МОТИВИ:
Против подсъдимия К.Т.Й. е предявено обвинение за
това, че на
26.06.2016 година по път 554, клас III от Републиканската пътна
мрежа, на км 71+80 в землището на с.Преславец, Община Харманли, област Хасково,
в посока от гр.Харманли към гр.Симеоновград, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил /седлови
влекач/ марка „Волво ФХ 12 420“ с рег.№ ******, с прикачено към него
полуремарке марка „Стас 039 3 Фак“ с
рег.№ ******, нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 от ЗДвП /“При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:….за
пътно превозно средство от категория „С+Е“ – влекач плюс прикачено ремарке
извън населено място-70 км/ч…“/ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а
именно смъртта на две лица – М. В.Ж., ЕГН **********, б.ж. на гр.Симеоновград и
М.Б.М., ЕГН **********, б.ж. на гр.Симеоновград – престъпление по чл.343 ал.3
предл.2-ро алт.2-ра б.“б“ предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият К.Й. признава фактите, които са
изложени от прокурора в обвинителния акт и дава съгласие за тях да не бъдат
събирани доказателства. Това изявление, направено и в хода на допуснато от съда
предварително изслушване, беше преценено като запълващо хипотезата на чл.371
т.2 от НПК, с оглед на което и след проведената разяснителна дейност относно
последиците на направеното самопризнание и неговата подкрепа от събраните на
досъдебното производство доказателства, съдебното следствие беше проведено по
правилата на глава 27 от НПК в поддържаната от защитника и от подсъдимия
алтернатива.
Конституираните по делото частни обвинители, а
именно пострадалите Г.М.С. /наследник и майка на починалия М.Б.М./, В.М.В., М.М.В.
/деца на починалия М. В.Ж./, В.Ж.А. и М.З.А. /родители на починалия М. В.Ж./ и А.А.А.
/живяла на съпружески начала с М. В.Ж./ поддържат обвинението, което намират за
доказано от събрания на досъдебното производство доказателствен материал.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът установи следното:
Подсъдимият К.Й. е роден на *** ***. Той е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Правоспособен водач на моторно превозно средство е от 25.09.1980 година /л.115
от ДП/, а от 24.10.1996 година притежава свидетелство за управление на МПС № ********,
категории: С, В, СЕ, AM, ТКТ, ВЕ.
Към
месец юни на 2016г. Й. работел като „******“ в предприятието на „****** ******“
ООД, гр. Първомай. Възложено му било управлението на товарен автомобил (седлови влекач), марка “Волво
ФХ 12 420” с рег. № РВ ******, с прикачено към него полуремарке марка “Стас 039
3 Фак” с рег. № ******, с която композиция той
извършвал вътрешни превози на зърнени суровини – ечемик и малц, до бирените
фабрики в страната.
На
26.06.2016г. подсъдимият бил натоварен с осъществяване на два курса за превоз
на ечемик от с. Свирково, Община Симеоновград до бирената фабрика в гр.
Хасково. В изпълнението на тази задача около 08.30 часа на горепосочената дата с въпросната товарна композиция Й. ***, Община Симеоновград. В последно населено място той пристигнал около 10.00
часа и след като натоварил зърното, отпътувал за гр. Хасково. Пристигнал в
бирената фабрика около 14.00 часа, където
разтоварил зърното, а в 15.30 часа отново тръгнал за с. Свирково, за да
натовари и извърши втория курс от същата суровина до бирената фабрика в гр.
Хасково.
Управлявайки, товарния автомобил
(седлови влекач) марка “Волво ФХ 12 420” с рег. № РВ ****** с прикаченото към
него полуремарке марка “Стас 039 3 Фак” с рег. № ****** в 15.30 часа на 26.06.2016г. подсъдимият пътувал в посока гр. Хасково
към с. Свирково, Община Симеоновград, като първоначално се движил по първокласен път в посока гр.
Димитровград, а след това по автомагистрала „Марица“. По време на
пътуването по автомагистралата завалял
дъжд, заради което подсъдимият включил чистачките на товарния автомобил на
средно ниво. Около 16.00 часа той преминал през пътен възел гр. Харманли – гр.
Симеоновград и продължил движението си по път ІІІ-554 от Републиканската пътна мрежа на
Република България в посока юг - север или от гр. Харманли към гр.
Симеоновград. Дъждът продължил да вали и Й. вече извършвал движението по мокра
пътна настилка. Избраната от него
скорост била от 87 км./ч. при максимално допустима за управляваното пътно превозно средство /категория “C+E” - влекач плюс прикачено полуремарке/ – 70 км./ч. Когато приближил
километър 71+80 от
път - ІІІ-554, намиращ се в землището на с. Преславец, Община Харманли,
подсъдимият не променил скоростта си на движение и така с такава от 87 км./ч.
навлязъл в следващия се по пътя десен за него завой. По време на преодоляване
на завоя Й. усетил, че товарният автомобил губи напречната си устойчивост и
започнал да занася, а след това и да
навлиза в лентата за насрещно движение. Подсъдимият се опитал да промени
посоката на движение на товарния автомобил към дясната пътна лента, като навил
волана максимално вдясно, но въпреки това композицията продължила безконтролно
да навлиза в лентата за насрещно движение. В същото време по тази пътна лента в
посока север- юг или от гр. Симеоновград към гр. Харманли се движил лек
автомобил /микробус/ марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ******, управляван
от М.Б.М. б.ж. на гр. Симеоновград. Лекият автомобил се движел със скорост от
89 км./ч. В него освен шофьорът М., пътувал и М. В. ***, който стоял на предната дясна седалка.
След
навлизане на управлявания от подсъдимия товарен автомобил в лентата за насрещно
движение, между него и лекия автомобил /микробус/ настъпил удар. Последният бил кос при челен
сблъсък между предна лява част на лекия автомобил и предна лява част на влекача на товарната
композиция. Вследствие на удара лекият автомобил бил
избутан извън пътното платно и след като изминал известно разстояние се
установи върху западния банкет и част от пътното платно, а товарната композиция
продължила движението наляво, пресякла лентата за насрещно движение и спряла в крайпътна нива, засята със
земеделски култури.
След спирането на товарния автомобил подсъдимият
излязъл от същия и се насочил към авариралия микробус с цел да окаже помощ на
пострадалите. Пред лекия автомобил той се срещнал със св. Г.М. /л. 44/, който
спрял управляваното от него моторно превозно средство, след като видял
настъпилия пътен инцидент. М. започнал разговор с подсъдимия и разбирайки, че
последният не е подал сигнал на спешния телефон 112, свидетелят направил това.
След това двамата отишли до микробуса и видели, че в купето му има две лица –
пострадалият М. Ж., който лежал на пода пред предните седалки и пострадалият М.
М., чието тяло било разположено върху, счупената горна част от шофьорската
седалка и задния ред седалки. Пострадалият Ж. не давал признаци на живот, а М.
помръдвал с крака. С намерена на място бутилка с вода подсъдимият напръскал
пострадалия М. по главата. По повод подадения сигнал на място се отзовали
служители на РУ МВР – Харманли и ЦСМП – Харманли. След пристигането си
медицинските лица отвели пострадалия М. за оказване на медицинска помощ в
лечебно заведение, като преди това констатирали смъртта на пострадалия М. Ж..
Подсъдимият Й. бил тестван от св.З.М. /л.46/ с
техническо средство Алкотест дрегер № 7410 с фабричен № ARSM 0023
за наличие на алкохол в кръвта, като извършената проверка не установила алкохолни пари в издишания от страна на
подсъдимия въздух.
На местопроизшествието
бил извършен оглед, при който били иззети товарен автомобил марка “Волво ФХ 12 420”
с рег. № РВ ****** с прикачено към него полуремарке марка “Стас 039 3 Фак” с
рег. № ****** и лек автомобил /микробус/
„Форд“,
модел „Транзит“ с рег. № ******.
Въпреки
оказаната му медицинска помощ, на 26.06.2016г. пострадалият М. М. починал в
ЦСМП – Харманли.
В хода
на досъдебното производство К.Й. предал за нуждите на разследването,
използваната от него на 26.06.2016г. при управление на товарната композиция,
тахошайба /л. 43/.
От
заключенията на назначените по делото Химически експертизи /л.64,69/ се
установява, че в изпратената за изследване кръв, взета от трупа на пострадалите
М.Б.М. и М. В.Ж. се е установило наличие на алкохол в количество 0,24 промила
за първия и 0,32 промила за втория от тях.
Заключението
на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № 116/2016 г.
/л.54-56/ е, че извършената аутопсията върху трупа на М. В.Ж. установява
следните наранявания и функционални увреждания: черепно мозъчна травма,
множество разкъсно контузни рани по лицето, травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка,
кръвоизлив в стомахчетата на мозъка, кръвонасядания на шийните мускули.
Причината за смъртта на М. В.Ж. според експерта била описаната черепно мозъчна
травма, която била несъвместима с живота и причинила смъртта за секунди.
Травматичните увреждания били причинени
от въздействието на твърд, тъп предмет и могли да се получат при
автомобилна травма, се сочи още в заключението.
В
заключението от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на труп №
115/2016 г. /л.59-61/ се посочва, че при огледа и аутопсията върху трупа на М.Б.М.
била установявала – съчетана травма: множество охлузвания по лицето;
разкъсно-контузна рана на лявата вежда, травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, кръвоизлив в стомахчетата на мозъка, обширни охлузвания по
кожата на гръдния кош, контузия на белия дроб, охлузвания по кожата на корема и
лявата хълбочна област, разкъсване на слезката, разкъсване на черния дроб,
кръвоизлив в коремната кухина, охлузвания по лявата ръка. Причина за смъртта на
М. М. според експерта била описаната съчетана травма, тъй като тя била
несъвместима с живота. Отбелязва се още, че установените травматични увреждания
били причинени в резултат на въздействие от твърд, тъп предмет, като било
възможно те да се дължат на автомобилен травматизъм.
По
делото е изготвена и автотехническа
експертиза /л.74-100/, изследвала механизма на транспортното произшествие и
относимите към предмета на доказване негови елементи: скорост на движение на
двете превозни средства, спирачен път /опасни зони/ предвид особеностите на
пътната обстановка, мястото на настъпване на удара, характеристики на пътя
/релеф, параметри на пътното платно, регулация на движение/, по който се е
движел подсъдимият, както и автомобила на двамата пострадали. Изготвеното след анализ на сведенията от
огледния протокол, извършен експертен оглед на мястото, както и оглед на
иззетите по делото превозни средства експертно мнение е следното: Изследваното
пътно произшествие настъпило в участък на ляв завой в посока гр.Харманли /или
десен завой по посоката на движение на товарната композиция/. Пътното платно
било с ширина от 7,40 метра в две ленти
за движение – по една за двете посоки. Лявата лента била с ширина 3,80 метра,
дясната – 3,60 метра. И към двете пътни ленти имало страничен банкет с разширение от дясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил.
Пътният участък се характеризирал с ляв завой /спрямо посоката на огледа
– Симеоновград-Харманли/ и низходящ надлъжен наклон спрямо същата посока, както
и напречен наклон /вираж/ в зоната на левия завой. Установеното от експерта
място на удара, изведено от периметъра с концентрация на останали върху пътя
автомобилни детайли и следи от гуми, позициите на двете превозни средства,
както и повредите върху тях, е рамкирано както следва: на 56 метра от приетия
ориентир /по дължина/ и на около 1,30 метра вляво от базовата линия /по
ширина/, т.е. в
лентата за движение на л.а. „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ******. Анализът на посочените обективни находки е
довел и до заключението, че съприкосновението между двете коли е било косо при
челен сблъсък – между предна лява челна част на л.а. „Форд“, модел „Транзит“ с
рег. № ****** и предна лява челна част товарен автомобил, марка “Волво ФХ 12 420” с рег. № РВ ******. При определянето на
скоростите на двата автомобила непосредствено преди удара и по време на самия
удар е приложена „теорията на удара“, като са изследвани повредите върху
автомобилите, позиционирането им след съпрокосновението между тях, както и
установената им маса. Изчисляването на скоростта на движение на товарния
автомобил преди удара е в резултат на анализ и на данните от иззетия и приложен
по делото тахографски лист /тахошайба/. Така експертът е установил, че
скоростта на товарната композиция непосредствено преди удара се равнява на 87
км/ч, а в момента на съприкосновението й с лекия автомобил – на 54 км/ч. За
втория автомобил е посочено, че скоростта му на движение както преди удара,
така и по време на същия е идентична и равняваща се на 89 км/ч. С оглед тези
скоростни показатели и при отчитане на релефа на пътя са изчислени съответно и
опасните зони за спиране на двете превозни средства – 104,46 метра за товарния
автомобил и 110,84 метра за леката кола /микробус/. Изследвана от експерта е и
техническата възможност за предотвратяване на произшествието, като изводът е,
че водачът на товарния автомобил би могъл да избегне удара, ако е предприел
плавно намаляване на скоростта до възможната за безопасното му преодоляване –
83,9 км/ч, преди началото на десния за него завой /при необходимо разстояние от
44,05 метра/, а водачът на лекия автомобил не е разполагал с такава възможност,
тъй като разстоянието, на което той се намирал спрямо възникналата опасност
– автомобил, пресичащ осевата линия и
навлизащ в пътната му лента за движение, било по-малко от установената опасна
зона за спиране.
