№ 9032
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Гражданско дело № 20221110100541 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу П. ХР. ЗЛ., с
ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати сумата от 535,42лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г.-
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба на
07.01.2022г. до окончателното плащане, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена
ТЕ в размер на 99,60лв. за периода от 15.09.2017г. до 27.08.2021г., сумата от 9,05 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 07.01.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 1,91 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. Ищецът твърди, че между него
и ответника, е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, като последният има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ
по отношение на имот на адрес гр., бул. №, ет., ап., аб.№94270, като отговаря за
потреблението в имота до 1/5 част, отговаряща на правата му в съсобствеността. В исковата
молба се сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си, вменено му с Общите условия
на дружеството, за заплащане на стойността на потреблението в сроковете, предвидени в
ОУ, поради което за ищеца е възникнало право да претендира дължимите суми по исков ред.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител
на ответника, с който заявява, че сумите, претендирани от ищеца в размер на 2132,56 лв., за
които е било заведено ч.гр.д. № 20211110152323 на СРС, 74 състав за заплащане от този
ответник са заплатени на 28.10.2021 г., а тези с падеж преди 10.01.2019 г. са погасени по
давност, поради което се моли за отхвърляне на претенциите.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т. С.” ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От страна на ответника не се оспорва, че същия е собственик на 1/5 ид.ч. от
топлоснабден имот на адрес гр., бул. №, ет., ап., за който доставяната топлинна енергия се
отчита по аб.№94270. поради липсата на оспорване следва да се приеме, че П. ХР. ЗЛ. се
явява потребител на ТЕ по смисъла на чл. 149 и чл. 150 ЗЕ.
С определение по чл.140 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелствата, че ищцовото дружество е доставило
посочените количества топлинна енергия в процесния период.
От страна на ответника се въвежда възражение за заплащане на част от
претендираните суми чрез плащане от трето лице по ч.гр.д. №52323/2021г. на СРС, 74
състав. Копие от посоченото ч.гр.дело е изискано и приложено към настоящето, като се
установява, че е образувано по заявление на „Т. С.“ ЕАД срещу 5 лица – С. Х. З.а, Р. С. З.а,
К. Х. З., В. Х. З. и П. ХР. ЗЛ. за сумите 2677,13лв. цена на доставена от дружеството ТЕ за
периода от 01.05.2017г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаването на исковата молба на 07.01.2022г. до окончателното плащане, мораторна лихва
върху сумата за цена на доставена ТЕ в размер на 498,01лв. за периода от 15.09.2017г. до
27.08.2021г., сумата от 45,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
тази сума от 08.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена
на услуга за дялово разпределение в размер на 9,55 лв. за периода от 01.10.2018 г. до
27.08.2021 г. Посочено е, че всеки от длъжниците отговаря за 1/5 част от вземането или за
суми в размер на 535,43лв. - главница, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена
ТЕ в размер на 99,60лв., 9,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 1,91 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г. на 28.09.2021г. е издадена
заповед за изпълнение срещу първите 4 длъжника, като с разпореждане от същата дата
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено спрямо П. ХР. ЗЛ. поради
липса на обичайно местопребиваване в страната.
Претенцията по настоящето дело е именно за сумите, по отношение на които е
постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.
Видно от ч.гр.д. №52323/2021г. по описа на СРС, 74 състав след получаване на заповед
за изпълнение, длъжниците са подали идентични възражения с твърдение, че в срока по
чл.414 ГПК са заплатили сума в размер на 2132,56лв., с която са погасили част от
задълженията, доколкото спрямо останалата част е на лице изтекла погасителна давност.
Доколкото длъжниците по ч.гр.д. №52323/2021г. по описа на СРС, 74 състав не са
посочили сума за какъв период заплащате, то на изследване подлежи каква част от
претенцията е била погасена по давност към момента на подаване на заявление. По
2
отношение на вземанията за ТЕ, които се явяват периодични задължения, съдът следва да
приложи кратката тригодишна давност. За задълженията за лихви, също важи кратката
тригодишна погасителна давност – чл. 111, б. “в”, пр. 2-ро ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана
от кредитора. Задълженията за лихви върху всяка от главниците са започнали да се
натрупват от първо число на втория месец, следващ отчетния период, и се дължат за всеки
изминал ден след изпадане в забава на длъжника.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение – в случая заявление за издаване на заповед за изпълнение от 08.09.2021г., така
че към момента на подаването му вземанията на ищеца за главница за м.08.2018г. не са били
погасени по давност. Вземането за м.08.2018г. е станало изискуемо на 30.09.2018г., поради
което не е погасено по давност. Погасени по давност са вземаннията за периода от
м.05.2017г. до м.07.2018г. По настоящето дело са представени две съобщения по фактури, от
които се установява, че дължимата сума за цена на доставена ТЕ за периода 01.05.2017г. -
30.04.2018г. е в размер на 920,42лв., а за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. в размер на
646,12лв. Представена е справка, от която е видно, че главницата за отчетен период
01.05.2019г.-30.04.2020г. в размер на 1110,59лв. От съобщение към фактура на стр.12 от
делото е видно, че за периода 01.05.2018г.-30.06.2018г. задължението е 55,79лв., а за периода
01.07.2018г.-30.09.2018г. е 72,87лв. или по 24,29лв. на месец. Следователно вземането на „Т.
