Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Д., 20.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Д.ЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                                                    

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР А.

 

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 455/20** г. по описа на Д.я районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „**” , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. ** № **, представлявано от управителя Т.А.Г., чрез упълномощения адвокат С.И. ***, с която срещу ** „**”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от управителя ***, е предявен иск за признаване за установено по отношение на отв**ника, че ищецът е собственик, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, нотариално дело № ** г. на нотариус с район на действие при Д.я районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **, сключен с лиц**о ***, на недвижим имот, представляващ нива с площ от *** дка, съставляваща имот № **, находящ се в землищ**о на с. К., общ. Д.ка.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание „**”  е собственик на процесния имот по силата на сключен договор за покупко-продажба между ищеца, като купувач, и лиц**о ***, като продавач, който договор е сключен с описания по-горе нотариален акт. Правният си интерес от предявения иск ищецът обосновава със съставения на **.**** г. по искане на  „**” констативен нотариален акт, по силата на който ответникът е признат за собственик на спорния имот. Ищецът сочи, че посоченият акт не отразява действителното фактическо положение, тъй като ответникът никога не е владял имота, респ. не е придобил правото на собственост спрямо него. Сочи се, че поведението на отв**ният търговец смущава правото на собственост на „**”  по отношение на същия имот, поради коетоо се настоява да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, като  „**” бъде осъден да предаде владението върху същия.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК и с уточняваща молба от 03.06.20** г. ответникът е предявил насрещен иск срещу „**”  за признаване за установено в отношенията между страните, че ** „**” е собственик на процесния недвижим имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност за времето от ** г. до ** г.

С разпореждане от 17.06.20** г. ДРС е приел за съвместно разглеждане и общо произнасяне по делото предявения насрещен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК „**” , чрез процесуалния си представител, е представил отговор на насрещната искова молба, според който цитираното по-горе разпореждане е незаконосъобразно. Сочи се, че ДРС неправилно е приел за съвместно разглеждане и общо произнасяне по делото предявения насрещен иск, тъй като исковата молба по тях е била нередовна и нередвността й не е отстранена в определения от съда срок.

По съществото на спора ищецът оспорва насрещната искова пр**енция по съображения, че  „**” никога не е владял процесния имот спокойно, несмущавано и непрекъснато, за да се реализира фактическия състав на чл. 79 от ЗС, според който правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.

Ищецът счита, че изложените от ответника в насрещната му искова молба твърдения не отговарят на истината. Според „**”  ** „**” е бил единствено държател на имота на основание сключените от него, в качеството му на аренадатор, договор с бившия  собственик на земята ***, ** през ** г. В резюм**о на своя отговор ищецът настоява предявеният насрещен иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.

Представителят на „**”  сочи, че процесният имот е обработван от ответника до края на стопанската **/** г., след което същият е стопанисван от различни *** и ***: „****” , „***” , ***. В началото на стопанската **/** г. и през **/** г. същият имот е отдаден под аренда от *** на „**-**”  (Договор за аренда от 10.11.** г.). В този смисъл ищецът отрича твърденията на ответника, че владял спокойно и непрекъснато имота от стопанската **/** г. до ** г.

В тази връзка ищецът оспорва издадения констативен нотариален акт, с който ** „**” е признат за собственик на имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.

С протоколно определение от .**** г. съдът е отменил разпореждането си от ** г., с което е прието за съвместно разглеждане и общо произнасяне по делото предявения от ** „**” срещу „**”  насрещен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ** „**” е собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ от *** дка, съставляваща имот № **, находящ се в землището на с. К., общ. **, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност за времето от ** г. до ** г., като връща на ** „**” подадената насрещна искова молба. Посоченото определение е влязло в сила на 04.10.20** г.

С определение от 14.12.2017 г. на осн. чл. 227 от ГПК съдът е конституирал като ответник по делото ** „**”, в качеството й на правоприемник на починалия в хода на производството по делото управляващ и представляващ ** „**” .

С протоколно определение от 30.04.2017 г. (л. 517 от делото) на основание чл. 218 от ГПК като тр**о лице помагач на страна на ищеца е конституирано „** **”  – гр. Д., представлявано от управителя **.

Д.ят районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен нотариален акт за собственост върху земеделски земи № ** г. на нотариуса при Д.я районен съд, според който Т. *** е признат за собственик на нива с площ от *** дка, находяща се в землището на с. К., общ. Д.ка, местността „**”, урегулирана в парцел ** по плана за земеразделяне на селото. Посоченият акт е съставен след представяне на решение № *** от *** г. на ***, с ко**о на ** е възстановено правото на собственост върху спорния имот.

Със ** завещание, вписано в *** – гр. Д. под акт № **, ** г., съставено на **.**.** г. ** е ** на *** собствения си недвижим имот, описан по-горе (който е предм** на настоящото дело). Не се спори по делото, че ** е ** през ** г.

С Протокол за обявяване на ** завещание от ** г. на нотариус с район на действие при **, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **, посоченото по-горе ** завещание е обявено.

По делото е представен нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № **** г. на нотариус с район на действие при ** районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под **, по силата на който лицето *** с ЕГН ********** ***  е признат за собственик на нива с площ от *** декара, представляваща имот № ** по плана за земеразделяне на землището на с. К., общ. Д.ка.

На 12.03.2015 г. между посочения по-горе **, от една страна като продавач, и „** – **” , от друга страна като купувач, е сключен договор за покупко-продажба с предм** процесния имот, който договор е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** г. на  нотариус с район на действие при Д.я районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **.

Установено е по делото, че Д.ят районен съд с решение № 51 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 3076/2014 г. е признал за установено по отношение на ** „**”, представляван от ***, че ** с ЕГН ********** *** не е собственик на нива с площ от *** декара, представляваща имот № ** по плана за земеразделяне на землището на с. К., общ. Д.ка. Със същото решение ДРС е отменил нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давност **.

Така постановено решение е оставено в сила от Д.я окръжен съд с решение № 286/09.10.2015 г. по в. гр. дело № 433/2015 г.

На ** г. между ***, представляван от пълномощника си **, от една страна като продавач, и „**” , представляван от пълномощника си **, от друга страна като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот – нива с площ от *** дка, ** по картата на възстановената собственост на с. К., общ. Д.ка, за сумата от 9 500 лв., получена изцяло от продавача, който договор е обективиран в нотариален акт № **, нотариално дело № ** г. на нотариус с район на действие при Д.я районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **.

На **.** г. по силата на нотариален акт № ** г. на нотариус с район на действие при Д.я районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **, издаден въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, ** „**” е признат за собственик на описания по-горе недвижим имот.

Предявеният иск за установяване правото на собственост на ищеца върху процесния имот и осъждане на ответника да предадат владени**о върху него, черпи правото си основание от разпоредбата на чл. 108 от ЗС. За успешното провеждане на производството по ревандикационен иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: че е собственик на вещта и че именно ответникът владее без правно основание същата вещ.

Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът на една вещ /имот/ може да я иска от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Касае за ревандикация, т.е. за иск, с който невладеещият собственик претендира от владеещият несобственик отстъпване на собствеността и предаването на владение на процесната вещ /имот/. Следователно, за да се уважи един такъв иск следва да се налице кумулативно и трите предпоставки на закона: ищецът да е собственик на имота, предмет на иска; имотът да е във владението или държанието на ответника и това владение, респ. държание да е без основание.

            За да се приеме за основателен предявения иск за собственост, в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот на соченото придобивно основание – сключен на 25.01.20** г. между ***, представляван от пълномощника си **, от една страна като продавач, и „**” , представляван от пълномощника си **, от друга страна като купувач, договор за покупко-продажба.

Основният спорен въпрос между страните по делото е за активната материалноправна легитимация на ищеца, а именно – дали той е собственик на процесния недвижим имот, в качеството правоприемник на лицето *** – наследник по завещание на Т.И. В.. За последната между страните няма спор, че е бил собственик на имота, както и че е ** през ** г. Ответникът оспорва предявения иск с възражение, че посоченото завещание е нищожно и не е произвело правно действие, респ. ** на ищцовото дружество** не се е легитимирал като собственик на спорния имот, поради което не е могъл да транслира в полза на „**” вещното права на собственост върху същия имот.

 Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл. 154, ал. 1 от  ГПК -  всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.

В случая ответникът е оспорил, че съставеното в полза на ** на ищеца *** ** завещание, вписано в **. под акт № **** г., не породило правно действие като нищожен правен акт, тъй като не е автентично – не е съставено и подписано от завещателя **, ЕГН **********, ** през ** г. В тази връзка ответникът настоява, че завещанието като недействителен правен акт не е породило свето правно действие, като не е транслирало правото на собственост върху завещаното имущество в полза на **.

** завещание е доброволен, едностранен, отменим, формален и волеви акт, с който едно лице, наречено завещател, се разпорежда със своето имущество по повод на смърт, а от гледна точка на процесуалната теория се касае за частен диспозитивен документ, и се ползва с предвидената в чл. 180 от ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от него, по правилото на чл. 193, ал.3, изр. последно от ГПК.

** завещание, в качеството му на строго формален правен акт следва да съдържа всички необходими реквизити и да удовлетворява изискванията на закона за форма. Предвид обстоятелството, че завещанието e правна сделка от вида “mortis causa”, същото със смъртта на завещателя  поражда своите правни последици – транслиране на вещни права в полза на заветниците – бенефициери по завещанието. Завещанието, по своята същност не представлява титул за собственост, а е едностранен акт на завещателя, с който същият се разпорежда със своето имущество за след смъртта си и създава само една възможност за придобиване на завещанието от страна на наследника, респ. придобиването получава правен ефект, ако наследникът извърши приемането на завещанието и от момента на приемането му преминава и собствеността върху завещаното имущество.

Според чл. 25, ал. 1 от ЗН ** завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Лицето, в което се намира едно ** завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса – чл. 27, ал. 1 от ЗН. Според чл. 42, б. „б” от ЗН, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24 от ЗН, съответно чл. 25 ал. 1 от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно.

Правата по завещание следва да бъдат упражнени чрез действия, сочещи по несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да приеме наследството, считайки себе си за собственик на разпореденото с тази сделка имущество. Kогато ** завещание е оставено на съхранение при нотариус, моментът, в който заветникът упражнява правата си по завещанието е моментът на отправеното искане да бъде отворено и обявено, кaто съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗН, от този момент за наследника по закон съществува възможност да се уведоми за наличието на завещание и за лицето, в полза на което е направено то, за да защити евентуално накърнени с него свои имуществени права (Решение № 176/15.05.2010 г. по гр. дело № 673/2010 г. – II г.o. ВКС). В подкрепа на този извод е обстоятелството, че нотариалните книги са публични и всеки, а още повече наследниците на завещателя, може, респ. са могли да се уведомят за наличието на завещание и за лицето, в полза на което е направено то, за да защитят евентуално накърнени с него свои имуществени права.

            Съгласно Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд (За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба) упражняването на завещанието може да стане в 5-годишен срок от откриването на наследството. В настоящия случай завещанието е съставено на **.**.** г., откриването на наследството е настъпило на **.**.** г., а обявяването му (на завещанието) е на 10.10.** г.

Според чл. 42, б. „б” от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 от ЗН. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН ** завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена с формата, предвидена по закон воля на лицето - завещател. За да породи действие, ** завещание следва да отговаря по форма на изискванията на закона –  чл. 25, ал. 1 от ЗН, т. е. да е написано изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от завещателя. Липсата на който и да е от тези компоненти на акта обуславя неговата нищожност. Спазван**о на тези изисквания за форма, посочени в чл. 25, ал. 1 ЗН, гарантират действителността на документа. ** завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, тежестта на доказване е на страната, която го е представила и иска да се ползва от него.

С оглед изясняване на спорния по делото въпрос относно автентичността на оспореното от ответника ** завещание, по делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза. Вещото лице ** дава заключение, според което представеното за изследване ** завещание от **.**.** год., съставено от им**о на Т. В., съхранявано в оригинал в кантората на нотариус *** в гр. С. не е изпълнено и подписано за завещател от Т.И. В. с ЕГН **********.

Според в.л. установените при сравнителното изследване на почерка от завещанието и този на Т. В. различия в степента им на обработеност, разликата в посочените частни графически признаци при изписването на буквата „**” в тях, както и това, че текстът в завещанието е изпълнен със стремеж на изпълнителя му да промени своя почерк позволява да се направи категоричен извод, че ръкописният текст, с който то е съставено не е изпълнен от Т.И. В..