Така изложената фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
сведенията, обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие, резултатите
от извършените огледи на двете превозни средства, както и от заключенията на
назначените по делото химически, медицински и автотехническа експертиза. Съдът
не констатира противоречия в информацията, която установява всеки един от
изброените доказателствени източници. Дадените от подсъдимия обяснения са така
конкретни и изчерпателни за относимите към предмета на доказване факти, че
дават основание да бъдат оценени не само като защита срещу обвинителната теза,
но и като годно и равностойно на останалите средства за доказване. Единственият
противоречащ на експертното техническо заключение факт в тези обяснения е
заявената от подсъдимия скорост, при която той управлявал товарната композиция
при навлизането й в десния завой, но при изричната уговорка, че посочената
величина е в резултат на собствена преценка, небазирана на конкретни обективни
данни, при което следва да се приеме, че подсъдимият е представил в разказа си
своите спомени за събитията без претенция за тяхната достоверност. В останалата
им част обясненото от Й. и най-вече това, касаещо механизма, по който е
настъпило пътното произшествие, изцяло съответства на констатациите в
заключението на експерта авто-техник. Последните съдът прие също като обективни
и научно обосновани. Изложените в заключението обстоятелства дават информация
за използваните от експерта сведения, които са част от доказателствения
материал – протокола за оглед на местопроизшествие и оглед на двата автомобила,
както и информация за приложените научни методи, при което направените изводи
се явяват както фактически, така и доктринално аргументирани. От друга страна,
заключението на техническата експертиза, като производен по характера си
доказателствен източник, в случая се подкрепя не само от обясненията на
подсъдимия, но и от показанията на свидетеля-очевидец /Г.М./, както и с
представеното от свидетелите З.М. и Г.Т., които са пристигнали на мястото на
инцидента по повод изпълняваната служебна функция като полицаи в РУ на
МВР-Харманли. Свидетелските показания се отличават също с яснота и
последователност, недаващи основания за съмнения в обективността или
достоверността им. Крайният извод, който налага анализът на доказателствените
източници, е наличие на взаимна кореспонденция и вътрешна непротиворечивост,
които позволяват изграждане на ясна и детайлна фактическа картина на
инкриминираното събитие. Това от друга страна обосновава и важното от гледна
точка на проведеното особено съдебно производство заключение, че самопризнанието
на подсъдимия не е изолирано от доказателствената съвкупност, а напротив –
изцяло хармониращо на нея, при което използването му като основание за
допускане на диференцирания ред, а впоследствие и като доказателствено
средство, се явява съответно на регламентираното в чл.372 ал.4 от НПК
процесуално изискване.
Оценката на доказателствата формира следните
изводи: Безспорно установени са по делото авторството, механизмът и настъпилите
общественоопасни последици на инкриминираното деяние. Както вече се посочи,
механизмът на пътния инцидент се явява доказателствено подкрепен както от
обясненията на подсъдимия, така и от изводите на експерта авто-техник.
Последните сочат, че като е управлявал въпросната товарна композиция по
Републикански път III-554 в пътен участък при км. 71+80 подсъдимият с избраната от него
скорост, равняваща се на 87 км/ч е предприел навлизане в десен по посоката на
движението му завой, безопасното преодоляване на който не е могло да бъде
извършено при посочената скоростно величина и характер на пътната настилка –
мокър път, поради дъжд. Това е довело до
отклоняване на композицията спрямо траекторията на движението й и
периметъра на регулираната пътна лента.
Отклонението е било чрез странично приплъзване, а резултатът му - загуба на
напречната устойчивост на автомобилния състав, а от там и настъпване на
обяснената от подсъдимия невъзможност за овладяване на движението на превозното
средство чрез връщането му в границите на пътната лента, въпреки използването
на спирачната система и рязкото навиване на волана вляво. Причината според
експерта за така сложилите се събития е била скоростта, с която се е движела
товарната композиция /87 км/ч/, която е била по-висока от максималната възможна
за преодоляване на завоя – 83,9 км/ч. Движението на лекия автомобил в
насрещната пътна лента в момента на опасното навлизане на товарния състав в
същата лента е предизвикал съприкосновението между тези превозни средства.
Ударът между предната лява част на лекия автомобил и предната лява част на влекача
е довел до изтласкване на първия извън пътното платно, движение върху банкета и
установяване върху последния и пътното платно. Скоростта, с която се е движел
микробусът е изчислена на 89 км/ч без промяна на величината преди и след
настъпването на сблъсъка. Мястото на последния е категорично установено в
лентата за движение на този автомобил, в която товарният състав опасно навлязъл
след описаната по-горе загуба на напречната устойчивост.
При тези несъмнено доказани по делото факти
следва да бъде направен изводът, че причината за настъпване на пътното
произшествие е поведението на подсъдимия като водач на товарната композиция.
Конкретното обстоятелство, което е предизвикало удар между двете превозни
средства е навлизането на този автомобил в насрещната пътна лента вследствие
загубата на контрол върху неговото движение, а последната пък е бил
предизвикана от движението на автомобила със скорост, по-голяма от критичната
за преминаване през завоя и по-голяма от разрешената за пътния участък – 70
км/ч. Това сочи, че в инкриминирания момент подсъдимият е нарушил правилото на
чл.21ал.1 от ЗДвП, защото е управлявал превозното средство със скорост,
надвишаваща разрешената за движение извън населеното място и именно това е
довело до неконтролираното навлизане на автомобила в лявата пътна лента, по
която движение е извършвал управлявания от М.Б.М. лек автомобил. Така описаната последователност на събитията,
предхождащи настъпването на удара между двете превозни средства, обосновава
както причинната връзка между нарушеното правило по чл.21 ал.1 от ЗДвП, така и
липсата на поведение от страна на водача на лекия автомобил, което да се явява
допринасящо за престъпния резултат. Лекият автомобил е осъществявал движение в
обозначения пътен периметър със скорост в рамките на разрешената без възможност
за навременно възприемане на възникналата опасност, оказала се в опасната зона
за спирането му. Категоричната констатация на експерта, че при скорост от 83,9
км/ч, а следователно и такава в рамките на разрешения максимум от 70 км/ч,
устойчивостта на товарния състав би могла да бъде запазена, а завоят преодолян
при движение в обсега на пътната лента, потвърждава извода, че именно
нарушеното правило в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП е факторът, поставил
началото на причинно-следствения процес, чийто завършек са се оказали
причинените на М. Богомирав М. и М. В.Ж. несъвместими с живота травматични
увреждания. Характерът на последните, изследван от съдебния лекар, аргументира
връзката между настъпилата смърт на двете жертви и въздействието на породените
от удара кинетични сили и в същото време изключва намесата на други фактори,
които биха могли да генерират този резултат.
Ето защо, съдът прие, че на 26.06.2016 година по път 554, клас III
от Републиканската пътна мрежа, на км 71+80 в землището на с.Преславец, Община
Харманли, област Хасково, в посока от гр.Харманли към гр.Симеоновград, при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил /седлови влекач/ марка „Волво ФХ 12 420“
с рег.№ ******, с прикачено към него полуремарке марка „Стас 039 3 Фак“ с рег.№ ******,
подсъдимият е нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 от ЗДвП /“При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:….за
пътно превозно средство от категория „С+Е“ – влекач плюс прикачено ремарке
извън населено място-70 км/ч…“/ и с това
е причинил инкриминирания престъпен резултат. И тъй като последният е смъртта
на повече от едно лице, а именно на две лица, деянието се налага да бъде
квалифицирано по предложения от прокурора състав – предл.1-во на б.“б“ от ал.3 на чл.343 вр. чл.343 ал.1 вр. чл.342
ал.1 от НК. На следващо място обаче, съдът прие, че в случая са налице факти, налагащи приложение на по-лека
квалификация на деянието. Тези факти са установените действия на подсъдимия
непосредствено след пътното произшествие. Както и самият прокурор посочва в
обвинителния акт, веднага след като спрял товарния автомобил в крайпътната площ,
подсъдимият напуснал превозното средство и се насочил към авариралия микробус.
Там той възприел състоянието и положението на двете лица и предприел
действията, които е бил в състояние да извърши – проверил кое от двете лица
извършва движения, т.е. сочи признаци на живот, след което намерил бутилка с
вода и напръскал главата на помръдващия с крака М.. В проведен разговор със
свидетеля Г.М. съобщил, че не е известил спешния център на тел. 112, след което
свидетелят направил това. Това поведение на подсъдимия, макар да се е оказало
безрезултатно и да не е довело до спасяване на живота на някоя от жертвите,
следва да бъде окачествено като такова, насочено към постигане точно на тази
цел. Действително най-адекватната реакция в случая е била обаждане на телефон
за спешна помощ, но липсата на такова действие от страна на Й. не може само по
себе си да изключи или промени характера на останалите му реакции – незабавно
насочване към повредения автомобил, оглед на ранените лица в него, селектиране
на пострадалия, за когото помощта би била адекватна и възможна и предприемане
на действия, ненадхвърлящи компетентността за оказване на първа помощ предвид
установеното състояние на увредения. От друга страна, макар и с помощта на
другиго, Й. е уведомил органите за спешна помощ, като отсъствието на лично
позвъняване нито е довело до рискована забава в пристигането на медицинския
екип, нито се е дължала на несъвместимо с дължимото поведение при пътен
инцидент поведение. Ето защо, съдът прие, че Й. е направил всичко зависещо от
него, за да окаже помощ на пострадалия М.Б.М., който е починал след отвеждането
му в болничното заведение за спешна помощ. Имайки предвид това, съдът прие, че
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които в същото
време се подкрепят и от доказателствата, събрани на досъдебното производство,
обосновават квалификация на извършеното по чл.343а ал.1 б.“г“ вр. чл.343 ал.3
предл.2-ро алт.2-ра б.“б“ предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, за което
престъпление подсъдимият Й. беше признат за виновен, а по първоначалното
предявеното – оправдан.
Относно субективната страна на извършеното
съдът прие, че обективните признаци на деянието сочат на „самонадеяност“ като
разновидност на непредпазливостта, илюстрираща отношението на подсъдимия към
настъпилите общественоопасни последици. Интелектуалният момент при тази форма
на вина се характеризира с това, че деецът предвижда вероятното настъпване на
престъпния резултат, но надценявайки своите възможности или подценявайки други
фактори, в него се формира увереността, че може да избегне настъпването му. При
тези неправилно изградени представи у дееца
една от възможните прояви на волевата страна е убедеността, че едно или
някои от обстоятелствата, които оформят причината за настъпването на резултата,
няма да се проявят в действителността. Именно това съчетание на интелектуален и
волеви момент е налице в случая. Подсъдимият като е управлявал товарната
композиция със скорост, превишаваща разрешената, както и тази, която е била
възможна за преодоляване на десния завой и то при влошена пътна обстановка
/мокра настилка/, е предвиждал възможността от загуба на контрол върху
превозното средство в зоната на завоя, както и вероятността това да предизвика
навлизане в насрещната пътна лента, но считайки, че ще бъде в състояние да
овладее движението на автомобила или че в същия момент по тази лента няма да се
намира друго превозно средство, е смятал, че ще предотврати настъпването на
пътен инцидент.
При определянето на наказанието бяха
отчетени следните факти: Подсъдимият К.Й. е роден на *** година, като от 1980
година той притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Към момента на деянието, а и повече от 20 години преди това е работил като
професионален шофьор. Както сам заявява в обясненията си пред съда, през цялата
си трудова кариера управлявал товарни автомобили, включително и извън страната.
Приложената по делото характеристика /л.176/ съдържа изцяло положителни
сведения за личността му, а справката за съдимост /л.179/ сочи чисто съдебно
минало. По делото се съдържат още медицински документи, които потвърждават
заявеното от Й. влошено здраве и диагностициране на две хронични заболявания
„захарен диабет с прием на инсулин“ и „артериална хипертония“. Тези факти съдът
отчете като смекчаващи вината. Към тази група беше отнесено и демонстрираното
от подсъдимия отношение към извършеното, като и процесуалното му поведение,
илюстриращо признание на вината не само за целите на диференцираното съдебно
следствие, но и за улесняване на разследването чрез разкриване на важни за
предмета на доказване факти още в началото на наказателния процес. Заявената в
съдебното производство критичност към извършеното също не сочи на
декларативност и изолираност от реално
сложилите се у подсъдимия представи отношение към настъпилия резултат. От друга
страна, несъмнено в случая са налице и обстоятелства, които отекчават вината на
Й.. Това на първо място са наложените три административни наказания за
нарушения на ЗДвП в периода 2004-2008 година /л.115 от ДП/. На второ място,
такова е и обстоятелството, че Й. е дългогодишен професионален шофьор, а също и
фактът, че в конкретния случай той се е движел по познат за него път, през
който е преминал само часове преди пътното произшествие, при което не може да
се приеме, че проявената самонадеяност се е дължала на непознаване на релефа на
пътя и другите белези на пътната обстановка. Независимо от това съдът прие, че
смекчаващите факти са преобладаващи, а отекчаващите имат незначителен принос
при оценката на обществената опасност както на дееца, така и на самото деяние,
доколкото наложените наказание за нарушения по ЗДвП са преди повече от 8 години
спрямо деянието, а всички описани по-горе факти, касаещи личността на
подсъдимия, изключват оценяването му като рецидивен или опасен нарушител на
пътните правила или на друг правнорегламентирен обществен сектор. Искреността в
съжалението към пострадалите и достоверността на заявената самокритичност показват не само отсъствие на
белези за висока обществена опасност, но и на способност за автопревъзпитание,
а от тук и за липса на необходимост от сериозно санкциониране. Изключването на
подсъдимия от категорията на типичните и „актуални“ извършители на транспортни
престъпления, към които повереникът на частните обвинители препраща в
пледоарията си, налага наказание, балансиращо необходимата държавна принуда с
действително очакваните поправителни ефекти и предполагаемия според всичко
посочено по-горе период за постигането им. Ето защо, съдът прие, че наказание в
минималния предвиден от закона размер, а именно „лишаване от свобода за
срок от две години“, е достатъчно и в
същото време отговарящо на преследваните
от закона цели, в това число и на обществените очаквания за справедливост,
доколкото тази категория може да се счита за изпълнена единствено при паритет
между последиците от престъпната дейност и адекватната за поправянето на
осъдения репресия. Предвид проведената съкратена съдебна процедура наказанието
беше редуцирано с 1/3 и така наложено „лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца“. Това наказание
съдът постанови да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим, като
искането на защитата за отлагане на изпълнението по реда на чл.66 ал.1 от НК се
прецени като неоснователно. Действително съдът констатира способност у
подсъдимия за осъзнаване на противоправния характер на извършеното и
самокритика. Това обаче не е достатъчно, за да бъде елиминирана нуждата от ефективно
изтърпяване на санкцията, за да бъде постигнато цялостното поправяне.
Изолирането на подсъдимия от обществото през горепосочения период, допълнително
ще ускори поправителния ефект и най-вече ще въздейства възпиращо при
очакването, че подсъдимият ще се върне в обществото с напълно променена визия
към дължимото поведение на пътя. Ефективността на санкцията от друга страна ще
катализира и особено необходимия в случая генерален предупредителен резонанс на
санкцията и така в пълен обем ще гарантира целта й за разпросттиране върху
максимално широк социален кръг. Затова съдът не прие, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително то да бъде изтърпяно
и не го отложи на исканото от защитата
основание. На следващо място и на основание чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия
от правото на управлява моторно превозно средство за срок от „три години“. За
да определи този период, през който Й. следва да бъде лишен от възможността да
упражнява тази дейност, прецени следното: Подсъдимият е професионален шофьор и
мъж на 55 години – възраст, при която той трудно би могъл да промени своето
занятие, което е упражнявал през повече от 20 години. От друга страна
инцидентността на проявата и относително невисоката й обществена опасност, въпреки
тежестта на резултата, не налагат необходимост от продължително откъсване от
трудовата дейност, а загубата на последната за период, значително по-дълъг от
срока на лишаване от свобода, би довела до последици, обратни на преследваните
от закона. Ето защо, определеният срок
от „три години“ за наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК, се отчете като подходящ
и съответен на обсъдените по-горе балансиращи стандарти.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
разноските, които са били направени в хода на досъдебното производство от
бюджета на МВР, равняващи се на 833,48 лева и произтичащи от заплатени
възнаграждения на експертите.
Така мотивиран, съдът постанови своята
присъда.
Председател: