По време на престоя и е направена операция за лечение на кожни дефекти от различно естество, налагащи пластично възстановяване. На 02.08.2020г. отново е постъпила в посоченото болнично заведение за оперативно лечение на последствията от изгаряне и травма на кожата и подкожната тъкан. Изписана е на 12.08.2020г. ВЛ обобщават проведеното лечение, като посочват, че разкъсно-контузните рани на главата и в областта на лява лакетна става са обработени хирургично и зашити. Поради мекотъканен дефект на кожата в областта на раната на лява лакетна област е лекувана оперативно с присаждане на кожа взета от бедрото. Счупената ключица е наместена и фиксирана с три винта и серклаж. Счупената раменна кост в областта на главата и шийката е лекувана със замяна на раменната кост в проксимална трета с изкуствена става. Мозъчното сътресение е лекувано със вливания и седатива. Посочват, че описаните оперативни намеси са с висока сложност, особено замяната на горния край на лявата раменна кост с изкуствена.От описаните травматични увреждания и конкретно от счупването на костите ищцата е търпяла много силни болки, след обездвижването болките намаляват и са поносими с обезболяващи медикаменти. Към настоящият момент поради силно ограничените движения в лявата раменна става има болки при стремежа да използва левия горен крайник. Според ВЛ, направило извода въз основа на приетите като доказателства медицински документи, оздравителният период е бил с продължителност повече от година. Въпреки лечението и активно проведената рехабилитация, функцията на лявата раменна става е останала силно ограничена. Налице са и груби белези в областта на лява лакетна става по задната и повърхност и в предната част на ляво бедро. Експертите считат, че най -вероятно няма да се възстанови обема на движения в лявата раменна става, но доколко ще се постигне може да се каже след две години от травмата.
Съдът приема за изцяло обективно заключението по КСМЕ, ето защо счита за доказано, че ищцата в резултат на ПТП е претърпяла описаното лечение на получените травматични увреждания от ПТП. В тази връзка следва да се посочи, че констатираното от ВЛ по КСМЕ съвпада с изложеното в исковата молба относно получените травми, с изключение на твърдението, че в резултат на катастрофата ищцата е изпаднала в пълно безсъзнателно състояние. Напротив, ВЛ изрично посочват, че от медицинската документация не може обективно да се формира подобен извод.
Освен СМЕ, за
установяване на преживените от ищцата душевни страдания и настоящият и
психо-емоционален статус е назначена СПЕ. ВЛ лекар, със специалност
„психиатрия“, след преглед на ищцата е
достигнал до заключението, че че поради безспорното наличие на причинно - следственна
връзка между инцидента с ПТП, претърпяните непосредственно от него, тежки
физически травми, с остатъчна симптоматика (преценена от ТЕЛК като 50% трайна
нетрудоспособност), както и преживяния от това стрес - остър непосредственно
при ПТП и в дните след него и хроничен при последвалите хирургични и
рехабилитационни мероприятия и описаните болестни изживявания от
освидетелстваната, а също и факта, че М.Н.П. е била психично здрава
преди инцидента, може да се приеме, че същата е преживяла Остра реакция на
стрес, като душевно разстройство, в дните на и непосредственно след процесното
ПТП, което може да се приеме като значима психотравма. Симптомите на това
душевно разстройство са обърканост и оглушеност на съзнанието, страх,
напрежение и тревожност, нарушен
сън емоционална лабилност. Впоследствие в зависимост от индивидуалното
предразположение, структурата и
ранимостта на личността, на фона на безспорно продължаващия дистрес в следствие
на хроничния болков синдром, продължителното нарушение на двигателната дейност
до степен на затруднено самообслужване и общо социално функциониране, а също и
провежданите хирургичните и рехабилитационни интервенции- симптомите могат да
се протрахират във времето, преминавайки в друго психично разстройство- персиситращо
в следващите месеци след отшумяването на острата стресова реакция , като в
настоящият случай са отчетени: главоболие, световъртеж, нарушена координациия,
тръпнене на крайници, тремор на ръце, изпотяване при напрежение, учестено
сърцебиене, усещане за „топка в стомаха", проблеми със съня; висока
тревожност и безпокойство, меланхолия, дистанцираност, моменти на изолация и
нежелание за общуване, „плачливост" без видима причина, усещане за тъга,
мъка и тягостност в настроението, страхове с абнормно
висок интензитет и продължителност, склонност да се реагира тревожно при
минимален повод или без повод, поради общо напрежение. Тези изживявания са диагностицирани при проведия амбулаторен
психиатричен преглед. В този смисъл психиатричния преглед и психологичното
изследване отчитат наличието на продължаващи във времето актуални симптоми на -
тревожност и безпокойство (или смесица
от тях), флуктуираща емоционална лабилност с подтиснато
настроение, страхови изживявания и нарушен сън, чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията, за планиране на бъдещето или за невъзможност за пълноценно
съществуване в настоящата ситуация - всичките в причинно-следственна връзка с претърпяното ПТП и
последиците от него, които покриват критериите на психично заболяване: F41.1
Генерализирана тревожност, по
критерии на Международната класификация на болестите (МКБ), девета ревизия,
Психиатрия. Към момента, според експерта не е нарушено нивото на социално
функциониране, а с течение на времето тези периоди на опасения, тревожност и
безпокойство, мъка и скръб се очаква да стават по редки и по- малко интензивни,
като човек се приспособява към случилото се и в частност към новата си социална
роля. В този смисъл - понастоящем при прегледа и освидетелстването не се
отчетени актуални психиатрични симптоми
с достатъчен интензитет и сила да нарушават семейното и социално- психично
функциониране на ищцата.
