Решение по дело №412/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 70
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Росица Радославова
Дело: 20214500600412
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Русе , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Юлиян Стаменов

Росица Радославова
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора Дилян Данев Михайлов (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно
административно наказателно дело № 20214500600412 по описа за 2021
година
Производството е въззивно по реда на чл. 7 ал. 3 от УБДХ.
С протоколно решение № 240/03.06.2021 год., постановено по
НАХД № 1060/2021 год. РРС Х- ти нак. състав е ПРИЗНАЛ нарушителят М.
В. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр.Русе, ул.“*** за ВИНОВЕН в
това, че на 28.02.2021 в гр.Русе извършил непристойна проява, изразяваща се
в произвеждане на изстрели с въздушна пушка от терасата на жилището си, с
което е нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на
основание чл. 6 б. „а”, вр. с чл. 1 от УБДХ му е НАЛОЖИЛ наказание
„задържане в поделенията на МВР“ за срок от три денонощия.
Жалбоподателят М.М. го обжалвал в законния срок и развивайки
оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, моли същото
да бъде заменено с налагането на глоба, ориентирана към законоустановения
минимален размер от 100лв.
В съдебното заседание пред окръжния съд жалбоподателят
поддържа жалбата, а неговия договорен защитник - адв. А.С. моли решението
1
да бъде изменено в насока замяна на вида наложено наказание с глоба в
миимален размер.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата и
пледира за изменение решението на районния съд.
Окръжният съд, като взе предвид доказателствата по делото,
становищата на страните и след извършената служебна проверка, прие за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд правилно е възприел доказателствата по
делото, въз основа на което е установил от фактическа страна, че на
28.02.2021 в гр.Русе, ок.17,00ч. М.М. извършил непристойна проява,
изразяваща се в произвеждане на изстрели с въздушна пушка от терасата на
жилището си, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, свидетел на
което станал св.Д.М., за което последният сигнализирал органите на реда.
Гореизложената фактическа обстановка правилно е била приета за
установена от РРС въз основа на събраните и проверени по делото
доказателства и доказателствени средства. Същата се установява от акт за
констатиране проява на дребно хулиганство, материалите по пр.преписка
№2293/21г., водена по случая , ведно с постановление на мл.прокурор В.Г. за
отказ от образуване на досъдебно производство от 23.04.2021г., справка за
съдимост и сведение за лице, допуснало проява по УБДХ, а така също от
обясненията на нарушителя М.М. и кореспондиращите с тях показания на
очевидеца св.Д.М., , които не опровергават фактическите положения, приети
за установени от съда.
Показанията на посочения свидетел съдът приема за достоверни, тъй
като се характеризират с последователност, достатъчна изчерпателност и
категоричност относно основните факти - предмет на доказване, те се
допълват от самопризнанието на нарушителя и останалите събрани писмени
доказателства по прокурорската и полицейската преписки. Същият е пряк
очевидец на извършеното от страна на нарушителя, доколкото се е намирали
в непосредствена близост до мястото на инцидента и е имал обективната
2
възможност правилно и пълноценно да възприеме случилото се, поради което
съдът законосъобразно е формирал убеждението си за безспорна доказаност
на тези обстоятелства, базирайки се на неговите показания.
Правилно е прието от районния съд, че при така установеното от
фактическа и правна страна, с деянието си жалбоподателят М.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на дребно хулиганство
по смисъла на чл. 1 ал.2 от УБДХ, тъй като на 28.02.2021 в гр.Русе извършил
непристойна проява, изразяваща се в произвеждане на изстрели с въздушна
пушка от терасата на жилището си, с което е нарушил обществения ред и
спокойствие. От субективна страна жалбоподателят е действал с хулигански
мотив – да противопостави себе си на обществото като цяло, съзнавайки
добре противоправния характер на деянието си и е искал настъпването на тези
отрицателни последици, свързани с нарушаване на обществения ред,
установен в страната.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд
неправилно не е отчел наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, сред които липсата на предходни наказвания по реда на УБДХ,
съчетано със закъснялата реализация на наказателната отговорност, не по
негова вина и не е взел предвид тежкото здравословно състояние към момента
след престой в болнично заведение през м.май, 2021г. и признатата
инвалидност /50 %/, а е посочил като такива само изразеното съжаление и
разкаяние за стореното, направените самопризнания. Вследствие на което
наложеното административно наказание не е определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а явно при баланс на същите с
отегчаващите такива, за каквито в решението са посочени степента на
обществена опасност на деянието и минали осъждания на дееца, както и
възможността за поставяне в опасност живота и здравето на трети лица, при
което на нарушителя е било определено наказание „Задържане в поделенията
на МВР“ за три денонощия. Така определено, наказанието се явява явно
несправедливо, тъй като не е съобразено с ниската степен на обществена
опасност на дееца, обективирана в данните за личността му, краткото
времетраене на инцидента, ниския интензитет на действията, както и факта,
че те не са били насочени, нито са причинили щети на конкретни лица, а също
така и това, че изложените като отегчаващи отговорността обстоятелства от
3
страна на РРС обособяват признаци от обективната страна на състава на
конкретното нарушение и не следва да се ценят отделно като отегчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства. С оглед на това, определеното
по вид наказание следва да бъде изменено в налагането на административно
наказание „глоба“, при която следва да се отчете имотното състояние и
семейното положение на дееца.
Изложеното дотук налага извода, че определеното от районния съд
наказание не съответства на степента на обществената опасност на проявата и
личността на нарушителя, поради което и същото се явява явно
несправедливо и с него не би могло да се постигнат в най-пълен обем целите
по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правов ред, а така също да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
При това положение настоящата инстанция намира, че съдът
неправилно е индивидуализирал наказанието, което следва да бъде
коригирано, като определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а съответно решението на РРС следва да бъде изменено, като
наложеното наказание бъде заменено с налагането на административно
наказание глоба в размер на 200 лв. С налагането му нарушителят ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще
поведението си със зачитане на общоприетите норми за приличие в
обществото и спазване на обществения ред и спокойствие.
При констатирането на нарушението и при първоинстанционното
съдебно разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, визирани в УБДХ, ЗАНН и НПК.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд следва да бъде изменено, като
наложеното наказание следва да бъде заменено в границите на посоченото
по-горе.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.7, ал.3 от УБДХ
съдът,

4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколно решение № 240/03.06.2021 год., постановено
по НАХД № 1060/2021 год. РРС Х- ти нак. състав, като
ЗАМЕНЯ наложеното на М. В. М. с ЕГН ********** и постоянен
адрес в гр.Русе, ул.“*** назание от „задържане в поделенията на МВР“ за срок
от три денонощия с налагане на административно наказание глоба в размер
на 200 лв./двеста лева/, платими в полза на държавата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е въззивно по реда на чл. 7 ал. 3 от УБДХ.
С протоколно решение № 240/03.06.2021 год., постановено по
НАХД № 1060/2021 год. РРС Х- ти нак. състав е ПРИЗНАЛ нарушителят М.
В. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр.Русе, ул.“*** за ВИНОВЕН в
това, че на 28.02.2021 в гр.Русе извършил непристойна проява, изразяваща се
в произвеждане на изстрели с въздушна пушка от терасата на жилището си, с
което е нарушил обществения ред и спокойствие, поради което и на
основание чл. 6 б. „а”, вр. с чл. 1 от УБДХ му е НАЛОЖИЛ наказание
„задържане в поделенията на МВР“ за срок от три денонощия.
Жалбоподателят М.М. го обжалвал в законния срок и развивайки
оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, моли същото
да бъде заменено с налагането на глоба, ориентирана към законоустановения
минимален размер от 100лв.
В съдебното заседание пред окръжния съд жалбоподателят
поддържа жалбата, а неговия договорен защитник - адв. А.С. моли решението
да бъде изменено в насока замяна на вида наложено наказание с глоба в
миимален размер.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата и
пледира за изменение решението на районния съд.
Окръжният съд, като взе предвид доказателствата по делото,
становищата на страните и след извършената служебна проверка, прие за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд правилно е възприел доказателствата по
делото, въз основа на което е установил от фактическа страна, че на
28.02.2021 в гр.Русе, ок.17,00ч. М.М. извършил непристойна проява,
изразяваща се в произвеждане на изстрели с въздушна пушка от терасата на
жилището си, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, свидетел на
което станал св.Д.М., за което последният сигнализирал органите на реда.
Гореизложената фактическа обстановка правилно е била приета за
установена от РРС въз основа на събраните и проверени по делото
доказателства и доказателствени средства. Същата се установява от акт за
констатиране проява на дребно хулиганство, материалите по пр.преписка
№2293/21г., водена по случая , ведно с постановление на мл.прокурор В.Г. за
отказ от образуване на досъдебно производство от 23.04.2021г., справка за
съдимост и сведение за лице, допуснало проява по УБДХ, а така също от
обясненията на нарушителя М.М. и кореспондиращите с тях показания на
очевидеца св.Д.М., , които не опровергават фактическите положения, приети
1
за установени от съда.
Показанията на посочения свидетел съдът приема за достоверни, тъй
като се характеризират с последователност, достатъчна изчерпателност и
категоричност относно основните факти - предмет на доказване, те се
допълват от самопризнанието на нарушителя и останалите събрани писмени
доказателства по прокурорската и полицейската преписки. Същият е пряк
очевидец на извършеното от страна на нарушителя, доколкото се е намирали
в непосредствена близост до мястото на инцидента и е имал обективната
възможност правилно и пълноценно да възприеме случилото се, поради което
съдът законосъобразно е формирал убеждението си за безспорна доказаност
на тези обстоятелства, базирайки се на неговите показания.
Правилно е прието от районния съд, че при така установеното от
фактическа и правна страна, с деянието си жалбоподателят М.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на дребно хулиганство
по смисъла на чл. 1 ал.2 от УБДХ, тъй като на 28.02.2021 в гр.Русе извършил
непристойна проява, изразяваща се в произвеждане на изстрели с въздушна
пушка от терасата на жилището си, с което е нарушил обществения ред и
спокойствие. От субективна страна жалбоподателят е действал с хулигански
мотив – да противопостави себе си на обществото като цяло, съзнавайки
добре противоправния характер на деянието си и е искал настъпването на тези
отрицателни последици, свързани с нарушаване на обществения ред,
установен в страната.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд
неправилно не е отчел наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, сред които липсата на предходни наказвания по реда на УБДХ,
съчетано със закъснялата реализация на наказателната отговорност, не по
негова вина и не е взел предвид тежкото здравословно състояние към момента
след престой в болнично заведение през м.май, 2021г. и признатата
инвалидност /50 %/, а е посочил като такива само изразеното съжаление и
разкаяние за стореното, направените самопризнания. Вследствие на което
наложеното административно наказание не е определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а явно при баланс на същите с
отегчаващите такива, за каквито в решението са посочени степента на
обществена опасност на деянието и минали осъждания на дееца, както и
възможността за поставяне в опасност живота и здравето на трети лица, при
което на нарушителя е било определено наказание „Задържане в поделенията
на МВР“ за три денонощия. Така определено, наказанието се явява явно
несправедливо, тъй като не е съобразено с ниската степен на обществена
опасност на дееца, обективирана в данните за личността му, краткото
времетраене на инцидента, ниския интензитет на действията, както и факта,
че те не са били насочени, нито са причинили щети на конкретни лица, а също
така и това, че изложените като отегчаващи отговорността обстоятелства от
2
страна на РРС обособяват признаци от обективната страна на състава на
конкретното нарушение и не следва да се ценят отделно като отегчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства. С оглед на това, определеното
по вид наказание следва да бъде изменено в налагането на административно
наказание „глоба“, при която следва да се отчете имотното състояние и
семейното положение на дееца.
Изложеното дотук налага извода, че определеното от районния съд
наказание не съответства на степента на обществената опасност на проявата и
личността на нарушителя, поради което и същото се явява явно
несправедливо и с него не би могло да се постигнат в най-пълен обем целите
по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правов ред, а така също да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
При това положение настоящата инстанция намира, че съдът
неправилно е индивидуализирал наказанието, което следва да бъде
коригирано, като определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а съответно решението на РРС следва да бъде изменено, като
наложеното наказание бъде заменено с налагането на административно
наказание глоба в размер на 200 лв. С налагането му нарушителят ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще
поведението си със зачитане на общоприетите норми за приличие в
обществото и спазване на обществения ред и спокойствие.
При констатирането на нарушението и при първоинстанционното
съдебно разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, визирани в УБДХ, ЗАНН и НПК.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд следва да бъде изменено, като
наложеното наказание следва да бъде заменено в границите на посоченото
по-горе.
3