Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260034
гр. Варна, 08.03.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като
разгледа докладваното от съдията Р.Славов в.т.д. №512 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от „Мелита холидейз“
ООД гр.Варна, представлявано от управителя М. Л. А., чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260122/28.07.2020год., постановено по т.д. №
2034/2019год. на ВОС, с което ПРЕКРАТЯВА „Мелита Холидейз“ЕООД гр.Варна, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК и осъжда въззивника
да заплати на ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД,
учредено на Британските Вирджински острови, фирмен номер 1024940,
представлявано от Веселин Балев сумата
87 лева, представляващи сторени в производството по съдебно-деловодни разноски
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Счита решението за
недопустимо-поради липса на правен интерес, в евентуалност-решението е
неправилно- поради необоснованост. Във
връзка с твърдението за недопустимост са изложени съображения, за липса на
правен интерес у ищеца от упражняване на потесттаивното
си право. Твърдението за недопустимост се обосновава с позоваване на нововъзникнали обстоятелства-заплащане на взискателя ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД сумата от 71 247,70лв.,
представляващо цялото задължение към него, включващо главници лихви разноски по
изпълнението, адвокатски възнаграждения, пропорциални
такси по ТТРЗЧСИ и такси за вдигане на запорите. Плащането на задължението на И.А.
А. към взискателя е
извършено от трето лице, приобретател на недвижим
имот, собственост на въззивното дружество. Въз основа
на това новонастъпило обстоятелство, решението се
явява несопустимо, като постановено при липса на
правен интерес за ищеца от иска по чл.517 ал.4 ГПК.
В евентуалност твърди, че нововъзникналото обстоятелство представляващо погашение на
дълга към взискателя, води до неправилност на
решението поради необоснованост, понеже същите не са взети предвид при
постановяване на решението.
Иска се решението да бъде
обезсилено като недопустимо, в евентуалност да бъде отменено като неправилно и
пост. ново, с което искът да бъде отхвърлен.
С писмен отговор на
процесуален представител на ВИ БИ ЕМ ДИ ЛИМИТИД, въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Сочи, че не са представени доказателства
относно правния интерес на третото лице да погаси задължението на въззивника от извършеното плащане.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Същата отговаря
на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Въззивната жалба е надлежно администрирана.
В съдебно заседание жалбата
се поддържа чрез процесуален представител, оспорва се от пълномощника на въззиваемата страна адв. М..
Пред въззивната
инстанция са представени и съдът е приел като допустими следните доказателства:
Молба от „Мелита Холидейз“ЕООД вх.№
5618/08.09.2020год. по описа на ЧСИ Р.Т.:
Удостоверение изх.№ 7641 от
08.09.2020год. по описа на ЧСИ Р.Т., в което е посочен размера на дълга по
изпълнителното дело.
Платежно нареждане за сума в
размер на 71 641,70лв. за погасяване на задължението по изпълнителни дела
на ЧСИ Р.Т..
Удостоверение с изх. №
10 313 от 09.12.20 г. на ЧСИ Р. Т. по изп. дело
№ 660/19 г.
След като се съобрази с
доказателствата по делото и взе в предвид становищата на спорещите страни,
Варненският апелативен съд съобрази следното:
Първоинстанционното
съдебно производство е образувано по иск с правно основание чл. 517, ал.4 ГПК предявен от ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД,/VBMD Ltd/ учредено на
Британските Вирджински острови, фирмен номер 1024940, представлявано от В. П. Б.
срещу „Мелита холидейз“
ООД, ЕИК ********* гр.Варна, представлявано от управителя М. Л. А.а, за
прекратяване на ответното дружество. За
да се произнесе по спора съставът на ВАпС взе предвид
следното:
В исковата молба се твърди,
че ищецът е кредитор на едноличния собственик на капитала на ответното
дружество-И.А. А., като вземането в размер на
28 500евро е съдебно признато с решение № 301/20.12.2018год. по в.т.д. №
562/2018год. на ВАпС.
Част от вземането в размер на 10 802евро по силата на договор за
цесия от 22.03.2019год. е прехвърлено в полза на В. П. Б., поради което И.А. А. продължава да дължи на ищеца главница в размер на
17 698евро, ведно със законната лихва върху сумата от 28 500евро до
момента на цесията и законната лихва върху остатъка от 17 698евро за
периода от 22.03.2019год. до окончателното плащане на дълга. Въз основа на
издаден в полза на ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 660/2019год. по
описа на ЧСИ Р.Т. . По силата на Постановление с изх. № 13095 от 06.12.19 г. на
ЧСИ Р. Т. по изп. дело № 660/19 г., ВИ БИ ЕМДИ
ЛИМИТИД, е овластено да предяви иск за прекратяване
на „МЕЛИТА ХОЛИДЕЙЗ“ЕООД. Към момента на предявяване на иска вземането към
длъжника е 17 698евро главница, ведно със законната лихва върху сумата от
28 500евро до момента на цесияята и законната
лихва върху остатъка от 17 698евро за периода от 22.03.2019год. до
окончателното плащане на дълга, същото не е заплатено, поради което се
иска ответното дружество да бъде
прекратено на основание чл.517 ал.4 ГПК. Ответното дрнужество,
чрез писмен отговор на процесуален представител оспорва иска.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Постановеното от ВОС решение към момента на постановяваяне е било валидно и допустимо. Към настоящия
момент, съдът намира че предявеният иск е недопустим, което обуславя съответно недопустимост и на постановеното
по него решение, поради
следните съображения:
Не се оспорва установената от съда фактическа
обстановка, а именно:
И.А. А. е осъден да заплати на ищеца ВИ БИ ЕМДИ
ЛИМИТИД, сума в размер на
28 500евро на основание влязло в сила съдебно решение № 301/20.12.2018год.
по в.т.д. № 562/2018год. на ВАпС, ведно със законната
лихва върху сумата от 28 500евро считано от 27.01.2017год. до
окончателното плащане на дълга. С решението ответникът И.А. е осъдн да заплати и сумата от 6404,48лв. разноски за двете
инстанции. Според вписаните обстоятелства в ТР, Едноличен собственик на
капитала който е в размер на 5000лв. на ответното дружество „МЕЛИТА ХОЛИДЕЙЗ“
ЕООД е И.А. А.. Установява се също, че по партидата
на дружеството е вписан обезпечителен запор
от съдебен изпълнител по изп.дело № 373/17год.
на ЧСИ Р.Т. в полза на ВИ БИ ЕМДИ
ЛИМИТИД:Вписан е запор от съдебен изпълнител
по дело № 660/2019год. на ЧСИ Р.Т. в полза на НАП и в полза на ВИ БИ
ЕМДИ ЛИМИТИД,в размер на 53 989,09лв. Представено е Постановление /стр.8/ с изх. № 13095 от
06.12.19 г. на ЧСИ Румяна Тодорова по изп. дело №
660/19 г. и по изп.д. № 373/17год., с което ЧСИ овластява взискателя ВИ БИ ЕМДИ
ЛИМИТИД, да предяви иск за прекратяване на „МЕЛИТА ХОЛИДЕЙЗ“ЕООД.
Пред настоящата инстанция въззивникът е представил и съдът прие като доказателстна:- Молба от „Мелита Холидейз“ ЕООД до ЧСИ Р.Т. по и.д. № 660/19год. с която във
връзка с овластяване на взискателя по реда на чл.514
ал.4 ГПК е поискал издаване на удостоверение за актуалния размер на
задължението, ведно с дължимите такси;- . Представено е Удостоверение /стр.9/,с
изх. № 7641 от 08.09.20 г., според което по образуваното изп.д.
№ 660/2019год. и присъединеното към него изп.д. №
336/2020год. и двете със взискател ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД и длъжник И.А. А., задължението е в общ размер 71 247,70лв., като е
посочена и банкова сметка ***.
Представено е платежно
нареждане за сума в размер на 71247,70 лв., внесена по сметка на ЧСИ Р.Тодорова
и с посочено основание за плащане: по изп.д. №
660/2029год. и по изп.д. № 336/2020год.
Според представено
удостоверение с изх. № 10 313 от 09.12.20 г. на ЧСИ Румяна Тодорова с
рег.№ 717 в РКЧСИ, по изп. дело № 660/19 г. и по изп.д. № 373/2017год., производството по изп. дело № 660/2019год. е прекратено с протокол от ЧСИ от
11.09.2020год., на основание чл.433 ал.2 ГПК, влязъл в законна сила на
29.09.2020год. Според съдържанието на посоченото удостоверение, към
образуваното изпълнително дело № 660//2019год.
е присъединено изп.д. № 373/2017год.
Следователно, от представените удостоверения се
установява, че: образуваното изп.д. № 336/2020год. и изп.д. № 373/2017год. са присъединени към изп.д. № 660/2019год.по описа на ЧСИ с рег.№ 717 в РКЧСИ.
Изпълнително дело № 660/2019год. е прекратено на основание чл. 433 ал.2 ГПК-т.е. с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
От това следва извод, че са прекратени и присъединените в предходен момент към изп.д. № 660/2019год. на ЧСИ Р.Тодорова изпълнителни дела.
С оглед на изложеното съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.517 ал.4 ГПК и е с предмет
прекратяване на ответното дружество „МЕЛИТА ХОЛИДЕЙЗ“ЕООД, с едноличен
собственик на капитала И.А. А.-длъжник на дружеството-ищец.
В рамките на извършената служебна преценка на допустимостта на
атакуваното решение, настоящият състав, съобразявайки настъпилите в хода на
процеса факти, намира, че първоинтанционното решение е недопустимо поради недопустимост на предявения иск. Съображенията за това са следното: Процесуална
предпоставка за допустиемост на иск по чл.517 ал.3
или ал.4 ГПК за прекратяване на търговско дружество, съобразно създържанието на разпоредбите, е образувано изпълнително дело, по което
ищецът има качество на взискател, а ответника е длъжник
на взискателя, притежаващ дялове от капитала или на
целия капитал от дружеството, чието прекратяване се иска, както и наличието на
изрично овластяване на взискателя да предяви иск.
Следователно, прекратяването на изпълнителното производство би имало за
последица отпадане на качеството на ищеца като взискател
и овластяването му да предяви иска по чл.517 ал.3 или ал.4 ГПК., което води до
недопустимост на същия, респективно и на образуваното въъз основа на
него съдебно производство.
В подкрепа на този извод е и задължителната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: - решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. №
134/2012 г. на I т. о. и решение № 146 от 7.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г.
на I т. о., Решение № 104
от 10.07.2014год.по т.д.№ 2144/2013год. на ВКС, ІІ т.о. и в постановеното по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г.
на ВКС, II т. о., абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество
с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 респ. ал.4 ГПК, е наличието на висящо изпълнително
производство, по което ищецът има качеството на взискател,
а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху
стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност
на дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. А според определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д.
№ 811/2009 г. на ВКС, II т. о., тези предпоставки следва да са налице и в
специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички
дялове в дружеството, както е
по настоящето дело, доколкото в нея не е предвидено изрично отпадане на
условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване на взискателя
от съдебния изпълнител за предявяване на иска. От посочената задължителна
съдебна практика следва категоричният извод, че прекратяването на
изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като взискател и овластяването му за предявяване на иска чл.
517, ал. 3, респ. ал. 4 ГПК, което води съответно до недопустимост на същия и
на образуваното въз основа на него съдебно производство.
Посочените предпоставки за
недопустимост на иска по чл.517 ал.3 респ. ГПК, се установяват в настоящия процес: От представеното по делото удостоверение, с изх. № 10 313 от 09.12.20 г. на ЧСИ Р.Т. с
рег.№ 717 в РКЧСИ, по изп. дело № 660/19 г. и по изп.д. № 373/2017год., производството по изп. дело № 660/2019год. е прекратено. Следователно, изпълнителното производство, по което ищецът ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД е взискател
и е овластен да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за
прекратяване на „МЕЛИТА
ХОЛИДЕЙЗ“ЕООД гр.Варна, е прекратено. С прекратяването на изпълнителното
дело ищецът вече не е активно легитимиран по предявения конститутивен
иск, тъй като е отпаднало качеството му на взискател
и изричното му овластяване за предявяване на този иск, т.е. настъпил е факт,
обосноваващ отсъствие на една от абсолютните процесуални предпоставки за
допустимостта на иска, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно
във всяко положение на делото. Оттук и изводът, че така предявеният иск е
недопустим, което обуславя съответно недопустимост и на постановеното по него
решение. Ето защо, съобразно чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК, същото подлежи на обезсилване, а производството по посочения иск
- на прекратяване.
Разноски: Въпреки направеният извод за недопустимост на иска, съдът намира
че на ищеца следва да се присъдят направените разноски. Безспорно с поведението
си, ответникът е дал повод на ищеца да заведе иска, за реализиране на съдебно
признатите му права. Плащането на задължението и прекратяване на изпълнителното
производство, което води до недопустимост на иска, е станало след приключване
на делото пред първоинстанционния съд и след подаване
на въззивната жалба от ответното дружество. Поради
което и въззиваемата страна има право на присъждане
на направените разноски за първоинстанционното и за въззивното производство. Пред настоящата инстанция въззиваемата страна „ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД“ е представила
доказателства за извършени разноски за адвокатски хонорар в размер на
1 000лв., поради което и на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени в този размер.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260122 от 28.07.2020 г. по т.д. № 2034/2019 г. на Варненски окръжен съд, ТО В ЧАСТТА с която ПРЕКРАТЯВА „Мелита
холидейз“ ООД, ЕИК ********* гр.Варна, представлявано
от управителя М. Л. А., на основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД,/VBMD Ltd/ учредено на
Британските Вирджински острови, фирмен номер 1024940, представлявано от В. П. Б.
иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „Мелита холидейз“
ООД, ЕИК ********* гр.Варна, представлявано от управителя М. Л. А..
ОСЪЖДА „Мелита
холидейз“ ООД, ЕИК ********* гр.Варна, представлявано
от управителя М. Л. А.а да заплати на ВИ БИ ЕМДИ ЛИМИТИД,/VBMD Ltd/ учредено на
Британските Вирджински острови, фирмен номер 1024940, представлявано от Веселин
Петров Балев сумата от 1000лв./хилляда лева/,
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.