Р Е Ш Е Н И Е
№……….../………02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №2063 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на М.С.Л., с ЕГН **********, с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена от адв.П.Т., в
качеството му на особен представител, против Решение №2704/17.06.2019г. по
гр.д.№9171/2018г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от
“Финансцентър“ ЕООД, с ЕИК201099699, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Гоце Делчев“ №103, ет.2, офис №3, представлявано от С Н и И Н,
чрез адв.П.Г., иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК,
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на
установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 1122.90лв., от която
1000лв., представляващи непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№925/21.06.2017г. и 122.90лв., представляващи договорна лихва за периода от
21.07.2017г. до 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-09.01.2018г. до окончателното
ѝ плащане, за които суми е издадена Заповед №257/10.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№438/2018г. на РС
Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно, необосновано и постановено при
допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи се, че решаващият съд не е
разпределил коректно доказателствената тежест и не е разгледал възражението на
ответника, че елементите на договора не са представени с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт. Сочи се, че текста “Запознат съм и приемам условията по
договора и схемата за погасяване“ е с размер на шрифта, който е по голям от
останалата част на договора. Оспорва се допустимостта и доказателствената
стойност на представените от ищеца писмени доказателства. Моли се за отмяна
атакуваното решение и постановяване на ново от въззивният съд, с което да се
отхвърлят предявените претенции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.
Оспорват се изложените в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения от
съда и за недопустимост на част от представените доказателства, като са
изложени подробни съображения. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение
и за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание
назначеният особен представител на въззивника, поддържа подадената въззивна
жалба и моли за нейното уважаване.
Въззиваемата
страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата, моли за потвърждаване на атакуваната
част от първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане
на установено, че М.С.Л. дължи на “Финансцентър“ ЕООД сумата от 1122.90лв., от
която 1000лв., представляващи непогасена главница по Договор за потребителски
кредит №925/21.06.2017г. и 122.90лв., представляващи договорна лихва за периода
от 21.07.2017г. до 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-09.01.2018г. до окончателното
ѝ плащане, за които суми е издадена Заповед №257/10.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№438/2018г. на РС
Варна
В исковата молба се
твърди, че на 21.06.2017г. между
страните е сключен Договор за потребителски кредит №925/21.06.2017г., по силата
на който ищеца е предоставил на ответника заем в размер на 1000лв., със
задължението на втория да го върне в срок до 21.12.2017г., на 6 равни месечни
вноски от по 187.15лв., с падеж 21-во число на съответният месец. Твърди се, че
е уговорена договорна лихва в размер на 40.99 % от главницата на годишна база,
която е разпределена като част от месечната вноска. Твърди се, че падежът,
размерът на главницата и лихвата, които всяка вноска погасява, е ясно и точно
посочен в Погасителен план-Приложение 1, представляващо неразделна част от
договора за кредит. Твърди се, че на 21.06.2017г. сумата предмет на договора е
преведена безкасово по сметка на кредитополучателя, както и че ответника не е
погасил нито една вноска. Твърди се, че на 21.12.2017г. е изтекъл срокът за
връщане на кредита, ведно с договорената възнаградителна лихва и неустойки за
неизпълнение на условието за гаранция, обезщетение за забавено изпълнение и
начислени такси. Твърди се, че към тази дата претендираната част от
задължението по договора е в общ размер на 1122.90лв., от които
1000лв.-непогасена главница и 122.90лв.-договорна лихва за периода от
21.07.2017г. до 21.12.2017г.
С постъпилият в
срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, подаден от особеният
представител на ответника, се поддържа становище за неоснователност на
предявеният иск. Поддържа се, че договора за потребителски кредит е
недействителен, доколкото не са спазени изискванията на ЗПК по отношение на
изискуемия шрифт, липса на два екземпляра-по един за всяка от страните по
договора, липса на посочен референтен лихвен процент и начин на неговото
изчисляване. Оспорва се, че ответникът е получил сумата от 1000лв. на
21.06.2017г. по посочената от ищеца банкова сметка. ***, че представеното
неподписано платежното нареждане, не отговаря на изискванията за форма, поради
което е негодно да докаже преведа на сумата. Твърди се, че договора не е
произвел действие, в частта за предоставяне на кредит, поради неизпълнение от
страна на ответника на задължението да предостави гаранция в седмодневен срок
от подписването му, съответно поради липса на задължение за ищеца да предостави
договорената сума. Твърди се, че на чл.11, ал.1 от договора е нищожна поради
противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално договорена, а
представлява типова клауза, върху която потребителят не е могъл да влияе.
Твърди се още, че клаузите на чл.11, ал.1 и чл.5 от договора, са нищожни като
противоречащи на чл.143, т.5 от ЗЗП, защото заобикалят изискванията на чл.19,
ал.4 от ЗПК и като сключени в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че заплащането на така уговорения размер на неустойка
създава предпоставки за двукратно получаване на печалба, т.е. за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, както и че неустойката
противоречи на принципите на справедливостта и е загубила обезщетителната си
функция. Сочи се, че липсва посочване размера на дневната лихва по смисъла на
чл.11, ал.1, т.20, пр.последно от ЗПК. Претендира се, че договора за
потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22, вр. с чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10, т.20 и ал.2 от ЗПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на формираните на районният съд изводи за
действителност на процесният договор за кредит. Така направените оспорвания не
съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
Установява се от приетите
по делото преписи от Договор за потребителски кредит №925/21.06.2017г., ведно с
Погасителен план, че на посочената дата между страните, е сключен договор, по
силата на който на ищеца, се е ангажирал да предостави по посочена в договора
банкова сметка, ***., срещу задължение на втория да я върне, чрез 6 месечни
вноски от по 187.15лв., включващи и задължения за възнаградителна лихва в
размер на 122.90лв. Установява се още, че уговореният размер на
възнаградителната лихва е 0.028 % на ден или 40.99 % на годишна база, а този на
ГПР 49.43 %.
Видно е от
представеното Платежно нареждане за кредитен превод, чрез интернет банкиране
/л.58 от първоинстанционното дело/, че ищеца е наредил на “Първа Инвестиционна
Банка“ АД да преведе процесната сума по посочената в договора банкова сметка ***.
Според заключението на Съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено, и
неоспорено от страните, сумата
по процесният договор за кредит от 1000лв. е преведена по банковата сметка на ответника
на 21.06.2017г., който от своя страна, не е извършил никакви плащания за
погасяване на задължението си.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции,
ищеца следва да установи, че между страните е сключен договор за кредит,
съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения
и т.н./, в това число и предаване на заемната сума от кредитора на кредитополучателят.
Следва да установи още размера на претенциите си за главница и лихви. Ответникът, следва да
установи правоизключващите си възражения за недействителност на процесния
договор или че е изправна страна, т.е. че е налице погасяване на задължението.
Както се изложи
по-горе сключването на процесният договор за кредит и правата, и задълженията
по същия се установява от представените от ищеца писмени доказателства, чиято
автентичност не е оспорена от ответника. От заключението на назначената ССч.Е,
се установи изправността на ищеца, тъй като същия, е превел сумата предмет на
договора за заем по сметка на ответника с банков превод от 21.06.2017г. Ето
защо се установява съществуването на твърдяното от ищеца облигационно отношение
по договор за потребителски кредит.
В настоящото
производство възивника противопоставя възражение за недействителност на
процесният договор, тъй като елементите на същия не са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт и по конкретно, че в Приложение 1 към договора е
налице текст “Запознат съм и приемам условията по договора и схемата за
погасяване“, който е с размер на шрифта, по-голям от останалата част на
договора. Действително видно от съдържанието на Приложение 1, че текста
“Запознат съм и приемам условията по договора и схемата за погасяване“ е
изпълнен с по-голям размер на шрифта, но този текст не е част от консенсуалното
съдържание на процесния договор за кредит, доколкото не урежда права или
задължения на страните, а има декларативен характер, целящ да обективира волята
на кредитополучателя, че е наясно с последиците от договора. В този смисъл
въпросното съдържание на Приложение 1, не съставлява същинска част от договора
за кредит, поради което различията в шрифта, не могат да обосноват
недействителност на сделката, още повече че имат за цел да заострят вниманието
на кредитополучателят към последиците от облигационната връзка.
На следващо място,
предвид особеното качество на ответника, а именно потребител по договор за
кредит, следва да се разгледат и останалите изложени от ответната страна в
отговора на исковата молба възражения, основани на потребителска закрила.
Оплакванията на
ответника, че липсва посочване на размера на дневната лихва съгласно
изискванията чл.11, ал.1, т.20, пр.последно от ЗПК, се опровергават от съдържанието
на процесният договор, тъй като в чл.3.1
от същия е посочено, че размера на дневният лихвен процент е 0.028 %.
Изложеното важи и по отношение на доводите за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото в процесният договор, са посочени годишният процент на разходите и
общата дължима от потребителя сума, изчислени към момента на сключване на
договора, и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Горното важи и по
отношение на твърдението, че процесния договор, не е съставен в два екземпляра,
доколкото в края на текста на същия, преди подписите на страните, се съдържа
декларативно изявление, включително и на кредитополучателят, че договора е
съставен в два еднакви екземпляра. Въпросният договор има характер на частен
свидетелстващ документ, носещ подпис на ответника и като такъв се ползва с
обвързваща го сила, досежно съдържащите се в него неизгодни за страната факти.
Ответника не е оборил доказателствената стойност на договора, по отношение на
изявлението си, че договора е съставен в два еднакви екземпляра, единият от
които е останал в негово държане, в резултат от което възражението за
недействителност на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, се явява опровергано.
Неоснователни са
оплакванията за допуснато отклонение от изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.9а
от ЗПК, тъй като същите са относими към договори за кредит с предвиден
променлив лихвен процент, какъвто настоящият не е, с оглед факта, че е
уговорено заплащането на фиксирана по размер лихва. По същите съображения е
неоснователно и оплакването свързано с нарушение на чл.11, ал.2 от ЗПК, тъй
като договора, не е сключен при общи условия.
Възражението на
ответника за недействителност поради противоречие със ЗЗП на клаузите, имащи
санкционен характер, е ирелевантно за спора, тъй като в настоящото производство
не са предявени такива претенции, а евентуалната недействителност на въпросните
клаузи няма да повлияе на останалата част от договора на основание чл.26, ал.4
от ЗЗД.
В заключение
настоящият въззивен състав намира, че процесният договор за кредит е действителен
и валиден, тъй като са спазени изискванията за съдържание визирани в ЗПК и не
са налице неравноправни, съответно нищожни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗЗД,
които да касаят задълженията предмет на иска.
С оглед горното и
предвид установеното реално предаване на заемната сума, съответно липсата на
доказано погасяване на претендираните вземания, предявеният иск, се явява
основателен и като такъв, следва да бъде уважен. Ето защо и като е достигнал до
същия краен извод районният съд, е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемият, следва се дължат деловодни разноски, които възлизат общо на 600лв., от които 300лв. за внесен депозит за възнаграждение на особен представител и 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Във връзка с факта,
че въззивната жалба, е подадена от особен представител, респективно не е
внесена дължимата ДТ за въззивното производството и на основание чл.78, ал.6 от ГПК жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
100лв., като на основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК
същият дължи и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2704 от 17.06.2019г. постановено по гр.д.№9171/2018г. на Районен съд
Варна.
ОСЪЖДА М.С.Л., с ЕГН **********, с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Финансцентър“ ЕООД, с ЕИК201099699, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Гоце Делчев“ №103, ет.2, офис №3, представлявано от С
Н и И Н, сумата от 600лв.,
представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.С.Л., с ЕГН **********, с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 100лв., представляваща
дължима държавна такса за въззивното производството и сумата от 5лв., представляваща държавна такса за
служебно издаване на ИЛ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.