РЕШЕНИЕ
№ 19883
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110166591 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване дължимостта на следните суми:
- За Е. С. К.-4/6: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 242,58 лв. за периода м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законна
лихва за периода от 29.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 31.12.2020г. до 20.06.2022 г. в размер на 33,18 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 18,76 лв. за периода
м.05.2020г.-м.10.2020г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2020г. до
20.06.2022 г. в размер на 3,40 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34787/2022 г. по описа на СРС, 69
състав.
- За Н. Д. К.-1/6: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 60,65 лв. за периода м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законна
лихва за периода от 29.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 31.12.2020г. до 20.06.2022 г. в размер на 8,30 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,69 лв. за периода
м.05.2020г.-м.10.2020г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2020г. до
20.06.2022 г. в размер на 0,85 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34787/2022 г. по описа на СРС, 69
1
състав.
- За С. Д. К.-1/6 : цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 60,64 лв. за периода м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законна
лихва за периода от 29.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 31.12.2020г. до 20.06.2022 г. в размер на 8,29 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,69 лв. за периода
м.05.2020г.-м.10.2020г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2020г. до
20.06.2022 г. в размер на 0,85 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34787/2022 г. по описа на СРС, 69
състав.
Ищецът – „ФИРМА“ЕАД, твърди, че ответникът е бил потребител на
топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсва сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискванията на
чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки факта, че между страните не е сключен договор
за продажба на топлинна енергия, ответникът през процесния период е
потребявал топлинна енергия в имота, поради което се е обогатил
неоснователно, тъй като е спестил разходи за цената на потребената топлинна
енергия, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо счита, че
ответникът следва да заплати цената на доставеното количество топлинна
енергия. Твърди, че задължението следва да бъде изпълнено до 20-число на
месеца, следващ месеца на доставка. Поддържа да е изпаднал в забава, поради
което предявява иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Претендира и суми за дялово разпределение в имота с твърдение, че такова е
осъществявано от третото лице- помагач на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД.
Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ответниците в депозирания по делото отговор на исковата молба чрез
адв. Д. от САК оспорват предявените искове с твърдения за неоснователност
и недоказаност. Релевират възражение за погасяване на вземанията по
давност. Твърдят, че имотът е собственост и се ползва от трето за спора лице.
Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице
кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на
ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за
обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на
връзка между обедняването и обогатяването - същите да произтичат от един и
2
същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС №
1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.
Съгласно чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ отношенията меджу топлопреносното
предприятие и небитовите клиенти се уреждат въз основа на писмен договор
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, а при липса на такъв и при реално доставена
и използвана топлинна енергия топлопреносното предприятие разполага с
правната възможност да защити интересите си по реда на чл. 59 ЗЗД. В
последната хипотеза, за да се позове на неоснователно обогатяване, в тежест
на топлопреносното предприятие е да докаже, че клиентите са небитови
такива.
От приетите по делото доказателства и в частност нот. акт за
собственост върху недвижим имот, построен върху държавно място от ЖСК
„*****“, гр. АДРЕС том I, рег. № ****, дело № ** от 20**г., се установява, че
процесното ателие 8, находящо се в гр. АДРЕС е собственост на Д. Н. К..
Видно от удостоверение за наследници същият е починал на 11.02.2015г. и е
оставил за наследници Е. С. К.-съпруга, Н. Д. К.-син и С. Д. К.-син. От това
следва, че по делото безспорно е установено, че ответниицте се явява
собственици на процесното ателие.
Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява
/протокол от ОС на ЕС/, че в исковия период процесната сграда, която е в
режим на етажна собственост, е била топлофицирана.
Спорен обаче в въпросът относно нуждите, за които е била използвана
топлинната енергия в процесния имот, респективно ответниците битови или
небитови клиенти са и възникнало ли е между тях и ищцовото дружество
облигационно отношение. Съдът намира, че предвид събрания
доказателствен материал ищецът не е доказал при условия на пълно и главно
доказване, че ответниците са небитови клиенти. В § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на
ЗЕ са дадени легални дефиниции за „битов клиент“ и „небитов клиент“, при
анализа на които се налага извод, че водещ критерии за разграничаване на
двете понятия са нуждите, за които се купува, респективно ползва топлинната
енергия. Небитов е този клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови,
т.е. за стопански нужди. Ищецът поддържа твърдението, че ответниците са
небитови клиенти единствено с оглед твърдението си, че процесният имот
представлява ателие. В действителност в нотариалния акт е записано, че
праводателят на ответниците е придобил право на собственост върху ателие,
което по своята дефиниция представлява помещение за индивидуална
творческа дейност.
По делото са приобщени и писмени документи, представени от ищеца,
от които се установява, че функциите на ателието са сменени и същото е със
статут на апартамент. Видно от констативен протокол № 1104/17.05.2010 г.
/л. 47 от делото/, изготвен от представители на „ФИРМА“ ЕАД и
3
председателя на ЕС на ул. АДРЕС – писмени документи представени от
ищеца, се установява, че процесният топлоснабден имот ателие № 8 е със
сменен статут и се третира като апартамент, т.е. като жилище, а именно ап.
31, фигуриращ в базата данни на ищеца като ап.20, вх.2. При това положение
твърденията, че имотът се използва за стопански нужди не се доказва.
Напротив, установява се, че ателието се използва за жилищни нужди.
Аргумент в тази посока и приложеното по делото заявление за откриване на
партида, подадено от Д. Н. К.. В тази връзка следва да се отбележи и влязлото
в сила решение между страните със сходен предмет, но за друг период, по
гр.д. № 49915/2021г. по описа на СРС, 126 състав, потвърдено с Решение №
2687 от 25.05.2023г. на СГС, възз. IV-Б състав, с което предявените от ищеца
искове са отхвърлени поради недоказване на използването на имота за
стопански нужди.
В процесния случай не се установи топлинната енергия да е използвана
за небитови нужди. Напротив, събраните по делото доказателства
установяват, че в процесния период страните са били битови потребители по
смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ и са били обвързани от действително неформално
договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
поради което отговорността на ответниците за процесните суми е договорна и
ищецът е следвало да претендира установяване на вземането си за тях на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а не на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за
топлопреносното предприятие да защити правото си с искове за реално
изпълнение на договорно основание, субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД
за плащане на претендираната сума като резултат от неоснователно
обогатяване следва да се отхвърли - по делото се доказва наличието на
основание за извършеното разместване на имуществени блага - договор
между ищеца и ответниците, възникнал по силата на чл. 153 ЗЕ, поради което
предявените въз основа на извъндоговорен източник искове са
неоснователни. За ищеца не е възникнало претендираното срещу ответниците
вземане. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Доколкото съдът не достигна до
извод за наличие на главен дълг, то неоснователна е и акцесорната претенция
за заплащане на обезщетение за забава.
Дори и да се приеме, че е налице главен дълг, то акцесорната претенция
отново би била неоснователна. По отношение на вземанията за неоснователно
обогатяване липсва предвиден срок за плащане, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена и получена от ответниците покана за
плащане на процесното задължение от дата, предхождаща подаването на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция е неоснователна. Ето защо
исковете за установяване на задължения за мораторна лихва са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, чл. 3 ГПК на ответниците
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/.
В заповедното производство ответникът С. Д. К. е доказал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а на ответниците Е. С. К. и Н.
Д. К. е оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1 ЗАдв., видно
от представените договори. При оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл. 78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2
от ЗА възнаграждението се определя от съда. Твърденията за осъществяване
на безплатна правна помощ на основание сключен договор за правна защита и
съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред
съда, е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение,
съобразно съдебната практика. Настоящият съдебен състав споделя
установената съдебна практика, според която за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК дължимото адвокатско възнаграждение не се определя по
правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото не е налице същинско
процесуално представителство, а попада в хипотезата на §1 от ДР
„непредвидени по тази наредба случаи“, при които възнаграждението се
определя по аналогия. Най-близко до възражението по чл. 414 ГПК, което е
по образец и не изисква излагането на каквито и да било аргументи, е
хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата – подаване на друга молба, за което е
предвидено възнаграждение от 50 лв. /приложима редакция към датата на
сключване на договора-преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./. Съдът счита,
че този размер за попълване и подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което
е бланково и не налага навеждане на доводи за недължимост, е адекватен на
оказаната услуга. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адв. Р. Л. Д.
на основание чл. 38 ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита.
Предвид гореизложените мотиви, възнаграждение в размер на 50 лв. се дължи
и за процесуалното представителство на С. Д. К. в заповедното производство,
с оглед наведеното възражение за прекомерност от страна на ищеца.
За исковото производство от страна на ответника С. Д. К. са доказани
разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /л. 103
от делото/. Последното не надвишава установените по Наредба № 1/2004г.
минимални размери.
5
Безплатна правна защита е оказана на ответниците Е. С. К. и Н. Д. К. в
исковото производство, което е видно от приложените договори. Съдът
определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата за № 1/09.07.2004 г. /приложима редакция към датата на
сключване на договора-след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./ или по 400 лв. за
двамата ответници.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, ГО, 69 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ******* срещу Е.
С. К., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС, искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на задължения за следните суми:
242,58 лв. за периода м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 29.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.12.2020г. до 20.06.2022 г. в размер на 33,18 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 18,76 лв. за периода
м.05.2020г.-м.10.2020г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2020г. до
20.06.2022 г. в размер на 3,40 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34787/2022 г. по описа на СРС, 69
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ******* срещу Н.
Д. К., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на задължения за следните суми: 60,65
лв. за периода м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от
29.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.12.2020г. до 20.06.2022 г. в размер на 8,30 лв., цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 4,69 лв. за периода м.05.2020г.-м.10.2020г.,
ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2020г. до 20.06.2022 г. в
размер на 0,85 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 34787/2022 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ******* срещу С.
Д. К., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на задължения за следните суми: 60,64
лв. за периода м.11.2020г.-м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от
29.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.12.2020г. до 20.06.2022 г. в размер на 8,29 лв., цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 4,69 лв. за периода м.05.2020г.-м.10.2020г.,
ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2020г. до 20.06.2022 г. в
6
размер на 0,85 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 34787/2022 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, да заплати на С. Д. К., ЕГН: **********, адрес: гр.
АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв., представляваща
направени разноски в заповедното производство и сумата от 300 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Р.
Л. Д. от САК с адрес: гр. АДРЕС, сумата от 100 лв. – разноски в заповедното
производство, представляващи адв. възнаграждение за оказана безплатна
правна защита и сумата от 800 лв. – разноски за исковото производство,
представляващи адв. възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД – „ФИРМА” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7