О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./……………2020 г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ………………………………..две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
в.ч.т.д. № 416 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.122 ГПК, за
определяне на местно компетентен съд по спор за подсъдност, повдигнат от
Районен съд Варна с определение № 3858/10.03.20г по ЧГД № 3238/2020 г.,
образувано след препращане от друг
първоначално сезиран районен съд.
Пред Районен съд – София е бил подаден формуляр вх.№ 2001989 от 30.01.2020
г., с искане за разглеждане по реда на европейската процедура за искове с малък
материален интерес по Регламент (ЕО) № 861/2007 на претенцията на П.Л.Б. от гр.
Варна срещу Авиокомпания ТАП Португал, гр. Лисабон,
Португалия, LU11781366, представлявано от Aнтоналдо Невес, за осъждане на ответното дружество да заплати сумата
от 600 евро главница, ведно със законни лихви, считано от 14.08.2019 г. до
датата на плащане на главницата както и разноски, като обезщетение на пътник за
голямо закъснение на въздушен превоз по маршрут Виена- Лисабон- Котока, на осн. Регламент (ЕО) №
261/2004г.
След като сезираният съд е намерил посоченото от ищеца основание за
подсъдност (в т.4.4. от формуляра) за неубедително и е дал съответни указания
по процедурата, с молба вх.№ 5024886/ 13.02.2020г. ищецът, чрез пълномощника си
адв. Е. Владимирова, се е позовал на
качеството си на потребител и е основал искане за препращане на молбата му на
съда в гр. Варна, компетентен според правилата на чл. 18, т.1 от Регламент (ЕС)
1215/2012 като съд по негов постоянен и настоящ адрес. Това обосноваване е било
възприето и с определени № 44914/14.02.2020г. Софийския съд е изпратил делото
по подсъдност на ВРС.
От своя страна, Варненският районен съд, като е изложил съображения срещу
приложимостта на общо правило, изключено от специална уредба на подсъдността по
чл. 624, ал.1 ГПК (ДВ, бр. 42 от 2018 г.) по искания, основани на Регламент (ЕО) № 861/2007г. е отказал да
зачете служебния отвод на сезирания съд и да разглежда препратеното му искане.
Със спора за подсъдност е сезиран компетентен съд по смисъла на чл. 122 ГПК, производството е допустимо.
Настоящият състав на въззивния съд констатира на първо място, че Регламент
(ЕО) № 861/2007 въвежда процедура за разглеждане на искове с малък материален
интерес по презгранични граждански и търговски дела
със стойност на иска до 5 000 евро. Ищецът при подаване на формуляра е
обосновал несъмнено презграничен характер на делото
си ( в съответствие с чл. 3 от РЕО№
861/2007), като е посочил в т. 5 от
формуляра различни държави-
членки като седалище на ответника и държава на сезирания съд, съвпадаща с местоживеене на ищеца, размерът на
претенцията не надхвърля лимита и основанието не попада в изключенията по чл.
2, ал. 2 от РЕО№ 861/2007. Това налага в случая да се приложи именно
автономната процесуална уредба на общоевропейската процедура, която следва да
има предимство над националното процесуално право на сезирания съд.
Самият Регламент обаче не съдържа автономни правила относно
разпределението на компетентността между
държавите членки, а извън изрично уредените в него процедури препраща към
процесуалните норми на сезирания съд (чл. 19 от Регламента). Като съд на
държава-членка обаче, преди да приложи своето национално право, българският съд
следва да съобрази по трансграничния спор по-общия Регламент (ЕО) № 1215/2012
от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, който заменя Регламент (ЕО)
44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в
рамките на ЕС. В този смисъл е и
указанието към т. 4 от утвърдения стандартен исков Формуляр А по Приложение № 1
към РЕО№ 861/2007, в който молителят в европейската процедура по искове с малък
материален интерес следва да обоснове компетентност именно по правилата на Регламент
(ЕО) № 1215/2012. В случая, молителят в
настоящото производство е поправил съответно на указанията на съда
първоначалното сезиране на съд по местоизпълнение на
въпросното задължение, като е посочил уредената в чл. 18 РЕО № 1215/2012
изборна подсъдност при потребителски спорове, според твърденията си за
предявяване на правата му на ползвател на услуга по договор за въздушен превоз.
Настоящият състав обаче намира, че посочената от молителя разпоредба не
може да намери приложение в този казус, доколкото в чл. 17, т.3 от РЕО №
1215/2012 компетентност при
потребителски спорове изрично е изключена по спорове, произтичащи от договор за транспорт, различен от договор,
който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и
настаняване. Съгласно изложените в обстоятелствената част на формуляра
твърдения (Раздел 8), в случая ищецът основава претенцията си именно на такъв
вид въздушен превоз, тъй като претендира обезщетение на пътник за голямо
закъснение по Регламент (ЕО) №
261/2004г. По такава претенция чл. 18 РЕО № 1215/2012 не се прилага(Решение на СЕС от 11.04 2019 г. по дело C-464/18). Затова и обосноваването както на международната
компетентност, така и на местната подсъдност с обстоятелства, извличани от
потребителско качество на ищеца е неубедително. Основание за препращане на
искането за разглеждане от Варненския съд не се установява, поради което
настоящият съд категорично не може да сподели изводите на Районен съд – София.
Отделно от това, съгласно правилата на чл.7, т.1, глава ІІ, раздел 2 от
РЕО№ 1215/2012, по претенции с договорно основание, компетентност на съд на
държава–членка може да се основе на мястото на изпълнение на „въпросното
задължение“, схващано като съществената престация, определяща съдържанието на
договора. При въздушния превоз мястото на
транспортната услуга се дефинира като мястото на излитане или мястото на
пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения
договор(Решение на СЕС от 9.07.2009 г.по дело C-204/08). Затова и принципното
обосноваване на отправянето на искане до българския съд в т. 4.4 от формуляра с
хипотеза на чл. 7 от РЕО№ 1215/2012г. е съответно на характера на предявената
претенция, но се разминава с твърденията на молителя за закъснял полет, който е
следвало да бъде изпълнен от Авиокомпания ТАП Португал
с начална точка на излитане – летище Виена и транзитна – летище Лисабон, където
е следвало да се осъществи връзката със следващ полет за крайната дестинация –
летище Котока. Явно е, че това противоречие не е
отстранено и самото сезиране на българския съд остава неясно обосновано. Едва
след отстраняване на това противоречие би могло да се прилага и процесуалния
ред на компетентен национален съд относно местната подсъдност, но и в този
случай няма да са приложими общите правила за искове на потребители, а
специалната норма на чл.624 ал.1 ГПК (ДВ, бр. 42 от 2018 г.), разпределяща
между българските съдилища местната подсъдност по процедурата за малките искове
по РЕО № 861/2007.
По
тези съображения на осн. чл.122 от ГПК Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
По повдигнатия спор за подсъдност ОПРЕДЕЛЯ
за компетентен да разгледа по реда
на европейската процедура за искове с малък материален интерес по Регламент
(ЕО) № 861/2007 претенцията на П.Л.Б. от
гр. Варна срещу Авиокомпания ТАП Португал, гр.
Лисабон, за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 600 евро
главница, ведно със законни лихви, считано от 14.08.2019 г. до датата на
плащане на главницата както и разноски, като обезщетение на пътник за голямо
закъснение на въздушен превоз по маршрут Виена- Лисабон- Котока,
на осн. Регламент (ЕО) № 261/2004г, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание
чл.122 ГПК.
Връща делото на РС – София за продължаване на съдопроизводствените
действия, след преценка на международната компетентност на българския съд.
Препис от определението да се изпрати на ВРС за сведение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.