Изложеното от ВЛ по СПЕ се потвърждава и от показанията на
разпитаните по искане на ищцата свидетели М.В.и
Б.П.. Според св.Василева, която заявява, че е колежка и приятелка на ищцата,
последната след завръщането си на работа ( след ПТП) все още изпитва трудности
в работата си. Макар завръщането и да е след продължителен отпуск по болест,
затрудненията са налице, т.к. ищцата не може да използва пълноценно лявата си
ръка, съответно свободно да пише на компютърна клавиатура, да подаде различни
документи, да достигне до рафтове на които се съхраняват документи. Ищцата се чувствала много неудобно
от тези обстоятелства, защото била изключително трудолюбив човек. Била тъжна и
избягвала темата за инцидента, но когато се сещала за него се просълзявала.
Била по-неспокойна и напрегната. Свидетелят Б.П., който е съпруг на ищцата
заявява, че при първоначалния престой в болницата в гр.Шумен, около седмица,
той бил до нея за да помага с всичко необходимо. През този период ищцата имала много силни
болки. Получила две кризи, според свидетеля „нервни“ , започнала да се гърчи,
мускулите и били схванати. Впоследствие в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и направили операция за
счупената ключица и сменили раменна става. Заявява, че след като са я изписали,
заради некротична тъкан се наложило да бъде към нея да бъде прикрепен специален
апарат. Това налагало той да и помага във всички битови дейности, включително
когато ходи до тоалетна. Заявява, че в периода на възстановяване съпругата му
не е можела да върши никакви домакински дейности. Не се чувствала добре и
емоционално, плачела без причина, затворила се и се страхувала да излиза сама
навън. Съдът възприема показанията като достоверни,
въпреки че св.Б.П. е от категорията на лицата по чл.172 от ГПК, съдът приема,
че изложеното от него отговаря на действителното положение, т.к. показанията му
са ясни, непротиворечиви, житейски обосновани и в унисон с другите
доказателства по делото.
Показанията
на свидетелите, прецени в съвкупност със заключенията по КСМE и СПЕ, според съда водят до извода, че към момента
на ПТП, поради счупването на кости и след това – в резултат на оперативните
интервенции, ищцата е изпитвала физически болки с много висок интензитет. През
останалото време, за период от около една година, тя също е изпитвала болка,
която макар и не толкова интензивна е била постоянна. Болка е била налице както
в процеса на лечение на травмите, така и при рехабилитацията. Освен
значителните по интензитет и продължителност физически страдания, ищцата е
изпитала и силен душевен дискомфорт. Към момента на ПТП е изпитала силен стрес,
който постепенно е преминал в безпокойство, усещане за безпомощност и липса на
желание за социално общуване. Фактът, че не може пълноценно да си служи с
лявата ръка създали в нея комплекс за малоценност и довели до невъзможност или
затруднение да се справя с ежедневните проблеми. Обстоятелството, че след
медицинските интервенции са останали два загрозяващи белега, също според съда
са повлияли на самочувствието на ищцата. Тя изпитвала страх да излиза навън
сама, да пресича пътното платно. Често плачела, била тъжна и напрегната.
При
определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът следва да се съобрази
с тежестта на причиненото на ищцата
увреждане, вида и продължителността на проведеното лечение, описани
подробно по-горе, възрастта на
ищцата и невъзможността за пълно
възстановяване, както и да се вземе предвид
социално-икономическото състояние в страната към датата на ПТП. Към
момента на ПТП ищцата е била в работоспособна възраст, не е страдала от
заболявания, които да и пречат да води нормален и пълноценен живот. Била е
общителна, работела е, като на работното си място е общувала с много хора, водела активен социален живот, била грижовна съпруга.
В резултат на нанесените травматични увреждания, животът и се променил коренно.
Настъпило е трайно затруднение във възможността и да движи лявата си ръка, като
според ВЛ по СМЕ има вероятност да не се възвърне в пълен обем функционалността
на ръката, а ако това стане са необходими минимум две години. В заключение и
съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив
размер на обезщетения за неимуществени вреди, търпени по повод подобни по вид
травми, съдът намира, че за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта подходяща и достатъчна сума е 110 000
лева .
Ответникът
е въвел възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния
резултат, като по-горе са описани конкретно въведените твърдения. Установено е
с постигнатото по НОХД № 2308/20 г. споразумение за прекратяване на
наказателното производство, одобрено от наказателния съд, имащо задължителна за
гражданския съд сила, че виновният водач на лек автомобил "Пежо 407"
с рег. № .... е нарушил правилата за движение като се е движил с превишена
скорост и не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Този
механизъм на ПТП, потвърден и от приетата по делото САТЕ, изключва отчитане на съпричиняване от страна
на пешеходец, пресичащ на обозначена пешеходна пътека, съгласно нормата на чл.
119, ал. 5 от ЗДвП, която предвижда, че при пътнотранспортно произшествие с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил
друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се
счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Предвид
посоченото, съдът намира, че по делото не са установени обстоятелства
обосноваващи приложението на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Въпреки, че определеното съда
обезщетение е 110 00 лева, съдът следва да се съобрази с размера на частично
предявената претенция, ето защо искът следва да бъде уважен изцяло за заявената
сума от 80 000 лева, като частичен иск от общо 134 000 лева.
Предявен
е иск и за заплащането на сума от 2 681,47 лева - имуществени вреди в
резултат на ПТП. Съобразно представените по делото документи (Фискален бон от
08.07.2020 г., Фактура № **********/14.07.2020г. от МБАЛ „Шумен АД ведно
с касов бон, Фактура № **********/03.08.2020г. от УМБАЛСМ ,,Н.И.Пирогов„ЕАД ,
ведно с касов бон, Фактура № **********/03.08.2020г. от УМБАЛСМ ,,Н.И.Пирогов„ЕАД,
Фактура № **********/03.08.2020г. от УМБАЛСМ ,,Н.И.Пирогов„ЕАД , Рецепта от
УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – София ведно с касов бон от 12.08.2020 г., Фактура от дата
12.08.2020, ведно с касов бон от 12.08.2020 г., Фактура №
1659/11.09.2020г., Фактура №
10036/14.09.2020г., Фактура № 100561 /24.09.2020г., Фактура №
100566/20.10.2020г. за мед.услуги от АСМП - ГП Ортохелп, Фактура № 10134/21.10.2020г. I ДКЦ Шумен,
Фактура № 1687/20.10.2020г., Фактура
№ 100568/23.11.2020г. от АСМП - ГП
Ортохелп, Фактура №
1705/23.11.2020г. Фактура №
100573/22.12.2020г. от АСМП - ГП Ортохелп,
Фактура № 100577/ 07.01.2021 г. от АСМП - ГП Ортохелп, Фактура № 100575/29.12.2020г. от АСМП - ГП
Ортохелп, Сметка/фактура
по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ № 04/27.01.2021 г. Фактура № 05/ 25.02.2021 г., Фактура № 08 /30.03.2021 г., Фактура № 1124054 от 25.06.2021 г.) и
заключението по СМЕ, според което всички претендирани суми са медицински
разходи във връзка с травмите от ПТП, съдът намира, че искът се явява изцяло
основателен. Изложените по-горе мотиви
за липса на основание по чл.51,ал.2 от ЗЗД за редукция на размера на
вредите са относими и за тази претенция.
Претендира
се и присъждането на законна лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди, както следва : на основание
чл.429,ал.3 от КЗ считано от 30.07.2020г. – датата на уведомяване на ответника
и законна лихва на основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ – законна лихва върху общия
размер на дължимото застрахователно обезщетение ( включващо както обезщетението
за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429,ал.3 от КЗ), считано от
20.08.2020г. ( петнадесет работни дни от
уведомяване на застрахователя ), до окончателното погасяване на вземането.
По отношение на претенцията за заплащане
на имуществени вреди също се претендира лихва, както следва : на основание
чл.429,ал.3 от КЗ считано от 11.01.2021г. – датата на уведомяване на ответника
и законна лихва на основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ – законна лихва върху общия
размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението
за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429,ал.3 от КЗ), считано от
01.02.2021г. ( петнадесет работни дни от
уведомяване на застрахователя ), до окончателното погасяване на вземането.
В съдебната практика по различен начин е
разрешаван спора относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва
върху присъденото обезщетение. В решенията постановени по искове по чл.432,ал.1
от КЗ законна лихва върху присъденото обезщетение е определяно в три варианта – от датата на деликта, от
датата посочена в чл.429, ал.3 от КЗ или след изтичането на сроковете по чл.
497, ал.1 от КЗ. С Решение №128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о.,
ТК, е даден категоричен и еднозначен отговор на въпроса от кога застрахователят
дължи лихва върху присъденото по реда на чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение. В
решението е посочено, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Предвид горното
разрешение, съдът намира, че в
настоящият случай, доколкото няма данни
дали застрахованият е уведомил ответника за настъпване на ПТП, законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от датата на
предявяване на претенцията от пострадалото лице, а именно 30.07.2020г., а по отношение на иска
за имуществени вреди, считано от 11.01.2021г. Необходимо е да бъде направено последно
уточнение във връзка с начина за на заявяване на претенциите за лихва от
ищцата. От формулировката въведена в исковата молба и изразените в хода на
делото становища, може да се направи извод, че ищцата претендира към обезщетението по чл.432,ал.1 от КЗ да се
добави лихвата по чл.429 от КЗ, като по този начин да се формира главница върху
която да се присъди обезщетението по чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ. В цитираното
по-горе Решение №128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК не е възприет подхода посочен от ищеца. Видно
от диспозитива на решението, законна лихва е присъдена считано от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя, до окончателното изплащане на
главницата, която включва „чистия“ размер на обезщетението за вреди. Поради
посоченото, в настоящият случай върху присъдените главници главница следва да се присъди законна лихва, считано
от посочените дати до окончателното им
изплащане. На отхвърляне подлежи претенциите
за присъждане на законна лихва по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ, върху
главниците, включващи определеното от съда обезщетение и законна лихва по
чл.429,ал.3 от КЗ.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищцата се полагат деловодни разноски, като в случая
такива липсват. Предвид обаче направеното искане от процесуалният и
представител за присъждане на възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и т.к. условията за това са налице, в полза на
адвокат адвокат Н.Д. - САК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата, чийто размер
изчислен по реда на реда чл.7, ал.2,т.2 и 4 вр. чл.2, ал.5 на НМРАВ
е 4 032,27 лева с включено ДДС.
Във връзка с освобождаването на ищцата от
заплащане на държавни такси и разноски и
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 3 307,26 лева ,
както и 656 лева- частта от
възнагражденията на ВЛ по СМЕ заплатени от авансовите суми на съда.
На основание чл.
405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде
осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1 да заплати на М.Н.П., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4, сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като частичен иск от общо
134 000(сто тридесет и четири хиляди)лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП,
настъпило на 08.07.2020 г. в гр. Шумен,
на бул. „....“ до магазин „Ешрефоглу“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.02.2021г. до
окончателното и плащане .
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ, считано от 20.08.2020г. върху главница представляваща
сбор от определеното обезщетение за
неимуществени вреди и законна лихва по чл.429,ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* да заплати на М.Н.П., ЕГН
**********, сумата от 2 681,47 (две хиляди шестстотин осемдесет и
един лева и четиридесет и седем стотинки) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на ПТП,
настъпило на 08.07.2020 г. в гр. Шумен,
на бул. „....“ до магазин „Ешрефоглу“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.01.2021г.
до окончателното и плащане.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна
лихва по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ, считано от 01.02.2021г. върху главница
представляваща сбор от определеното
обезщетение за имуществени вреди и законна
лихва по чл.429,ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да
заплати на адвокат Н.Д. - САК, адвокатско възнаграждение в размер на 4 032,27(четири
хиляди тридесет и два лева и двадесет и седем стотинки)лева, за осъществено
безплатно процесуално представителство на М.Н.П., ЕГН *********.
ОСЪЖДА
„ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на Бюджета на СВ, по
сметка на ШОС, сумата 3 968,26 (три хиляди деветстотин шестдесет и осем
лева и двадесет и шест стотинки) лева, от която 3 307,26 лева – държавна
такса за водене на делото, 656 лева-
частта от възнагражденията на ВЛ по КСМЕ и СПЕ заплатени от авансовите
суми на съда и
5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
Съдия: