Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 243/30.04.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор
Камелия Цветкова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното
от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 161 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №48 от 19.02.2018 г. по АНД № 2110 по описа за 2017г. на
Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 32-0000109/10.05.2017г.
на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Монтана (ОО ”АА”) към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С наказателното постановление
на К*** Р.В. с ЕГН * е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
лева /двеста лева/, на основание чл.93в, ал.10, предл. първо, т.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр), за нарушение на чл.34,§. 1, изр.3,
предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Касационният жалбоподател Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” гр.Монтана, редовно призован не се явява, не
изпраща процесуален представител. В жалбата навежда доводи за неправилност на
решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие
с материалния закон.
Ответника по касационната жалба К*** Р.В. *** редовно
призован, не се явява, в писмено възражение по касационната жалба и в писмено
становище по съществото на делото чрез процесуалния си представител адвокат А.К.
***, оспорва жалбата, като счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно отричайки наличието на касационните основания за неговата
отмяна. Претендира разноски, представя списък.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно,
съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 24.04.2017г. около
14.00 ч. на главен път Е-79, км 92, с посока на движение от град Пловдив, административно
наказаното лице, като водач на специален автомобил „М*** ”817Л с ДКН ***, категория N2
по маршрут село С*** , обл.В*** – град Пловдив превозвайки трактор, използвал тахографски
лист от 08.04.2017г. Установено е, че използвания тахографски лист от
08.04.2017г. е за период от време по – дълъг от този, за който е предназначен.
Това обаче, не е довело до загуба на данни, тъй като специалния автомобил бил
оборудван с аналогов тахограф , сериен № 1718518.
Съставен бил АУАН серия А – 2015 № 222850/24.04.2017г.,
в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.34,§. 1, изр.3,
предл. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Административно наказаното лице подписало АУАН без
възражения.
Така установената фактическа обстановка,
която се подкрепя от доказателствата по делото, не е спорна между страните.
Решението на
въззивния съд е правилно. За да отмени наказателното постановление, въззивният
съд е приел, че останалите
28 тахографски листа представени по време на проверката са изрядно попълнени,
като административно наказаното лице до момента не е бил санкциониран за други
нарушения по ЗАвтП и подзаконовите актове по прилагането му, доколкото няма
доказателства за обратното. Това нарушение не може да има за последица укриване
на изискуемата се по закон информация, още повече, че от самата обстоятелствена
част на НП се установява, че загуба на данни няма, поради което анализирайки
характеристика на деянието и дееца и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9
от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН е обосновал извода си, че е налице по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид, като е приел наличието на
маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН.
Тези изводи на въззивния съд се споделят от
настоящият касационен състав, като действително, деецът е извършил нарушение,
което обаче се отличава от обичайните хипотези на нарушения от същия вид с
по-ниската си степен на обществена опасност. Налице е хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, като е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, въззивния съд правилно е приложил
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен
случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
Преценката за "маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй
като е свързана с правилното приложение на материалния закон и е в правомощията
на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Относно искането на ответника за присъждане
на сторените разноски по делото, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН
- "Доколкото в този закон
няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателнопроцесуалния кодекс". Последният не предвижда възможност за
присъждане на разноски. От друга страна съобразно чл. 63 от ЗАНН, решението на районният съд подлежи на касационно обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс
и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
В глава ХІІ на АПК липсва изрична
регламентация на въпроса относно присъждането на разноски, а съгласно чл. 228 от АПК за неуредениете въпроси следва да се прилагат правилата на
първоинстанционното производство – това в случая на обжалване на решения
постановени при обжалване на наказателни постановления това са правилата на
ЗАНН и НПК.
При така посочената нормативна уредба, тук
следва да намери приложение нормата на чл. 84 от ЗАНН, съгласно която за неуредените въпроси, включително при
разглеждане на касационните жалби (арг. от чл. 228 от АПК вр. чл. 84 от ЗАНН), се прилага НПК, а както бе посочено и по-горе в НПК не се
предвижда възможност за присъждане в полза на нарушителя на сторените по
производството разноски.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от
03.06.2009 г. на ВАС по тълкувателно дело № 7/2008 г., съгласно което
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Поради това касационният състав намира, че
искането следва да се остави без уважение, тъй като в касационното производство
по ЗАНН разноски не следва да се присъждат както за въззивната, така и за
касационната инстанция.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №48 от 19.02.2018 г. по АНД № 2110 по описа
за 2017г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно
постановление № 32-0000109/10.05.2017г.
на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Монтана (ОО ”АА”) към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на К.Р.В. ***, чрез процесуалния му представител адвокат А.К. *** за присъждане
на разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: