№ 1292
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000501182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260228 от 18.01.2022 г., постановено по гр.дело №
14343/2019 г., Софийски градски съд, гражданско отделение, І-27 състав е
осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Я. К. Я. на основание чл.432 ал.1 от
КЗ сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на сина му К. Я. Я., вследствие ПТП на
17.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2019 г. – изтичане
на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на
сумата, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до 150
000 лв. и в частта на за лихвата, считано от считано от 01.11.2018 г. – датата
на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие до
изтичане на тримесечния срок за произнася по претенцията.
С решението ответното застрахователно дружество е осъдено да
заплати на М. Я. С. на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на брат й К. Я. Я., вследствие ПТП на 17.09.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2018 г. – датата на отказа на застрахователя
1
да й заплати обезщетение, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над
25 000 лв. до 50 000 лв. и за лихвата за периода от 01.11.2018 г. до 20.11.2018
г.
С решението страните са осъдени за разноски, както следва:
Ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца Я. К. Я.
сумата в размер общо на 790 лв., представляваща направени по делото
разноски, от които 600 лв. – внесена държавна такса и 190 лв. - сума,
изплатена за възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи,
съобразно уважените части от исковете, на основание чл.78 ал. 1 от ГПК,
съответно в полза на Софийски градски съд сумата в размер на 3400лв.,
представляваща държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Дружеството е осъдено да заплати на адвокат Г. З. Д. от САК сумата в размер
общо на 4 060 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществената от нея безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на ищците, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ищците Я. К. Я. и М. Я. С. съответно са осъдени да заплатят на
ответника сумата от 4 267,50 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза и за издаване на съдебно
удостоверение, съобразно отхвърлените части от исковете, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в частта, с която е уважен искът на М. Я. С. за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат в размер на
сумата от 25 000 лв., както и в частта, с която искът на Я. К. Я. за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му е уважен за
сумата над 50 000 лв. до 75 000 лв., както и в частта за разноските.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство
решението и в частта, с която искът на Я. К. Я. за причинените му
неимуществени вреди е уважен за сумата от 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 01.01.2019 г. – изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1
от КЗ, до окончателното изплащане на сумата, е влязло в сила на 12.02.2022
г., поради необжалването му.
2
Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваните части и да
отхвърли изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от
М. Я. С. и да намали обезщетението за неимуществени вреди, присъдено в
полза на Я. К. Я. от 75 000 лв. на 50 000 лв. Моли съда да измени решението в
частта за разноските, с оглед изхода от въззивното обжалване.
Поддържа се, че неправилно и в противоречие със задължителната
практика на ВС и ВКС, първоинстанционният съд е приел, че ищцата М. С. е
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
смъртта на брат й К. Я.. Поддържа се, че разпитаният по делото свидетел не е
установил, че са налице изключително близки отношения по смисъла на
подробно посочената във въззивната жалба съдебна практика на ВКС.
Поддържа се, че ищцата е живеела отделно от брат си и баща си и фактът, че
братът и сестрата са се обичали и са си помагали взаимно, че са се търсели и
са разчитали един на друг, не обосновава наличието на силна и трайно
изградена емоционална връзка. Поддържа се, че неправилно и в противоречие
с практиката на ВКС, първоинстанционният съд е уважил искът на сестрата
на починалия К. Я. вместо да го отхвърли изцяло.
По отношение на иска на Я. К. Я., счита присъденото обезщетение за
завишено с твърдението, че първоинстанционният съд не отчел датата на
настъпване на ПТП-17.09.2018 г., възрастта на търсещия обезщетението и на
починалия. Твърди се, че починалият син на ищеца е пътувал при водач,
който е употребил алкохол и упойващи вещества. Починалият също е бил
повлиян от употребен алкохол и без поставен колан и така не се е погрижил
за собствената си безопасност и е съпричинил настъпването на вредоносния
резултат.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не са постъпвали
отговори от въззиваемите страни-ищците Я. К. Я. и М. Я. С. и от третите лица
помагачи-Б. И. И. и С. Р. Р..
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя
процесуален представител поддържа въззивната си жалба по съображенията
изложени в нея. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80
ГПК.
В открито съдебно заседание възиваемите-ищци, чрез своя процесуален
представител оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди
3
решението в обжалваните му части. Претендира се адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, за което представят списък по
чл.80 ГПК.
Третите лица помагачи, редовно призовани, не изразяват становище в
хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с активно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от
Я. К. Я. и М. Я. С. против „Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол № 598/17.09.2018 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 17.09.2018 г., скица и фотоалбум към него, както и със
заключението на САТЕ, не оспорено от страните се установява, че на
17.09.2018 г. около 01 часа в гр. София, л.а.м. „БМВ 318“ с рег.№ ***, се
движи по бул. „Рожен“ с посока от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Свобода“ със
скорост на движение от порядъка на 140 км/ч. Приближавайки района на №
***, по неустановени причини водачът на автомобила, в който на предна
дясна седалка като пътник се возел К. Я. Я., отклонява автомобила в дясно, с
което реализира с дясната си странична част удар в десния бордюр и
крайпътен стълб. След удара автомобилът продължил да се движи в
първоначалната му посока и под ъгъл наляво, преминал през пътните ленти за
неговата посока и след това върху двете пътни ленти за насрещното му
движение, като се е завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на
часовниковата стрелка. В следващия момент автомобилът е напуснал
платното за движение в ляво и продължил да се движи върху затревената
площ, докато е стигнал до крайпътно дърво и с лявата си странична част се е
ударил в него. Автомобилът се установил на мястото, където е констатирано
в протокола за оглед.
В пряка причинна връзка от произшествието пътникът К. Я. е получил
4
тежка несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, от която смъртта му е
настъпила много бързо, почита веднага и е била неизбежна.
От приетото по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с
изх.№ УГ01-11702 от 23.10.2019 г. на СО, район Надежда се установява, че
ищецът Я. К. Я. е родител, съответно баща на починалия К. Я. Я., а ищцата М.
Я. С.-негова сестра. От представеното удостоверение за наследници се
установява, че починалият е бил неженен и негов единствен наследник по
закон е баща му Я. К. Я..
Между страните не е било спорно, че към 17.09.2018 г. за лек автомобил
марка „БМВ 318“ с рег.№ *** е имало валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/118002447676 с валидност от 18.08.2018 г.
до 17.08.2019 г.
Съобразно заключението на САТЕ от техническа гледна точка
причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия
автомобил БМВ със системите за управление на автомобила, като се е движил
с превишена скорост за района на настъпилото ПТП, при която е изгубил
управлението на автомобила, в следствие на което е напуснал платното за
движение и е самокатастрофирал. Процесното ПТП е било предотвратимо,
ако водачът на процесния лек автомобил се е движил със скорост до
максимално разрешената за района на ПТП и движейки се върху пътната
лента за посоката му на движение.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от
ищците неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на Д. С.
С. и Ж. В. Ж..
Свидетелят С. установява, че е съпруг на ищцата М. С. и че заедно със
съпругата си и нейния починал брат са живеели на адреса в гр.***, ж.к. „***“,
бл. ***. Били едно голямо и щастливо семейство, на празници и рождени дни
били заедно. Година след смъртта на брат си, ищцата забременяла и се
родили близнаци, като момченцето се казва К.. Свидетелят установява, че към
деня на смъртта на брат си, ищцата била бременна, следствие на осъществена
ин витро процедура, и тъй като тази смърт била внезапна, около месец и
половина след това, ищцата направила спонтанен аборт и загубила детето си.
Свидетелят Ж. установява, че е племенник на ищеца и първи братовчед
5
на ищцата. Установява, че ищецът и синът му живеел в един апартамент и К.
му бил опората, особено след смъртта на съпругата му и майката на К.. Я.
много тежко преживява смъртта на сина си и след случилото се вече не е
същия.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпилото пътно-
транспортно произшествие има водачът на лек автомобил „БМВ“, приел е за
недоказано възражението за принос от страна на пострадалия относно
знанието му, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол, но е приел
за основателно възражението за принос поради непоставен предпазен колан,
като го е определил в размер на ½. Приел е, че справедлив размер на
обезщетението на бащата от смъртта на сина му е сума в размер на 150 000
лв., а за сестрата на починалия, съответно сума в размер на 50 000 лв., като
намалил тези суми с по ½, съобразно приетия принос от страна на
пострадалия.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 01.11.2018 г. ищците са предявили извънсъдебно претенцията си
пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по
чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 01.02.2019 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователни обезщетения. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 01.11.2019 г. т.е. след изтичане на
6
законоустановения тримесечен срок, поради което се явяват процесуално
допустими.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение на бащата на
починалия, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената
сума от 50 000 лв. застрахователно обезщетение, между страните със сила на
пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно
материално право. По отношение на сестрата на починалия е налице спор
относно наличието на материално-правната й легитимация по така
предявения от нея иск.
По възражението на въззивника за прекомерност на присъденото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му. Същото е
основателно.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
7
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и
претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносния резултат, както и други обстоятелства.
Съдът намира, че справедливият размер за обезщетяване на бащата от
загубата на неговия син възлиза на сумата от 130 000 лв. Този размер
удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите
в страната обществено-икономически условия на живот, преценени към
датата на увредата, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Към
месец септември 2018 г. минималната работна заплата възлиза на сумата от
510 лв., а общият потребителски разход за третото тримесечие на 2018 г.
средно на лице възлиза на сумата от 1 254,10 лв.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
Към датата на смъртта на своя син (който към деня на произшествието е
бил на 45 години, неженен, без деца), неговият баща Я. К. е бил на 71 г.
Предвид смъртта на съпругата му няколко години (около три години) преди
това, ищецът разчитал изцяло на подкрепата на своя син, който нямал свое
семейство и живеел заедно с баща си в едно домакинство. От друга страна
обаче в това домакинство живеела и неговата дъщеря М.. В този смисъл
ищецът не е разчитал само на подкрепата на своя син, но от показанията на
свидетеля Ж. се установява, че връзката между баща и син, е била по-силна и
по-голяма от тази с дъщерята. От разпита на свидетеля Ж. се установява, че
ищецът тежко преживява загубата на сина си, затворил се в себе си и почти не
8
излиза от дома си, дори не може да се зарадва на внуците си (децата на
дъщеря му М.). След смъртта на сина си, ищецът не е останал напълно сам,
доколкото има и дъщеря, с която живее в едно домакинство.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания от загубата на своя син, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични
принципи, настоящият състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 150 000 лв. е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти, поради
което намира, че обезщетение от 130 000 лв. е достатъчно и справедливо да
обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания от загубата на сина
му.
С оглед приетия от първоинстанционния съд принос от 50%,
обезщетението от 130 000 лв. следва да бъде намалено със сумата от 65 000
лв., съобразно приетия принос (същият не е оспорен от ищците нито с
въззивна жалба, нито с отговора на въззивната жалба, такъв не е подаван,
поради което въззивният съд не може да се произнесе по отношение
правилността на извода на първоинстанционния съд, както относно наличието
на принос, така и относно приетия размер на този принос), т.е. размерът на
дължимото обезщетение на бащата Я. К. възлиза на сумата от 65 000 лв.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответното
застрахователно дружество по отношение на ищеца Я. К. се явява частично
основателна, поради което решението на първоинстанционния съд ще следва
да бъде отменено в частта, с която съдът е уважил иска за неимуществени
вреди на Я. К. Я. за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над
дължимата сума от 65 000 лв. до присъдената сума от 75 000 лв. и вместо да
се постанови друго с което искът за неимуществени вреди на Я. К. Я. да бъде
отхвърлен като неоснователен за тази сума и да се потвърди в останалата
обжалвана част за разликата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 65 000 лв.
По въззивната жалба на ответника по отношение на иска за
неимуществени вреди предявен от сестрата на пострадалия.
Същата е основателна, а решението на първоинстанционния съд
неправилно, поради което в тази част и за сумата от 25 000 лв. ще следва да
9
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът на М. С. да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Видно от обсъдените по-горе доказателства, ангажирани от ищцата
пред първоинстанционния съд, същата не доказва главно и пълно наличието
на особено (изключителна) близка връзка с починалия й брат и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Ищцата и с ангажираните писмени доказателства, удостоверяващи
роднинската й връзка с починалото лице, не притежава материално правна
легитимация по предявения от нея иск, с оглед приетото в Тълкувателно
решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.
Със същото се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Ищцата не е провела такова доказване.
Разпитаните свидетели установят, че сестрата и брата, който нямал
собствено семейство, живеели заедно в едно домакинство, в което живеели и
съпруга на ищцата и нейния баща. Установяват, че били голямо щастливо
семейство, което се събирало на празниците, както и че след смъртта на К.,
сестра му родила момченце, което кръстила на своя брат. Други
обстоятелства, сочещи на изключителност на връзката между брат и сестра не
се доказват. Неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на
10
причинна връзка между смъртта на брата на ищцата и направения от нея
спонтанен аборт един месец по-късно. За установяването на такава връзка се
изискват специални медицински познания с каквито съдът не разполага, а
ищцата не е ангажирала доказателства, които да бъдат събрани чрез
допускане и изслушване на СМЕ. Не може изводът на съда за такава връзка
да почива на свидетелски показания на съпруга на ищцата, доколкото абортът
може да е настъпил в следствие на други медицински причини. Фактът, че
братът и сестрата нямат майка, също се явява ирелевантен в конкретния
случай, доколкото по делото се установява, че смъртта на майката е
настъпила преди около три години, т.е. около 2015 г., когато и двете деца са
били отгледани, пълнолетни, самостоятелни, а ищцата и със собствено
семейство.
Както е прието и в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно
решение, връзките между братя, братя и сестри, бабите/дядовците и внуците
по начало се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, каквато безспорно е съществувала и между ищцата и
нейния брат, но за получаването на обезщетение не е достатъчна само
формалната връзка на родство.
В случая ищцата не доказва конкретни житейски обстоятелства, в
резултат на които привързаността между нея и брат й да е станала толкова
силна, че смъртта на последния да е причинил на ищцата морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тази родствена връзка. Мъката и болката от загубата, са нормални траурни
реакции присъщи на всеки човек, поставен в такава ситуация-неочаквана
смърт на близък родственик.
Конкретни житейски обстоятелства биха били например ранното
оставане на децата без родител/и, при което починалият като по-голям е
полагал грижи по отглеждането на своите брат и сестра, типични за грижи
полагани от майка/баща. В случая ищцата и нейния брат са отгледани от
двамата родители, а към момента на смъртта на своя брат, ищцата е имала
свое семейство.
Съобразно приетото с Тълкувателното решение, застрахователно
обезщетение на ищцата като сестра на починалия би могло да се присъди
само по изключение. Принципно „изключение“ означава вън от правилото, от
11
типичното.
Нормалното, типичното е сестра да страда и да тъгува за починалия си
брат. В случая обаче ищцата следваше да докаже болки и страдания извън
тези типични и нормални за родствената връзка.
И тъй като такива не са установени и доказани, то искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Изцяло в горния смисъл е и съдебната практика, формирана по реда на
чл.290 от ГПК. Така например: Решение № 63/20.07.2022 г., т.д. № 889/2021
г., ВКС, ТК, Второ отделение, в което е прието, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по
изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят
по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка, т.е. когато случаят е изключителен - както от гледна точка на
съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и
претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и
продължителността на понесените неимуществени вреди. В този смисъл и
Решение № 60159 от 31.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2088/2020 г., II т. о., ТК,
Решение № 60133 от 11.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1902/2020 г., II т. о., ТК,
Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о., ТК и др.
По отговорността за разноските:
По разноските направени от страните в първата инстанция. С оглед
частично уважаване на въззивната жалба на ответното застрахователно
дружество, въззивният съд следва служебно да преизчисли присъдените
разноски от първоинстанционния съд.
Ищецът Я. К. е направил разноски в общ размер на сумата от 790 лв., от
която: 600 лв.-внесена държавна такса по сметка на СГС и 190 лв.
(половината от сумата от 380 лв.) платени възнаграждения за вещи лица. От
тази сума и съобразно уважената част от иска (65 000 лв.), на ищеца му се
дължи сумата от 342,33 лв.
Следователно първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца Я. К. Я.
12
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото за разликата над
дължимата сума от 342,33 лв. до присъдената от 790 лв.
На ищцата М. С. не са й присъждани разноски с първоинстанционното
решение, а и такива не й се дължат с оглед отхвърляне на иска й.
Видно от представените договори за правна помощ от 05.02.2021 г.
(л.123 и л.124), адвокат Д. е осъществявала безплатна правна помощ и
процесуално представителство на двамата ищци.
С оглед отхвърляне на исковата претенция на ищцата М. С., на адвокат
Д. не й се дължи адвокатско възнаграждение определено по чл.38, ал.2 от ЗА
за процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция.
Такова обаче се дължи за представителство на ищеца Я. К. и съобразно
уважената част от исковата му претенция.
При материален интерес от 150 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 4 530 лв., от която сума и съобразно уважената част от
иска (65 000 лв.) ответникът дължи на адвокат Д. адвокатско възнаграждение
в размер на 1963 лв.
Следователно първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адвокат Г. З. Д.
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение над дължимото от 1 963 лв. до присъденото от 4 060 лв.,
както и в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд на основание
чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса над дължимия размер от 2600 лв. до
присъдения от 3400 лв.
Ответникът е направил разноски в общ размер на сумата от 8535 лв., от
която: 8 400 лв. с ДДС уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно договор от 01.06.2020 г. (л.95 от първоинстанционното дело), 130
лв.-възнаграждение вещо лице и 5 лв.-държавна такса за СУ. От тази сума и
съобразно отхвърлената част от исковете (135 000 лв.) двамата ответници и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК дължат на ответника разноски в общ размер на
сумата от 5 761,13 лв., с оглед на което ще следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника още сума в размер на 1 493,63 лв., представляващ
13
разликата над присъдената от СГС сума от 4 267,50 лв. до дължимата от 5
761,13 лв.
По разноските направени пред настоящата въззивна инстанция:
Въззивната жалба на ответника спрямо М. С. се уважава изцяло, поради
която въззиваемата С. ще следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да заплати на въззивника разноски в общ размер на сумата от 2300 лв.,
от която: 1800 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и 500 лв.-дължима
държавна такса.
Обжалваемият интерес по отношение на уважения иск на Я. Я. възлиза
на сумата от 25 000 лв. Въззивната жалба се уважава за сумата от 10 000 лв.
Въззивникът е направил разноски в общ размер на сумата от 2300 лв., от
която: 1800 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и 500 лв.-дължима
държавна такса. От тази сума въззиваемия дължи сума в размер на 920 лв.,
която е съответна на уважената част от въззивната жалба.
Налице е надвнасяне на държавна такса от въззивника в размер на 500
лв., доколкото обжалваемият интерес възлиза общо на сумата от 50 000 лв.,
при което дължимата държавна такса е 1000 лв., а не 1500 лв., поради което
надвнесената държавна такса от 500 лв. подлежи на връщане при поискване и
не следва да бъде възлагана в тежест на въззиваемите.
Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба (15 000 лв.)
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. на основание
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 768 лв. за
процесуално представителство пред настоящата инстанция, осъществявано
безплатно на въззиваемия Я. К. Я..
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260228 от 18.01.2022 г., постановено по гр.дело №
14343/2019 г., Софийски градски съд, гражданско отделение, І-27 състав в
частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати на Я. К. Я. на
основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 10 000 лв., представляваща разликата
над дължимото обезщетение от 65 000 лв. до присъденото от 75 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му К. Я. Я.,
14
вследствие ПТП на 17.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
01.01.2019 г. – изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, до
окончателното изплащане на сумата, в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
осъден да заплати на М. Я. С. на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 25 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на брат й К. Я. Я., вследствие ПТП на 17.09.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2018 г. – датата на отказа на застрахователя
да й заплати обезщетение, в частта, с която ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
осъден да заплати на ищеца Я. К. Я. на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски
по делото за разликата над дължимата сума от 342,33 лв. до присъдената от
790 лв., в частта, с която ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати
на адвокат Г. З. Д. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение над дължимото от 1 963 лв. до присъденото от 4
060 лв., в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд на основание
чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса над дължимия размер от 2600 лв. до
присъдения от 3400 лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Я. К. Я., ЕГН
**********, гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, ап. *** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждането на ответника да му
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над дължимото
обезщетение от 65 000 лв. до присъденото от 75 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на сина му К. Я. Я., вследствие ПТП на
17.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Я. С., ЕГН
********** гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, ап. *** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждането на ответника да й
заплати сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й К. Я. Я.,
вследствие ПТП на 17.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
01.01.2019 г.
ОСЪЖДА Я. К. Я., ЕГН ********** и М. Я. С., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, ап. *** да заплатят на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* допълнително още
15
сума в размер на 1 493,63 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и три 0,63 лв.),
представляващ разликата над присъдената от СГС сума от 4267,50 лв. до
дължимата от 5 761,13 лв. за разноски направени от ответника пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА М. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл. ***,
ап. *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ********* сумата от 2 300 лв. (две хиляди и триста лв.) разноски
направени от въззивника пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Я. К. Я., ЕГН ********** с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл. ***,
ап. *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ********* сумата от 920 лв. (деветстотин и двадесет лв.) разноски
направени от въззивника пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Г. З. Д., ЕГН **********,
гр.***, ул. „***“ № *** адвокатско възнаграждение в размер на 768 лв.
(седемстотин шестдесет и осем лв.) за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство на въззиваемия Я. К. Я. пред настоящата
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на Б. И. И., ЕГН ********** и
С. Р. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.
***, ет. ***, ап. *** в качеството им на трети лица помагачи, конституирани
на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16