№ 111
гр. Кюстендил, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.№11986/21.12.2023 г.,
депозирана от Й. К. К. и Р. В. К., двамата с адрес: гр. ************************, чрез
пълномощника им адв. Е. Д., със съдебен адрес: гр. ******************, насочена
против Решение №539/29.11.2023 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.
№2157. по описа на същия съд за 2022 г.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС Дупница е разпределил между
Х.Н.Т., Й. К. К. и Р. В. К. ползването на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
68789.606.153 в кв.32 по плана на гр. **********************, представляващ дворно
място с площ от 428 кв.м., при съседи: ПИ с №487, №203, №151 и №46 по вариант ІІ от
заключението на вещото лице инж. Й.ка А., като е определил, че от ищеца ще се
ползват 212.50 кв.м., оцветени с син цвят, а ответникът ще ползва 117.50 кв.м.,
оцветени с червен цвят. За общо ползване са определени 25 к.м., оцветени с жълт цвят.
Въззивниците – ответници в първоинстанционното производство, обжалват
решението в цялост, релевирайки доводи за неговата неправилност, произтичаща от
незаконосъобразността му. Сочат, че РС Дупница е разпределил по реда на чл. 32 ЗС
ползването на процесния недвижим имот между страни, които не са участници по
делото. На тази плоскост поясняват, че с решението е разпределено ползване между
ищеца Х.Н.Т. и ответниците по иска - Й. К. К. и Р. В. К., без съда да отчете
настъпилото в хода на процеса правоприемство на страна, а именно на мястото на
починалия ищец Т., съдът е конституирал неговата наследница – М. Н. Б..
Като отделен довод, сочещ неправилност на обжалваното решение, се сочи
1
нецелесъобразността на приетия от съда вариант втори от заключението на вещото
лице, тъй като с последния на ищцата е предоставено ползването на пространството
под стълбището, което реално се намира пред вратата на жилището на ответниците и е
площ от квадратурата на първия етаж. Последното към момента се владеело и
ползвало от ответниците, в каквато насока били събраните гласни доказателства, които
останали необсъдени от съда. Именно това довело до постановяване на немотивирано и
неправилно решение.
При развитите доводи се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на ново, което да бъде съобразено със съществуващото към момента
фактическо положение, касаещо ползването на процесния имот.
С жалбата се заявява доказателствено искане за назначаване на повторна
съдебно - техническа експертиза със следната задача: Да се дадат варианти за реално
разпределение на ползването на процесния имот, съобразно квотите на страните, като
пространството под стълбите да бъде дадено за ползване на ответниците по делото
поради обстоятелството, че то е прилежащо към първи жилищен етаж на сградата,
който е тяхна собственост.
Иска се да бъде допуснат до разпит и един свидетел при режим на довеждане,
относно обстоятелството за ползването на дворното място.
В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа от жалбоподателите чрез
пълномощника им, респ. и оспорва от ответника по нея.
Съдът, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение,
които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становищата на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е от активно
легитимирана страна в процеса и в преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от
ГПК.
Районният съд е бил сезиран с иск на Х.Н.Т. против Й. К. К. и Р. В. К., за
разпределяне на реалното ползване на съсобствен на страните недвижим имот.
Правното основание на иска е по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Касае се за производство по
спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение. Целта на това
производство е да се разпредели ползването на съсобствената вещ, в случаите, когато
съсобствениците не могат да формират мнозинство или пък решението на
мнозинството е вредно за общата вещ (чл. 32, ал. 2 от ЗС).
За изясняването на спора от фактическа са събрани писмени доказателства, като
е било прието и заключение до допусната съдебна експертиза на вещото лице Й.ка А.,
която е представила четири варианта за разпределение на процесния имот.
Пред настоящата въззивна инстанция нови доказателства не са събирани.
Постановено е съдебно решение, с което съдът:
„РАЗПРЕДЕЛЯ между Х.Н.Т. ЕГН *************, Й. К. К. Р. В. К. ползването
на поземлен имот ПИ 68789.606.153 в кв.32 гр.***************** дворно място с
площ 428 кв.м.при съседи: ПИ с №487.203.151.46 по вариант ІІ от заключението на
вещото лице инж. Й.ка А., от ищеца ще се ползват 212.50 кв.м., оцветени с син цвят,
ответника ще ползва 117.50кв.м., оцветени с червен цвят. Общо ползване 25
к.м.,оцветени с жълто. Скицата към вариант ІІ от заключението на съдебно-
техническата експертиза ,изготвена от вещото лице инж. А., подписани от районния
2
съдия, представляват неразделна част от настоящото решение.“.
В хода на производството обаче, е починал ищецът – на ***** г., който по
неясни причини е отразен като присъстващ в съдебния протокол от ****** г. На негово
място е конституиран единственият негов наследник – М. Н. Б., сестра на ищеца. Но с
атакуваното решение разпределение на ползването на процесния имот по реда на чл.
32, ал. 2 от ЗС, е допуснато именно по отношение на починалата страна.
Тези действия на съда са порочни.
Безспорно в случая е приложимо правилото на чл. 227 от ГПК, според което
когато страната умре, производството по делото продължава с участието
на правоприемника, но също така е безспорно и че смъртта,
настъпила в хода на процеса, слага край на процесуалната правоспособност на
страната. Именно от този момент по силата на закона настъпва правоприемството, а
правоприемникът става страна по делото, считано от загубата на процесуална
правоспособност /смъртта/ на праводателя си, независимо дали е бил конституиран с нарочно определение
и дали е взел участие в процеса.
Като се има предвид изложеното, следва да се приеме, че М. Б. е заместила по
реда на чл.227 от ГПК първоначалния ищец Х. Т. на датата, на която той е починал –
***** г., макар определението за конституирането й да е било постановено по-късно на
****** г. След заместването всички процесуални действия по делото е следвало да се
извършват с участието и по отношение на г-жа Б., а не на починалия й праводател. И
доколкото обжалваното решение е постановено по отношение на лице, което е изгубило
своята правосубектност поради настъпилата смърт, очевидно липсва произнасяне спрямо
надлежната страна-правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната
правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които
съдът следи служебно, а липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по
съществото на спора.
В този смисъл настоящата инстанция не може да разгледа спора по същество, т.к.
първостепенният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да обезсилен на
основание чл. 270, ал. 3 ГПК, като делото се върне за ново разглеждане на друг състав на
ДРС, който следва да постанови съдебен акт по съществото на спора с участието на
правосубектните страни – надлежен ищец, какъвто починалият Х.Н.Т. обективно не е.
По разноските:
По разноските: Тъй като делото не се разглежда по същество, по разноските пред
въззивната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото
разглеждане на делото, като ги възложи съобразно правилата на чл. 78 ГПК, на
основание чл. 81 ГПК.
По обжалваемостта:
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличието
на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните (арг. чл. 280, ал. 3 ГПК).
Водим от изложеното и на основание чл. 270, ал. 3, предл. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №539/29.11.2023 г., постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д. №2157. по описа на същия съд за 2022 г.
3
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Дупница ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от
друг състав на съда спрямо надлежните страни, съгласно мотивите на настоящото
решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в 1-месечен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Препис от съдебния акт да се връчи на страните – арг. от разп на чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4