Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 29.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: М.Д.
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 111 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г.от САК, в
качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД, против Т.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** 94А, с която е предявен иск с правно основание чл. 415 във вр. с
чл. 422 от ТПК - цена на иска 230.35 лв., представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор М01057467 от дата
27.07.2017 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че
ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор за
цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията ’’Иновативни финанси“
ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 12.07.2019 г., с прехвърлител на вземания
„Теленор България” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни
споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният оператор с
търговска марка „Теленор“ е прехвърлил вземанията в общ размер на 230.35 лв.
(двеста и тридесет лв. и 35 ст.) лева спрямо Т.Д.Д., обективирани в Приложение
№ 1 от договора за цесия, като с исковата молба се представя извлечение от
Приложение № 1, което удостоверява, че процесното вземане е част от предмета на
договора за цесия.
Твърди се, че ищецът-кредитор „ЮБЦ“ ООД, е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Към исковата молба е приложено извлечение от приложение № 1 към договора за
цесия от дата 29.11.2019 г. от което е видно, че вземането спрямо Т.Д.Д. е
включено в предмета на втората цесия. Предмет на гореописаните договори за
цесия е вземането спрямо Т.Д.Д. в размер на 230.35 лева, представляващо
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и неустойка по договор въз
основа на което неизпълнение се претендира и обезщетение за неизпълнение, която
е придобил по силата на договорите за цесия.
Навеждат се твърдения, че въз основа
договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М01057467 от
27.07.2017 г. между ответника Т.Д.Д. и „Теленор България" ЕАД, на
ответника са предоставяни услуги на мобилен номер *********по избран тарифен
план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
За потребените услуги от абоната са му издадени фактури № **********/
05.11.2017 г., № **********/ 05.12.2017 г. и № **********/ 05.02.2018 г. Сочи
се, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора
си. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „Теленор България” ЕАД
да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един
от договорите. Изрично над подписа на ответника, положен на всеки един от
представените договори е поместен текст: „Долуподписаният, запознат съм,
получих екземпляр и съм съгласен да спазвам Общите условия за взаимоотношения с
потребителите на Глобул. В случай на неспазване на срока на договора по т.5,
индивидуалният клиент дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната тарифа месечни абонаменти за всеки един фиксиран номер, дължими до
края на срока. Ако един месец преди изтичането на срока на действие на
договора, последният не бъде прекратен с едномесечно предизвестие, последният
се подновява при същите условия и за същия срок многократно“.
Твърди се, че обезщетението за
неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а именно: дължимите
месечни абонаментни такси до края на срока на действие на договора. Т. нар.
неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. В този ред на мисли ако
ответникът с виновното си поведение не беше станал причина да се прекрати
предсрочно договора, то договорът би продължил своето действие до края на
срока, за който е сключен и би получил цената на месечни абонамент пред
оставащия срок на договора, ако не беше предсрочно прекратен.
Твърди се, че съгласно сключения договор
за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно
чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор България“
ЕАД. Съгласно чл. 23, месечната цена за провеждане на разговори се дължи и се
заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени
от потребителя лично. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай
ответникът Т.Д.Д. е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е
мобилен/ телефонен номер *********и не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадена са е фактури, като същите не са били заплатени в срок. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Твърди се, че по силата на договор за
цесия от 12.07.2019 г. „Теленор България” ЕАД е прехвърлител, а „Иновативни
Финанси” ООД е собственик на вземането спрямо Т.Д.Д., което в последствие е
било включено и във втория договор за цесия от 29.11.2019 г. между „Иновативни
Финанси” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Предмет на втория договор са 745 /седемстотин
четиридесет и пет/ броя вземания в общ размер на 245 074, 10 лева /двеста
четиридесет и пет хиляди седемдесет и четири лева и десет стотинки/ спрямо
физически и юридически лица, подробно индивидуализирани в Приложение № 1
неразделна част от договора от дата 29.11.2019г. Приложение № 1 представлява
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията
по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях,
както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед
спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на цесионера,
цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е
включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на
хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на
конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата
му по събиране на прехвърлените вземания.
В тази връзка се твърди, че съгласно
представеното извлечение от Приложение № 1, се установява, че по силата на
договор за цесия от 29.11.2019 г. „Иновативни финанси” ООД е прехвърлител, а
„ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането спрямо Т.Д.Д. в размер на 230.35 лева.
Съгласно чл. 5 от договора за цесия от дата 12.07.2019 г. считано от
подписването му „Иновативни финанси” ООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания. В чл. 1.7 от договора е дадена дефиниция на Приложение
№ 2 - неразделна част от договора цесия. Приложение № 2 представлява изрично
писмено пълномощно в съответствие с чл. 5 от договора и с чл. 36 ЗЗД. Съгласно
ал. 2 от същия член: „последиците от правните действия, които представителят
извършва, възникват и право за представлявания. Няма никаква законова пречка
старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой
пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни
съдилища, но и от правната доктрина - професор А.К.- Облигационно право изд.
Сиби 2007, както и професор К., които приемат, че упълномощаването на цесионера
от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона
правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече,
когато длъжникът е неизправен. Сочи се, че към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „Иновативни
финанси“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор
за цесията от 12.07.2019 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
29.11.2019 г. Твърди се, че връчването на исковата молба на длъжника, към която
са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента
на цесионера, следва да се възприеме като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди се, че в настоящия случай към
исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл. 5 от договора от
12.07.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен
да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Т.Д.Д.
не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „Иновативни Финанси” ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и
момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят
длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са
изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След
като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Длъжникът
би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията
само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
Твърди се, че в конкретния случай,
длъжникът-ответник Т.Д.Д. не е изпълнил задълженията си до датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ТПК към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК. Отправя се
молба, съдът да постанови решение, с което да осъдите ответника Т.Д.Д. да
заплати съществуващото изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, в размер на
230.35 лв. лева главница, от която: 44.42 лева - потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор МО 1057467 от 27.07.2017 г. между ответника
Т.Д.Д. и „Теленор България” ЕАД, с който на ответника са предоставяни услуги на
мобилен номер *********по избран тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна
такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца; 185.93 лева - представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор М01057467 от 27.07.2017 г.,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 47.03 лева, за периода от
24.02.2018г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, които суми са
начислена върху фактура № **********/ 05.02.2018 г.
Отправя се молба да бъде осъден ответникът
да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъдите в полза на „ЮБЦ“
ЕООД - 360 лева - адвокатско възнаграждение. Отправя се молба, съдът да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да
присъди в полза на ищеца - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 360 лева
- възнаграждение за юрисконсулт по ч. гр. д. № 794/ 2019 г. по описа на PC
Луковит, съобразено с т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Отправено е доказателствено искане за
прилагане образуваното по реда на чл. 410 от ГПК ч. гр. д. № 794/ 2019 г. по
описа на PC – Луковит.
Към исковата молба са приложени: Договор
за цесия от дата 12.07.2019 г.; Пълномощно; Извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 12.07.2019 г.; Договор за цесия от 29.11.2019 г.;
Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.11.2019г.; Договори за
мобилни услуги, ведно с приложенията и измененията им; Заверени копия на
фактури; Общи условия на Мобилния оператор; Уведомление за цесия;
В законния месечен срок ответникът не е
представил писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото.
Препис от исковата молба и приложенията са
редовно връчени на ответника по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, който в
законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен
отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е представил писмени
доказателства и не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219,
ал. 1 от ГПК, въпреки, че съдът му е указал последствията по чл. 133 от ГПК от
неподаването на отговор. С Определението от 06.07.2020 г. по реда на чл. 140 ГПК съдът му е указал също, че ако не се яви в първото по делото заседание и не
направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, рискува по делото
да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239
от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е предявен спрямо
ответника осъдителен иск по реда на чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 230.35 лв. лева главница, от която: 44.42 лева -
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор М01057467 от
27.07.2017 г. между ответника Т.Д.Д. и „Теленор България” ЕАД, с който на
ответника са предоставяни услуги на мобилен номер *********по избран тарифен
план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца;
185.93 лева - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
М01057467 от 27.07.2017 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 47.03
лева, за периода от 24.02.2018г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда, които суми са начислена върху фактура № **********/ 05.02.2018 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 794/ 2019
г. по описа на Районен съд - Луковит, съдът е отхвърлил заявлението с вх. №
5690/ 16.12.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, като е указал на заявителя, че в едномесечен
срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията. Искът е
предявен на основание и в срока по чл. 415 ГПК, при което съдът намира, че
искът е допустим.
Съдът намира, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е
получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, връчени му редовно по
реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез лице от адреса – син на ответника, не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, като са му указани последиците от неявяването му в първото
заседание по делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал.
1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен и с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска.
Вероятната основателност на предявения иск
се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства: Договор
за цесия от дата 12.07.2019 г.; Пълномощно; Извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 12.07.2019 г.; Договор за цесия от 29.11.2019 г.;
Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.11.2019 г.; Договори за
мобилни услуги, ведно с приложенията и измененията им. заверени копия на
фактури; Общи условия на Мобилния оператор; Уведомление за цесия.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от
ответника на задълженията му да заплати дължимите парични суми по договор за
далекосъобщителни услуги М01057467 от 27.07.2017 г. са за отрицателни факти,
поради което в тежест на ответника Т.Д.Д. е да докаже, че е изпълнил
претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са
представени.
Относно обстоятелствата при които е начислена
претендираната неустойка, от страна на ищеца са изложени доводи, че към
настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата неустойка от абонатите на дружеството „Теленор
България“ ЕАД при предсрочно прекратяване на договорите е в размер, както
следва: Чл. 1.1, б. „а” Неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора.” Чл. 1.1. б. ”б” „В случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.”
При преценка на вероятната основателност
на исковата претенция относно претендираната неустойка, съдът намира, че от
страна на ищеца правилно са приложени уговорените правила за начисляване на
неустойката, като за номер *********е начислена неустойка по договор за мобилни
услуги в размер на три месечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3 х
20.82 лв. без ДДС = 62.46 лв.; както и неустойка за предоставено за ползване и
невърнато устройство LENOVO В BLACK, в размер на 123.47 лева, представляваща
разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната му такава
по конкретния договор.
С оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът
не излага подробни мотиви по реда чл. 236, ал. 2 от ГПК. При тези
обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съобразно изискванията на чл. 239, ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********процесните суми, както следва:
сумата от 230.35 лв. лева - главница, от която: сумата от 44.42 лева -
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор МО 1057467 от 27.07.2017
г. между ответника Т.Д.Д. и „Теленор България” ЕАД, с който на ответника са
предоставяни услуги на мобилен номер *********по избран тарифен план „Тотал“ с
месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца; сумата от
185.93 лева - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
М01057467 от 27.07.2017 г.; сумата от 47.03 лева - представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 24.02.2018 г. до 06.12.2019 г., които суми са
начислена върху фактура № **********/ 05.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на настоящата искова молба в съда – 26.02.2020 г.
до окончателно изплащане на вземането.
Поради това предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следва да
бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
При направеното искане от ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „ЮБЦ“
ООД направените разноски по настоящото исково производство в размер на 385.00
лв. и по заповедното производство в размер на 385.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** 94А, да заплати на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:***, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 230.35 лв. лева -
главница, от която: сумата от 44.42 лева - потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор М01057467 от 27.07.2017 г. между ответника Т.Д.Д. и „Теленор
България” ЕАД, с който на ответника са предоставяни услуги на мобилен номер *********по
избран тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за
срок от 24 месеца; сумата от 185.93 лева - представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М01057467 от 27.07.2017 г.; сумата от 41.61 лева
- представляваща мораторна лихва за забава за периода от 24.02.2018 г. до
06.12.2019 г., които суми са начислена върху фактура № **********/ 05.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата искова
молба в съда – 26.02.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК Т.Д.Д., с горната
самоличност, да заплати на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********направените по делото
разноски в настоящето производство в размер на 385.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Т.Д.Д., с горната самоличност, да заплати на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********направените деловодни разноски
по ч.гр.д. № 794/ 2019 г. на РС - Луковит, в размер на 385.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от
неприсъственото решение, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, да се връчи
на ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: