№ 136
гр. Добрич, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Д.
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20223230101731 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от „Профи Кредит България ЕООД
срещу М. С. М. ЕГН ********** за следните суми , дължими по Договор за
потребителски кредит № *** от 23.02.2017г. : - 13,87лв. - договорно
възнаграждение за периода 01.04.2017г. – 01.06.2017г. и 86,13 лв. -
възнаграждение за закупен пакет услуги, дължимо до 01.06.2017г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез особен представител е депозирал
отговор.
Твърдения на ищеца:Между страните е сключен договор за потребителски
кредит от 23.02.2017г. за сумата от 200 лева.Срока на договора – 3
месеца.Общо задължение по кредита 213,87 лв., а размер на вноската 71,29
лв.Закупен е по искане на ответницата пакет допълнителни услуги при
дължимо възнаграждение 28,71 лева.Така общата дължима сума е 300 лева, а
погасителната вноска – 100 лева.
За задълженията по договора за потребителски кредит в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1237/2022г. по описа на РС
Добрич.За сумите – предмет на иска - 13,87лв. - договорно възнаграждение и
86,13 лв. - възнаграждение за закупен пакет услуги заявлението по чл.410
ГПК е отхвърлено в същото производство.
Възражения на ответника:договорът за кредит е недействителен поради
нарушаване на чл.11 , т.10 и чл.19 ЗПК по отношение на ГПР, тъй като не са
посочени компонентите му.Възнаграждението за пакет допълнителни услуги
е прекомерно.Цената на услугите е определена общо, а заплащането -
предварително при липса на яснота дали услугата е ползвана реално.
На основание чл.23 ЗПК претендираните суми не се дължат , тъй като не са
част от „чистата стойност“ на кредита.
По делото са събрани писмени доказателства;прието е заключение на вещо
лице по извършената съдебно – счетоводна експертиза.
1
След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата
по делото , съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите:
Представен е с исковата молба договор за потребителски кредит №
№*** от 23.02.2017г. Предмет на договора е сумата от 200 лв. със срок 3
месеца и размер на месечната погасителна вноска – 71,29 лв.
По избран и закупен пакет допълнителни услуги възнаграждението е в
размер на 86,13 лв., а на месечната вноска – 100 лв.
Заключение на Съдебно-счетоводната експертиза:По кредита няма
извършено плащане.В полза на ответницата е предена на 24.02.2017г.
главницата от 200 лв. Общата дължима сума е 300 лева , от които – 200 лв.
главница ; -13,87 лв. - договорна лихва - 13,87 лв. и 86,13 лв. - пакет
допълнителни услуги.Вноскта по закупен пакет допълнителни услуги от 28,71
лв. е включена в месечната погасителна вноска.При отчитане на размера на
дължимите суми по процесния договор - главница, възнаградителна лихва и
възнаграждение за закупен пакет от услуги , действителния размер на ГПР по
договора е 294,84%.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл.79 ЗЗД вр. с чл.9 от Закона за
потребителския кредит.
Не се спори и се доказва от писмените доказателства , че между
страните е сключен валиден договор за кредит.
Възражението на ответника за нищожност на клаузата относно годишен
процент на разходите/ГПР/ съдът намира за основателно.Съгласно чл.19,ал.4
от Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута , определени с Постановление на Министерски съвет.Законна
лихва се определя по ПМС № 426/18.12.2014г. – основен лихвен процент на
БНБ за съответната година плюс 10 процентни пункта или 10%.
Клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР съдът намира за
нищожни и на основание чл.21 от ЗПК.Задължителен реквизит от всеки
договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в
размер на 49,86%, а ГЛП е в размер на 41,17 %. В случая не се установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в такива
високи размери, довели до нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или
риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договарянето на такива високи проценти. Установената съдебна практика по
сходни казуси приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава (решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС
по гр. д. № 315/ 2005 г., II г. о., и др). В случая това съотношение не е налице.
Договорената между страните годишна лихва в размер 41,17 % надхвърля
значително размерa на законната такава за времето на сключване на договора,
при определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Уговарянето на ГЛП и ГПР в процесните високи размери не е обяснимо нито
с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока
възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15 години),
2
когато независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен
поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността
на даденото обезпечение. В настоящия случай обаче такива обстоятелства не
са налице. Уговорените клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона, и в
частност заобикалят ограничението на годишния процент на разходите по чл.
19 от ЗПК.
По заключение на ескпертизата : При отчитане на размера на
дължимите суми по процесния договор - главница, възнаградителна лихва и
възнаграждение за закупен пакет от услуги , действителния размер на ГПР по
договора е 294,84%, което води до значително оскъпяване на кредита и
надвишава над пет пъти законната лихва.
Договорът за потребителски кредит е недействителен и поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и
годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно определена методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР /.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно
посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който
е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо.
Пакетът допълнителни услуги включва приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Изброените допълнителни услуги не са такива , за които ЗПК
разрешава събирането им.Те имат пряко отношение към престациите по
договора за кредит и не могат да бъдат определени като такива; уговрянето
им е в противоречие с чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Съобразно изложеното, кредитното правоотношение между страните
се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. На основание чл.23 ЗПК при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс.Но исковата претенция няма за предмет
главницата по договора за кредит и за претендираните суми - договорна
лихва и възнаграждение пакет допълнителни услуги / извън главницата /
3
исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне.Предвид изхода на
спора сторените от ищеца разноски остават за негова сметка.Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна съдът
намира за неоснователно.Същото е размер на минималното по Наредбата за
адвокатски възнаграждения и съответства на материалния интерес , обема на
свършената работа/ подаден отговор на искова молба ; участие в открито
съдебно заседание/ и ефективна защита.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове от „Профи Кредит България
ЕООД ЕИК *** *** срещу М. С. М. ЕГН ********** *** за следните суми ,
дължими по Договор за потребителски кредит № *** от 23.02.2017г. : -
13,87лв. / тринадесет лева 87 ст. / - договорно възнаграждение за периода
01.04.2017г. – 01.06.2017г. и 86,13 лв. /осемдесет и шест лева 13 ст. / -
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги , дължимо до
01.06.2017г.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4