С.“ ЕАД за периода 01.05.2017г.-31.07.2018г. е в размер на 920,42лв.+
55,79лв.+24,29лв.=1000,50лв., като тази сума е била дължима за период, обхванат от
погасителна давност. Претенцията по ч.гр.д. №52323/2021г. по описа на СРС, 74 състав за
главница за целия имот е в размер на 2677,13лв. и като от нея се извади сумата от 1000,50лв.
се получава размер на задължението от 1676,63лв. или по 335,33лв. за всеки от петимата
длъжници, посочени в заявлението. Видно от платежното нареждане длъжниците по ч.гр.д.
№52323/2021г. по описа на СРС, 74 състав са заплатили сума в размер на 2132,56лв. Ако от
тази сума се извади установената по-горе главница за 4 човека – 1341,30лв., то остава сума в
размер на 791,26лв. Според заповедта останалите задължения на четиримата длъжници – за
лихви, дялово разпределение и разноски са в размер на 533,96лв. или остава сума в размер
на 257,30лв. Законната лихва за забава върху сумата за главница в размер на 1341,30лв. за
периода от подаване на заявлението на 08.09.2021г. до плащането на 28.10.2021г., изчислена
посредством използване на интернет калкулатор е в размер на 19лв., а върху сумата за цена
на услуга дялово разпределение – 0,51лв. След приспадане и на тази сума от 19,51лв., остава
надплатена сума в размер на 256,79лв.
Видно от исковата молба се претендира сума за главница в размер на 535,42лв. за
3
периода 01.05.2017г.-30.04.2020г. Исковата молба е подадена на 07.01.2022г. и погасени по
давност са всички вземания станали изискуеми преди 01.12.2018г. От съобщение към
фактура на стр.12 от делото е видно, че за месеците 08,09,10 и 11.2018г. са издадени фактури
на стойност 290,99лв., като П. ХР. ЗЛ. отговаря за 1/5 част или за 58,20лв. Тази сума се явява
недължима поради погасяване на възможността за принудителното й изпълнение по
давност. Погасена по давност се явява претенцията и за 1/5 част от 1000,50лв. или 200,10лв.,
която следва да се извади от претендираната или задължението на П. ХР. ЗЛ. за главница,
представляваща цена на доставена ТЕ за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. е в размер
на 277,12лв.
Претенцията за мораторна лихва върху сумата за главница е предявена за период от
15.09.2017г. до 30.04.2020г. Вземането за лихва е погасено по давност за периода от
15.09.2017г. до 07.01.2019г. По делото обаче не е представена справка за размер на
претенцията помесечно в рамките на последния отоплителен сезон, поради което и не може
да се определи лихвата върху останалата непогасена по давност сума. Настоящия състав не
разполага със знанията за изчисляване на лихва за част от отоплителен сезон, поради което
тази претенция се явява недоказана и следва да се отхвърли.
Сумата за дялово разпределение също се претендира за период, частично погасен по
давност. Претенцията е за 21 месеца и следователно се претендира сума в размер на 0,43лв.
за месец, като погасено по давност се явява задължението за месеците 08,09,10 и 11.2018г. в
размер на 1,72лв. или претенцията е основателна за сумата от 7,33лв.
Върху сумата за цена на услуга дялово разпределение не следва да се присъжда
законна лихва за забава доколкото не са представени доказателства П. ХР. ЗЛ. да е поканен
да я заплати и да е поставен в забава.
Със свободната сума от 256,79лв. доколкото се покриват задължения за имота, но са
недостатъчно за всички дължими суми, следва да се приеме, че са покрити сумата от 7,33лв.
за цена на услугата дялово разпределение и част от главницата за цена на доставената ТЕ.
Или дължими остават 13лв. до който размер следва да се уважи искът за главница за цена на
доставена ТЕ.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски се дължат в
полза на ищеца съразмерно на уважената част от исковете в размер на 4,02лв. за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, при приет минимален размер от 100лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 293,96лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. ХР. ЗЛ., с ЕГН ********** и адрес: гр., бул. №, ет., ап. да заплати на „Т.
4
С.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр., ул. № на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 13лв., главница, представляваща цена на доставена
ТЕ за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот на адрес: гр., бул. №, ет.,
ап., аб.№94270, ведно със законна лихва от 07.01.2022г. до изплащане на вземането, както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете в размер на 4,02лв.,
като ОТХВЪРЛЯ претенциите за осъждане на ответника да заплати главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за сумата над 13лв. до
пълния предявен размер от 535,42лв., мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ
в размер на 99,60лв. за периода от 15.09.2017г. до 27.08.2021г., сумата от 9,05 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018
г. до 30.04.2020 г. и мораторна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1,91 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 27.08.2021 г.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр., ул. № да
заплати на П. ХР. ЗЛ., с ЕГН ********** и адрес: гр., бул. №, ет., ап. на основание чл.78,
ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 293,96лв.
Решението е постановено при участието на „Т. С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5