№ 1393
гр. Варна, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900675 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 19316/30.09.2021 г., уточнена с
молба вх. № 20992/19.10.2021 г. на ИВ. К., гражданин на У., род. На ***, с местожителство
в гр. И. ул. ***, У. срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б.
При служебна проверка, по реда на чл. 130 ГПК, относно допустимостта на
производството, съставът на ВОС констатира, следното:
Ищецът е предявил иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
допълнително претърпяни от него неимуществени вреди, в резултат на влошаване на
здравословното му състояние, които се твърди да са в пряка причинна връзка с ПТП на
11.08.2018 г., на главен път I-9, на 142 км., посока Бургас, между л.а. „Ситроен С5“, ДК №
*** управляван от Г.Б. и л.а. „Рено“, ДК № ***, управляван от ищеца, при което последния е
пострадал. Сочи, че по силата на Споразумение от 08.10.2019 г., сключено с ответника и за
обезщетяване на претърпяните вреди от произшествието му е била изплатена сумата
42000.00 лв. С допълнителна молба от 19.10.2021 г. уточнява, че не е отправял писмена
застрахователна претенция към ответника като ролята на такава претенция изпълнявала
исковата молба.
Следователно касае се за предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С разпоредбата на чл. 380 от действащия КЗ, който безспорно намира приложение и
в конкретния случай, Законодателят е предвидил задължително производство, развиващо се
пред застрахователя и изтичане на определен срок за произнасяне, за да възникне правото на
иск на пострадалото лице да сезира съда с иск по чл. 432 КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, увреденото лице може да предяви
1
претенцията си пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ или
ако застрахователят е отказал плащане, или увредения не е съгласен с определения размер
на обезщетението.
След като това е така и макар и да се касае за влошаване на здравословното състояние
на пострадалия, настъпило след изплащане на обезщетение, то спорът следва да бъде уреден
по реда за първоначални претенции, който предвижда като условие за прекия иск пред съда,
сезиране на застрахователя с писмена застрахователна претенция, което условие в
конкретния случай не е налице. Именно поради поради въведеното задължително изискване
за сезиране на застрахователя като условие за допустимост на предявения иск, не може да
бъде споделено виждането на ищеца, че на исковата молба може да бъде придадена роля на
писмена застрахователна претенция. (принципно идентични аргументи изложени в
О № 165/24.03.2017 г., ч.т.д. № 306/2017 г., ВКС, II ТО).
След като не е налице императивно предвидено условие за предявяване на иска, то
последния се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 675/2021 г. по описа на ВОС, ТО,
образувано искова молба вх. № 19316/30.09.2021 г., уточнена с молба вх. №
20992/19.10.2021 г. на ИВ. К., гражданин на У., род. На ***, с местожителство в гр. И. ул.
***, У. срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Варненски апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2