Това заключение е оспорено от ищеца като е назначена тричленна съдебно-графическа експертиза във състав: А.С., Н.Р. и Е.А.. Вещите лица докладват, че представеното на изследване ** завещание от **.**.** год., не е автентично /не е изписано, датирано и подписано от завещателя/. Ръкописният текст в изследвания документ, както и подписът, положен за „Завещател” не са изпълнени от Т.И. В., ЕГН **********.

Това заключение е подписано с особено мнение от Н.Р., според който поради непредоставяне на сравнителен материал от почерка на лицето Т.И. В., не е възможно провеждането на идентификационно изследване на ръкописния текст. Според същото в.л. подписът, посочен като обект на експертизата в т.2, е положен от лицето Т.И. В. ЕГН **********.

С оглед липсата на единодушие у вещите лица и предвид оспорването на това заключение от ищеца по делото е допусната нова тричленна експертиза, като са определени следните вещи лица: Б.Д.Б., Б.Й.Б. и В.Н.В.. Според тези експерти процесното завещание не е автентично; не дават отговор на въпроса дали текстът на завещанието е изписан от Т.И. В.; подписът под теста на изследвания документ не е положен от В.. Това заключение отново е представено с особено мнение – това на в.л. Б.Б., според който подписът, посочен като обект на експертизата в т.2, е положен от лиц**о Т.И. В. ЕГН**********. Експертът докладва, че не са представени образци от ръкописен текст, изпълнен от Т.И. В., поради което не може да се установи дали ръкописният текст в изследвания документ е изпълнен от посоченото лице.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна и предвид наличието на разногласие между вещите лица по изслушаните една единична и две тричленни експертизи, съдът е уважил искането на ищеца за назначаване на нова тричленна експертиза. Според вещите лица по тази експертиза В.К.В., К.Х.М. и И.А.Д. представеното на изследване ** завещание от **.**.** год. е автентично; изписано с химикална паста без следи от заличаване, преправки или допълване на текст. Поради липса на сравнителен материал не е възможно в.л. да отговорят дали ръкописният текст в ** завещание от **.**.** год. е изпълнен от Т.И. В., ЕГН **********. Според същото заключение подписът след „Завещател” в ** завещание от **.**.** год., не е положен от лицето Т.И. В..

Вещото лице В.В. е представило Особено мнение, според ко**о: „** завещание” от **.**.** г. е автентичен документ, както и че не може да се установи дали ръкописният текст в „** завещание” от **.**.** г. е положен от лицето Т.И. В. поради липса на нейни сравнителни образци текст. Според това в.л. подписът, положен за „Завещател” в „** завещание” от **.**.** г., вероятно е изпълнен от Т.И. В..

Страната, която се ползва от документа трябва да установи неговата истинност при пълно и пряко доказване. В тази насока е теорията (Закон за наследството, Научно-приложен коментар, ИК „Труд и право“, С., 20** г.стр.361) и в съдебната практика на ВКС (решение № 60 от 23.04.** г. на ВКС по гр.д. № 693/2012 г., II г.о.; решение № 123 от 07.04.** г. ВКС по гр.д. № 2393/** г., IV г.о.; решение № 2** от 24.07.**1 г. на ВКС по гр.д. № 583/**0 г. I г.о.; решение № 493 от **.07.**3 г. на ВКС по гр.д. № 106/20** г. I г.о.).

Според решение № 417/06.06.** г. по гр. дело № 90/** г., І гр. отд. на ВКС само вероятността текстът на ** завещание да е написан от завещателя не е достатъчна, за да се приеме, че е проведено пълно доказване на истинността му. При оспорване автентичността на ** завещание с твърдения, че то не е подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да установи неговата истинност чрез пълно и пряко доказване. Оспорващият сравнителния материал, който е бил обект на изследване, следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос.

Настоящата инстанция намира, че такова доказване не е проведено. Посредством изслушаните и приети една единична и три тричленни СГЕ се установява, че Т.И. В. не е изпълнила ръкописния текст в ** завещание от **.**.** год., както и че подписът след „Завещател” в същото завещание не е положен от **. На следващо място ищецът не ангажира доказателства, за да е налице основание по смисъла на чл. 2** от ГПК заключенията да не бъдат кредитирани.

За пълнота на изложението, във връзка с депозираните особени мнения от част от вещите лица от екипа на тричленните експертизи, следва да се отбележи, че преценката дали сравнителния материал е достатъчен в количествено и качествено отношение е от компетентността на експерта.

Обстоятелството, че се касае за отдалечени във времето документи, послужили за сравнителен материал, само по себе си не прави сравнителния материал негоден, тъй като при съпоставката, вещите лица са констатирали характерни и устойчиви идентификационни признаци, съвпаденията по които са формирали категоричния им извод относно автентичността на процесното завещание. Това, че вещите лица са извели различни идентификационни признаци не дискредитира заключенията им, тъй като касае метода на работа на съответния експерт и индивидуалната му преценка за тяхната характерност и устойчивост. Всеки от експертите формира самостоятелна и независима преценка на база предоставените му за изготвяне на заключението материали и специалните му знания в съответната област, като преценката дали и кое от заключенията да се възприеме е на съда, съобразно останалите доказателства по делото.

Същественото в случая е, че всички приети по делото четири заключения са с отрицателен извод относно авторството на текста в ** завещание като изписан от завещателя, независимо, че част от вещите лица депозират особени мнения, които съдържат степен на вероятност, но експертите заели противоположната категорична позиция са преобладаващият брой.

Така събраните доказателства в своята съвкупност са еднозначни и взаимнонепротиворечиви, неопровергаващи се от други доказателства, и обосновават извода, че ищецът не е доказал автентичността на завещанието, извършено в полза на неговия праводател ***, поради което съдът следва да приеме, че завещанието е неавтентично като същото не е написано и подписано от завещателя. Съдът преценява експертните заключения за обективно, компетентно и обосновано изготвени на базата на сравнителен материал от оригинални свободни образци от ръкописен текст и подписи, изписани от В. в заявление за издаване на документи за самоличност при ОД на МВР – гр. Д., заявление за възстановяване на собственост върху земеделски земи, нотариални актове, и пр. документи.

Съобразявайки обсъдените по-горе доказателства, съдът намира за успешно проведено оспорването на истинността на процесното ** завещание, като частен диспозитивен документ. Същото е неавтентичен документ, тъй като не е написано от сочената като негов автор Т.И. В., както и че не е подписано от нея. Установеното наличие дори само на един от тези отрицателни факти има за последица нищожност на завещателното разпореждане, на основание разпоредбата на чл. 42, б. „б” от ЗН, текстът на която беше цитиран по-горе. Нищожността на завещани**о обуславя извода, че последното не е породило предвиденото в закона правно действие, поради което и ищецът не може да се легитимира като собственик на имота, посочен в завещанието, предвид липсата на валидно завещателно разпореждане.

Предявеният иск за установяване правото на собственост на ищеца спрямо процесния имот и осъждане на ответника да предаде владението върху него, черпи правото си основание от разпоредбата на чл. 108 от ЗС. За успешното провеждане на производството по ревандикационен иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на две кумулативни предпоставки: първо, че собственик на вещта и второ, че именно ответникът владее без правно основание същата вещ.

При условие, че завещанието няма вещно-прехвърлителен ефект по отношение на процесния имот в полза на ** ***, същият не е могъл да прехвърли в полза на ищовото дружество права, които сам не притежава, поради което като собственик на процесния имот по силата на посочения в исковата молба договор за покупко-продажба не може да се легитимира „**” . Към настоящия момент от събрания доказателствен материал се налага извода за липсата на валиден, предвиден от закона способ за придобиването на вещни права, от страна на ищеца по отношение на описания в исковата молба недвижим имот.

При така изложената фактическа обстановка съдът, намира, че не са налице изискуемите предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция, а именно ищецът да е собственик на процесния имот, както и липсата на правно основание за владеенето му от ответника, с оглед на което предявеният иск за собственост като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

Водим от горното, Д.ят районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „**” , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Б.” № **, представлявано от управителя Т.А.Г., срещу ** „** - **”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от управителя ***., иск по чл. 108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, нотариално дело № ** г. на нотариус с район на действие при Д.я районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **, сключен с лицено ***, на недвижим имот, представляващ нива с площ от *** дка, съставляваща имот № **, находящ се в землищено на с. **, общ. Д.ка, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владениено върху имота.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Д.я окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: