Решение по дело №177/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.45 ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Областния управител на област Добрич срещу Решение №6-6 по протокол №6 от заседанието на Общински съвет град Добрич, проведено на 26.03.2024 г., по реда на чл.45 ал.4 във връзка с чл.21 ал.1 от т.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. С оспореното решение Общински съвет град Добрич е взел решение за определяне на основно месечно трудово възнаграждение на кмета на Община град Добрич в размер на 6800 лева и към основното месечно възнаграждение да се начислява допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно действащата нормативна уредба и вътрешните правила за организацията на работната заплата в Община град Добрич. В жалбата си областният управител е посочил, че оспореното решение е незаконосъобразно. Кметът на Община град Добрич в конкретния случай не е бил вносител на предложението за увеличаване на трудовото му възнаграждение и не е мотивирал нуждата от такова с оглед разпоредбите на чл.4 ал.4 и ал.5 от Постановление на Министерския съвет №67 от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. Безспорно според жалбоподателя е обстоятелството, че решението е взето по предложение на заместник - кмет на Община град Добрич, което представлява процесуално нарушение, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл.21 ал.1 т.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. С оглед на изложеното се твърди, че оспореното решение е взето при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Настоява се за неговата отмяна и се желае присъждането на сторените по делото разноски.

В отговора си Общински съвет град Добрич посочва, че жалбата е неоснователна. Налице са били всички законови предпоставки за приемането на процесното решение. Същото е взето от компетентен административен орган - Общински съвет град Добрич. Спазено е изискването заплатата на кмета на Община град Добрич да е в рамките на средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет. На следващо място при вземането на процесното решение не е нарушено ограничението на чл.5 ал.16 от Постановление на Министерския съвет №67 от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, според което индивидуалното месечно възнаграждение на кмета на общината не може да бъде по-високо от основното месечно възнаграждение на министър. Ответникът е посочил, че към 31.12.2023 г. основната месечна заплата на министър в Република България е 9493.20 лева, което е значително повече от определената с процесното решение заплата на кмета на Община град Добрич. Според него са спазени и процедурните изисквания - действително вносител на докладната е С. Н., която е заместник - кмет, но към онзи момент тя е изпълнявала функциите и правомощията на кмет на общината по силата на заповед на кмета на Община град Добрич за периода на неговото отсъствие от 12.03.2024 г. до 15.03.2024 г. Настоява се за потвърждаването на обжалваното решение и за отхвърлянето на жалбата. Желае се присъждането на сторените от ответника разноски, включително платено адвокатско възнаграждение.

По искане на страните в първото съдебно заседание на 13.05.2024 г. е било прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че определеното с процесното решение основно месечно трудовото възнаграждение на кмета на Община град Добрич в размер на 6800 лева е по - ниско от основното месечно трудово възнаграждение на министър към 26.03.2024 г.

В последното съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител е заявил, че настоява за уважаването на жалбата и за отмяна като незаконосъобразно на Решение №6-6 по протокол №6 от заседанието на Общински съвет град Добрич, проведено на 26.03.2024 г.; мотивите за незаконосъобразност на решението са изложени в жалбата на областния управител; съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 т.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет определя възнаграждението на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината; докладната записка на С. Н. е подадена в нейното качество на заместник – кмет; в качеството на заместник - кмет е представена тя и пред общинския съвет на заседанието на 26.03.2024 г.; според приложения протокол от заседанието докладната записка е изчетена от нея, въпреки че на заседанието е присъствал Й. Й.; следвало е кметът на общината да представи предложението за определяне на възнаграждението пред общинския съвет, а не същото да се прави от заместник – кмета; докладната записка за определяне на възнаграждението не е подадена от заместник - кмета С. Н. в качеството на кмет по заповед за заместване, тъй като не е посочено изрично в докладната записка, че същата действа в качеството на кмет по заповед за заместване; напротив - същата в качеството си на заместник - кмет е направила предложението; с оглед на това, че не е спазена в цялост разпоредбата на чл.21 ал.1 т.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, решението е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено; настоява за присъждането на сторените по делото разноски съгласно представения списък на разноските; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В последното съдебно заседание ответникът чрез своя пълномощник е посочил, че оспорва изцяло жалбата; поддържа писмения отговор и изложените аргументи както в него, така и в хода на делото; процесното решение на Общински съвет град Добрич е законосъобразно; от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че то е прието от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазването на законоустановената процедура; доказано е наличието на двете императивни условия за приемането на такова решение, а именно - определената заплата на кмета на Община град Добрич е съобразена със средствата за заплата в общинския бюджет и съответно заплатата е по-ниска от основното месечно възнаграждение на министър; на практика единственото възражение, на което стъпва жалбата на областния управител, е твърдението, че предложението за приемане на процесното решение не изхожда от компетентен орган; действително според приложимата правна уредба това предложение следва да бъде направено от кмета на общината, като в случая това изискване е спазено; вносителят е С. Н., която е заместник - кмет на Община град Добрич, но от приетата по делото заповед за заместване се установява, че към момента на внасянето на докладната записка, съдържаща съответното предложение, тя е упълномощена да изпълнява функциите на кмет на Община град Добрич поради отсъствието на кмета Й. Й.; по искане на жалбоподателя са представени писмени доказателства, които доказват, че в процесния период кметът е бил в командировка извън територията на Община град Добрич, съответно не е имало как да изпълнява функциите си; през този период от време С. Н. е изпълнявала функциите на кмет на общината, което означава, че предложението, което е направила към общинския съвет, е извършено от лице, надлежно упълномощено да изпълнява правомощията на кмет на общината; това, че върху докладната записка не е поставен печат, на който да е посочена заповедта, на основание на която действа С. Н., няма отношение към настоящия спор; наличието или липсата на печат не променя обстоятелството, че в този период тя е била упълномощена да замества кмета на общината, без това да отменя качеството ѝ на заместник - кмет на общината; действията през този период от време, които са от компетентността на кмета на общината, са извършени от лице с надлежно учредена власт; печатът има технически характер и дали е поставен или не е въпрос на организация и на оформление на документите; няма нормативно изискване за поставянето на печат като реквизит на съответен акт; от представените допълнително доказателства се установява, че практиката е такива печати да се поставят върху заповеди, изходящи от заместника на кмета, а в случая не говорим за заповед, а за докладна записка; това кой е докладвал предложението на самата сесия на общинския съвет е неотносимо към спора, защото към момента на докладването предложението вече е било направено; важният процесуален момент е депозирането на предложението в деловодството на общинския съвет; дори да се приеме, че този факт е относим, то няма закононарушение, защото е редно лицето, внесло предложението, да го докладва пред компетентния орган; решението на Общински съвет град Добрич е законосъобразно, като моли за неговото потвърждаване и за присъждането на сторените разноски; възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като е съобразено с материалния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото; в тази връзка моли за съдебен акт.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице съгласно чл.45 ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

От представените по делото документи се установява, че оспореното решение е връчено на 01.04.2024 г. (на лист 4 от делото). Жалбата е подадена на 03.04.2024 г., т.е. в посочения в чл.149 ал.1 от АПК 14-дневен срок за оспорването му. Затова тя е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Процесният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и при спазване на целта на закона.

При проверката на оспорения административен акт не се установява наличието на каквото и да е основание за неговата незаконосъобразност – същият е издаден от компетентен административен орган в изпълнение на законово делегираните правомощия на основание на чл.21 ал.1 т.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация; спазена е писмената форма с изложени фактически обстоятелства, обосноваващи необходимостта с оглед на предвиденото в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година увеличение на разходите за персонал, като мотивите освен в решението се съдържат в докладната записка на вносителя и в подробния протокол от проведеното заседание; няма данни да е налице каквото и да е нарушение на административнопроизводствените правила; спазена е целта на закона. Основните твърдения на жалбоподателя за незаконосъобразност са във връзка с вносителя на предложението, който според представените документи е заместник – кметът С. Н.. Съгласно чл.21 ал.1 т.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината. Според представената от ответника Заповед №364/11.03.2024 г. (на лист 37 от делото) кметът на Община град Добрич е упълномощил по време на неговото отсъствие през периода от 12.03.2024 г. до 15.03.2024 г. правата му от изричната компетентност на кмета, произтичащи от специалните закони и подзаконови нормативни актове, да бъдат изпълнявани от С. Н. – заместник – кмет „Финанси и общинска собственост“ в Община град Добрич. На лист 36 се намира заверен препис от входящия дневник за заседанието на Общински съвет град Добрич от 26.03.2024 г., от който е видно, че докладната записка с предложението на С. Н. за определяне на размера на основното месечно трудово възнаграждение на кмета на Община град Добрич е заведена на 15.03.2024 г. в 14.00 часа, т.е. в периода, когато кметът е отсъствал от работа и е бил заместван от С. Н.. По искане на жалбоподателя са приети многобройни писмени доказателства във връзка с отсъствието на кмета през процесния период, от които става ясно, че същият е бил надлежно командирован и е взел участие през периода от 12.03.2024 г. до 17.03.2024 г. в международен форум в гр. Аликанте, Испания за запознаване с добрите практики в насърчаването на местната икономика чрез развитието на индустриални зони, индустриални паркове и създаването на устойчиви партньорства. В последното съдебно заседание са направени възражения и във връзка с обстоятелството, че в докладната записка и предложението за определянето на размера на трудовото възнаграждение до името на С. Н. не е било изрично посочено, че същата действа в качеството на кмет по заповед за заместване. Тези възражения също са неоснователни, тъй като за валидното упражняване на компетентност от страна на заместника е необходимо единствено издаването на съответната оправомощаваща заповед и реалното отсъствие на органа – титуляр, което в случая безспорно е доказано; още повече, че самата етимология на думата „заместник – кмет“ означава лице, което при необходимост замества кмета. Дали при удостоверяването на подписа при валидно учредена компетентност за заместване ще бъде посочена длъжността „заместник – кмет“, „изпълняващ длъжността кмет“ или „за кмет съгласно заповед №….“ е без каквото и да е правно значение. Кой и кога е осъществил физическото докладване на предложението пред Общински съвет град Добрич също няма никакво значение, а е въпрос на вътрешна организация на дейността му. Затова предложението и докладната записка изхождат от компетентния орган съгласно чл.21 ал.1 т.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, като заместник – кметът на общината е действал при условията на заместване на кмета и осъществявайки в пълен обем законовите му правомощия, а волеизявлението му се счита за изразено от името на титуляра съгласно чл.39 ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение №12730/14.12.2021 г. по административно дело №6943/2021 г. на III отделение на ВАС. Спазени са били и всички останали предпоставки за приемането на процесното решение – то е взето от Общински съвет град Добрич като компетентен административен орган при необходимия кворум и с необходимото мнозинство (гласували 40 общински съветници, от които 31 „за“, 7 „против“ и 2 „въздържал се“); заплатата на кмета на Община град Добрич е в рамките на действащата нормативна уредба и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет съгласно Решение №5-2 по протокол №5 от заседанието на Общински съвет град Добрич, проведено на 19.02.2024 г., с което е приет бюджет на Община град Добрич, а при вземането на процесното решение е спазено и ограничението на чл.5 ал.16 от Постановление на Министерския съвет №67 от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, според което индивидуалното месечно възнаграждение на кмета на общината не може да бъде по-високо от основното месечно възнаграждение на министър; в съдебното заседание на 13.05.2024 г. е било прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че определеното с процесното решение основно месечно трудовото възнаграждение на кмета на Община град Добрич в размер на 6800 лева е по - ниско от основното месечно трудово възнаграждение на министър към 26.03.2024 г.; в т.2 от Решение №240/06.12.1990 г. на Министерския съвет за определянето на заплатите на ръководни кадри в държавните органи (необнародвано, но фигуриращо в правно – информационната система на интернет – страницата на Министерския съвет) основните месечни заплати на министрите са приравнени на заплатите на председателите на комисии в Народното събрание, а в чл.6 ал.1 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание като приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание основните заплати на председателите на парламентарни комисии са определени да бъдат с 35 % по-големи от тези на народните представители, за които от своя страна в чл.5 от същите финансови правила е посочено, че са в размер на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данните на Националния статистически институт за последния месец на предходното тримесечие; тези данни се обобщават месец и половина след изтичането на съответното тримесечие, като например за последния месец на четвъртото тримесечие на 2023 година средномесечната заплата на заетите в обществения сектор е в размер на 2344 лева, а за последния месец на първото тримесечие на 2024 година е в размер на 2218 лева. Затова определеното основно месечно трудово възнаграждение на кмета на Община град Добрич в размер на 6800 лева е в значително по-нисък размер от основното месечно трудово възнаграждение на министрите, с което е изпълнено законовото изискване. Конкретното парично изражение на възнаграждението е в резултат на извършена от Общински съвет град Добрич преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол извън посочената по-горе максимална граница. Следователно при наличието на всички законови предпоставки с издадения акт законосъобразно е увеличено основното трудово възнаграждение на кмета на Община град Добрич, поради което подадената жалба трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заради изхода от спора в полза на институцията, чийто орган е издал обжалвания акт, трябва да бъдат присъдени сторени разноски в размер на 2400 лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС (поисканото адвокатско възнаграждение в размер на 4560 лева е прекомерно, тъй като минимално определеното по реда на чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1000 лева без ДДС, т.е.1200 лева с включен ДДС; с оглед на фактическата и правна сложност на делото намаляването следва да бъде извършено до двукратния му размер, който е 2400 лева с включен ДДС).

Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Областния управител на област Добрич срещу Решение №6-6 по протокол №6 от заседанието на Общински съвет град Добрич, проведено на 26.03.2024 г., с което по реда на чл.21 ал.1 от т.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е взето решение за определяне на основно месечно трудово възнаграждение на кмета на Община град Добрич в размер на 6800 лева и към основното месечно възнаграждение да се начислява допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно действащата нормативна уредба и вътрешните правила за организацията на работната заплата в Община град Добрич.

ОСЪЖДА Областна администрация Добрич да заплати на Община град Добрич сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща направените по административно дело №177/2024 г. по описа на ДАС разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.