№ 7665
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110127140 по описа за 2021 година
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 705,05 лв. - представляваща ½ от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
– гр. София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 105,52 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 705,05 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018 г. до 09.10.2020 г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 20,00 лв. – представляващо ½ от
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за
периода 01.09.2017 г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 4,40 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 20,00
лв. за периода 31.10.2017 г. – 09.10.2020 г.
Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно
отношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението за доставяне на топлинна
енергия, а ответника не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и да бъдат
присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.
1
В срока за подаване на писмен отговор, ответникът е оспорил исковете по основание
и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи за несъответствия при
отчитането. Счита, че суми за дялово разпределение се дължат на „Техем сървисис“ ЕООД.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ в ред. към 2014г. всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия, идентично в §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си.
По делото е представен Нотариален акт № 137 от 22.05.2007г., от който е видно, че на
тази дата процесния имот е бил прехвърлен на ответниците В. Б. и П. Г..
Установява се от приложеното по делото удостоверение от ГИС–София, че сграда със
стар адрес – бул. 9-ти септември, блок 139А, отговаря на сграда с настоящ адрес –
ж.к.“Хиподрума“, бл. 139А, входове А,Б и В, в която се намира процесния имот.
По делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че имотът е бил
прехвърлен от собствениците след 22.05.2007г.
Следователно е доказано, че за процесния период ответниците имат качеството на
потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2002г., публикувани във вестник
„Новинар”, бр. от 23.05.2002г., от 2005г. - публикувани „Пари”, бр. от 23.12.2005г., 2008г. –
в. „Дневник”, о чл.69 от ОУ от 2014г. в сила от 12.03.2014г., ОУ от 2014г. в сила от 2016г.,
приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба
се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е
направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват.
Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки
2
при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31
т.2 от ОУ от 2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
3
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както
и на водомерите, ежегодно, като и периодично е извършвана и подмяната им с нови.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба №1 за ползуване на топлинната енергия, Наредба № 2 за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действащи през релевантния период.
Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за общия разход на
топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като тези
изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент
нормативни актове.
Съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят има право на възражения
срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна
енергия. По делото няма данни, че ответникът като потребител е възразила срещу
отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия,
респ. че е възразила срещу отразените във фактурите стойности.
Неоснователно е възражението, че сумата за дялово разпределение се дължи на
третото лице помагач, а не на ищеца. Това е така, тъй като съгласно чл. 22, ал. 2 от
приложимите общи условия от 2016г. клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Тоест,
заплащане на услугата дялово разпределение се дължи пряко на продавача на топлинна
4
енергия – Топлофикация София, а не на избрания от етажните собственици търговец –
Техем сървисис.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма плащане от
страна на ответника.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява еднозначно от
заключенията по ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е
извършило самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 1676,58 лв., а
за дялово разпределение в размер на 40,00 лв.
В отговора на исковата молба ответника е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК е подадено на
22.10.2020г., поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е съобразно чл.114 ал.2 от ЗЗД т.е. от първо число на месеца, следващ този за който е
потребена услугата.
С оглед горното дължими за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г., за който
вземанията не са погасени по давност, е сумата посочена в допуснатите експертизи, а
именно – 1487,19 лв. Половината от посочената сума, която се дължи от всяка от страните е
743,59 лв., тъй като тази сума надвишава претендираните с исковата молба същите следва да
се присъдят в цялост.
Относно главницата за дялово разпределение – погасена по давност е за периода до
м.10.2017г., поради което нейният размер е установения от ССчЕ – 37,68 лв. Половината от
посочената сума, която се дължи от всяка от страните, е 18,84 лв.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
5
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата, като същата се
претдира за период, през който действат ОУ от 2016г.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г. т.е.
по ОУ от 2016г., в който случай падежа настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода,
за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на
паричното си задължение.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ и СТЕ обезщетението за
забавено изпълнение върху за горепосочения период е в размер на 182,63 лв., а относно
лихвата върху възнаграждение за услуга дялово разпределение – 8,53 лв. Половината от
посочените суми, които се дължат от всяка от страните са 91,31 лв. и 4,26 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част разноските на правени в настоящото
производство следва да му бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете.
Предявен размер: 834,97 лв. Уважен размер: 819,46 лв. Отхвърлена част: 15,51 лв.
От общо направени разноски на ищеца в исковото и заповедното производство
/съгласно т. 12 на ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. / в размер на 1150 лв., от които 366,60 лв. -
ДТ в исковото и 33,40 – ДТ в заповедното, 600 лв.- възнаграждения за вещи лица и 100,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото пр. и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното пр., от които следва да се присъдят 1128,64 лв., от която
сума всеки от ответниците дължи по 564,32 лв.
Разноските на отв. В. Велинова Б. са в общ размер от 450лв. за заповедното и
исковото производство, от които на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК се дължи сумата от 8,36 лв.
съответно на отхвърлената част от исковете.
Разноските на отв. П. Н. Г. са в общ размер от 400лв. за заповедното и исковото
производство, от които на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК се дължи сумата от 7,43 лв. съответно на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че В. ВЕЛИНОВА Б., с
ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021г. по ч.гр.д.
№51570/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 705,05 лв. - представляваща ½ от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр.
София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 91,31 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 705,05 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2018 г. до 09.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 91,31 лв. до
пълния предявен размер от 105,52 лв., като неоснователен.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 18,84 лв. – представляващо ½ от
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за
периода 01.09.2017 г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 18,84 лв. до пълния
предявен размер от 20,00 лв., като погасен по давност.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 4,26 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 20,00 лв. за периода
31.10.2017 г. – 09.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4,26 лв. до пълния
предявен размер от 4,40 лв., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че П. Н. Г., с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021г. по ч.гр.д.
№51570/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 705,05 лв. - представляваща ½ от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр.
София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 91,31 лв. – представляваща обезщетение
7
за забавено изпълнение върху главницата от 705,05 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2018 г. до 09.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 91,31 лв. до
пълния предявен размер от 105,52 лв., като неоснователен.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 18,84 лв. – представляващо ½ от
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за
периода 01.09.2017 г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 18,84 лв. до пълния
предявен размер от 20,00 лв., като погасен по давност.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 4,26 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 20,00 лв. за периода
31.10.2017 г. – 09.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4,26 лв. до пълния
предявен размер от 4,40 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. ВЕЛИНОВА Б., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София,
ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПАЛТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 564,32 лв.,
разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Н. Г., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к.“Хиподрума“, бл.
139-А, вх. Б, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПАЛТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 564,32 лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на
В. ВЕЛИНОВА Б., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А,
вх. Б, ет. 1, ап. 2, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 8,36 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на
П. Н. Г., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к.“Хиподрума“, бл. 139-А, вх. Б, ет. 1,
ап. 2, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 7,43 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК:*********, със
8
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Проф. Георги Павлов №3.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9