РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Златоград, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100059 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от А. А. Д., адрес: гр. Н., обл. С., чрез адв.
З. Д., служебен адрес: гр. Н., ул. „Д.Ч.“ №* срещу ОБЩИНА Н.,
представлявана от Б.Р.К. - Кмет, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №*.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. З. Д., твърди, че
е собственик по силата на давностно владение, считано от 1998 г. на
поземлен имот в гр. Н., обл. С. с идентификатор 51319.503.889, одобрен със
Заповед РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, при
границите на имота: имот с идентификатор 51319.503.319 - бившата сграда
на „Е.“; имот с идентификатор 51319.503.320 - собственост на А. А. Д.; имот
с идентификатор 51319.503.321 - собственост на К.К.; имот с идентификатор
51319.503.888 - Екопътека; имот с идентификатор 51319.503.309 -
собственост на Е.К.
Сочи, че площта на процесния имот е 274 кв.м. От 1998 до 2016 година
съседният имот е записан в съсобственост на К. М. К. и А. А. Д., съгласно
договор за дарение, описан в Нотариален акт № 2, том.XV, дело № 25/1998 г.
Претендираният имот ищецът ползва и владее повече от 24 години, считано
от 1998 г. до настоящия момент, необезпокояван от никого.
Преди няколко месеци ищецът се опитал да се сдобие с документи,
които му трябвали пред нотариус за издаване на нотариален акт за
1
собственост върху имота. Отказано му било издаването на документи, защото
Община Н. заявява, че е собственик на имота, независимо, че няма Акт за
общинска собственост. Ответникът не е упражнявал фактическата му власт
никога, а същата се е упражнявала от ищеца А. А. Д., ползвайки го като
дворно място.
Предвид гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Община Н., обл.С., ул. „А. С.“ № *, Булстат *, представлявана
от Б.Р.К. - Кмет, че по силата на давностно владение, осъществявано от 1998
година до настоящия момент повече от 24 години ищецът А. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ш.А.“ №* е собственик по силата на
давностно владение на поземлен имот в гр. Н., обл. С. с идентификатор
51319.503.889, одобрен със Заповед РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ 274 кв.м., при следните граници: имот с
идентификатор 51319.503.319 - бившата сграда на „Експресбанк“; имот с
идентификатор 51319.503.320 - собственост на А. А. Д.; имот с
идентификатор 51319.503.321 - собственост на К. К.; имот с идентификатор
51319.503.888 - Екопътека; имот с идентификатор 51319.503.309 -
собственост на Е.К. Претендира за разноски по делото.
В съдебно заседание адв. Д. моли съда да постанови неприсъствено
решение.
Ответникът Община - Н., редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
От СГКК, гр. С. е приложена по делото скица на ПИ с идентификатор
51319.503.889, от която се установява, че площта на имота е 274 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, като няма данни за
собственици. Посочени са съседи. От приложения по делото Нотариален акт
№ 58, том I, рег. № 905, дело № 50/2016 г. на нотариус № * М.Д. се
установява, че А. А. Д. е станал собственик на 1/2 ид.ч. от имот, находящ се в
гр. Н. ул. „А. С.“, а именно: ПИ 1399 кв. 59 по ПУП на гр. Н. с обща площ 620
кв.м., за част от който имот е отреден УПИ XXVII.
Като свидетели по делото са разпитани Х. А. К. и К.И.Т.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с останалите по делото доказателства.
От същите съдът приема за установено, че А. Д. владее имота повече
от 20 години и няма спор с никой за това място. Никой друг не е ползвал
мястото. Мястото се ползва от А. като дворно, а и като паркинг за автомобил.
В съседство общината е изградила екопътека, която представлява бетонови
стълби. В самото място на ищеца никой от общината не е влизал. Част от
мястото е циментирано от А..
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
2
вещото лице М. Т.. Съдът приема заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изпълнено. От същото, съдът приема за установено,
че вещото лице е извършило оглед на имота и е установило, че същият няма
материализирани граници и се ползва в голямата си част за паркиране на
автомобилите на ищеца. Изградената алея е имот с идентификатор
51319.503.888. За процесния имот с кратък номер 889 няма данни за
извършени отчуждителни процедури по плановете на Н. от 1987 и 1974 г.
Процесният имот по регулационните планове на Н. попада в чертите на
населеното място – в регулация, т.е. няма как да е внасян в ТКЗС, ДЗС и
други подобни.
Вещото лице е изготвило комбинирана скица на база регулационния
план на гр. Н. от 1987 г. и ПУП, одобрен със Заповед № 10/11.2018 на кмета
на община Н. Тези данни е съвместил с извадка от КККР на гр. Н. от 2021 г.
и е изготвил комбинираната скица.
От направения анализ на комбинираната скица с е установява, че
процесният имот попада в следните регулационни предвиждания:
нереализирана улична регулация - 247 кв.м.; УПИ XIII, кв. 59 - 12 кв.м.; УПИ
XVI - търговска сграда, кв. 59 - 5 кв.м.; УПИ XXVII, кв. 59 - 10 кв.м. За
частта, попадаща в УПИ XXVII, кв. 59 в административната преписка по
одобряване на ПУП от 2018 г. на кмета на Община - Н. има данни за уреждане
на регулационни сметки.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и прави
уточнение, че няма реализирани предвиждания за улична регулация. Такава
не е изградена и не е намерил доказателства за отчуждаването. Свободната
площ е дадена в керемиден цвят. Във връзка с договор за замяна има
приключила процедура за промяна на ПУП и одобрен ПУП от 2018 г. Тази
замяна касае част от процесния имот, защрихован с черно върху зелен фон от
10 кв.м. Тази част от общинския имот е дадена на ищеца за замяна на други
площи от друг имот, съседен на процесния, а именно: имот № 1399.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Не са налице условията за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като съгласно утвърдената съдебна практика такова искане не може да се
прави едва в пледуарията по съществото на спора. Искането за постановяване
на неприсъствено решение следва да предхожда съдебното дирене. Смисълът
на това особено производство, в резултат на пасивното поведение на една от
страните по делото да не се провежда дирене. В този смисъл е Решение №
2414/05.12.2018 г. на СГС по т.д. 3145/2017 г.; Определение № 184/20.04.2015
г. по гр.д. 306/2015 г. на ВКС, I-во г.о.
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
3
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния имот, въз основа на повече от 10-годишна
придобивна давност. Владението му е постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнено, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за
да бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о .
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на
собственост и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г., по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани
с чл. 79 ЗС. В настоящия случай, ищецът А. А. Д. се е справил с
доказателствената тежест.
Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска
собственост (какъвто в случая липсва), не доказва право на собственост. При
липса на каквито и да са доказателства по делото, че спорният имот е бил
придобит от държавата или общината, чрез настъпване на конкретни факти,
твърдението на ответника, че имотът е държавен или общински остава
недоказано и ответникът не се легитимира, като собственик (макар, че в
случая ответникът има пасивно поведение).
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
4
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
Няма пречка да бъде уважен предявеният иск, макар че за част от
имота с площ 247 кв.м. има регулационни предвиждания за улична регулация,
които обаче предвиждания не са реализирани. Според практиката на ВКС с
отреждането на даден имот за определено мероприятие той не се счита
отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, а е
необходимо, да се проведе специална процедура по отчуждаване и
отчуждаване на собствениците на засегнати имоти – Решение №
227/28.06.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 735/2009 г., I-во г.о. Тоест
регулационното предвиждане в случая няма правни последици.
Съдът намира, че в случая не е налице забраната, да се придобива по
давност части от парцели и УПИ-а. В случая процесният имот е в регулация,
но той не е дворищно-регулационен парцел, а за неурегулираните с
дворищно-регулационния план имоти, няма забрана за придобиване по
давност – Решение № 219/10.12.2015 г., на ВКС, по гр.д. 1716/2015 г., I-во г.о.
Всъщност, в случая става въпрос дори не и за част от парцел, УПИ или
поземлен имот, а става въпрос за цял поземлен имот с идентификатор
51319.503.889. Обстоятелството, че има предвиждания, както сочи вещото
лице - части от процесния имот да преминат към други УПИ-а не означава,
че тези предвиждания са реализирани. По делото липсват доказателства за
това, но следва да се има предвид, че спорът е между А. А. Д. и Община - Н. и
съдът следва да се произнесе за този спор между тях, като от доказателствата
се налага извода, че ищецът е собственик на 274 кв.м. Ако собствениците на
УПИ, към които е предвидено да се придадат части от процесния имот имат
претенции, то те биха могли да повдигнат спор спрямо ищеца по настоящото
дело и да установяват, кой, на каква част от процесния имот е собственик.
Тоест налага се извода, че ищецът ще следва да бъде признат за
собственик на притендирания имот с площ 274 дка, която площ на
приложената към заключението на вещото лице М. Т. скица се получава като
сбор от частта, предвидена за улична регулация – 247 кв.м., частта
предвидена да се придаде към УПИ XXVI – 5 кв.м.; частта предвидена да се
придаде към УПИ XIII – 12 кв.м. и частта, предвидена да се придаде към
УПИ XXVII – 10 кв.м., която скица, преподписана от съдия-докладчика
следва да се счита за неразделна част от решението.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1167,64 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА Н.,
представлявана от Б.Р.К. - Кмет, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №*, че А. А. Д.,
5
ЕГН ********** адрес: гр. Н., обл. С., чрез адв. З. Д., служебен адрес: гр. Н.,
ул. „Д. Ч.“ №* Е СОБСТВЕНИК въз основа на давностно владение с начало
1998 г. и продължило над 20 години на поземлен имот в гр. Н., обл. Смолян с
идентификатор 51319.503.889, одобрен със Заповед РД-18-75/19.11.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ 274 кв.м., при следните граници:
имот с идентификатор 51319.503.319 - бившата сграда на „Е.“; имот с
идентификатор 51319.503.320 - собственост на А. А. Д.; имот с
идентификатор 51319.503.321 - собственост на К.К.; имот с идентификатор
51319.503.888 - Екопътека; имот с идентификатор 51319.503.309 -
собственост на Е.К.
ПРИЛОЖЕНАТА по делото Комбинирана скица от вещото лице М.
Т., приподписана от съдия-докладчика, да се счита като неразделна част от
решението по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Н., представлявана от Б. Р. К. - Кмет, адрес: гр.
Н., ул. „А. С.“ №*, да заплати на А. А. Д., адрес: гр. Н., обл. С., разноски по
делото в размер на 1167,64 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _______Д.Х.________________
6